Мотиви към Присъда № 49 от 02.07.2019
г., постановена по н.о.х.д.№ 133 по описа на Районен
съд Г.
за 2019 година.
Срещу подсъдимия И.И.В.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан
/реабилитиран/, средно образование, общински съветник в Общински съвет – К., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на
16.04.2018 г. в село Г., чрез нанасяне на два удара с ръка в областта на
лицето, е причинил на П.Д.С. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
В производството по делото е приет на
основание чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от конституирания на
основание чл.84 и чл.76 от НПК като гражданския ищец и
частен обвинител П.Д.С. *** граждански иск
против подсъдимия И.И.В. за сумата от 60 000.00 /шестдесетхиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани
болки и страдания,
поради затруднено хранене и говор,
вследствие счупената челюст, продължителния период на
лечение и възстановяване, вследствие извършеното спрямо
същия престъпление
по 129, ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното
ѝ
изплащане.
Участващият по делото прокурор
от Районна
прокуратура - Г.
поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, пледира за
доказаност на обвинението, постановяване на осъдителна присъда с налагане
на наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
около средния размер, предвиден в закона с прилагане института
на
условното осъждане, тъй като такова според
обвинителя би
повлияло на подсъдимия. Прокурорът настоява гражданският иск за причинените неимуществени
вреди да бъде уважен в справедлив размер и по преценката на съда, пледира разноските по
делото да бъдат възложени на подсъдимия В..
Процесуалният
представител на
гражданския ищец и частен обвинител адвокат Г.А. намира обвинението за
доказано от обективна и субективна страна, предлага на подсъдимия да се наложи
справедливо по вид и размер наказание, като пледира гражданският иск за причинените неимуществени
вреди да бъде изцяло уважен в пълния предявен размер.
Гражданският ищец и
частен обвинител П.Д.С. *** поддържа казаното в пледоарията от повереника си.
Защитата на подсъдимия - адвокат
Г.З. пледира
за невинност и оправдателна присъда, като изтъква, че
обвинението по отношение на нейния подзащитен е останало
недоказано по отношение на авторството и механизма на осъществяване. Алтернативно намира, че
деянието следва да бъде преквалифицирано по чл.132, ал.1, т.2 НК, т.е. като
деяние, извършено в състояние на афект, поради което и предвид реабилитацията
на подсъдимия, следва да се приложи института на чл.78а НК. Защитникът пледира
гражданския иск за неимуществени вреди да бъде оставен без уважение.
По време на личната си
защита и в последната си дума, подсъдимият поддържа казаното от
защитника си, не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
При проведеното наказателно
разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за
събиране и проверка на доказателствата, е установена следната
фактическата обстановка:
Подсъдимият
И.И.В. ***, същият е общински съветник в Общински съвет-К. и притежава питейно
заведение в центъра на село Г.. Пострадалият П.Д.С. ***, познава подсъдимия и
често посещавал неговото заведение, където като барманка работела св.П.К.. При
някои от посещенията си св.С. влизал в спор с барманката относно музиката в
кафенето, която не била по негов вкус, както и относно работното време на
заведението, като в раздразнението си казал, че ще затвори това заедение. На 16.04.2018 г.,
късно вечерта, около 24 часа, св.С. и св.П.Х. посетили въпросното заведение, където по
това време били подсъдимия и свидетелите П.К.,
И.С., Н.М. и П.П.. На вратата на заведението двамата свидетели се разминали
със св.П.П., която излизала до външната тоалетна. След
влизането им в заведението, св.Х. се отправил към витрината за напитки и взел оттам две бири, които
отнесъл до бара, където барманката - св.К.
ги отворила и той платил. Междувременно подсъдимият В., който седял на
една от масите извикал св.С. при себе си. С. отишъл до масата на подс.В.
и последният в състояние, повлияно от
изпития
алкохол, на няколко пъти му отправил репликата „Ти ли ще ми затваряш
заведението“, провокирана от казаните преди
това думи в тази насока от страна на св.С.. Тогава св.С. предложил
на подсъдимия да излязат навън и да се разберат, но в отговор на това
подс.В. прескочил пейката, на която седял, застанал пред пострадалия, избутал
го и внезапно му нанесъл два удара с ръка в областта на лицето. Вследствие на
ударите, пострадалият се свлякъл по близката стената и паднал на седалището си. Св.Х. го вдигнал, за да го
изведе извън заведението. Подсъдимият видял, че от устата на св.С. тече кръв и го напсувал, като му казал да не плюе кръв по
плочките. След горното св.Х. отвел пострадалия до дома му, където състоянието
на последния било възприето и от св.Д.С.
