Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 842 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДКЦ – І
– РУСЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Независимост” № 2, представлявано от д-р Ц.Р.– управител, срещу наказателно
постановление № ДАИ-0000053 от 31.05.2019 г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
което на „ДКЦ – І – РУСЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Независимост” № 2, за нарушение по чл. 11б, т. 13 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, на основание чл. 178в, ал. 2, т. 9 от ЗДвП
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
„Диагностично-консултативен
център І – Русе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Независимост” № 2, притежава удостоверение № 0021/28.10.2011 г. за
организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.
152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
На 09.05.2019 г. в 09:30 часа,
свидетелите М.А.И. и И.Й.С., и двамата служители в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” – гр. София, извършили проверка в психологическа
лаборатория № 154 в град Добрич, към удостоверение за регистрация № 0021 от
28.10.2011 г. на „Диагностично-консултативен център І – Русе” ЕООД, намираща се
в град Добрич, ул. „Батак” № 4, вх. Б, ет. 2.
При проверката се установило, че
на 26.03.2019 г., в лабораторията е било проведено психологическо изследване на
лицето Ф.Ч.с ЛНЧ **********, като същият не е попълнил собственоръчно личните
си данни върху регистрационна карта за явяване на психологическо изследване №
272 от 26.03.2019 г. /приложение № 3/ и върху резултатна карта за
психологическо изследване № 272 от 26.03.2019 г., тестовите бланки и листовете
за отговори за познавателната и личностните сфери, като същият не е попълнил
собственоръчно и въпросниците „Кой съм аз” и „Недовършени изречения”, а вместо
него това е направил преводачът Н.Х.Я..
Резултатите от проверката били
обективирани в протокол № 373 от 09.05.2019 г. за съответствие на
психологическото изследване и водената документация на изискванията на
нормативната уредба и методическите указания. Със същия протокол били дадени
задължителни предписания, съгласно които, при явяване на психологическо
изследване, чужденците да попълват въпросниците си собственоръчно на родния си
език, а преводачът да записва превода до отговорите.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите М.А.И. и И.Й.С., чийто показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото: Списък към Удостоверение № 0021/28.10.2011 г. за
организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.
152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата на психологическите
лаборатории; Списък към Удостоверение № 0021/28.10.2011 г. за организиране и
провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2 и
ал. 2 от Закона за движението по пътищата на психолозите, провеждащи
психологическите изследвания в психологическите лаборатории; Удостоверение за регистрация №
0021 на „Диагностично-консултативен център I – Русе” ЕООД; Препис от протокол № 373; Препис от регистрационна
карта за явяване на психологическо изследване № 272/26.03.2019 г. и препис от резултатна
карта за психологическо изследване № 272/26.03.2019 г., тестови бланки и
листове за отговори.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, наказващият орган е приел, че „ДКЦ – І – Русе”
ЕООД, не е изпълнил отговорността си за организация и провеждане на
психологическо изследване на лицето Ф.Ч.с ЛНЧ ********** на 26.03.2019 г. в
психологическа лаборатория гр. Добрич, ***от списъка към удостоверение за
регистрация в съответствие с изискванията на нормативната уредба, като е допуснал
лицето да не запише личните си данни собственоръчно върху регистрационна и
резултатна карта № 272 от 26.03.2019 г., тестовите бланки и листовете за
отговори за познавателната и личностни сфери и да не попълни собственоръчно
въпросниците „Кой съм аз” и „Недовършени изречения”, а вместо него това да
направи преводачът Н.Я. – нарушение по чл. 11б, т. 13 от Наредба № 36 от
15.05.2006г. на МТ.
На основание чл. 178в, ал. 2, т.
9 от ЗДвП, на „ДКЦ – І – Русе” ЕООД е била наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Настоящият съдебен състав счита,
че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените разпоредби, изразяващи се в следното:
Между страните в съдебното
производство няма спор досежно обстоятелството, че „Диагностично-консултативен
център І – Русе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Независимост” № 2, притежава удостоверение № 0021/28.10.2011 г. за
организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.
