Р Е Ш Е Н И Е №260187
Град Несебър, 13.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 51 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда, във
връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.
Ищецът К.К.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди в исковата си молба, че се е намирал в трудово
правоотношение с ответника “К.Т.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
И.М.Н., по силата на Трудов договор № 2 от 10.05.2018г., и съгласно който
договор ищецът е изпълнявал длъжността “шофьор” на пътнически микробус 8+1
места. Работата си изпълнявал в района на к.к. Слънчев бряг и летище Бургас.
Трудовото му правоотношение е било прекратено, но с Решение № 222/11.12.2008г.,
постановено по гр.д.№ 810/2018г. по описа на Несебърския районен съд,
уволнението му е било признато за незаконно и е било отменено. Ищецът твърди,
че ответникът му дължи обезщетение поради оставането му без работа в резултат
на незаконното му уволнение за периода от 12.06.2018г. до 12.12.2018г.
Уговореното му месечно брутно трудово възнаграждение по силата на трудовия
договор е било в размер на 255 лева, поради което за претендирания шестмесечен
период счита, че ответникът му дължи сумата в размер на 1 530 лева. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума за претендирания период
като обезщетение за оставането на ищеца-работник без работа поради
незаконността на уволнението му, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В отговора на
исковата молба ответникът, който за пореден, но не за последен, път, е направил
неоснователно възражение за местна подсъдност и искане производството по делото
да бъде прекратено и то да бъде изпратено на Районен съд – Самоков, заявява, че
намира иска за недопустим с оглед основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение и че това е станало на 18.06.2019г. По същество на спора
заявява, че оспорва иска като неоснователен защото трудовият
договор е бил със срок на изпитване, а по прекратен такъв договор обезщетение
не се дължи.
За част от процесния период, а именно от 12.06.2018г. до 17.06.2018г., на ищеца
е било изплатено възнаграждение, и искането за изплащане на обезщетение за
същия период е неоснователно. Наред с това срокът на трудовия договор със срок
на изпитване е изтекъл на 11.05.2018г., т.е. преди началото на претендирания
период. Оспорва претенцията и по размер с твърдението, че от месечното брутно
трудово възнаграждение следвало да се приспаднат платените осигурителни и
здравни вноски, както и данъка общ доход. Оспорва и твърдението на ищеца, че
през претендирания период е останал без работа, като намира този факт за
недоказан. Моли искът да бъде отхвърлен като недопустим, което е процесуално
невъзможно, или като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ищецът се явява лично в съдебно
заседание като заявява, че поддържа предявения иск, намира че са налице
условията за присъждане на обезщетение и че същия е доказан в размер на
1 398,96 лева. В представените от процесуалния представител на ищеца
писмени бележки същият счита, че в хода по същество може да прави изменение на
иска по чл.214 от ГПК. Счита, че ответното дружество като работодател не е
въвело сумираното изчисляване на работното време, а представената заповед
намира за антидатирана по съображеня, че тя не е била установена при проверката
от служители на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас. Поради това прави
извод, че работникът е полагал допълнителен труд, който следва да се прибави
към уговореното възнаграждение за да се
изчисли размера на дължимото обезщетение, съответно намира за невярно, че е
изработил по-малко часове от договореното.
В съдебно
заседание ответното дружество не се явява нито от законен нито от процесуален
представител. С отделни писмени молби моли искът да бъде отхвърлен.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.05.2018г.
е сключен трудов договор, по силата на който
”К.Т.” ЕООД, от една страна в качеството му на работодател, е възложил, а К.К.А.,
от друга страна в качеството му на работник, е приел да изпълнява длъжността
Шофьор на лек автомобил до 9 места, с продължителност на работното време 4
часа, без да е изрично посочено работното време, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 255 лева. В трудовия договор е посочено, че
той се сключва на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ,
със срок на изпитване до 6 месеца, като не е посочено в чия полза е уговорен
срока на изпитване. Работникът се е задължил да постъпи на работа на
11.05.2018г.
На 11.06.2018г.
работодателят е издал заповед, според която прекратява, считано от
12.06.2018г., трудовия договор с работника К.К.А., без предизвестие, до
изтичане срока на изпитване.
С влязло в
законна сила на 28.12.2018г. Решение № 222 от 11.12.2018г., постановено по
гр.д.№ 810/2018г. по описа на Несебърския районен съд, е отменено на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на К.К.А., извършено със заповед за
прекратяване на трудов договор № 1 от 11.06.2018г., издадена от управителя на “К.Т.”
ЕООД. За да стиге до този извод в мотивите на решението е прието, че от страна
на работодателя не са спазени изискванията на чл.325, ал.2, т.3 от КТ към
12.06.2018г., поради което не може да се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено на тази дата, като връчването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на работника е станало в по-късен момент на
неустановена дата.
