№ 974
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110133206 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумите 3 985,37 лева, дължима главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до окончателното й
изплащане, 186,84 лева, обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 16.07.2020 г. до 14.02.2023 г., 36,93 лева, дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023
г. до окончателното й изплащане и за 4,94 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.08.2020 г. до
14.02.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., аб.
№ .., и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № ./2023 г. по описа на СРС, 153
състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. В. К. оспорва предявените искове.
Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца по повод доставка на
ТЕ до процесния имот. Релевира възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания.
В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение С. В. К. оспорва да е
абонат на “Т.” ЕАД, като твърди, че няма подписан личен писмен договор с
ищцовото дружество.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От приетия като неоспорен по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот №.., том ., дело № .. от 17.07.1997 г. на В.А., П. нотариус при
Н. служба при Софийски районен съд, се установява за нуждите на процеса,
че ответницата С. В. К. е придобила собствеността върху процесния а.,
находящ се в гр. С..
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представените от третото
лице-помагач „Т.” ЕООД писмени доказателства се установява, че през
исковия период не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на
отчитането на уредите. Представени са изравнителните сметки за
топлоснабдения имот с абонатен № .. и протокол за неосигурен достъп на
2
името на С. В. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.“ ЕАД на клиенти в град София (. 2016 г.), одобрени от
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия. В този смисъл тя е потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект с абонатен № ...
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
3
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на “Т.” ЕООД съгласно представения протокол от общо събрание
на етажните собственици от 26.12.2001 г. и сключения въз основа на него
договор с топлинния счетоводител от 20.09.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.
“терминал” се снема показанието на топломера в 0.00 часа на първо число на
месеца. Топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени
на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със
заключение за съответствие на одобрения тип, като вещото лице посочва, че
през втората половина на 2019 г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор
с фирма/фирми за извършване на метрологични проверки на уредите за
търговско измерване с АС (топломери и водомери), поради което топломерът
не е бил свалян за проверка.
Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 5 бр.
отоплителни тела, на които са поставени ., 2 бр. щранг-лири и 1 бр. водомер
за топла вода. За исковия период поради неосигурен достъп ТЕ за отопление
е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата, съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .,
като са съставени и протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел.
Топлината от щранг-лирите е изчислявана по т. 6.5 от приложението към
Наредба № .. Установено е, че поради неосигурен достъп топлата вода е
изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л./ден за един човек,
4
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № .. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота –
248 куб. метра. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за
разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер.
Количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната
станция са отчислявани за сметка на ищеца. От отчетената ТЕ са приспаднати
технологичните разходи, като във фактурите и изравнителните сметки е
заложена ТЕ за разпределение. Съгласно заключението дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, като
количеството доставена топлоенергия е на стойност 3 988,74 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба №
./2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на имот, за
битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация. При
изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е
съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 3 988,74 лева,
която надвишава претендираната от ищеца сума в размер на 3 985,37 лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец, за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
5
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Представено е извлечение по сметка, от което се установява, че месечната
такса за извършваната услуга за дялово разпределение е в размер на 2,84 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода м.06.2020 г. - м.04.2022 г. възлиза на 65,32 лв., която надвишава
претендираната от ищеца сума в размер на 36,93 лв.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответницата за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба/заявлението – преди 24.02.2020 г., каквито в
случая не се претендират.
Ответницата не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница за потребена ТЕ и за доставена услуга дялово
разпределение се явяват основателни до пълните предявени размери.
6
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответницата не дължи мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
7
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на
съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия 3 985,37 лв.
за периода 15.09.2021 г. – 14.02.2023 г. възлиза на 102,46 лв., до който размер
и период следва да се уважи иска за лихва върху дължимата цена на
топлинната енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
общо на 474,02 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, както и в заповедното производство в общ
размер на 131,43 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.
В. К., ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 3 985,37 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се
в гр. С., аб. № .., за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и сумата 36,93 лева,
представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023
8
г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 102,46
лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода 15.09.2021 г. – 14.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава върху цената за топлоенергия за разликата над присъдената сума
102,46 лева до пълния предявен размер 186,84 лева и за периода 16.07.2020 г.
– 14.09.2021 г., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 4,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. – 14.02.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.03.2023 г. по ч.гр.д. № ./2023 г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 474,02 лева разноски в исковото
производство и сумата 131,43 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9