152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Безспорно е и обстоятелството, че
на 26.03.2019 г. в психологическа лаборатория в гр. Добрич, ***от списъка към
удостоверение за регистрация в съответствие с изискванията на нормативната
уредба, Ф.Ч.с ЛНЧ ********** не е записал личните си данни собственоръчно върху
регистрационна и резултатна карта № 272 от 26.03.2019 г., тестовите бланки и
листовете за отговори за познавателната и личностни сфери и не е попълнил
собственоръчно въпросниците „Кой съм аз” и „Недовършени изречения”, а вместо
него това е направил преводачът Н.Я..
Спорът между страните е основно
за наличието на задължителните по ЗАНН реквизити в АУАН и НП, с оглед на които
би следвало да се счита дали нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено то, са ясно очертани така, че да не създават затруднения за адресата
им и за съда да установят в наличието на какво административно деяние е
обвинено и наказано дружеството.
В настоящия случай, съдебният
състав намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност са
допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита
на наказаното лице и не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното
производство.
Както в АУАН, така и в НП, като
нарушена законна разпоредба е посочена нормата на чл. 11б, т. 13 от Наредба №
36 от 15.05.2006 г. на МТ.
Съгласно чл. 11б от Наредба № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии, „Лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на психологически
изследвания: т. 13 отговарят за организацията и провеждането на
психологическите изследвания в съответствие с нормативната уредба”. Цитираната
разпоредба посочва кои лица носят отговорност. Тя не възлага конкретно
задължение, при неизпълнението на което да е налице административно нарушение.
Тя въвежда само още един субект на отговорност. След като не създава правило за
поведение, не може да бъде нарушена. Следователно, няма и не може да има
нарушаване на тази разпоредба /В тази връзка виж Решение № 379 от 2.07.2013 г.
на АдмС – Плевен по к.а.н.д. № 572/2013 г. и Решение № 2263 от 7.11.2018 г. на
АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2187/2018 г./.
В действителност, в АУАН и в НП е
посочено, че „ДКЦ – І – Русе” ЕООД е допуснал лицето Ф.Ч.с ЛНЧ ********** да не
запише личните си данни собственоръчно върху регистрационна и резултатна карта №
272 от 26.03.2019 г., тестовите бланки и листовете за отговори за
познавателната и личностни сфери и да не попълни собственоръчно въпросниците
„Кой съм аз” и „Недовършени изречения”, а вместо него това да направи
преводачът Н.Я..
В настоящия случай обаче, нито в
акта, нито в НП са посочени нормите, които вменяват на ЮЛ такова задължение, за
да е налице ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
За да е описано нарушението пълно
и точно от правна страна, следва да са посочени всичките му съставомерни
признаци, както и законните разпоредби, които са нарушени. В случая, твърдяната
като нарушена норма на чл. 11б, т. 13 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. съдържа
обща отговорност и не вменява конкретно задължение на адресатите, което води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя, с което съществено се нарушава правото
му на защита, да установи какво точно нарушение е извършил и при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за
нарушена правна норма.
Настоящият съдебен състав намира,
че посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено такова и е
основание за отмяна на наказателното постановление. Този порок, безспорно,
рефлектира и върху правото на защита на санкционираното лице, а това при всички
случаи е основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
От друга страна, наложеното наказание не
съответства на материалния закон. Видно от обжалваното наказателно
постановление, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178в, ал. 2, т. 9
от ЗДвП, съгласно която разпоредба, физическо или юридическо лице, притежаващо
удостоверение за регистрация за организиране и провеждане на психологически
изследвания, което разпореди или допусне неспазването на изискванията за водене
на документацията във връзка с организирането и провеждането на
психологическите изследвания, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
С
други думи, приложената санкционна норма на чл. 178в, ал. 2, т. 9 от ЗДвП не
кореспондира с установените факти, като нарушението е следвало да бъде
подведено под санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП, съгласно
която, на физическо или юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, ако не е
предвидено друго по-тежко наказание, се налага глоба или имуществена санкция в
размер на 200 лв.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ДАИ-0000053 от 31.05.2019г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
което на „ДКЦ – І – РУСЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Независимост” № 2, за нарушение по чл. 11б, т. 13 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, на основание чл. 178в, ал. 2, т. 9 от ЗДвП
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/