Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско
дело № 7937 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение №36306/10.02.2020
г., постановено по гр. д. № 42406/2019 г. по описа на
СРС, 117-ти състав. С въззивната
жалба на Н.К.С. решението се обжалва в частта относно издръжката и семейното
жилище, като се моли да се отмени решението в обжалваните части и вместо това да се постанови решение, с което
размерът на издръжката да бъде увеличен на 300 лв., считано от месец юли
2019г., а семейното жилище в гр. София, ж.к. „*****, да бъде предоставено на Н.С.
- упражняващ родителските права над ненавършилия пълнолетие К.С.. С въззивната жалба на Н.П.К. решението се обжалва в частта относно
упражняване на родителските права и местоживеенето на детето К.Н.С., режима на
лични отношения и издръжката. Моли се да се отмени решението в частта относно
упражняване на родителските права и местоживеенето, като се постанови
родителските права по отношение на детето К.да бъдат предоставени на майката,
при която детето да живее, на нейния адрес, да се определи режим на лични
отношения между бащата и детето, да бъде осъден бащата Н.С. да заплаща на
непълнолетното си дете К.Н.С., месечна издръжка в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева, на всяко 5-то число от текущия месец ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане на съдебното решение в сила, до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Моли
се да се остави в сила останалата необжалвана част от съдебното решение.
Депозиран е от Н.К.С. отговор на въззивната жалба, подадена от Н.П.К., с който се оспорва
същата и се моли да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването,
и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който
е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С Решение №36306/10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 42406/2019 г. по
описа на
СРС, 117-ти състав, е прекратен бракът между Н.К.С. и Н.П.К.-Сталева
по вина на мъжа, като е постановено жената да носи фамилното име К.;
родителските права над детето К.Н.С., родено на ***г., са предоставени за
упражняване на бащата, при когото ще живее, с право на майката на режим на
лични отношения с детето /да го взема с преспиване всяка първи и трети петък от
месеца след края на учебните занятия, но не по-късно от 19 ч., до 19 ч. на
следващия неделен ден; за първата половина на пролетните ваканции и в горните
часове от 24.12. до 26.12. в четни години, а в нечетни - през първите два дни
на православния Великден и за рождения ден на детето, както и за по месец през
летните ваканции през всяка година, извън годишния отпуск на майката/; ОСЪДЕНА
е майката да заплаща на сина си със съгласието на баща му месечна издръжка от
230 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за
забава; СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в София, ж.к. „*****, е предоставено за ползване на Н.П.К..
Осъден е Н.С. да заплати на Н.К. разноски от 1131,90 лв., на СРС – 50 лв., а Н.К.
да заплати на СРС такса от 331, 20 лв.
Наведените доводи във въззивната жалба на Н.П.К. за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части са
неоснователни. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Първостепенният съд е изложил мотиви, в които е анализирал събраните
доказателства и е посочил защо е приел, че бащата е по-пригодният родител,
който да упражнява родителските права над ненавършилото пълнолетие дете от
брака.
Във въззивното
производство са изслушани страните и детето К., представени са социални доклади
от ДСП-Младост и ДСП-Долна Митрополия, прието е заключение на допусната съдебно-психологична
експертиза. Данните и доказателствата във въззивната инстанция водят до еднозначен извод, че първоинстанционното решение в обжалваната част относно
упражняване на родителските права над детето К.е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 59, ал.
4 СК, съдът решава въпросите по ал. 2 (при кого от родителите да живеят децата,
на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата), след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
При изслушването му от въззивния съд в откритото
съдебно заседание, проведено на 10.05.2021 г., непълнолетният К.Н.С. е заявил,
че иска да живее при
баща ми, защото майка му не се грижи за него, а при баща си е спокоен и сигурен. С майка си се видели
минали декември на заседание в съда, писала му за Коледа коледни пожелания, но
все пак счита, че ако тя му се обади, няма нищо против да се виждат и да
поддържат връзка, но иска това да не е като задължение, а при желание.
Предпочита да живее при баща си, а с майка си само да се виждат, да не бъдат
ограничавани тези срещи. Посочил е, че всичко било наред до 2018г. или 2019 г.,
но сега родителите му не контактуват, него никой не го е настройвал, това е
негово мнение, че майка му няма желание да го търси. Подобни изявления
непълнолетният К.е изложил пред районния съд и пред социалните работници от
ДСП-Младост и ДСП-Долна Митрополия, изготвили социалните доклади за нуждите на първоинстанционното и на въззивното
производство. В социалните доклади е отразено, че К.демонстрира признаци на създадена
сигурна и доверителна връзка с бащата. Относно майката е споделил, че преди
години е бил близък с нея, но напоследък го отблъсквала с това, че крещи и
обижда. Това го отблъсквало, не искал да ходи при нея, но баща му настоявал да
се среща с майка си.
Според заключението на съдебно-психологичната
експертиза, прието от въззивната инстанция, през целия си живот К.е бил с двамата
си родители, възприемал е семейната си среда като нормална. По негови думи е
бил привързан както към майка си, така и към баща си. След раздялата на
родителите си неговите чувства към майка му са наранени, той се чувства обиден,
почти изоставен, и това повлиява по негативен начин отношението към майка му.