- баща на св. П.С., който сигнализирал за случилото се на тел.112. Още същата вечер в селото пристигнал пол.инспектор –
св.Пл.П., който възприел състоянието на пострадалия и съставил протокол за
пол.разпореждане на подсъдимия. На следващия ден,
пострадалият потърсил медицинска помощ за получените наранявания. На по-късен етап поради влошеното си състояние
пострадалият претърпял и хирургическа интервенция в специализирана болница в
гр.С.по лицево-челюстна хирургия.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото и кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства и
проведената тройна съдебномедицинска експертиза.
От свидетелските показания на гражданския ищец и
частен обвинител П.С. се установява, че на 16.04.2018 г. вечерта
при посещението му на заведение в село Г., собственост на подсъдимият И.В.,
последният му нанесъл два удара с ръка в областта на лицето, при което той
самият паднал на земята и от устата му тръгнала кръв, при което подсъдимият го
напсувал. Гр.ищец установява с показанията си кои лица са присъствали същата
вечер в заведението, както и цялата хронология на събитията, последователно и
непротиворечиво. Частният обвинител установява, че изпитвал силна болка, не
можел да се храни и дъвче, имал затруднения в говора, прекъснал работа и
впоследствие се подложил на хирургическа интервенция с дълго възстановяване.
Съдът дава вяра и
кредитира горните
свидетелски показания на гражданския ищец и
частен обвинител С., тъй като същите са правдиви, непротиворечиви и съответстват
на останалите кредитирани гласни и писмени доказателства и на заключението на
изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза.
Свидетелят Д.С. – баща на
пострадалия, който е възприел състоянието му непосредствено след инцидента, установява
тежкото му здравословно състояние, понесените болки и страдания, проведеното
лечение и начина, по който се е отразил инцидента на неговия син.
Свидетелят П.П. –
пол.инспектор с дадените показания пред съда и прочетените такива, дадени в
хода на ДП установява, че при посещението си същата вечер на пострадалия в дома
му, по повод подаден сигнал го е възприел, че не може да говори, както и че е посетил заведението на подсъдимия и разговарял с последния,
който му съобщил, че същата вечер в заведението не е имало инциденти,
но му съставил протокол за полицейско разпореждане.
Свидетелят П.Х. – приятел
на пострадалия С. установява с дадените показания пред съда и прочетените
такива, дадени в хода на ДП цялата хронология на събитията, последователно и
непротиворечиво, като установява: часа и начина, по който са стигнали с
пострадалия до заведението на подсъдимия,
поведението на последния, който извикал св.С. и му нанесъл „един или
два” удара, вследствие на които св.С. паднал на земята, а подс.И.В. започнал да
го псува, защото плюел кръв на пода. Св.Х. установява и начина, по който са си
тръгнали двамата със св.С. от заведението, както и кои са били присъстващите
там лица, в това число и св.К.. Св.Х. свидетелства и за състоянието на
пострадалия след въпросната вечер, влошеното му състояние и дълго
възстановяване.
От показанията на
свидетеля П.П.,
включително и тези прочетени по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1,
т.1 от НПК, дадени по време на
досъдебното производство се установява, че към момента на
деянието същата не се е намирала вътре в заведението, а когато е излизала от
последното, са влизали св.С. и св.Х.. Установява още, че след като се върнала в
заведението, пострадалият е имал кръв по лицето. Свидетелства, че на това място
често ставали побоища. Св.П.П. установява още, че св.П.Х. помогнал на св.С. да
стане и си тръгнали, после идвала полиция, а св.П.С. не бил добре дълго време.
Съдебният състав кредитира
показанията на свидетелите Д.С., Пл.П., П.Х. и П.П., тъй като същите
кореспондират помежду си, както и с тези на гражданския ищец и
частен обвинител П.С. и съответстват на заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза и на останалите кредитирани доказателства. Тези
свидетелски показания са непротиворечиви един спрямо друг, логични и
последователни.
Според свидетелските
показания на св.П.К. - барман в процесното заведение, пострадалият С. посещавал
често заведението и създавал конфликти, като „увеличавал музиката и се заяждал
с клиентите”. С показанията си същата установява лицата, които са присъствали
въпросната вечер в заведението и седели на една маса, обстоятелството, че подс.В.
и постр.С. също са били там, като св.С. и св.Х. са дошли след 22 часа, поръчали
две бири, платили ги, но ги изоставили пълни на бара. Същата твърди, че след
като обслужила свидетелите Х. и С. е напуснала заведението, а като се върнала
двамата вече не са били там, не е имало кръв в заведението, но е идвала полиция
същата вечер.