От
представеното от ищеца Удостоверение от 09.01.2019г., издадено от ТД на НАП –
Бургас се установява, че К.К.А. няма регистрирани действащи трудови договори за
периода от 12.06.2018г. до 13.12.2018г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че начисленото на К.К.А. брутно трудово възнаграждение за месец май 2018г.
съгласно ведомостта за заплите от “К.Т.” ЕООД е в размер на 178,50 лева, от
която след удръжките му е изплатена сумата в размер на 138,51 лева, като за
същия месец е отработил 14 дни. Вещото лице посочва, че брутното трудово
възнаграждение за месец май 2018г. правилно е определено на сумата в размер на
178,50 лева, а именно размерът на заплатата, посочена в трудовия договор
(когато не е начисляван извънреден труд, работа по време на официални празници,
клас) се раздели на броя на работните дни в месеца и полученият резултат се
умножи по броя на отработените дни – (255/20)*14 = 12,75*14 = 178,50 лева.
Отработените часове, начислявани на база пътни листи, не превишават
действително начислените отработени часове във фиша за заплата за месец май 2018г.
на К.К.А.. В трудовия му договор не е вписано наличие на трудов стаж и професионален
опит към момента на сключване на трудовия договор и през месеците май и юни
2018г. не е начислявано допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а допълнителен
труд, нощен труд и допълнително възнаграждение за отработените часове през
почивните дни за месец май 2018г. не е начисляван предвид изготвена от “К.Т.”
ЕООД Заповед за сумарно изчисляване на работното време с календарен период от
шест месеца. Въз основа на така определеното месечно брутно трудово
възнаграждение, за претендирания период дължимото такова е сумата в размер на
1 071 лева.
Изслушано в
съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа заключението, като
пояснява, че на базата на пътните листи, рабоното време от четири часа е
спазено и не превишава часове. За месец май 2018г. отработените от ищеца часове
са 20 часа и 35 минути, а по фиш са му начислени 14 дни по 4 часа, което прави 56
часа.
Въз основа на
искането на ищеца предвид становището му, че са налице съставени графици и
отчетни форми на работното време, а не защото съдът е намерил основание за
изчисляване на допълнителен труд, както се опитва да внушава процесуалният
представител на ищеца в писмената защита, е назначена допълнителна съдебно
счетоводна ексеприза, която да отговори на въпросите, свързани с поддържаната
от ищцовата страна хипотеза, при която при изчисляване на брутното трудово
възнаграждение за месец май 2018г. следва да се отчете положен извънреден или
допълнителен труд, което е свързано с размера на полагащото му се обезщетение.
Съгласно
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
според пътен лист № 754103 от 28.05.2018г. (понеделник) отработеното време е
11:55 часа, увеличение съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ – извънреден труд 7
часа и 55 минути * 4,79 лева = 37,92 лева; според
пътен лист № 754101 от 19.05.2018г. (събота) отработеното време е 3:00 часа,
увеличение съгласно чл.262, ал.1, т.2 от КТ – труд, положен в почивни дни 3
часа * 5,58 лева = 16,74
лева. Начисление на БТВ за отработените дни през месец май: (255/20)*14 = 12,75*14 = 178,50 лева. След добавяне
на изчисления извънреден труд и положения такъв в празнични дни, брутното
трудово възнаграждение ще бъде в размер на 233,16 лева.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде
уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и на работника или
служителя да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, но не за повече от шест месеца, ищецът трябва да докаже, че
действително не е бил зает по трудово правоотношение, както и размера на иска,
определен от размера на брутното трудово възнаграждение през последния пълен
работен месец преди уволнението. Без значение е дали работникът или служителят
е бил възстановен на предишната си работа и дали е поискал да я заеме след
отмяната на уволнението. Без значение е също дали е бил или не регистриран като
безработен. Не се изисква и установяване на вина у работодателя за незаконното
уволнение, достатъчна е обективната противоправност на прекратяването. Искът по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ е за вредите и загубите, които незаконно уволненият
работник или служител е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.
Установява се
от представеното удостоверение от ТД на НАП – Бургас, че в шестмесечния период
след уволнението той не е бил зает по трудов договор с друг работодател. Следователно
на него му се следва обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от оставането
му без работа. Неговият размер по правило се формира според чл.228, ал.1 от КТ
на база на полученото от работника/служителя брутно трудово възнаграждение през
последния пълен работен месец преди уволнението.
Не намира опора и е погрешна и
необоснована е преценката на ответника, че след като прекратеният трудов
договор е бил със срок на изпитване, обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК не се
дължи (Решение № 321/05.02.2018г. по гр.д.№ 1159/2017г. на ВКС, IV г.о.).
