Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд – VІІ-ми
касационен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при
участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и
прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като
разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас.
адм. нак. д. № 1948 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от П.Я.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***-ТИ СЕПТЕМВРИ
№ 9 , ет. 4, против Решение № 1117/28.07.2020 г., постановено по НАХД № 1059/2020
г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба Серия К № 3036330 издаден от ОД на МВР-Варна, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
С жалбата
се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не
са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване. Излага твърдения за липса на реквизити в издадения електронен фиш,
както и на липсата на предпоставки за издаване на такъв. Счита, че не е
разгледано възражението, че по време на засичане на скоростта в обсега на АТС е
имало няколко МПС-та, като не ставало ясно за кое МПС камерата е отчела
превишената скорост. С тези доводи е формиран петитум с искане съдът да отмени
въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш. В съдебно
заседание касаторът поддържа жалбата си.
Ответникът
по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К. Л.-А.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне
в сила на решението на ВРС.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите
на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания
и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на П.Я.С., ЕГН **********, против
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3036330 издаден от ОД на
МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за това, че: на
26.09.2019г. в 09:13 часа, в обл. Варна,
по път I-9/ извън населено място/, в посока гр. Варна, до х-л „Траката“ е било констатирано, че при ограничение на скоростта
40 км. в час, въведено с пътен знак В-26, с лек автомобил марка „Шкода
Октавия” с рег. № СВ 6671 КТ е било
извършено нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП, тъй като автомобилът е
бил управляван със скорост 66 км. в час / след приспадане на допустимата
грешка при фиксирането на скоростта, тъй като фиксираната такава е била 69 км.
в час/, при разрешена скорост от 40 км. в час, т.е. превишението е с 26 км. в
час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство
АТСС/ARH CAM S 1. В ЕФ като собственик
на автомобила е вписан П.Я.С..
При
постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното
производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е
осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е
управлявал МПС със скорост 69 км./ч при нормативно разрешена скорост от 40
км./ч. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва да се
коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са
приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения,
като ВРС е посочил, че то е имало възможност да упражни правото си по чл. 189,
ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, че нарушението е установено с АТС, преминало
метрологичен контрол, като мястото на извършването му е описано в достатъчна
степен в електронния фиш.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи
на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е
правилно.
Разпоредбите
на чл. 186 ал. 4 и ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират издаването на Електронния фиш на името на
собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия
водач. По делото няма данни от страна на жалбоподателя да е представена
декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за
правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради
което се налага извода, че административнонаказателната отговорност на С. е
ангажирана правилно.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя възражението на касатора, свързано с липса на
реквизити – дата и час на нарушението в оспорения електронен фиш. Видно е от
съдържанието на Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3036330 издаден
от ОД на МВР-Варна и придружаващия го снимков материал, в същите надлежно са
отразени датата и часа на нарушението - 26.09.2019г. в 09:13 часа. Отразено е и
мястото на извършването му - по път I-9/ извън населено място/, в посока гр. Варна,
до х-л „Траката“.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователни
и другите две касационни възражения - че в момента на засичане на скоростта не само
управляваното от него МПС е било в обсега на АТСС, поради което измерената
превишена скорост е на друг автомобил и че измерването на скоростта е извършено
при намесата на контролните органи на МВР.
Видно от
събраните по делото доказателства, установяването и заснемането на нарушението
е извършено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства - преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от Българския
институт по метрология и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и рада за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта /СПУКС/
на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране
и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и
разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив/тринога/
или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на
работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни
средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични
камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички
измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС,
индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за
автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели,
придружени със снимков материал и данни. Системата включва стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със
софтуера за проверка и автоматизираната система
"Административнонаказателна дейност" за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на електронен фиш.
В
приложението към въпросното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
е указан начина по който се извършва измерването и се разчитат снимките
направени с устройството.
На фигура
3 от приложението озаглавена „Преглед на събитието“ е посочено, как се определя
зоната на измерването. Посочено е, че пресичането на
линиите на маркерите в средата на страните на изображението показват, скоростта
на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на
измерване:
-
лазерна
измервателна зона /площ покрита от лазерния лъч/;
-
ръб на
измервателна площ /определя се от пресичането на
линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на
страните на изображението/ и
-
зона за
безопасност /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял
цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/.
Като
уточнение на „зоната за безопасност“ е посочено, че „в този кръг е позволено
само едно превозно средство, за да се запази абсолютната сигурност.“
От
приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесния фиш е
видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила на касатора с ДК № СВ****КТ.
Всъщност това е и единственият попадащ в обхвата на техническото средство и
заснет от него в този момент автомобил. В този смисъл изискването в зоната за
сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което
обуславя и абсолютната сигурност на измерването.
Гореизложеното
отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията
от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от
метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и
достоверност на измерванията по арг. от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за
измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за
измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за
измерванията
означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на
средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са
посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което обуславя
неоснователността и на последното касационно възражение, че използваното АТСС
не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол.
Водим от
горното съдът намира, че са налице категорични доказателства, за това, че
именно автомобила на касатора се е движил с посочената във фиша скорост.
Във
връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени
в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством
събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на
приложимия към процесния случай закон.
От
изложеното става ясно, че Варненският районен съд е постановил правилен съдебен
акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна,
следва да бъде оставен в сила.
От
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1117/28.07.2020 г., постановено по НАХД
№ 1059/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА П.Я.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***-ТИ
СЕПТЕМВРИ № 9 , ет. 4, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.