ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№............/….....05.2016 г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на шестнадесети май
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЙ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маркова,
т.д.
№ 719/2013 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след постановено Решение № 185/10.05.2016 г., постановено
по к.т.д. № 2028/2014 г., на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е
отменено Решение № 228/05.03.2014 г., постановено по в.т.д. № 1716/2013 г., по
описа на ВОС, ТО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Постъпила въззивна жалба №
1834/11.07.2013 г. от ВАЛДЕМАР Ш., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес гр. Алсбах
Хеенлеин, ул. „Фридрих – Еберт“, 26, чрез пълномощника си и съдебен адрес адв.
Кр.Танева, със служебен адрес гр. Варна, ул. „П. Каравелов“, № 3, ет. 1, офис
1, срещу Решение № 2897/14.06.2013 г., постановено по гр.д. № 17676/2012 г., на
ВРС, XXXI с., с което са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове с пр.
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
„САДКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Приморски парк“, 536, № 271, ет. 2, представлявано от
Нух Хусейнович Мусхаджиев, за осъждането му да заплати сумата 11000.00
евро, главница по договор за заем № 026/2009 г. и сумата 2107.83 лв.,
представляващи мораторна лихва за периода 16.12.2009 г. - 28.11.2012 г.
В жалбата се изтъква, че обжалвания акт е незаконосъобразен,
неправилен и постановен в нарушение на императивни правни норми. Твърди се, че
съдът неправилно е изключил от доказателствата по делото приложения с исковата
молба договор за заем. В противовес на приетото по-горе се твърди, че е
заключението на вещото лице по СГЕ, която установява, че подписите на договора
са положени от съответните лица, вкл. представляващия „Садко“ ЕООД. Налице е и
оригинален печат на ответното дружество. Неправилно съдът е приел, че е
оспорена формалната доказателствена сила на договора. Освен това приетото от
съда противоречи на представените писмени доказателства – два броя банкови
ордери, установяващи предаването на сумата на ответника. Според въззивника тези
обстоятелства сочат на волята на страните да сключат заемния договор. Твърди се
процесуално нарушение на съда с отказа му да допусне тройна СГЕ поради
вътрешните противоречия в изслушаната по делото. По същество е отправено искане
за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо това уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна „Садко“ ЕООД, оспорва жалбата и претендира потвърждаване на
съдебното решение ведно с присъждане на сторените в производството пред ВОС
разноски. С отговора се иска изричното произнасяне на съда относно истинността
надокумента – договор за заем с оглед производството по чл. 194 ГПК. Поддържа
се становище, че ищецът не е установил по реда на пълното и главно доказване
съществените предпоставки на иска и в частност даването в заем на
претендираната сума на ответното дружгество. Оспорва се основателността на
поисканата тройна СГЕ. По същество отправя искане за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Съгласно указанията дадени в
Решение № 185/10.05.2016 г., постановено по к.т.д. № 2028/2014 г., на ВКС,
Търговска колегия, Второ отделение, които се явяват задължителни за съда, на
който е върнато делото, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК, на
въззивника следва да бъдат дадени указания за представяне на точен превод на
български език на представените с исковата молба банкови бордера от 17.12.2009
г. и 17.06.2010 г. като при неизпълнение на тези указания документите ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за
разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 1834/11.07.2013 г. от
ВАЛДЕМАР Ш., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес гр. Алсбах
Хеенлеин, ул. „Фридрих – Еберт“, 26, чрез пълномощника си и съдебен адрес адв.
Кр.Танева, със служебен адрес гр. Варна, ул. „П. Каравелов“, № 3, ет. 1, офис
1, срещу Решение № 2897/14.06.2013 г., постановено по гр.д. № 17676/2012 г., на
ВРС, XXXI с., с което са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове с
пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу „САДКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „Приморски парк“, 536, № 271, ет. 2, представлявано от Нух
Хусейнович Мусхаджиев, за осъждането му да заплати сумата 11000.00 евро,
главница по договор за заем № 026/2009 г. и сумата 2107.83 лв., представляващи
мораторна лихва за периода 16.12.2009 г. - 28.11.2012 г.
УКАЗВА на
въззивника в срок до съдебно заседание да представи точен превод на български
език на представените с исковата молба банкови бордера от 17.12.2009 г. и
17.06.2010 г. като при неизпълнение на тези указания документите ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
НАСРОЧВА в с.з. на 22.06.2016 г., 13.30 ч., за която дата и час
да се призоват страните като им се връчи и препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.