№ 4032
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208586 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЗД „ххххххххх“ АД, с ЕИК хххххххххх, чрез
адв. М. Г., против Наказателно постановление № Р-10-179/16.06.2022г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 644 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го обжалва чрез упълномощения си
представител със срочно подадена жалба. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се,
че неправилно дружеството е санкционирано за нарушение, извършено при
повторност, тъй като предходното нарушение, за което на застрахователя е
наложена санкция, е такова по чл. 271 КЗ (отм.) Сочи се, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като обстоятелствата досежно
повторността на санкционираното нарушение за първи път са описани и са му
предявени едва в НП, но не и в АУАН. Изтъква се, че са нарушени сроковете
по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, както и че неправилно е определена датата на
извършване на нарушението. Въвежда се общо твърдение и за други
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се сочат
конкретно. Наложената имуществена санкция се оспорва като прекомерна и
1
несъответна на целите по чл. 12 ЗАНН. Навеждат се доводи, че
санкционираното нарушение разкрива признаците на маловажен случай.
Отправя се искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Алтернативно се претендира нарушението да бъде преквалифицирано в
такова по чл. 644 ал. 1 т. 2 КЗ и санкцията да бъде намалена до предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят ЗД „ххххххххх“ АД, редовно
уведомен, не изпраща представител. Не се явява адв. М. Г., също редовно
призован.
Наказващият орган Заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, редовно уведомен,
се представлява от юрк. И. Генова, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Сочи, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и извършването на нарушението е
доказано по категоричен начин. Изтъква, че нарушението е извършено в
условията на повторност и че застрахователят не е изтъкнал никакви причини
за забавянето си. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № Р-10-587/16.07.2021г., издадено от заместник - председател на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, влязло в сила на
16.02.2022г., на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 2 000, 00 лева за нарушение на 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
На 15. 04. 2022 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор”,
постъпила жалба с вх. № 91-02-377/15.04.2022г. от Светослав Георгиев
Петров, в която се изразявало недоволство от забавено плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ЗД "ххххххххх" АД по предявена
претенция на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП.
Във връзка с извършване на проверка по случая с писмо на КФН, изх.
№ 91-02-377/18.04.2022г. от дружеството били изискани обяснения по случая,
както и заверено копие от документацията, съдържаща се в преписката по
претенцията. Отговорът на застрахователя, както и изисканите обяснения и
доказателства, постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-377/21.04.2022г.
2
След проверка и анализ на цялата документация било установено, че
на 17.12.2021г. пред ЗД "ххххххххх” АД била предявена претенция за
изплащане на обезщетение във връзка с настъпило на същата дата
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което били причинени щети на л.а. марка „Рено“, модел Меган“ с рег. №
В1026РА, собственост на Светослав Петров. Заведена била щета №
********** на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен със застрахователя "ЗД
ххххххххх" АД по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“ с
рег. № В8308ТХ, управляван от виновното за ПТП лице, който договор бил
обективиран в полица № BG/02/121001837231, с период на застрахователното
покритие от 28.06.2021г. до 27.06.2022г.
На датата на завеждане на претенцията били представени
доказателства, относими към определяне на основанието и размера й, както и
номер на банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното
обезщетение. Били извършени два огледа на увредения автомобил – на
17.12.2021г. и на 19.01.2022г.
С писмо от 01.02.2022г. увреденото лице било уведомено, че щетата
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № В1026РА е тотална
по см. на чл. 390 КЗ и било изискано представяне на доказателства за
прекратяване регистрацията на автомобила.
На 16.02.2022г. между застрахователя ЗД „ххххххххх“ АД и
увреденото лице Светослав Георгиев Петров било сключено споразумение, по
силата на което застрахователят се задължил да изплати на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 727, 05 лева по посочената от него
банкова сметка.
Към 15.04.2022г.определеното застрахователно обезщетение все още
не било изплатено на увреденото лице.
Определеното застрахователно обезщетение в размер на 727, 05 лева
било изплатено на Светослав Петров с платежно нареждане от 19.04.2022г.
Десислава Вардарова, на длъжност „младши експерт” в отдел
„Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор” на КФН, установила, че застрахователното
дружество не се е произнесло по предявената претенция по застраховка
3
"Гражданска отговорност" в тримесечен срок от завеждането й, с което е
нарушило разпоредбата на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ и съставила на ЗД
"ххххххххх" АД АУАН № Р-06-206/27.05.2022г. за нарушение на
разпоредбата на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, извършено на 18.03.2022 г. в гр.
София.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството, който го подписал без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН Заместник-председател на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал
обжалваното НП № Р – 10-179/16.06.2022г., с което на основание чл. 644 ал. 2
вр. ал. 1 т. 2 КЗ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер
на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, извършено в
условията на повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 283 НПК – НП № Р-10-587/16.07.2021г., издадено от заместник
- председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
решение № 911/05.11.2021г. по НАХД № 11389/2021г. по описа на СРС, НО,
108 състав, решение № 871/16.02.2022г. по КНАХД № 12243/2021г. по описа
на АССГ, XVII касационен състав, заповед № З – 139/10.05.2022г. на
заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, жалба вх. № 91-02-377/15.04.2022г., писмо изх. № 91-02-
377/18.04.2022г., писмо вх. № 91-02-377/21.04.2022г., материалите по щета №
**********/17.12.2021г., платежно нареждане от 19.04.2022г., АУАН № Р-06-
206/27.05.2022г., НП № Р – 10-179/16.06.2022г., известие за доставяне.
Съдът изцяло кредитира приобщените по делото доказателства,
доколкото същите са единопосочни, последователни и безпротиворечиви.
Предвид горното и доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, по-подробен неин анализ не се налага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. чл.
4
647 ал. 2 КЗ, според която разпоредба това е заместник-председателят на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор". Идентични са изводите на решаващия състав и по отношение
компетентността на актосъставителя - налице са доказателства за
компетентност на лицето, съставило АУАН („младши експерт" в отдел
„Правоприлагане"). На основание чл. 647 ал. 1 КЗ и видно от приетата като
писмено доказателство заповед № З – 139/10.05.2022г. на заместник –
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
младши експерт Десислава Вардарова е упълномощена да съставя актове за
извършени нарушения на разпоредбите на КЗ.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42
ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, доколкото и в двата документа се съдържа
описание на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяване и
фактическите му особености, като са отразени и нарушените законови
разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в НП относно отразените
фактически обстоятелства и правната им квалификация.
Съдът счита, че при издаване на АУАН са спазени и разпоредбите
на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието
на упълномощен представител на жалбоподателя и двама свидетели,
подписан е от съставителя и свидетелите, бил е предявен на представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и същият го е подписал.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване
на НП, като възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът прецени за
неоснователни. Нарушителят е "открит“ по см. на чл. 34 ал. 1 ЗАНН в
момента, в който в КФН са постъпили изисканите обяснения и документи с
писмо вх. № 91-02-377/21.04.2022г. Едва в този момент контролните органи
са могли да формират извод осъществен ли е състав на административно
нарушение и кой е неговият извършител. АУАН е съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на
нарушението съгласно чл. 34 ал. 1 ЗАНН- на 27.05.2022г. Наказателното
постановление е издадено при спазване на срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН – на
16.06.2022г.
Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи път с
наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието е
5
извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на
повторност не биха могли да бъдат посочени при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН. Повторността е категория, относима
при определяне на размера на наказанието и подлежи на установяване и
преценка от органа, компетентен да наложи наказанието
(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт
(наказателното постановление), а не от органа, установяващ нарушението и
съставящ АУАН. В АУАН са описани всички съставомерни признаци на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в нормата на чл.
496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН
на дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци
на вмененото му нарушение, а въведеният едва с НП признак „повторност” е
такъв, който касае единствено размера на санкцията, и посочването му едва в
наказателното постановление не е от естество да ограничи правото на защита
на жалбоподателя.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че при
съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
санкционираното юридическо лице, поради което не са налице формални
основания за отмяна на атакуваното НП.
При извода за процесуална законосъобразност, съдът намира, че
правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 496 ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. В указания срок застрахователят
следва да се произнесе по един от алтернативно предвидените в чл. 496 ал. 2
КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението (т. 1), да даде
мотивиран отговор по предявената претенция, когато: отказва плащане или
основанието на претенцията не е било напълно установено или размерът на
вредите не е бил напълно установен (т.2). Срокът по чл. 496 от КЗ ограничава
6
застрахователя да изисква допълнителни документи извън рамките на 3-
месечния срок и се прилага, когато не са представени всички доказателства
по чл. 106 КЗ.
В настоящия случай застрахователната претенция е предявена на
17.12.2021г., когато са представени писмени доказателства, необходими за
установяване размера и основанието на претенцията. Тримесечният срок, в
който застрахователят е следвало да се произнесе по един от алтернативно
предвидените в чл. 496 ал. 2 КЗ начини, е изтекъл на 17.03.2022г..
Застрахователното обезщетение обаче е изплатено на ползвателя на
застрахователни услуги едва на 19.04.2022г., видно от представеното
платежно нареждане. Нарушението е довършено с изтичане на тримесечния
срок, в рамките на който застрахователят е бездействал и не се е произнесъл
по предявената застрахователна претенция, поради което следва да се счете
извършено на първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил
длъжен, застрахователят не се е произнесъл – на 18.03.2022г., която е и датата
на нарушението, посочена в АУАН и НП.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като
извършено в условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ -
извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид
нарушение – с НП № Р-10-587/16.07.2021г., издадено от заместник -
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
влязло в сила на 16.02.2022г., на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева за нарушение на 496 ал. 2 вр.
ал. 1 КЗ. Напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
обосноваващото наличието на признака „повторност“ нарушение е такова по
чл. 271 ал. 1 КЗ /отм./, тъй като с НП № Р-10-587/16.07.2021г. въззивникът е
санкциониран за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, извършено на
16.03.2021г., т.е. при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Дори и да
беше така обаче отново би бил налице признакът „повторност“, тъй като с
разпоредбите на чл. 271 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ (в
7
сила от 01.01.2016г.) се урежда състава на едно и също административно
нарушение.
Съдът счита, че в конкретния случай приложение не може да намери и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесният случай разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушения от
този вид и с оглед срока на забавата при произнасянето на застрахователя е
засегнал значително обществените отношения, защитени от нарушената
разпоредба. Периодът на забава за изплащането на обезщетението от
дружеството – застраховател е повече от месец след изтичане на предвидения
в чл. 496 ал. 1 КЗ срок, през който период за ползвателя на застрахователни
услуги е съществувала несигурност по отношение изплащането на
обезщетението, което не кореспондира на предвидените в чл. 2 КЗ цели -
осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Следва да се посочи и че изплащането на
застрахователното обезщетение е настъпило едва след образуването на
проверка в КФН и намесата на контролните органи.
Разпоредбата на чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ предвижда налагане на
имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева в случаите на повторно
нарушение. В настоящия случай на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция минимален размер – 2000, 00 лева. Предвид
невъзможността за налагане на имуществена санкция под този размер /арг. от
чл. 27 ал. 5 ЗАНН/, излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация не е необходимо. Следва да се посочи обаче, че санкцията
не може да бъде преценявана като несъответна на целите по чл. 12 ЗАНН и на
критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН, тъй като е индивидуализирана в минимален
размер, въпреки липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и
наличието на отегчаващи такива – срока на забавата.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а депозираната
жалба – оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на производството право на разноски съгласно чл. 63д
ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно
заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
8
обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно съдебно
заседание, както и че не са събрани доказателства, различни от тези в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, съдът
намира, че следва да присъди в полза на наказващия орган възнаграждение в
минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
а именно – 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
179/16.06.2022г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което
на ЗД „ххххххххх“ АД, с ЕИК хххххххххх, на основание чл. 644 ал. 2 предл.
2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН ЗД „ххххххххх“ АД, с
ЕИК хххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, с
адрес гр. София, ул. „Будапеща“ № 16, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9