№ 1029
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Х.ва
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260867 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 15195/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 16 състав, съдът е отхвърлил
исковите претенции, предявени от ищците И. С. Ч., ЕГН ********** и Г. В. Ч., ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. ***, обл. ***, ул. *** № **, конституирани по реда
на чл. 227 от ГПК, като наследници на първоначалния ищец В. Г. Ч., ЕГН **********,
срещу ответниците П. С. Т., ЕГН ********** и Л. Т. Т., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, както и срещу ответницата Е. Т.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, за прогласяване за
недействителни по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. II от
ЗЗД, поради липса на представителна власт (валидно пълномощно) на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 27, том II,
per. № 7999, дело № 209 от 16.10.2007 г. на нотариус А. Ш., per. № *** при НК, вписан
в Сл. вп. с вх. per. № 76429, акт № 180, дело № 52428, съответно и Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба
№ 39, том I, per. № 8678, дело №215 от 16.10.2007 г. на нотариус Е. К., per. № *** при
НК, вписан в Сл. вп. е вх. per. № 76389, акт № 160, дело № 51770.
С решението съдът е отхвърлил и отрицателните установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от ищците И. С. Ч., ЕГН
********** и Г. В. Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ***, обл. ***, ул. *** №
**, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК, като наследници на първоначалния ищец
1
В. Г. Ч., ЕГН **********, срещу ответниците П. С. Т., ЕГН ********** и Л. Т. Т.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
както и срещу ответницата Е. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **,
за установяване спрямо ищците, че ответниците не са собственици на апартамент №5,
с площ от 74,81 кв.м., находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. ***, ул. „***“
№ **.
Освен това, съдът е отхвърлил исковите претенции, предявени от ищците И. С.
Ч., ЕГН ********** и Г. В. Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ***, обл. ***,
ул. *** № **, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК, като наследници на
първоначалния ищец В. Г. Ч., ЕГН **********, срещу ответниците П. С. Т., ЕГН
********** и Л. Т. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, както и срещу ответницата Е. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“ № **, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договори
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в гореописаните Нотариални
актове № 27 и № 39, поради неизпълнение от страна на купувачите по тях на
задължението им за заплащане на продажната цена.
С това си Решение, съдът е осъдил И. С. Ч., ЕГН ********** и Г. В. Ч., ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. ***, обл. ***, ул. *** № **, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Е. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **,
сумата от 3 000 (три хиляди)лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците И. С. Ч. и Г. В.
Ч., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК, като наследници на първоначалния ищец
В. Г. Ч., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват в цялост, в това число и в
частта за присъдените разноски. Наведени са възражения за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение, доколкото същото било постановено
при нарушение на материалния закон, от една страна, а от друга е наведено възражение
и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По същество се
излага, че Софийски градски съд неправилно бил кредитирал заключенията на
тройната съдебно-графическа (почеркова) експертиза за сметка на заключението на
единичната съдебно-графическа (почеркова) експертиза. Освен това, съдът не бил
обсъдил релевантния факт, че Д. Ч. не била упълномощавала лицето, чрез което на
практика, процесният недвижим имот бил продаден на ответника Е. Т. К., доколкото
дори съответното пълномощно не предвиждало право и възможност за
преупълномощаване на друго лице/лица с права по продажбеното правоотношение.
Още повече, въпросната Д. Ч. не била упълномощавала което и да е лице от нейно име
да получи продажната цена на недвижимия имот, но в допълнение към това по делото
липсвали каквито и да са доказателства, които да свидетелстват, че фактическият
продавач на недвижимия имот е получил в брой продажната цена. На следващо място,
доколкото ответниците П. С. Т. и Л. Т. Т. не взели участие в производството по
оспорване на придобиването на процесния недвижим имот, то за тях липсвало
изразено становище по заплащане на продажбената цена по сделката с тяхно участие,
нямало и ангажирани доказателства в тази насока. Освен всичко,
първоинстанционният съд се произнесъл в нарушение на разпредЕ.та доказателствена
тежест предвид предявените отрицателни установителни искове, като същевременно
не бил взел становище по въпроси около здравословното и психическо състояние на Д.
Ч. към датата на възлагане на пълномощието за продажбената сделка, ангажираните
2
свидетелски показания в тази насока, както и обстоятелствата около продажбата на
процесния недвижим имот на два пъти в един и същи ден. Претендират се разноски.
