РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2472/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Даниела Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2731 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
С.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т.К., против
Решение № 1216 от 29.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №994
по описа на същия съд за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ РД-04-ХI-Б-3 от 08.01.2021г., издадено от Директора на РЗИ
Пловдив, с което на С.Х.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, е наложено административно наказание –глоба в размер на 300лв.
за нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването във вр. чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, постановен в грубо
нарушение на законовите норми. Излага подробни съображения в тази посока
включително и съображение във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП. Претендира се изменение на решението и в частта за
разноските.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна изцяло:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 22.12.2020 г. около 11:00 ч.
служители на РЗИ Пловдив, К.К.на длъжност инспектор, заедно със старши
инспектор Кристина Стойчева - Д „НЗБ" и И. К, началник отдел „РК", Д
„ОЗ" извършили проверка в Медицински център I - Хисаря. Това е закрито
обществено място по смисъла на т. 10 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ
и представлява лечебно заведение за доболнична помощ, находящо се в гр. Хисаря,
ул. „Гладстон" № 12. Проверката е инициирана от получен сигнал за
неспазване на противоепидемичните мерки от рентгенов лаборант, а именно че не е
носена предпазна маска по време на работата.
Служителите на РЗИ се качили на втория
етаж на лечебното заведение. В коридора пред кабинетите видели рентгеновия
лаборант да разговаря с пациент без да е поставила предпазна маска на лицето
си, така че да закрива устата и носа изцяло. Те двамата били на разстояние един
от друг на около 1-2 метра. Лаборантът все пак имала маска, но била поставена
под брадичката й. Служителите на реда се представили и я помолили да постави
маската си на лицето, което тя сторила, но без да покрива носа. В същото време
заедно с проверяващите се качила и И.В., работеща в същия медицински център на
длъжност главен счетоводител. Тя лично възприела цялата ситуация. Пристъпили
към цялостна проверка, като се отделили заедно с рентгеновия лаборант и главния
счетоводител на лечебното заведение в един от кабинетите на етажа. Установили
самоличността на медицинския служител от рентгена - С.К..
Съставен е Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 001643/22.12.2020 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от 33. Актът е връчен на С.К.,
от която са постъпили възражения при съставянето му. Посочено е, че пациентката
била притеснена и искала да й бъде обяснено. С.К. отказала да се подпише при
връчването на акта й, което наложило същият да бъде оформен при отказ в
присъствието на свидетел на отказа, а именно И.В..
Последвало
издаването на НП № РД-04-ХI-Б-3 от 08.01.2021г., издадено от Директора на РЗИ
Пловдив, с което на С.Х.К., с ЕГН **********,
на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание
–глоба в размер на 300лв. за нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването във вр. чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
ПРС
е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и
логическа последователност и е приел, че АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 44 и чл. 43 от ЗАНН. Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на административнонаказаното
лице.
Приел е, че НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН, спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът е приел, че не може да се подкрепи
възражението за същността на чл. 209а, ал. 1 от 33 като санкционна и нарушена
норма, съдържащата и правилното за поведение и фактическият състав на
нарушението. Приел е, че не са нарушени правата на С.К. и същата е имала
пълната възможност да разбере за какво неизпълнение на задължение към държавата
е привлечена към административнонаказателна отговорност - за това, че не е
изпълнила задължението си по т. 7 от заповедта на МЗ и не е поставила правилно
защитната маска, а оттам е наказан по чл. 209а, ал. 1 от 33 за неизпълнение на
такова задължение произтичащо от акт на МЗ.
Изложил
е съображение относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Изводите на районния съд са правилни и
законосъобразни:
Касационният
съд намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
изискванията на ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно
описание на вмененото на жалбоподателя нарушение. Правната квалификация на
нарушението напълно кореспондира на наведените фактически констатации.
От
формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая,
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на С.К., не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Районният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства и правилно е установил, че в случая жалбоподателката С.Х.К. е
извършила нарушение на разпоредбата на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от 33. Съгласно тази
разпоредба всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.
След като
С.К. не е поставила защитната маска така, че да покрива носа и устата,
то тя е извършила нарушение на визираната по-горе разпоредба. В АУАН и в НП
изрично е посочено, че лицето С.Х.К. не е поставило защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, то ясно и недвусмислено е описано
нарушението и в този смисъл по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
касационната жалбоподателка.
Правилно ПРС е приел, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за
маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Преценката за "маловажност" на нарушението подлежи на
съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния
закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наложеното
наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и
неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното
нарушение и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.
В
случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване. Обект на увреждане или засягане от нарушението
са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.
Обстоятелството, че С. К. не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си живот
и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението. Правилно
и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е
ангажирана от АНО административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Фактическата обстановка е ясно и недвусмислено посочена в НП и АУАН както вече
се коментира. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание
в минималния размер, предвиден от чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, съгласно която разпоредба, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Не
се установява да са били налице обективни причини за несъобразяване на
поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията
на страната мерки. Именно поради това,
настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Ето защо, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Присъдената сума за юрисконсултско
възнаграждение е минимална и неподлежи на редуциране. Съгласно чл.27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009
г., в сила от 28.07.2009 г.) от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв.
В настоящото производство процесуалният
представител на ответника не е претендирал юрисконсултско възнаграждение и
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 1216 от 29.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №994 по
описа на същия съд за 2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.