Съдът кредитира показанията
на св.К., с изключение на обстоятелството, че е напуснала заведението след като
продала бирите на св.Х., тъй като в тази част нейните показания не се подкрепят
от събраните доказателства.
Свидетелят Н.М. твърди с
показанията си пред съда, че същата вечер е бил в заведението на подс.В., но е
употребил повече алкохол и увеличавал музиката и поради тази причина твърди,
че не е видял, чул и разбрал какво се
случва.
Свидетелят И.С. - съпруг на
св.К. твърди, че когато пристигнали св.С. и Х., е излязъл от заведението, за да разговаря по
телефона, но въпреки това отвън е чул караница откъм заведението.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият И.В. е дал обяснения по случая, с
които
установява, че същата вечер е бил в заведението, употребил е
известно количество алкохол и е имал пререкания със св.С. по повод негово
предишно поведение в заведението му, с оглед на което бил афектиран и го
изгонил от заведението си. Подс.В. твърди,че не е удрял никого същата вечер, не
е удрял св.С. и не е имало кръв в заведението му. В последната им част,
обясненията на подсъдимия съдът
намира за защитна теза, тъй като същите не се подкрепят от кредитираните доказателства в процеса, с
тях подсъдимият цели единствено да изгради своя защитна версия за случилото се, поради
което съдът не им дава вяра и не ги кредитира.
В хода на досъдебното
производство № 983 по описа на Районна прокуратура Г. за 2018 г. са събрани
следните писмени доказателства, установяващи фактическата
обстановка по случая: Справка от 08.06.2018 г. - л.10; Жалба от П.С.
от 18.04.2018 г. - л. 13; СМУ № 81/2018 г. - л.14, видно от която
св.П.С. е бил прегледан от съдебен лекар още на следващия ден след инцидента, а
именно на 17.04.2018 г., на когото е заявил, че му е нанесен побой от познато
лице, което го удряло с ръка; Медицинска документация по отношение на П.С.
от л.16 до л.22 вкл.; Разпечатка за
криминални прояви на И. В.и П.С. – л. 33-34; Епикриза на П.С. – л.39;
Медицинска документация по отношение на П.С., издадена от СБАЛ по ЛЧХ ЕООД гр. С.–
л. 55 в найлонов джоб -22 броя листа; Справка за съдимост по отношение на подс.В.
от 27.11.2018 г. – л.64, видно от която последния е осъждан и реабилитиран;
Характеристични данни за подс.В. от 04.12.2018 г. - л. 66,
видно от която подс.В. не се полза с добро име в село Г.; Справка от УС на
прокуратурата на Р Б.към дата 16.01.2018 г - л. 76.
По време на съдебното
следствие са събрани следните писмени доказателства, установяващи фактическата обстановка по
случая: Епикриза
на П.С. от 02.07.2018 г. - л. 23 и фактура на л.24; От Справка за
трудовите договори по отношение на П.С.
от 01.01.2018 г. до 17.05.2019 г. от ТД НАП В.Т., офис Г. – л.56, Удостоверение
на л.57 от ТД НАП В.Т. по отношение на П.С. – л.57, Удостоверение
от 03.07.2019 г. от НОИ ТП Г. по отношение на П.С. – л.58 и Служебна бележка
по отношение на П.С. от 10.05.2018 г. на Агенция по заетостта се
установява, че същият от 08.05. до 08.06.2018 г. е бил безработен, а в месеците
06.07.08. и 09. 2018 г.
е получавал обезщетение за нетрудоспособнст. Справка от РЗК Г. на л.71
установява, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни вноски; Писмо от
06.06.2019 г. до д-р Г., съдържащо и негов
собственоръчен отговор.
В хода на досъдебното
производство е била назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№346/2018 г. , от която се установява, че св.С. е
получил счупване на дясно рамо на долна челюст,
което увреждане
отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст. Същия е получил и оток,
и кръвонасядане на двете устни с разкъсно-контузна рана на долната и
кръвотечение от устната кухина, причинили му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Първоинстанционният съд
кредитира заключението на тази СМЕ, тъй като намира същото за достоверно, обективно, отговарящо и
съответстващо на останалите кредитирани
доказателства по случая; изготвено е от компетентни лица, които
са дали ясни и непротиворечиви отговори на поставените от разследващите
органи въпроси.