Е. Т. К. оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по
съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Претендират се разноски.
П. С. Т. и Л. Т. Т. не вземат становище по депозираната въззивна жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната
въззивна жалба:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователността на
предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност (сред която и Нотариален акт № 162, том ХХХ, дело № 4643 от 1963 г. на
I-ви Софийски нотариус; Нотариален акт за дарение № 159, том XXII, дело № 3656 от
1978 г. на I-ви Софийски нотариус при Софийски районен съд; Нотариален акт № 161,
том XXXV, дело № 5477 от 1981 г. на I-ви Софийски нотариус при Софийски районен
съд; Нотариален акт № 78, том XXI, дело № 3561 от 1985 г. на Нотариус при
Софийски районен съд и Нотариален акт № 123, том XXXVII, дело № 6397 от 1989 г.
3
на I-ви Софийски нотариус при Софийски районен съд) се обосновава извод, че лицето
Д. Г. Ч. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № **, етаж *.
По делото се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 27,
том II, per. № 7999, дело № 209 от 16.10.2007 г. по описа на нотариус А. Ш.,
вписана под № *** при НК, който акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76429, акт №
180, дело № 52428, Д. Г. Ч., действаща чрез пълномощника си – К. Ц. А., е продала
на П. С. Т. процесния апартамент за сумата от 67 300 лева, която сума съгласно т. I и т.
II от Нотариалния акт била заплатена напълно и в брой от Купувача на
пълномощника на Продавача в деня на и преди изповядване на сделката. При
сключване на този Нотариален акт е представено Пълномощно с рег. №
8498/03.10.2007 г. по описа на нотариус Г. Ф., вписана под № *** при НК, с район
на действие РС-Русе. Видно от неговото съдържание, Д. Г. Ч. е упълномощила К. Ц.
А. от нейно име и за нейна сметка да извършва всякакви действия на управление и
разпореждане, в това число продажба, с процесния апартамент № 5, находящ се на в
гр. ***, ул. „***“ № **, при цени и условия, каквито уговори и прецени, както и да
получи продажната цена, а също и с права да преупълномощава трети лица с
правата по пълномощното.
По делото се установява и, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 39,
том I, per. № 8678, дело № 215 от 16.10.2007 г. по описа на нотариус Е. К., вписан
под per. № *** при НК, който акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76389, акт № 160,
дело № 51770, Д. Г. Ч., действаща чрез пълномощника си Д. Р. Р. и
преупълномощената от последния С. В. Т.-Г., е продала на Е. Т. К. процесния
апартамент за сумата от 67 300 лева, която сума съгласно т. 1 и т. 3 от Нотариалния
акт е била заплатена напълно и в брой от Купувача на пълномощника на Продавача
преди изповядване на сделката. При сключването на този Нотариален акт е
представено Пълномощно с рег. № 3915/04.10.2007 г. по описа на нотариус Р. Г.,
вписана под № *** при НК, с район на действие РС-Етрополе, с което Д. Г. Ч. е
упълномощила Д. Р. Р. от нейно име и за нейна сметка да извършва всякакви действия
на управление и разпореждане, в това число продажба, с процесния апартамент № 5,
находящ се на в гр. ***, ул. „***“ № **, при цени и условия, каквито уговори и
прецени, както и да получи продажната цена, а също и с права да преупълномощава
трети лица с правата по пълномощното. При сключването на Нотариалния акт е
представено и Пълномощно с рег. № 8668/16.10.2007 г. по описа на нотариус Е. К.,
вписан под № 311 при НК, с район на действие РС – София, видно от което Д. Р. Р.
е преупълномощил С. В. Т.-Г. с правата си по пълномощно с рег. № 3915/04.10.2007 г.
по описа на нотариус Р. Г., вписана под № *** при НК, с район на действие РС-
Етрополе.
От представеното по делото Удостоверение за наследници от СО, район
„Триадица“ се установява, че Д. Г. Ч. е починала на 12.04.2010 г. и е оставила за свой
единствен наследник своя брат – В. Г. Ч. (първоначален ищец по настоящото дело).
Предвид изложените твърдения на първоначалния ищец в исковата молба, в това
число уточненията към нея от 15.06.2016 г. (л. 67 и л. 68), както и от 18.10.2016 г. (л.