По отношение
размера на претенцията за заплащане на обезщетение, следва да бъде съобразено,
че за база служи полученото от работника брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ незаконното уволнение. В случая се установи, че това брутно
трудово възнаграждение за месец май 2018г. е било в размер на 178,50 лева. От
ищцова страна се изразява несъгласие с този размер като счита, че в него следва
да се включат възнагражденията, които е следвало да получи, за положения от
него извънреден и допълнителен труд.
Полагането
на извънреден труд е принципно забранено (чл.143, ал.2 от КТ). Съгласно чл.143,
ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Той
представлява работа по служебно или трудово правоотношение, полагана в повече
от установеното работно време по смисъла на § 1, т.11 от ДР на КТ. Кодексът на
труда, регулиращ трудовите правоотношения, забранява полагането на извънреден
труд, с изключение случаите по чл.144 от КТ, но в установената с чл.146 от КТ
продължителност и срещу заплащане в пълен размер, съобразно чл.150 от КТ на
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.
При
твърдения за полагане на извънреден труд в тежест на ищеца (не на ответника) е
да докаже фактическото полагане на такъв труд, времето и продължителността му.
Ищецът се позовава на приложените от него пътни листи за да обоснове твърдението
си за полагане на такъв изънреден труд.
Вещото лице
е установило, че със заповед работодателят е установил сумирано изчисляване на
работното време с календарен период на отчитане от шест месеца за длъжностите в
предприятието. Съгласно чл.142 от КТ (в действащата към процесния период
редакция ДВ, бр.48 от 2006г.) работното време може да се отчита по два начина –
подневно в работни дни или сумирано – седмично, месечно или за друг календарен
период, но не по-дълъг от 6 месеца. С оглед конкретния работен процес,
работодателят може да въведе сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, но не по дълъг от 6 месеца
(чл.142, ал.2 от КТ – ДВ, бр.48 от 2006г.).
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за един по-продължителен период от време. В този случай продължителността на
работното време през отделните дни може да надвишава нормалната по смисъла на
чл.136 от КТ, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. Така балансът на работното и свободното време се запазват
средно за отчетния период. Възможно е един ден продължителността на
отработеното време да е по-голяма от нормалната, а в друг по-малка, но в края
на отчетния период нормата работно време да не се превишава. Когато нормата
работно време не е превишена, тогава не е налице извънреден труд и не се
прилага чл.262, ал.1, т.4 от КТ. Часовете над определената месечна норма са
извънреден труд и се отчитат по реда на чл.149 от КТ в специална книга и пред Инспекцията по труда. Броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца (след
превръщане на нощните часове в дневни) се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за съответното работно място при подневно
отчитане на работното време (обичайно за пълен работен ден от 8 часа, или
непълен от 4 часа). Затова при сумираното отчитане се взема предвид работното
време за определен календарен период, без да се извършва преценка за работното
време в отделните дни, включени в този период. В края на всеки отчетен период
се извършва приравняване на работното време, отчитано през периода, с
продължителността на работното време, за същия период, при подневно отчитане.
Това изравняване се обективира в присъствена форма, в която се посочват
установените работни часове и реално изработеното от работника в отчетния
период, като в отделна колона се отчита разликата между двете стойности, с
оглед отчитане изработените часове над нормата.
Следва да се
отбележи и че законът не прави разлика при определяне на почивките при сумирано
и подневно отчитане на работното време, поради което на общо основание се
прилага правилото на чл.151, ал.2 от КТ, освен ако не е налице хипотезата на
непрекъсваем работен процес с лишаването на работника или служителя от
възможност да разполага както намери за добре с времето за почивка.
Претенцията
на ищеца, че е полагал извънреден труд, който следва да му бъде заплатен, респ.
да бъде отчетен при формиране размера на брутното му трудово възнаграждение за
месец май 2018г., същият не твърди за непрекъсваемост на работния процес, респ.
за неправилно отчитане на отработеното време, тъй като в него не е включено
времето за хранене. Вън от това нито редуването на смени в предприятието, нито
установеното сумирано отчитане на работното време, сами по себе си установяват
наличие на такава организация на работния процес и задължение на ищеца да е на
разположение на работодателя през цялата смяна. Само ако работника или
служителя е длъжен да бъде на работното си място или на разположение на
работодателя, цялата смяна (заедно с времето за хранене и почивки) се отчита
като отработено време. Според приетото с
Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013г., ОСГК,
при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя,
но когато работникът или служителят изпълнява задълженията си „на повикване“,
работното време ще е само времето, през което действително е положен труд. По
време на почивката при непрекъсваемия работен процес работникът или служителят
е длъжен да присъства физически на мястото, определено от работодателя.
