Определение по дело №46/2017 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 143
Дата: 5 юни 2017 г.
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20173500900046
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                 05.06.2017 г                               гр.Търговище

 

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВИЩЕ                                                                   осми състав

На пети юни                                                                                    2017 година

В закрито заседание в състав

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя

търг.д.№ 33 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе пред вид следното:

            Производството е по реда на чл.389 от ГПК.

Производството по т.д.№ 46/2017 г. по описа на ТОС е образувано по предявени от „Роса“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Пламен Кирилов Даскалов ПРОТИВ „Флай пауър“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес ***, представлявано от управителя Георги Василев Илиев, обективно кумулативно съединени искове с обща цена 125 379.42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.Предявените искове в отношение на обективно кумулативно съединяване са съответно: за сумата от 117 909.81 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за доставка и продажба на отпадъчен продукт от слънчогледова люспа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 05.06.2017 година до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 7 469.61 лв. представляваща лихва,  считано от деня, следващ падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска. С исковата молба до съда е отправено искане по реда на чл. 389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника.

Към молбата са приложени писмени доказателства, внесена е дължимата държавна такса.

Съдът констатира че молбата за допускане на обезпечение е процесуално допустима, като предявена съгласно разпоредбата на чл. 390 ал.1 от ГПК, пред родово компетентния съд, предвид цената на един от предявените искове в размер на 117 909.81 лв.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска , когато без него за ищеца ще бъде невъзможно  или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, ако искът е подкрепен с достатъчно писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 о ЗЗД, като по преценка на съда ищецът може да бъде задължен и в случая по т. 1 да представи гаранция. За да се допусне исканото обезпечение следва да се установи, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен; наличието на интерес от обезпечение, т.е. обезпечителна нужда и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.

Изхождайки от обстоятелствената част и петитум на исковата молба, съдът намира така предявените искове за допустими, преценявайки и съответната активна и пасивна процесуална легитимация на страните.

Молбата отговоря на изискванията на чл.395 от ГПК. Изхожда от легитимирано лице и е подкрепена с писмени доказателства. Исковите претенциите са индивидуализирани по основание и размер, като са изложени и фактическите обстоятелства, на които се основават исковете. Предявените искове са допустими. В изискването за установяване вероятна основателност законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи фактите, пораждащи претендираното право, респ. фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното с иска право. Доколкото в производството по чл.390 от ГПК съдът няма процесуалната възможност да установява в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, в настоящия случай, въз основа на приложените писмени доказателства – договор за доставка и продажба на отпадъчен продукт от слънчогледова люспа, както и останалите писмени доказателства, може да се направи извода, че бъдещите искове са допустими и вероятно основателни.

Налице е и обезпечителна нужда, която при паричните притезания се предполага - доколкото всяко разпореждане на ответника с имуществото му може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда. Запорът адекватно осигурява изпълнението на бъдещо решение по спора в полза на ищеца и осуетява възможността длъжникът да не изпълни решението, а обезпечителната нужда при осъдителни искове се презюмира винаги когато съществува дори и потенциална опасност. Това е видно и от разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, според която обезпечение на иска се допуска не само когато без него за ищеца ще бъде невъзможно осъществяването на правата по решението, а и в случаите когато това само ще се затрудни.

По отношение на исканата обезпечителна мярка „Запор“ на банковите сметки на ответника, съдът намира същата за адекватна, но как ще бъде реализирана тя и в каква поредност от страна на ищеца, това зависи от неговата воля, но не се определя от съда.

Доколкото обаче представените доказателства изхождат и носят подписи единствено и само на представител на ищеца и няма такива, изхождащи от ответника, съобразявайки и цената на исковете, настоящият съдебен състав намира, че обезпечението на иска следва да се допусне при условията на внесена парична гаранция -  съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК, доколкото съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случаите по ал. 1, т. 1. С оглед заявения материален интерес и исканата обезпечителна мярка, предвид и установената съдебна практика /Определение № 892/16.12.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 812/2011г., ТК, Първо т.о./, съдът счита, че гаранцията следва да бъде определена в размер на 10% от цената на иска – т.е. в размер на 12 537.94 лв., която сума би компенсирала евентуалните вреди, които ответното дружество може да претърпи от неоснователно допуснато обезпечение.

С оглед изложеното и на осн.чл.395 ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените по т.д.№ 46/2017 г. по описа на Търговищки окръжен съд от „Роса“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Пламен Кирилов Даскалов ПРОТИВ „Флай пауър“ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес ***, представлявано от управителя Георги Василев Илиев, обективно съединени искове за сумата от 117 909.81 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за доставка и продажба на отпадъчен продукт от слънчогледова люспа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 05.06.2017 година до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 7 469.61 лв. представляваща лихва,  считано от деня, следващ падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска, чрез  НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметки на ответника „Флай пауър“ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес ***, представлявано от управителя Георги Василев Илиев, до размер на сумата от 125 379.42 лв. (сто двадесет и пет хиляди триста седемдесет и девет лева и четирдесет и две стотинки, на основание чл. 389, чл. 391 и чл. 397 ал.1 т.2 от ГПК

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ВНАСЯНЕ НА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ от ищеца „Роса“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Пламен Кирилов Даскалов, в размер на 12 537.94 лв. (дванадесет хиляди петстотин тридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки).

  

На осн.чл.395 ал.3 от ГПК на молителя да се издаде обезпечителна заповед СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ПАРИЧНАТА ГАРАНЦИЯ.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок, който за молителя тече от днес, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщението от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: