Протокол по дело №10/2023 на Административен съд - Смолян

На второ четене в 14:20 часа, се явиха:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Г. Ф. Х., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. Н. С., редовно упълномощена отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ по касация – ОДМВР-[област], редовно и своевременно призован, се представлява от юриск. Василев, редовно упълномощен.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – [област], се явява зам.-окръжния прокурор С. Д..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. В.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че следва да бъде даден ход на делото и затова,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от Г. Ф. Х. срещу Решение № 44/02.12.2022 г., постановено по АНД № 80/2022 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

АДВ. С.: Изцяло поддържам касационната жалба, така както е депозирана. Нямам други доказателствени искания. Няма да представям доказателства. Представям списък на разноските в производството. Моля да се даде ход по съществото на спора.

ЮРИСК. В.: Оспорвам така депозираната касационна жалба. Няма да соча писмени доказателства. Считам делото за изяснено, като Ви моля да дадете ход по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за процесуално допустима. Няма да соча доказателства. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. С.: Ще Ви моля детайлно да се съобразите с изложеното в касационната жалба.

На първо място, ще Ви моля да отмените Решение № 44/02.12.2022 г. по НАХ № 80/2022 г. на Районен съд-Ч. и вместо него да постановите съдебен акт, с който изцяло да отмените обжалвания електронен фиш, издаден от ОД на МВР [населено място] на доверителя ми Г. Х.. Действително за мен и за доверителя ми остана изцяло неясно обстоятелството как на въззивния съд, Районен съд-Ч. е станало ясно, че е нарушена нормата именно на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, при положение, че в обжалвания електронен фиш е записана нормата на чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче в разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП се съдържат различни правни хипотези, съответно в ал. 1 и в ал. 2, като нормата на ал. 2 е малко по-специална по отношение на максималните стойности на скоростта, докато пък в ал. 1 на чл. 21, стойностите на скоростта са посочени като общи и в случая ако е приложима тази норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както е записано в електронния фиш, то там скоростта извън населено място е 90 км. В случая дори да приемем за установено коректно с техническото средство скоростта на доверителя ми е била 75 км/ч и е ясно, че същия няма как извън населено място да е нарушил посочената в електронния фиш норма, тъй като там е записано, че разрешената скорост е 90 км/ч извън населено място за МПС категория „Б“, каквото е притежаваното от доверителя ми, а щом той се е движил със 75, то е явно, че водача не е превишил тази максимално определена скорост.

Въззивния съд изобщо не е отчел обстоятелството, че некоректно в електронния фиш е посочил и двете хипотези на чл. 21 от ЗДвП като нарушение, тъй като няма как да бъдат нарушени и двете хипотези на чл. 21 от ЗДвП едновременно. В този смисъл е и практика на Административен съд-[област], цитирала съм я в касационната жалба, няма да я преповтарям.

На следващо място, по делото изобщо не се установи място на твърдяното нарушение и къде точно е бил поставен сочения за нарушен знак В26 с ограничение на скоростта 40 км/ч. Това дори е станало известно и на въззивния състав и той го е коментирал в крайния си съдебен акт, обжалван в настоящото, но независимо от това е приел, че законосъобразно е издаден обжалвания електронен фиш, тъй като според въззивния съд водача е длъжен да спазва предписанието на пътните знаци, защото и когато сигнализират правила относно реда за участие в движението, цитирам буквално от мотивите на Районния съд.

В настоящия случай независимо къде има знак, независимо как и по какъв начин е поставен той, според въззивния съд на Районен съд-[община], следва този знак да важи, да се спазва и съответно за него да се налагат наказания.

Във въззивното производство категорично се установи, че План за движение по пътищата специално за път ІІ-86, собственост на Агенция пътна инфраструктура, няма такъв план. Единствените данни сочат един ПУП-план, една извадка от ПУП по-скоро на юридическото лице, частен субект „К.“ ЕООД, стопанисващо и изградило бензиностанцията, около която, тъй като мястото не е точно къде е било, евентуално моя доверител е бил преминал със 75 км/ч. Въззивното производство видно и от снетите обяснение на участвалите в извършването на заснемането с техническото устройство полицейски служители безспорно се установи, че те нито мерят къде е знака, нито мерят къде поставят техническото устройство, с което заснемат и въобще измерват скоростта. Единствено знаят, че то е на изхода на бензиностанцията, единствено знаят, че там би следвало водач на пътно транспортно средство да се движи с 40 км, но не знаят дали имат такъв Генерален план, кога е приет, дали е валиден, по какъв начин е приет, къде е този знак, на колко километра, метра отстояние от това техническо устройство е този знак, посочен от тях В26.

Ще Ви моля да се съобразите с изложеното в касационната жалба, ще Ви моля действително да разгледате процесуалното нарушение най-вече при издаването на електронния фиш, с оглед обстоятелството на нормата на чл. 21 от ЗДвП и двете й хипотези. Ще Ви моля да присъдите разноските за двете съдебни инстанции на доверителя ми и ще Ви моля да дадете думата и на доверителя ми.

КАСАТОРЪТ Х.: Поддържам жалбата и всичко изложено от моя защитник, като аз ще изложа самостоятелно аргументи защо също считам решението на Районния съд-Ч. за абсолютно незаконосъобразно и неправилно.

Според мен в решението си съдът е направил един абсолютно повърхностен и неправилен преразказ на събраните по делото доказателства. Съдът не е направил нито едно съпоставяне между гласно събрани доказателства, писмено представени доказателства от ОД на МВР, като се позовал и потвърдил електронния фиш без нито един конкретен анализ на представените от административно-наказващия орган по делото доказателства, като в някои случаи дори считам, че изводите, направени от съда са лишени не само от правна логика, но от всякаква друга логика, затова аз ще коментирам събраните конкретно по делото доказателства, представени от административно-наказващия орган и гласните доказателства, събрани чрез разпита на двамата полицаи.

На първо място, изострям вниманието, относно писмото, с което ОДМВР [населено място] е изпратило административната преписка в Районен съд-[община]. В нея подробно са изброени всички приложения, които те изпращат като доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП към тези доказателства, административно-наказващия орган е длъжен задължително да посочи на какво основава действащото ограничение на скоростта по чл. 21, какъвто е случая, за който аз съм санкциониран. В подробно приложните всички приложения, административно-наказващия орган не е посочил, а според мен това не е случайно, както се разбра и от показанията на свидетелите, не е посочил на какво основава своите твърдение, че на мястото има ограничение, въведено със знак по чл. 21.

На второ място, по отношение вече на предоставените доказателства: Административно-наказващия орган е изпратил справка от АИС АНД, в която съдът също сам е цитирал в решението, че електронен фиш Серия К № 4434541 е издаден на дата 31.01.2021 г. от В. Д. Т.. По-надолу санкцията, която е отбелязана е, че съм нарушил чл. 21, поради което на основание чл. 186 от ЗДвП. Чл. 186 от ЗДвП, представлява наказание, което се извършва от административно-наказващия орган в присъствие на нарушителя. В този фиш, който ми е изпратен като доказателство, че ми е бил връчен и че ми е бил съставен, никъде не е отбелязано нито вида на техническото устройство, с което съм заснет, никъде не са отбелязани километрите, а съвсем друго нарушение, което ми е съставено от административно-наказващ орган в мое присъствие, а електронния фиш, който пък в последствие се предоставя е на съвсем друго основание, чл. 189, че е издадено от снимащо устройство. Така, че в настоящия случай сме изправени пред един факт, един и същи електронен фиш, с един и същи номер, в който единия път съм санкциониран чрез техническо устройства, а другия път съм санкциониран в присъствието на полицейски орган и най-интересното е също начина и вида на връчването на фиша, който самия съд също е отбелязал. Връчено на 08.08.2022 г., но съда приеме, че това било извършено чрез обратна разписка. Едва ли ако тази обратна разписка я има изобщо по делото, с каквато Районен съд-Ч. не можа да се сдобие с нея, в нея точно и ясно ще има моя подпис и това кой от двата вида електронни фишове, за които твърди МВР ми е връчен.