Сега К.проявява по-силна привързаност и доверие към баща си, а към майка си е
съхранил базисната си привързаност, но доминира недоверието и обидата.
Посочено е също, че К.е на прага
на пълнолетието, почти възрастен, като при обсъждане на неговите чувства,
отношение и очаквания към майка му, е изразил мнение със собствени думи и
вътрешна логика, не е споделил да има сериозни основания за притеснения в личен
план, освен напрежение, свързано с предстоящи изпити, за майка си освен
заявената обида, в тона му се долавяло и известна синовна топлина и тъга от
развоя на отношенията им.
В заключението е посочено също,
че понастоящем не е налице конфликт на
лоялност при К.- той проявява пълна лоялност към баща си, доверява му се,
споделя с него, към майка си изпитва недоверие, обида, но и очакване да се
възстановят отношенията при определени условия и инициатива от страна на
майката.
Относно родителския капацитет
експертът е посочил, че и двамата
родители споделят добри възпитателни практики и намерения спрямо сина
си, но значителен негатив в поведението и на двамата е начинът, по който раздялата помежду им е
представена и обяснена пред К.. Относно синдром на родителско отчуждение вещото
лице е посочило, че К.е значително дистанциран от майка си, не се среща с нея и
не проявява сам инициатива да се видят. Според него, причината е промененото
отношение на майката към него, пренебрегването му, липсата на интерес към него
в периода на раздялата -това е породило определени негативни чувства и нагласи
у него, което е обяснимо с оглед възрастта му и възприемания от него семеен
живот преди раздялата като нормален. Поради спецификата на семейната ситуация излага,
че не може да се говори за синдром на родителско отчуждение в класическия
смисъл, като по-важно с оглед предстоящото навършване на пълнолетие след две
седмици е да се положат усилия от двамата родители за възстановяване на
контактите на майката с К., който е на прага на сериозни промени в живота си -
завършване на средно образование, кандидатстване във ВУЗ, обучение и т.н., и
въпреки формалната самостоятелност, която му дава възрастта, ще продължи да се
нуждае от подкрепата на родителите си. Изложено е също, че в този период от
живота на К.е най-малкото неуместно родителите да се конкурират кой е
по-добрият от тях; синът им има нужда и от двамата; самият той заявява, че
майка му му липсва.
Вещото лице е посочило, че не
намира причини, които да налагат промяна в живота на непълнолетния, изразяваща
се в напускане на дома на единия родител и преместване в дома на другия - той е
израснал в жилището, в което живее сега с баща си, възприема го като свой дом,
освен това от думите на майката е станало ясно, че тя все още не е решила
жилищния си въпрос, в процес на смяна на една квартира с друга е, т.е.
намирането на нов постоянен дом е предстоящо.
Относно режим на лични отношения
на почти 18-годишния К.с който и да е от родителите му, вещото лице е посочило,
че той заявява нежелание да поддържа контакти по график, държи те да са
спонтанни и по взаимно желание, като е много важно майката и бащата да подкрепят сина си при
първите срещи с майка му, майката да му покаже своята обич и заинтересованост,
а бащата да покаже, че също намира тези контакти за необходими.
При изслушването му от въззивния съд, проведено в откритото съдебно заседание на 10.05
2021 г., бащата Н.К.С. е споделил, че има висше образование, със собствен
бизнес, ръководи две фирми, няма проблем с времето за сина си, защото има много
свободно време. За помощ разчита на семейството си - на майка си и сестра си.
Не твърди, че е по-добър родител, знае, че синът му има нужда от майка си, но
понастоящем полага грижи и повече му помага,
затова иска родителските права да се присъдят на него. Излага, че
съпругата му пие и има случаи, в които се напива и тормози цялото семейство,
включително и детето. Няма нищо против, ако тя има желание режимът на виждане
да бъде променен и тя да го вижда по-често. Не е сигурен, че споразумение ще се
постигне, изразява готовност за съдействие за изготвяне на социални доклади на
компетентната Д „СП“.
При изслушването й от въззивния съд, проведено в откритото съдебно заседание на
10.05.2021 г., майката Н.П.К. е споделила, че работи на постоянна работа в Пощенска
банка с работно време от 8:30 ч. до 17:00 ч. Ако родителските права бъдат
прехвърлени на нея, счита, че това ще е шанс да подобри връзката си с К., иска
да го вижда, но това се случва много рядко, в момента на изслушването не знае
какъв е номерът на телефона му, защото от известно време той е сменен и няма
как да се свърже с него. Опитвала се да направи връзка със сина си чрез баща
му, но той блокирал телефона и контакт пак не се получавал. За детето
получавала информация само от училищния електронен дневник.
