Разпореждане по дело №386/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 460/25.04.2014 г., подадена от Д. М. К. /ищец по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ/, чрез упълномощен процесуален представител, срещу определение № 51/08.04.2014 г. по гр. д. № 153/2013 г. по описа на А. районен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на постановено от същия съд решение в частта му относно разноските. В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като не отразява действителната фактическа и правна обстановка по делото. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил размера на разноските, тъй като пълният размер съответства на сумата от 768,80 лв., в какъвто размер искът е бил признат за основателен както от ответника предвид изявлението му за признание на иска и заплащането на сумата от 628,39 лв., така и от съда, предвид осъждането с решението по същество за разликата от 140,01 лв. – над 628,39 лв. до пълния предявен размер на иска. В жалбата се навежда довод и за несъобразяване от страна на съда с обстоятелството, че ответникът се явява неизправна страна в процесното облигационно отношение, дал е повод и е станал причина за завеждане на иска, поради което следва да носи отговорност и за направените в производството разноски. Иска се определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските, да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което искането с правно основание чл. 248, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК – за присъждане на разноски в полза на ищеца в пълния им претендиран размер от 400 лв., да бъде уважено. Иска се присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна – Община А.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и данните по делото, намери следното:

Разглежданата частна жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, които има правен интерес от обжалването. По същество съдът констатира следното:

А.т районен съд е сезиран от Д. К. с искане за изменение на постановено от същия съд решение № 9/05.03.2014 г. по гр. д. № 153/2013 г. в частта му относно размера на присъдените разноски. В искането се претендира присъждане на пълния размер на направените от молителката К. разноски, съответстващ на сумата от 400 лв., а не присъдените с решението 80 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция определение искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение като неоснователно. За да постанови своя съдебен акт, районният съд е съобразил, че в срока за отговор ответникът е извършил плащане на сума в размер на 628,39 лв., представляваща част от пълния претендиран от ищеца размер от 768,80 лв., както и че е признал иска, което обстоятелство съдът е взел предвид при постановяване на решението си на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В мотивировъчната част на определението е посочено, че решението, чието изменение се иска, не е постановено при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК поради липса на такова искане от страна на ищцата. По тези съображения решаващият съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ до размера на погасената му след образуване на делото част като неоснователен и е приел съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, че в полза на ищцата Д. К. следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска /140,01 лв./, поради което е определил техния размер на 80 лв.

Разпоредбата на чл. 80 от ГПК предвижда, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи списък на същите. В противен случай, както се сочи в изр. 2 от цитираната разпоредба, тази страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Оттук следва, че представянето на списък на разноските от страната, която инициира искането за изменение на решението в частта за разноските, и то в срок най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, съставлява процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 248 от ГПК. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в т. 9 на което е посочено, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Следва да се допълни също и че, съобразно т. 2 от същото тълкувателно решение, страната следва да представи списък за разноски, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.

В тази връзка настоящата инстанция констатира, че жалбоподателката Д. К., която е поискала от А. районен съд изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановено от същия съд решение в частта му относно разноските, не е представила списък по чл. 80 от ГПК, не зависимо от обстоятелството, че претендираните от нея разноски се свеждат единствено до заплатен адвокатски хонорар. Предвид изложеното настоящият състав приема, че Д. К. не е процесуално легитимирана страна в така развилото се пред А.т районен съд производство по чл. 248 от ГПК. По тази причина районният съд недопустимо се е произнесъл по същество по искане, което изхожда от нелегитимирано лице.

При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че обжалваното определение на А.т районен съд следва да бъде обезсилено като недопустимо, а искането за изменение на постановеното от същия съд решение № 9/05.03.2014 г. по гр. д. № 153/2013 г. в частта му относно размера на присъдените разноски – да бъде оставено без разглеждане.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 51/08.04.2014 г., постановено от А. районен съд по гр. д. № 153/2013 г. по описа на съда, като недопустимо, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане с вх. № 296/12.03.2014 г., депозирано от Д. М. К., ЕГН * по гр. д. № 153/2013 г. по описа на А. районен съд.

Прекратява производството по в. ч. гр. д. № 172/2014 г. по описа на К. окръжен съд.

Определението на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.