По отношение на следващите документи, които са предоставени от административно-наказващия орган: Това е протокола за ползването на техническото устройство, който е съставен от свидетеля С., който подробно беше разпитан по делото. Видно от неговите показания, както и видно от ръководителя му Д., същите заявиха, че те не са виждали и не знаят за съществуването Генерален план за организацията на движението в района. Единия е чувал от началника си, който му бил казал да постави някъде техническото устройство, а другия в последствие след година пък чул от другия си началник, че знаците не били на поставените места. В този протокол, който е съставен от длъжностно лице, искам за заостря вниманието Ви, че приписва специално поведение на длъжностното лице полицая, който при посочването на конкретните метри отстояние, в протокола изисква лична проверка на знаците, които той при поставянето на техническото устройство за заснемане е проверил, както в началото, така следва да провери и при приключване на заснемането. Ако този служител беше извършил тази проверка, която е необходима по закон и за която се е подписал, щеше да установи на мястото, което твърди в електронния фиш и после с началника си, че на твърдяното място 81.500 няма такъв знак, който той твърди така че за мен лично това нещо съставлява абсолютно документно престъпление, същото е умишлено, в което евентуално по преценка на присъстващия прокурор може да се направи евентуално някакво искане за отделяне на материалите, но всичко това показва, че служителят, изготвящ доказателства по делото не знае къде се намира техническото устройство, не знае къде се намират метрите, не знае къде се намират знаците и категорично от неговите показания още повече става ясно, че той не ги мери, слага ги „на око“. Едва ли някога някой като е поставял знаците ще е измерил знака най-удобното място да е 150 метра на бензиностанцията, където може да бъде поставен автомобила.

По-нататък по отношение отново на документите, които касаят годността на техническото устройство. Техническото устройство, за което е представен протокол за неговата годност и е цитирано от съда в чл. 30, че е годно, искам да обърна внимание на съда, че същото действително е с изтекъл срок на годност. По чл. 30 техническите устройства, които са в срок на годност, но преминали след това тест са годни. Видно от протокола, който е представен, това устройство е след ремонт, т.е. то към момента не е било годно да заснема изобщо, а му е бил извършен ремонт, от който ремонт изобщо не става ясно каква е ремонтираната част от техническото устройство, а действително е извършена една проверка, която е за скорост, но това устройство освен скорост заснема местоположение, видеоклипове прави, всичките които са неотносими към въпросния случай.

По отношение на плана, който е изпратен. Всеки път Районен съд-Ч. изисква от различни организации, от различни места План за организация на движението, който видно от приложените материали е от 2012 г. В него макар, че е от 2012 г., категорично е посочено, така го е приел и съда, че на 81.500 има знак В26 с ограничение 60 и на 81.540, има знак ограничени 40. Ще цитирам решения едно на Административен съд-[област] и две на Районен съд-[община], в които първото Решение № 51/17.07.2021 г. на Районен съд-Ч. с председател съдия К., в което е посочено, че отново по този изискан Генерален план, този път знаците се намират на 81.530, а в друго Решение № 74/17.11.2021 г. на Районен съд-[община], отново на съдия К., този път по изпратения Генерален план, може да видите, другите знаци са на 340. Т.е. в една и съща ситуация, в един кратък период от три месеца, Районен съд-Ч. получава от различни институции един и същи план, наречен по различен начин, в който знаците с ограничения са поставени на 300, 400, 500 метра и поради тази причина ще Ви помоля, тъй като не става ясно дори от решението на районния съд какво приема той за установено в крайна сметка като доказателство за поставеното ограничение. Ако той е приел този Генерален план за движение, който е от 2012 г. и приема, че там са поставени действително знаците, то видно от електронния фиш, снимащото устройство, което е, техническото, моят автомобил също, се намират много преди бензиностанция „К.“, това което е заснело техническото устройство, т.е. автомобила ми не се намира изобщо в този период на отсечката, която сочи в електронния фиш и по отношение на техническите параметри, които полицейските служители, също Ви изострям вниманието, двамата служители толкова си противоречат и не знаят техническото устройство на какво разстояние е било замерено да работи. С. и Д. единия път казват 150 метра, другия път казват 120 метра. Тези показания и разминавания са от гледна точка да си нагласят показанията един към друг към моментната фактическа обстановка на пътя, защото е видно точно това техническо устройство, чрез техническите му способи, то действа максимум на 150 метра настройка. Това може да се види от снимката, че е настроено да засича колите от 150 метра. Ако приемем твърдението на полицейските служители, че техническото устройство се е намирало на 650, както твърдят те, а знака за ограничение, който твърдят е на 500 и това е разликата от 150 метра, т.е. моя автомобил ще бъде засечен действително след като е преминал километър 550, би излъчил веднага знак, че аз съм нарушил скоростта.

