Присъда по дело №433/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 58
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20225510200433
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 58
гр. К., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. И.
СъдебниДЕНА С. КАРАИВАНОВА

заседатели:ЙОЛИНА ЛЮБ. МАРКОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
и прокурора Х. Г. П.
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. И. Наказателно дело от общ
характер № 20225510200433 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Ю. И. – роден на 20.12.1991 г. в гр. К., бълг.
гражданин, живущ в с. Х., общ. К., средно образование, неженен, неосъждан,
ЕГН – ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2021 г. в с. Д., общ. М., се
заканил с убийство на Г. Н. И. от с. Д., общ. М. с думите: „ще вляза, ще те
убия и ще оставя децата ти сираци“, която закана възбудила у нея
основателен страх за осъществяването й поради което и на основание чл. 144,
ал.3, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На осн. чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. И. Ю. И. ЕГН – ********** да заплати на Г. Н. И. ЕГН
********** сумата от 1800 лева за причинените й неимуществени вреди,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.05.2021 г.,
както и направените по делото разноски в размер на 600 лева, а за разликата
до 3000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като недоказан.

ОСЪЖДА подс. И. Ю. И. да плати по сметка на ОД на МВР – Стара
Загора направените по делото разноски в размер на 234 лв., както и държавна
такса в размер на 72 лв. върху уважената част на гражданския иск по сметка
на Районен съд – К..

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Старозагорския Окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 371 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. И. Ю. И. е по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че на
11.05.2021 г. в с. Д., общ. М., се заканил с убийство на Г. Н. И. от с. Д., общ. М. с думите:
„Ще вляза, ще те убия и ще оставя децата ти сираци“, която закана възбудила у нея
основателен страх за осъществяването ѝ.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му – адв. Н. н. в с.з. пледира за налагане на минимално наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 66 от НК.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
Предявен е граждански иск от пострадалата Г. И. за причинените неимуществени
вреди в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
11.05.2021 г., както и за направените по делото разноски, който бе приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, а пострадалата бе конституирана като
граждански ищец и частен обвинител с повереник адв. М. П..
В с.з. адв. П. поддържа гражданския иск и обвинението.
В с.з адв. н. пледира, че искът е основателен в размер на 1000 лв.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложни в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
През 2016 г. подс. И. и св. Г. И. от с. Д., общ. М. започнали любовна връзка като
заживели в дома в с. Д.. След като свидетелката забременяла започнали проблеми между
тях, тъй като подсъдимият не желаел детето, напуснал домът и се върнал при родителите
си в с. Х., общ. К.. Св. И. непрекъснала бременността и на 16.08.2017 г. родила детето Г., но
подс. И. не го припознал. През следващите две години посещавал свидетелката, но не се
интересувал от детето и през 2021 г. отношенията им приключили окончателно. След това
подсъдимият няколко пъти ходил и искал да вижда детето, но св. И. не била съгласна.
Тогава подсъдимият я обиждал и ѝ крещял.
На 11.05.2021 г. около 17 часа се прибрала в дома си и около 19 часа при нея дошъл
скв. Илиян К., който искал да се похвали със закупен велосипед. Свидетелят бил поканен на
кафе в присъствие на децата на свидетелката – В. и Г.. В това време дошъл подс. И., видял
св. К., ядосал се и започнал да обижда св. Г.ова като се заканил с думите „Ще вляза, ще те
убия и ще оставя децата ти сираци“. Тогава св. Г.ова подала сигнал на тел. 112 и на
следващия ден подала жалба в Полицията и Прокуратурата. Действията и думите на
подсъдимия предизвикали тревожност, напрегнатост и страх у свидетелката, като тя
възприела заканите за действителни.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. И.,
И. И., експертното заключени на психологическата експертиза, протокол за
предупреждение, решение № 74/18.03.2022 г, на ОС – Стара Загора, ДНК експертиза № PG
276-21 DNA/03022022, писмо изх. № 10-11-7405/22.06.2021 г. на Община Стара Загора,
които кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна
и субективна страна подс. И. е осъществил състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно е, че отправените закани за убийство осъществяват изпълнителното деяние
от състава на престъплението и съгласно експертното заключение на психологическата
експертиза те са били възприети от пострадалата за действителни.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на
извършване на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
1
общественоопасните последици и е искал настъпването му.
Следователно подс. И. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – необремененото съдебно минало, добрите характеристични и трудови данни
от Полиция, Кмет на с. Х. и месторабота, и изразеното критично отношение.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че заканата обхваща не
само живота на пострадалата, но и на нейните деца.
Следователно на подс. И. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК
следва да се намали с 1/3 до размер от шест месеца лишаване от свобода, което не следва да
се изтърпява ефективно, а да се определи изпитателен срок в размер на три години съгласно
чл. 66, ал. 1 от НК.
Деянието на подсъдимия осъществява състава на чл. 45 от ЗЗД, поради което
предявеният граждански иск се явява основателен.
При определяне на неговия размер съдът взе предвид характера и обхватността на
заканите, характера на настъпилите промени в съзнанието на пострадалата и тяхната
продължителност, както и формата на вината – пряк умисъл.
При тези обстоятелства съдът счита, че по справедливост следва да определи
обезщетение в размер на 1800 лв., като в останалата част до 3000 лв., искът следва да се
отхвърли като недоказан.
Върху обезщетението подсъдимият дължи и законната лихва, считано от 11.05.2022 г.
както и направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият дължи по сметка на ОДМВР – Стара
Загора разноски в размер на 234 лв. за изготвената експертиза, а на РС-К. държавна такса в
размер на 72 лв. върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
2