70), то основният спорен по делото въпрос от фактическа страна касае установяване
авторството на Пълномощно с рег. № 8498/03.10.2007 г. по описа на нотариус Г.
Ф., вписана под № *** при НК, с район на действие РС-Русе и Пълномощно с рег.
№ 3915/04.10.2007 г. по описа на нотариус Р. Г., вписана под № *** при НК, с
район на действие РС-Етрополе, които от своя страна са послужили за случването на
4
посочените по-горе разпоредителни сделки с процесния недвижим имот – апартамент
№ 5, находящ се на в гр. ***, ул. „***“ № **.
В тази връзка, по делото пред първоинстанционния съд са изслушани следните
експертизи.
Съгласно заключението на почерковата експертиза, изготвена от вещото лице
Д. В., последният допуска, че двата ръкописни текста, съдържащи се в името „Д. Г.
Ч.“, изпълнени под основния текст и подписите, за упълномощител, в двете
пълномощни – обекти на изследването, вероятно не са изпълнени от Д. Г. Ч., а
същевременно двата подписа, положени от името на Д. Г. Ч. за „упълномощител“ в
двете пълномощни – обекти на изследване, вероятно не са положени от Д. Г. Ч.. В
проведено открито съдебно заседание на 22.04.2019 г., вещото лице Д. В. уточнява, че
анализирайки различаващите се, съвпадащи и сходни признаци на обектите на
изследването и сравнителния материал, не може в категоричност да се каже дали
подписът и ръкописният текст са или не са изпълнени от Д. Г. Ч..
По делото е допусната и е изслушано заключение на повторна графическа
(почеркова) експертиза, изготвена от вещото лице С. Х., според която ръкописния
текст, изписващ имената „Д. Г. Ч.“ и подписите за „упълномощител“ в двете
пълномощни – обекти на изследването, са положени от лицето, изпълнило
наличния сравнителен материал – Д. Г. Ч.. В проведено открито съдебно заседание
на 18.04.2022 г. вещото лице С. Х. уточнява, че съвпаденията между обектите на
изследването и сравнителния материал преобладават, като следва да се отчете, че
никога не може да има два еднакви подписа, извън хипотеза на положен подпис под
индиго.
По делото е допусната и е изслушано заключение и на тройна графическа
(почеркова) експертиза, изготвена от вещите лица С. Ц., С. Б. и Л. Г., които
потвърждават заключението на повторната графическа експертиза, а именно, че
ръкописния текст, изписващ имената „Д. Г. Ч.“ и подписите за „упълномощител“
в двете пълномощни – обекти на изследването, са положени от лицето, изпълнило
наличния сравнителен материал – Д. Г. Ч.. В проведено открито съдебно заседание
на 05.12.2022 г., вещите лица уточняват, че всеки положен подпис има уникално
свойство, изразяващо се в невъзможността да бъде идентично дублиран, тоест няма
как да има два напълно еднакви подписа. Нещо повече, вещите лица са провели
предварително техническо изследване, според което нито един от изследваните
подписи не е пренасян с техническо средство, а напротив – били са положени в
оригинал с пишещ прибор.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на тройната
графическа експертиза, която е компетентно изготвена, като не противоречи на
останалите събрани по делото доказателства, а напротив – тя се основава на тях.