Излага, че го е търсила и дори молила
родителите си и брат си да се свържат с него, смята, че отдръпването на детето
се е случило още когато искала да се защити от домашно насилие, тогава той й
казал, че ще се вижда с нея ако си оттегли исковете, смята, че е отчужден от нея,
чрез съдействието на баща си, не живее с друг, разчита на родителите си, които
живеят в Испания, не смята, че споразумение ще оправи отношенията й с детето.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че бащата е по-подходящ в значително по-голяма степен от майката
да отглежда и възпитава вече 17-годишния си син К.Н.С.. Детето има изцяло
положително отношение към своя баща, между тях съществуват отношения на
привързаност и доверие, може да разчита изцяло и за всичко на него, а възрастта
му предполага съдът да се съобрази с неговото желание да живее с баща си.
Наведените доводи във въззивната
жалба на Н.К.С. за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваните части са частично основателни относно началната дата, от
която следва да бъде осъдена майката да заплаща издръжка и относно ползването
на семейното жилище. Неоснователни се явяват обаче доводите в тази въззивна
жалба относно размера на определената издръжка.
Относно размера на издръжката
настоящият съд намира, че в тази му част решението на СРС е правилно и
законосъобразно поради следните съображения:
В случая пред първата инстанция е
установено, че нетната заплата на майката е около 2000 лв.; бащата е споделил
пред ДСП за близък по размер доход -
работи по ТПО и е собственик на търговско дружество. При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази, като всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето.
Въззивният съд, като
съобрази така представените доказателства във връзка с доходите на майката и
бащата, приема, че за цялостната издръжка на непълнолетния е необходима месечно
сумата от 400 лева /съобразявайки разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 3 от
Правилника за прилагане на закона за закрила на детето/, като участието на
майката в издръжката на майката в издръжката правилно е определена от първоинстанционния съд в размер на 230 лв., като разликата
от 230 до 400 лв. следва да се допълва от бащата, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. Ето защо, в настоящия случай за непълнолетния К., който е на 17 г., същият е роден на *** г., с оглед
възрастта му и доходите на неговите родители, правилно първоинстанционният
съд е определил размер на месечна издръжка, дължима от майката в размер на 230
лв.
Относно началната дата, от която
се дължи издръжката настоящият съд намира, че в тази му част решението на СРС е
неправилно поради следните съображения: В настоящия случай с исковата молба майката е поискала бащата да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.в размер на 300 лева, а
бащата, с предявения насрещен иск е
поискал да бъде осъдена майката да заплаща на непълнолетното си дете К.месечна
издръжка в размер на 300 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от датата на фактическата раздяла - 30.06.2019 г. Началният момент само на
служебно присъдената издръжка на дете (тогава, когато няма предявен иск за
издръжка) е влизането в сила на решението. Нито пред първата инстанция, нито
пред настоящата такава, Н.П.К. е ангажирала доказателства, че е изпълнявала алиментното си задължение към непълнолетния си син след
30.06.2019 г. В конкретния случай неправилно е определена началната дата на
дължимата месечна издръжка, а именно от датата на влизане на първоинстанционното решение в сила, вместо от 01.07.2019 г.
В тази му част решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено.
Относно семейното жилище
настоящият съд намира, че и в тази му част решението на СРС е неправилно поради
следните съображения:
Семейното жилище е съпружеска
имуществена общност и е неподеляемо, а отношенията
между страните са нетърпими (предвид решението по ЗЗДН), поради което
приложение следва да намерят критериите в чл. 56, ал. 5 СК. Поредността
на изброяването на тези критерии – интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
вината, здравословното състояние и другите обстоятелства на случая, не е с
оглед на тяхната значимост, с изключение на критерия „интереси на децата“ (така
т. 11 от ППВС № 12 от 28.11.1971 г.). В случая интересите на ненавършилото
пълнолетие дете от брака – К.Н.С., налагат семейното жилище да се ползва именно
от бащата, който ще упражнява родителските права по отношение на това дете,
като семейното жилище следва да се предостави на него докато упражнява
родителските права, т.е. до навършване пълнолетие на детето К.Н.С. – 06.12.2021
г. Ето защо, и в тази му част /относно ползването на
семейното жилище/ решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на въззивното производство, въззивницата
и въззиваема страна Н.П.К. няма право на разноски, а
предвид вината за брачното разстройство (чл. 329, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК), въззивникът и въззаваема страна Н.К.С. също няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №36306/10.02.2020 г., постановено по
гр. д. № 42406/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, в частта относно началната дата на присъдената месечна издръжка
на детето К.Н.С., както и в частта, в която семейното жилище в гр.
София, ж. к. „*****, е предоставено за ползване на Н.П.К. е и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИСЪДЕНАТА
месечна издръжка на детето К.Н.С., ЕГН **********, в размер на 230 лева се
дължи от 01.07.2019 г.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в гр. София, ж. к. „*****,
се предоставя за ползване на Н.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 5 СК, докато упражнява родителските права по отношение на детето К.Н.С., ЕГН **********,
т.е. до 06.12.2021 г., освен при настъпване на причини, водещи до прекратяване
на ползването преди изтичане на определения срок.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№36306/10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 42406/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 117-ти състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в
частта за издръжката и семейното жилище е окончателно и не подлежи на
обжалване, а в останалата част може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.