РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Русе, 10 .02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело №
433 по описа за
2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Д.С.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М. М. ***, против Решение № 131 от
06.10.2020 г., постановено по АНД № 212/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0247-000343 от 18.08.2020
г. на Началник на Районно управление - Бяла при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания – „глоба” в размер
на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Бяла и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление. Не се претендират разноски.
Ответната страна в производството не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и е установил следната фактическа
обстановка: на 04.07.2020 г., около 02:40 часа, полицейски
служители, изпълняващи служебните си задължения по осъществяване на контрол за
спазване на правилата за движение по пътищата от участниците в движението, спрели
за проверка лек автомобил с рег. № Р 18 88 КК, управляван от жалбоподателя С. С..
Полицейските служители установили самоличността на водача, при което усетили,
че лъха на алкохол. Поради това го поканили при служебния автомобил за
извършване на проба с техническо средство – дрегер. Уредът отчел наличие на
алкохол в издишания въздух с концентрация 1,08 промила. За това нарушение срещу
С. С. бил съставен АУАН, като бил съставен и Протокол за медицинско изследване
№ 073626. С АУАН били иззети като доказателства СРМПС част 2 и два броя
регистрационни табели на автомобила. Жалбоподателят С. С. подписал АУАН без да
вписва възражения, подписал също така и представения протокол за медицинско
изследване, като собственоръчно е изписал в протокола „приемам“ след изписаните
показания на дрегера и се е подписал. Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0247-000069 от 06.07.2020 г. по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя била наложена ПАМ „временно отнемане
на СУМПС“, връчена му лично на 08.07.2020 г., от която дата били иззети СУМПС и
КТ. При така установеното, Началникът на РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе,
упълномощен с Пълномощно с МЗ рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издал оспореното
пред РС - Бяла наказателно постановление.
При
тези фактически констатации, РС - Бяла е приел от правна страна, че наказаното
лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от обективна,
така и от субективна страна. Изложил е мотиви и относно правилната
индивидуализация на кумулативно наложените административни наказания. Приел е
също така, че в хода на производството пред АНО не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Мотивиран така, РС - Бяла е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
Решението на РС - Бяла е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по ЗДвП и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Анализирал е установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано,
като предвиденото за него наказание е определено от закона в абсолютен размер. Отговорил е и на всички възражения на
жалбоподателя относно допуснати в хода на производството по установяване на
административното нарушение и налагане на съответното за него наказание
съществени процесуални нарушения. Правилно и обосновано е приел същите за
неоснователни.
Настоящата
инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и не страда от
сочените от касатора пороци. Административният съд споделя изводите на
въззивната инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за
неоснователни.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Жалбоподателят е могъл още от самото начало на
образуваното срещу него административнонаказателно производство да разбере
точно какво обвинение му е повдигнато със съставения срещу него АУАН, а впоследствие
и за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност с
издаденото НП.
Нарушението е описано пълно, точно и коректно с посочване на всички
съставомерни елементи. Правилно първата съдебна инстанция е приела, че липсва
несъответствие при посочване часът на извършване на нарушението в АУАН и НП. И
в акта, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление като час на
започване на проверката е посочен 2:40 часа /когато е бил спрян за проверка
управляваният от жалбоподателя автомобил/, а в посочения час 2:52 е била
извършена проба на лицето с дрегер за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта му. Правилно и напълно обосновано въззивния съд е счел, че от
показанията на водения от жалбоподателя свидетел С. Траева, която живее на
семейни начала с жалбоподателя, не се установява различно място на извършване
на проверката, респ. на извършване и установяване на нарушението, от това,
посочено в АУАН и НП. Дадена е и точна правна квалификация на нарушението. Налице
е пълно единство между описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, нарушената
материалноправна разпоредба, както и приложимата санкционна норма.
В случая при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на
алкохол от водача е била установена с техническо средство, като показанията на
дрегера са му били показани и той не ги е оспорил. Жалбоподателят
собственоръчно е вписал в талона за изследване, че приема показанията на
дрегера и се е подписал. Твърденията на С. С. в насока, че не са му били
показани показанията на техническото средство и че не е бил запознат с
процедурата по даване на кръвна проба са изцяло израз на неговата защитна теза
срещу отправеното му обвинение. Същите се оборват от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на разпитаните по въззивното дело в качеството им
на свидетели полицейски служители, извършили проверката на водача. Правилно
първата съдебна инстанция не е кредитирала показанията на водения от
жалбоподателя свидетел С. Траева в тази насока, с оглед евентуалната й
заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че свидетелката живее на
семейни начала с жалбоподателя.
Тълкуването per argumentum a contrario на нормата на чл. 3а от Наредба № 1
от 19.07.2017 г., чиято т. 2 предвижда, че установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство
или теста, налага
извода, че когато изпробваното лице приеме показанията на техническото
средство, то те могат да се считат установени само въз основа на това негово
изявление, което следва да се отбележи в контролния талон (чл. 6, ал. 5 от
Наредбата). По тези съображения правилни са изводите на въззивния съд, че
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1,08 промила е
установена за целите на настоящото административнонаказателно производство посредством
показанията на техническото средство след отказ на водача да бъде извършено
медицинско изследване или проба с доказателствен анализатор, като не са допуснати
съществени нарушения на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Доколкото се касае
за наличие на алкохол в кръвта на нарушителя в размер, надхвърлящ 0,5 промила и
попадащ в границите, регламентирани в санкционната разпоредба на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, деятелността на последния безусловно съставлява нарушение по приложения
административнонаказателен състав.
С
оглед гореизложеното решението на РС - Бяла като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от
АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 131
от 06.10.2020 г., постановено по АНД № 212/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0247-000343 от 18.08.2020 г.
на Началник на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.