Вещите лица са работили след предоставяне на достатъчен обем от сравнителни
материали, обсъдили са използваните методи и са обосновали сходството между
обектите на изследването и сравнителния материал.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитана и св. И. С. Ч. (съпруга на
първоначалния ищец), от чиито показания се установява, че приживе Д. Г. Ч. е била
болна от „тиреодизъм на Хашимото“, както и че е получавала нервни кризи,
психически не била добре, а също и била лежала няколко пъти в психиатричната
клиника. Тя и нейният съпруг са искали да я подставят под запрещение, за да не
извършва действия с процесния апартамент, но не са успели да направят нищо. Не
5
били наследили пари от нея. Търсили са по банките дали има банкова сметка, но не са
установили, че има такива.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
показанията на разпитаната свидетелка по делото, тъй като същите са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд и възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, които са пълни, логични и непротиворечиви. Въпреки това, настоящият
въззивен съд счита тези показания за изцяло неотносими към предмета на настоящото
дело, доколкото с разпореждане на първоинстанционния съд от 20.09.2016 г. (л. 64), са
дадени подробни указания на първоначалния ищец във връзка с твърденията за
недействителност на продажбата – дали се касае за хипотеза, в която Д. Г. Ч. не е
подписала процесните пълномощни (тоест дали е предявен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. II от ЗЗД) или, че същите са подписани от нея, но при
подписването им същата е била недееспособна, поради болест (тоест дали е предявен
иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД). При направените от първоначалния
ищец и неговия процесуален представител уточнения от 15.06.2016 г. (л. 67 и л. 68),
както и от 18.10.2016 г. (л. 70), се установява, че е била оспорена автентичността на
подписите (иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. II от ЗЗД) в
процесните пълномощни, поради което и така е оформен докладът по чл. 146 от ГПК,
който не е бил оспорен и е бил приет от страните по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд
прави следните правни изводи спрямо всяка една група от предявените искове:
Относно исковете по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. II от
ЗЗД
Така предявените искове за прогласяване недействителността на процесните
Нотариален акт за покупко-продажба № 27, том II, per. № 7999, дело № 209 от
16.10.2007 г. по описа на нотариус А. Ш., вписана под № *** при НК, който акт е
вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76429, акт № 180, дело № 52428, и Нотариален акт за
покупко-продажба № 39, том I, per. № 8678, дело № 215 от 16.10.2007 г. по описа на
нотариус Е. К., вписан под per. № *** при НК, който акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. №
76389, акт № 160, дело № 51770, се основават на твърдения, че легитимиралите се
лица като пълномощници на продавача Д. Г. Ч. са действали без представителна власт,
доколкото именно Д. Г. Ч. не е упълномощавала тези лица да се разпореждат от нейно
име и за нейна сметка с процесния имот, а представените преди съответните
нотариуси пълномощни са неавтентични.
Предвид посочените обстоятелства, формиращи основанието на тази искова
претенция, и съобразявайки приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 5/2014 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, настоящият въззивен съд намира,
че правилно Софийски градски съд е подвел тази искова претенция под нормата на чл.
42, ал. 2 от ЗЗД. Това е така, доколкото според дадените от ВКС разяснения
позоваването (извънсъдебно или пред съд) от страна на мнимо представлявания на
недействителността на сключения от негово име договор е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора, който отказ трансформира висящата недействителност в
окончателна, тоест едва тогава отпада възможността договорът да породи правните си
последици, за разлика от хипотезата на изначална нищожност поради липса на
съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Основателността на така предявените искове се предпоставя от установяване
твърдяната от първоначалния ищец липса на учредена от неговия наследодател – Д. Г.
6
Ч. представителна власт на лицата, сключили от нейно име и за нейна сметка
процесните договори за покупко-продажба. В тази връзка, настоящият въззивен съд
намира, че при доказателствената тежест за ищцовата страна, същата не доказа
твърдените мними представителства по двете сделки. Напротив – от приетото по
делото заключение на тройната графическа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява,
че пълномощно с рег. № 8498/03.10.2007 г. по описа на нотариус Г. Ф., вписана под №
*** при НК, с район на действие РС-Русе и пълномощно с рег. № 3915/04.10.2007 г. по
описа на нотариус Р. Г., вписана под № *** при НК, с район на действие РС-Етрополе,
които са послужили за случването на посочените по-горе разпоредителни сделки с
процесния недвижим имот – апартамент № 5, находящ се на в гр. ***, ул. „***“ № **,
изхождат от Д. Г. Ч.. Казано с други думи, тези пълномощни са автентични, предвид
констатациите на вещите лица, че подписите за упълномощител в двата
упълномощителни документа са положени от Д. Г. Ч., посочена като техен автор.
Затова и въз основа на кредитираното експертно заключение и обособената
доказателствена съвкупност по делото се налага красноречив и категоричен извод, че
Д. Г. Ч. е овластила К. Ц. А. и Д. Р. Р., а последният валидно е преупълномощил с
правата си С. В. Т.-Г., с пълномощия да сключат от нейно име и за нейна сметка
договор за покупко-продажба на процесния имот, поради което и тези лица са
действали като пълномощници на Продавача с надлежно учредена представителна
власт при извършване на съответните разпоредителни сделки с процесния имот.
За пълнота на изложението, трябва да се спомене също, че процесните
пълномощни отговарят по съдържание на изискванията за валидно упълномощаване за
разпореждане с недвижим имот, според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно
решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС.