Следващия знак обаче, който ми се вменява, че съм нарушил е 40 ограничение, той действително се намира на 40 метра след този знак и ще се намира на километър 540, т.е. на 110 метра вече аз ще се намирам от техническото устройство, което ме е заснело и ми е регистрирало скоростта, с която съм преминал, така че няма как извода на съда, че аз след като съм преминал покрай единия знак и след това съм преминал и през другия, действително от снимката показва, че аз съм след знака ограничение 40, но моята скорост при действащия технически уред е била заснета вече, когато е било извършено първото нарушение.

И последно искам за заключа, че причината, поради която обжалвам този фиш е, защото аз не твърдя, че не съм извършил нарушение. Категорично аз съм казал, че аз съм управлявал автомобила, моя автомобил е, на въпросната дата аз най-вероятно съм извършил нарушение, но нарушението не е това, което е описано и затова което съм санкциониран в електронния фиш. Чрез посочване на грешните норми, които са, административно-наказващия орган също е нарушил моето право да се възползвам от правото си да призная вината си чрез един способ, който навлезе, да сключа едва ли не едно споразумение и да си заплатя глобата, която беше тогава в размер на 210 лв. След като той ми е посочил неверни места, невярно местоположение на знаци, при една елементарна проверка на всеки човек, би проверил за какво го санкционират и е видно, че там няма такива знаци, които съм нарушил. Ето поради тази причина аз съм обжалвал електронния фиш, поради което моля да бъде отменено решението на Районен съд-Ч. и електронния фиш.

ЮРИСК. В.: Аз Ви моля от името на Областна дирекция на МВР-[област] да постановите съдебен акт, с който да приемете подадената касационна жалба срещу атакуваното решение на Районен съд-Ч. за неоснователна. Както правилно е приел съдът, при установяване на нарушението и при провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения, безспорно са установено нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта на движение. Считам за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател относно мястото на позициониране на АТСС, мястото на извършване на нарушението и мястото на забранителния знак В26, с което е въведено ограничението на скоростта от 40 км/ч. Изцяло споделям мотивите на въззивния съд, които съответстват на допълнително изисканата и приобщена по делото извадка от Плана за организация на движението в процесния участък, предоставен от Областно пътно управление-[област].

В допълнение съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, забраната въведена със знак В26 важи до следващото кръстовище или до знака, който го отменя или на разстояние, указано с допълнителна табела Е2. В случая е приложимо второто предложение от цитираната норма, тъй като в процесния участък фигурира знака В34, поставен на километър 81+760 метра, отменящ въведената забрана за ограничение на скоростта от 40 км/ч. В този смисъл за съставомерността на деянието следва да се установи дали статичното изображение на автомобила установява именно такова негово местонахождение - от мястото на действие на забраната до мястото на преустановяването й, което считам, че в случая е безспорно установено по делото.

На следващо място не може да бъде споделено и инвокираното в жалбата относно неправилната според касатора правна [жк], като в случая е налице трайно установена съдебна практика в противоположен на влагания от касатора смисъл. В тази връзка моля да имате предвид също постановената съдебна практика по подобен случай с релевирани идентични възражения като настоящите, обективирани в Решение № 28/03.02.2022 г. по КАНД № 175/2021 г. по описа на Административен съд-[област].

Не на последно място неоснователни са и останалите развити оплаквания от жалбоподателя и като такива считам, че същите не могат да обосноват отмяната на съдебния акт. Ето защо считам решението на районния съд, с което електронния фиш е потвърден за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което Ви моля същото да бъде оставено в сила, като също така претендирам разноски по делото възнаграждение за юрисконсулт.

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за неоснователна. Следва да се остави без уважение. Съдебното решение на районния съд намирам за обосновано и законосъобразно. В мотивите си съда правилно е приел, че са събрани достатъчно доказателства за извършеното административно нарушение. Считам, че не са допуснати процесуални нарушения, както при издаване на електронния фиш, така и при самото съдебно решение, поради което Ви моля да потвърдите решението на съда.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:50 часа

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: