Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.д. № 16481 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20044 от
23.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4010 по описа за 2018 г. на СРС, Първо гражданско
отделение, 49 състав, е
признато за установено по предявения от ищеца „Топлофикация София“ иск с посочено
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответницата
И. Г.К. дължи на ищеца сумата от 72.45 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2014г. до м.04.2017г. и стойността на
изравнителна сметка № **********/31.08.2014г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане. С решението са отхвърлени предявените срещу ответницата искове с посочено
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за горницата над 72.45 лева до пълния предявен размер от 77.20 лева,
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2014г. до м.04.2017г., както и за сумата от 19.96 лева – лихва за забава
върху стойността на топлинната енергия за периода от 1.10.2014г. до
18.09.2017г., както и за сумата от 67.03
лева – цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и 12.18
лева - лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дяловото
разпределение.
Недоволна от постановеното решение в
частта, с която предявеният главен иск е уважен, останала ответнцата в
първоинстанционното производство И.Г.К., предвид което подала въззивна жалба
срещу посочената част на съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречието
му с материалния закон и несъобразяване с правилата на процесуалния закон. Сочи,
че съдът не взел предвид обстоятелствата, че между страните няма сключен
договор /което обстоятелство било посочено още с исковата молба/, както и че в
имота отопление не се ползва от много години. Оспорва да дължи цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като тази инсталация
била така изградена, че през имотът на ответницата не преминавали тръби, което
се установявало и от заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното
производство. Излагат се съображения за противоречия с правото на ЕС в тази
връзка. Заявено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на предявения срещу нея иск.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е подал
отговор на въззивната жалба. С молба-становище за съдебното заседание пред
въззивния съд оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е
заявило становище по жалбата, подадена от ответника.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи
изводи за нищожност на съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно
решение съдът приема следното:
Предметът на делото е спорното
материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за
правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд
само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от
първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе
по съществото на спора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика –
решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК и др.
В случая първоинстанционният съд неправилно
е определил правната квалификация на спорното право, като е посочил чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е приел, че е сезиран с иск, основан на
договорно правоотношение, вместо вярната такава чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
59 ЗЗД. При преценка допустимостта на обжалваното решение правнорелевантно е
обаче обстоятелството дали първоинстанционният съд е разгледал заявените от
ищеца фактически твърдения или не.
При извършване на преценка за посоченото
по-горе въззивният съда приема, че с обжалваното решение съдът е разгледал
различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства.
Видно е, че още в подаденото заявление
за издаване за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 68321/2017 г. по описа на СРС, 49 състав, заявителят е
посочил, че с претендираните суми длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството. С исковата молба ищецът е заявил, че между страните не е
бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
за процесния имот, като същевременно е ползвал топлинна енергия и незаплащайки
цената й, се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството.
Първоинстанционният съд както в
изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото, така и в постановеното
съдебно решение, е основал изводите си на това, че ищецът претендира исковата
сума от ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови
нужди на основание възникнала между страните облигационна договорна връзка. С
доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е
разпределено да докаже: наличието на облигационно правоотношение, по което ищецът
е изправна страна, съответно, че е доставил на ответника услуги в претендирания
обем и стойността на същите. В тежест на ответника е възложено установяване
точното изпълнение на задълженията за заплащане на цената на топлинната енергия
по договорното правоотношение.
Дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД не съответства
на изложеното в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Изложените и поддържани от ищеца
конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на предявен иск за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с правна
квалификация на претенцията чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала - наличие на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и е разгледал иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен от ищеца. Същевременно съдът не е
изследвал релевантните за спорното право обстоятелства – дали е налице
обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца посредством
спестяване на разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот и съответно дали се е породило задължение за заплащане
равностойността на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение относно претендираната от ищеца главница
първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено от ищеца основание,
излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото
от ищцата, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по
смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК в посочената част (решение № 364/11.02.2013 г. по
гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. №
4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.).
По изложените съображения и на основание
чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, като
делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по
предявения от ищеца главен иск до сумата от 72.45 лева, представляваща стойност на топлинна енергия
за периода м.10.2014г. до м.04.2017г., по отношение на която сума ищецът
твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството, съобразно
заявените в исковата молба фактически основания на иска.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 20044 от 23.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4010 по описа за 2018 г. на
СРС, I
Гражданско
отделение, 49 състав, в частта, с която е признато за установено, че И. Г.К.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 72.45 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.10.2014г. до
м.04.2017г. и стойността на изравнителна
сметка № **********/31.08.2014г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
ВРЪЩА гр. д. № 4010/2018
г., по описа на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение и
произнасяне по предявения от ищеца иск в посочената по-горе част, съобразно
заявените от ищеца с исковата молба фактически твърдения.
Първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени предявените срещу И.Г.К. искове за разликата над 72.45 лева
до пълния предявен размер от 77.20 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2014г. до м.04.2017г., както и за
сумата от 19.96 лева – лихва за забава върху стойността на топлинната енергия
за периода от 1.10.2014г. до 18.09.2017г., както и за сумата от 67.03 лева – цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия и 12.18 лева - лихва за забава върху
главницата за цена на услугата за дяловото разпределение, е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.