По изложените съображения настоящият въззивен съд приема, че двата
договора за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба
№ 27, том II, per. № 7999, дело № 209 от 16.10.2007 г. по описа на нотариус А. Ш.,
вписана под № *** при НК, който акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76429, акт № 180,
дело № 52428, и Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том I, per. № 8678, дело №
215 от 16.10.2007 г. по описа на нотариус Е. К., вписан под per. № *** при НК, който
акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76389, акт № 160, дело № 51770, са сключени от
името и за сметка на Д. Г. Ч. като Продавач от лица, разполагащи с представителна
власт, поради което и двата договора са породили правните си последици в
патримониума на представлявания.
При този извод следва, че предявените искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, във
вр. с чл. 26, ал. 2, предл. II от ЗЗД за прогласяване на посочените по-горе договори
за покупко-продажба са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Относно отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК
Доколкото по делото се установи, че оспорените договори за покупко-продажба,
обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба № 27, том II, per. № 7999, дело
№ 209 от 16.10.2007 г. по описа на нотариус А. Ш., вписана под № *** при НК, който
акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. № 76429, акт № 180, дело № 52428, и Нотариален акт за
покупко-продажба № 39, том I, per. № 8678, дело № 215 от 16.10.2007 г. по описа на
нотариус Е. К., вписан под per. № *** при НК, който акт е вписан в Сл. вп. с вх. per. №
76389, акт № 160, дело № 51770, са действителни, то се обуславя и неоснователност
7
на предявените отрицателни искове, доколкото не е налице твърдените пороци при
изповядването им.
Относно повдигнатите във въззивната жалба чисто теоретични въпроси,
касаещи възможността за продажба на имот на два пъти в един и същи ден и други
подобни, то същите се явяват ирелевантни към предмета на настоящото дело. Това е
така, доколкото евентуална последваща конкуренция на права върху процесния имот, с
оглед на разпоредбите на чл. 113, във вр. с чл. 112 от ЗС, следва да се решава от лица
и по ред, извън тези по настоящия правен спор, съответно и настоящият въззивен
съд не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно евентуалните искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
По делото бе установена валидна представителна власт на всеки от
пълномощниците на Д. Г. Ч. по двете сделки с процесния имот, както и правомощията
им да получат от името и за сметка на Продавача продажната цена, а също и, че във
всеки един от нотариалните актове е записано, че продажната цена е заплатена
напълно и в брой от съответния Купувач на съответния пълномощник на Продавача
преди изповядване на сделката.
При това положение, следва да се сподели трайната съдебна практика, според
която, в частта, с която Купувачът е заявил, че е платил цената, а Продавачът – че я е
получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание,
материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт –
плащането на цената, и като такъв има характер на разписка за плащане ( в този
смисъл са Решение № 220 от 01.10.2015 г., по гр. д. № 2314/2015 г. на ВКС, III Г. О.;
Решение № 403/10.01.2012 г. по г. д. № 1543/2010 г. на ВКС, ІІІ Г. О., Решение №
402/17.01.2012 г. по г. д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 173/27.07.2010 г.
по г. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV, Г. О. и др.).
Доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, че не е платена
продажната цена по двете сделки, то исковете за развалянето им на основание, че
Купувачите не са заплатили съответната продажна цена, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно обжалваното първоинстанционно решение в частта за
присъдените разноски
Предвид фактическата и правна сложност на делото, обуславяща се в броят на
страните по него, броят на предявените искови претенции, техния материален интерес,
проведените 16 съдебни заседания, изготвените три експертизи, разпит на свидетел и
вещи лица, обемистата размяна на книжа, депозиране на отговор на исковата молба,
становища и процесуално представителство, настоящият въззивен съд, счита за
правилно и справедливо определен размерът на присъдените от първоинстанционния
съд разноски в полза на ответницата Е. Т. К..
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответницата Е. Т. К. сторените пред въззивната инстанция разноски за един
адвокат. Настоящият въззивен съд намира възражението за прекомерност за
неоснователно, отчитайки материалния интерес на всеки един от трите иска и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (редакция, ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.)., според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
8
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. При това
положение, на тази ответница се следва сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, направени
по делото пред въззивния съд разноски, по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260867 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 15195/2015 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 16 състав.
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** и Г. В. Ч., ЕГН **********, и двамата с
адрес: с. ***, обл. ***, ул. *** № **, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
Е. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, сумата от 8 000 (осем
хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9