Събраните по делото доказателства в своето
единство и логическа взаимовръзка изясняват по един несъмнен и категоричен
начин обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на
делото, в това число факта на реализиране
на общественоопасното деяние, датата и мястото на неговото извършване, авторството, механизма
и начина на осъществяване на инкриминираното деяние, настъпилия вредоносен резултат, личността и субективното отношение на дееца към причинената от него телесна повреда.
При гореустановената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява факта на извършване на инкриминираното деяние,
неговият механизъм и участието на подсъдимия в него, както и времето и мястото
на извършването му. В хода на делото е установен и характера на причинената
телесна повреда на пострадалото лице, а именно - причиняване на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 НК, която
се изразява в счупване на челюст.
От събраните по делото доказателства
съдът намира, че се доказа по безспорен начин, че подсъдимият И.В. от обективна и
субективна страна е извършил престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК –
причиняване на средна телесна повреда, като същият
на 16.04.2018 г. в село Г., чрез нанасяне на два удара с ръка в областта на
лицето, е причинил на П.Д.С. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст.
От обективна страна са осъществени всички
признаци на престъпния състав на деянието. Чрез активно
действие от
страна на
подсъдимия В. – нанасяне на два удара с ръка
в
областта на лицето на частния обвинител и граждански ищец – св.П.С., е причинена като краен престъпен
резултат средна телесна повреда, изразяваща се в в счупване на
челюстта,
които увреждания несъмнено са причинили болка и страдание на
пострадалия
От субективна страна престъпното деяние е
извършено в условията на пряк умисъл. От събраните в тази насока доказателства
се установява безспорно, че подсъдимият е искал и целял настъпването на
общественоопасните последици – подсъдимият още
с влизането на св.С. в заведението му, го е извикал, разменили си реплики, блъснал го и внезапно му нанесъл два
удар
с юмрук в областта на лицето, т.е. налице е внезапен умисъл за извършване на
престъпното деяние. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
деянието, съзнавал е общественоопасните му последици и е
искал и
целял тяхното настъпване.
Причина за извършване на инкриминираното
деяние съдът намира в незачитането от страна на подсъдимия на здравето,
телесната цялост и неприкосновеност на личността на частния
обвинител и граждански ищец П.С..
Съдът намира искането на
защитата за преквалифициране на деянието като такова по чл.132, ал.1, т.2 НК
за неоснователно, тъй като при така
установената фактическа обстановка,в конкретния казус, не се установи
пострадалия да е предизвикал непосредствено преди инкриминираното деяние
подсъдимия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие.
Не са ангажирани доказателства в тази посока.
Към датата на извършване на
престъплението подсъдимият е бил наказателноотговорно лице. При определяне
вида и размера на наказанието му, съдът
отчете смекчаващите вината обстоятелства –
съдебното минало на подсъдимия; добро
процесуално поведение; наличие на средно образование; ниска степен на
общ.опасност на дееца, както и отегчаващите такива - лоши характеристични
данни, сравнително висока степен на обществена опасност на деянието, което е
извършено нощем и в пияно състояние. За извършеното
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” в размер до шест години,
като съдът наложи на подс.В. наказание лишаване от свобода в размер на една
година. Така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира за
справедливо и съответно на извършеното престъпление, и счита, че с него ще
бъдат изпълнени целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК за индивидуалната и
генералната превенция.
Съдебният състав, като взе
предвид наличието на условията за прилагане института на условното осъждане, на основание
чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три
години.
Съдът намира предявения граждански
иск за сумата от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от частния обвинител и граждански ищец неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното
ѝ изплащане за частично основателен. Съдебният състав, като взе
предвид събраните по делото доказателства по отношение последиците от средната
телесна повреда –
претърпените от гражданския ищец болки и страдания, затруднените дъвкателни
функции и говор поради счупената челюст, последвалия продължителен период на лечение
и възстановяване,
намери, че искът следва да бъде уважен в справедлив размер от 5000.00 /пет хиляди/ лева, съгласно
правилото на чл.52 ЗЗД . Ето защо съдът осъди на основание чл 84, ал.1 от НПК подсъдимият И.В. да заплати в полза на частния
обвинител и граждански ищец П.С. сумата от пет хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на престъплението по чл.129, ал.2 вр.
чл.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като съдът отхвърли предявения граждански иск в останалата му част за
сумата над 5000.00 лева до пълния ѝ предявен размер от 60 000.00 лева,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият И.И.В. следва
да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд Г. сума в размер на 200 / двеста / лева, представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск, както и да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД-МВР-Г., направените разноски в хода на ДП в размер на 375, 00 лева.
При гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
05.08.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град Г.