В Решение № 76
от 17.06.2019г. по гр.д.№ 5104/2017г. на ВКС, III г.о., при отговор на въпроса може ли да се счита за „дежурство“
т. нар. „време на разположение“ относно лицата, които извършват транспорни
дейности съгласно Наредба за организация на работното време на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и представлява ли то
полагане на изнвънреден труд, касационният съд дава отговор на въпроса, който
се възприема от настоящия съдебен състав. В соченото решение се съобразява, че
организацията на работното време и почивките на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт, е уредена със специални норми в
Наредба за организация на работното време на лицата, които извърщват
транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на основание чл.154а от КТ. При този вид дейности работодателят може да удължава работното време до 60
часа седмично, но е длъжен да компенсира в рамките на 4 месечен период като не
се надвишава средната продължителност на уговореното седмично работно време
(чл.4 от Наредбата, специален спрямо чл.136а и чл.142, ал.2 от КТ). Съгласно
чл.7, ал.1, ал.4, т.2 от Наредбата, продължителността на работното време
включва времето, през което работникът е на работното място, извършва своите
функции или дейности и е на разположение на работодателя, времето, през което
транспортните работници, управляващи превозното средство в екип, прекарват
седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение; в
работното време и във времето на разположение не се включват почивките през
време на работа (чл.7, ал.4 от Наредбата, както и чл.151, ал2 от КТ).
В случая
ищецът не е полагал труд извън максималната седмична продължителност от 60
часа, което не налага компенсация за извънреден труд, какъвто на практика не е
полаган. Следователно не му се полага допълнително възнаграждение за месец май
2018г., което да се добави към вече установения размер на брутното му трудово
възнаграждение в размер на 178,50 лева.
При
определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение почл.225, ал.1 от КТ на
базата на този размер на брутното му трудово възнаграждение, следва да се се
вземе предвид и че той не може да бъде присъден за максималния законов срок от
6 месеца, а за оставащото време до изтичане на срочния договор, а именно до
11.11.2018г., който е период от пет месеца. (Решение № 620 от 18.10.2010г. по
гр.д.№ 1716/2009г. на ВКС, IV
г.о.).
Поради това съдът намира, че искът е
доказан по основание и частично по размер до сумата в размер на 892,50 лева за
периода от 12.06.2018г. до 11.11.2018г., като за разликата над уважения размер
до пълния претендиран такъв за обезщетение от 1 530 лева, и за периода от
12.11.2018г. до 12.12.2018г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Главницата
следва да бъде присъдана с акцесорната претенция за лихва, считано от датата на
предявяване на иска.
С оглед правилата
на процеса ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, или сумата в размер на 350 лева, представляваща
част от разноските за платено адвокатско възнаграждение, която сума ответникът
следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над този до пълния
размер на адвокатското възнаграждение от 650 лева, съгласно списъка на
разноските, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В тази
връзка съдът не приема възражението на ответника за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като то е съобразено с размерите по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а освен това и с броя на проведените по делото съдебни
заседания и извършените от адвоката процесуални действия.
Ищецът, който
е освободен от заплащане на такси, дължи да плати в полза на ответника сумата в
размер на 166,67 лева, представляваща част от разноските за платено адвокатско
възнаграждение, които се полагат на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника тази сума по разноските, а
над този размер до пълния размер на разноските от 400 лева, претенцията следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Пак с оглед
правилата на процеса в полза на съда следва да бъдат присъдени разноските за
възнаграждение на вещото лице в общ размер на 450 лева, които следва да бъдат
разпределени както следва: на ищеца – 187,50 лева, и на ответника 262,50 лева.
Така мотивиран,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “К.Т.”
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала И.М.Н., ДА ЗАПЛАТИ на К.К.А. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 892,50 лв. (осемстотин деветдесет и два лева и 50 ст.), представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение със
Заповед за прекратяване на трудов договор № 1 от 11.06.2018г., издадена от
управителя на „К.Т.“ ЕООД, дължимо за периода от 12.06.2018г. до 11.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от
07.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер ан 1 530 лв. (хиляда петстотин и
тридесет лева), както и за заплащане на обезщетение за периода от 12.11.2018г.
до 12.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “К.Т.”
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала И.М.Н., ДА ЗАПЛАТИ на К.К.А. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща част от
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 600 лева съгласно
списъка на разноските, отхвърля претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “К.Т.” ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала И.М.Н., сумата в размер на 166,67 лв. (сто шестдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща
част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските от
400 лева, отхвърля претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА “К.Т.”
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала И.М.Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 262,50 лв. (двеста шестдесет и два лева
и 50 ст.), представляваща направени от съда радноски за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА К.К.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд, сумата в размер на 187,50 лв. (сто осемдесет и седем лева и 50 ст.), представляваща
направени от съда радноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: