Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.03.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№51/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1784, район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе ” №159, Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел
Крал, гражданин на Република Чехия, чрез пълномощника си адв.П.И. от САК против
З.П.К., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, с ИТН:300239328094, с
електроснабден имот в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6, е предявен иск
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК и чл.107 от ЗЕ, за приемане
за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №184/09.05.2019г., издадена
по ЧГД №281/2019г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на
ищцовото дружество, както следва - сумата от 235.58 лева / двеста тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки
/, представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г., сумата от 04.94 лева / четири лева и деветдесет и четири стотинки /,
представляваща законна лихва за забава, считано от 11.12.2018г. до
24.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето и заповедното
производство, както и възнаграждение за процесуално представителство съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК.
В подкрепа на
иска са представени писмени доказателства:пълномощно; протокол №9/2009г.;
счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на основание чл.107 от
ЗЕ; справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания; фактури
с номера *********, *********, *********, *********, ********* и *********; ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на „ ЧЕЗ Електро България „ АД; лицензия №Л-409-17/01.07.2013г.;
фактура за начислен адвокатски хонорар и извлечение от банкова сметка ***.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на
обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
ел.енергия от доставчик от последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013г..
Твърди се
също, че ищцовото дружество е доставяло на ответника електрическа енергия за
периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г. с електроснабден имот в гр.Оряхово,
обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6, с ИТН:300239328094, за което са били издадени
следните фактури:
-
№*********/15.11.2018г. за периода от 11.10.2018г. до 09.11.2018г. на стойност
03.67 лева;
-
№*********/14.12.2018г. за периода от 10.11.2018г. до 10.12.2018г. на стойност
75.58 лева;
-
№*********/16.01.2019г. за периода от 11.12.2018г. до 10.01.2019г. на стойност
76.00 лева;
-
№*********/14.02.2019г. за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност
77.94 лева;
-
№*********/16.03.2019г. за периода от 10.02.2019г. до 12.03.2019г. на стойност
02.39 лева;
-
№*********/18.03.2019г. за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност
00.00 лева;
Сочи се, че
горепосочените задължения по фактурите са станали изискуеми, тъй като съгласно
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество,
абонатът разполага с 10 – дневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок, става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред.Отразено е, че съгласно чл.19, ал.8 от
ОУ, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума.
Сочи се, че ищцовото
дружество е начислило лихва за процесния период, както следва:
- 00.14 лева за
периода от 11.12.2018г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 02.25 лева за
периода от 08.01.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 01.61 лева за
периода от 09.02.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.93 лева за периода
от 12.03.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.01 лева за
периода от 09.04.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.00 лева за
фактура №*********;
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК от ответника З.К. чрез назначения й особен представител е
постъпил такъв.В същия е отбелязано, че исковата претенция се приема изцяло,
както по отношение на процесуалното основание, процесуалната легитимация и
материалното основание.
С Определение от дата
29.01.2021г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Ответницата З.П.К. е ползвател на
ел.енергия с електроснабден имот в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6, с
ИТН:300239328094.
Ищцовото дружество е
доставяло на ответника електрическа енергия за периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г.
с електроснабден имот в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Радецки „ №6, с ИТН:300239328094,
за което са били издадени следните фактури:
-
№*********/15.11.2018г. за периода от 11.10.2018г. до 09.11.2018г. на стойност
03.67 лева;
-
№*********/14.12.2018г. за периода от 10.11.2018г. до 10.12.2018г. на стойност
75.58 лева;
- №*********/16.01.2019г.
за периода от 11.12.2018г. до 10.01.2019г. на стойност 76.00 лева;
-
№*********/14.02.2019г. за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност
77.94 лева;
-
№*********/16.03.2019г. за периода от 10.02.2019г. до 12.03.2019г. на стойност
02.39 лева;
-
№*********/18.03.2019г. за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност
00.00 лева;
Тъй като не
последвало плащане на задълженията по горепосочените фактури ищцовото дружество
е начислило лихва за процесния период, както следва:
- 00.14 лева за
периода от 11.12.2018г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 02.25 лева за
периода от 08.01.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 01.61 лева за
периода от 09.02.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.93 лева за периода
от 12.03.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.01 лева за
периода от 09.04.2019г. до 24.04.2019г. за фактура №*********;
- 00.00 лева за
фактура №*********;
На 03.05.2019г., ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.В РС - Оряхово е образувано ЧГД №281/2019г. по описа на съда, по
което е издадена Заповед №184/09.05.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която длъжникът е осъден да заплати сумата от 235.58 лева / двеста тридесет и пет
лева и петдесет и осем стотинки /, представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г.,
сумата от 04.94 лева / четири лева и
деветдесет и четири стотинки /, представляваща законна лихва за забава, считано
от 11.12.2018г. до 24.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 58.00 лева
/ петдесет и осем лева и нула стотинки /.
С Разпореждане от
дата 03.12.2019г., РС – Оряхово, поради обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК указало на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си по ЧГД №281/2019г. по
описа на РС – Оряхово в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса от 25.00 лева / двадесет
и пет лева и нула стотинки /.
Такава ищцовото
дружество депозирало на 29.01.2020г. / видно от пощенското клеймо /.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск се явява
допустим.Разгледан по същество се явява и основателен.
В §1, т.2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално
определение на понятието битов клиент.Според
посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Понятието
клиент на ел. енергия е доразвито в чл.4, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, където е посочено, че потребител на ел.енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.Потребител на енергия за
битови нужди по смисъла на §1, т.41Б от ДР на Закона за енергетиката / ЗЕ / е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес.От представените по делото доказателства се
установява, че ответникът е битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ.
Няма спор, че
ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.Съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко - продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона,
поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна
връзка между страните.
Установява се, че
процесният имот е бил снабден с електрическа енергия в периода от 11.10.2018г.
до 12.03.2019г., за което са издадени шест броя фактури.
Съгласно чл.13 от ОУ,
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.В чл.19, ал.1 от
ОУ е предвидено, че потребителят заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, а в ал.2 – че продължителността на периода на плащане е десет
дни.Съгласно ал.3 на чл.19 от ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават
ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта, като съгласно ал.8 – неполучаването на съобщение не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
От представените по
делото доказателства се установява, че за имот в гр.Оряхово, обл.Враца на ул.“ Радецки
„ №6, е открита партида на името на ответницата З.П.К. с ИТН:300239328094, както
и, че за периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г. за процесния имот е била
начислявана електрическа енергия, както и че за потребената и начислена
електрическа енергия са издадени шест броя фактури от страна на ищцовото
дружество, както следва:
-
№*********/15.11.2018г. за периода от 11.10.2018г. до 09.11.2018г. на стойност
03.67 лева;
-
№*********/14.12.2018г. за периода от 10.11.2018г. до 10.12.2018г. на стойност
75.58 лева;
-
№*********/16.01.2019г. за периода от 11.12.2018г. до 10.01.2019г. на стойност
76.00 лева;
- №*********/14.02.2019г.
за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност 77.94 лева;
-
№*********/16.03.2019г. за периода от 10.02.2019г. до 12.03.2019г. на стойност
02.39 лева;
-
№*********/18.03.2019г. за периода от 11.01.2019г. до 09.02.2019г. на стойност
00.00 лева;
С оглед всичко
гореизложено следва правният извод, че е доказано наличието на договорно
задължение на ответницата и размерът на това задължение изчислено по начин,
предвиден в нормативната уредба.Т.е. ищцовото дружество е доказало
разпределените му в доказателствена тежест факти, поради което предявеният
положителен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Също така съгласно
чл.35 от ОУ, потребител който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден, т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, която сборна лихва в случая възлиза на 04.94
лева.Като акцесорен, предявеният иск за установяване дължимостта на вземания за
лихви за забава на суми по фактури, считано от датата на падежа на всяка една
фактура до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, също се явява
основателен.
По изложените
съображения съдът намира, че исковете за главница и лихва като основателни и
доказани следва да бъдат уважени, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №281/2019г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 58.00 лева / петдесет и осем лева и нула стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 412.00 лева / четиристотин
и дванадесет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и пет
лева и нула стотинки / – държавна такса и 87.00 лева / осемдесет и седем лева и
нула стотинки / - адвокатско възнаграждение и 300.00 лева / триста лева / -
такса за особен представител.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в размер на 412.00 лева / четиристотин и дванадесет лева
и нула стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
З.П.К.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същата дължи на „ ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1784, район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе ” №159, Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел
Крал, гражданин на Република Чехия, сума в размер на 235.58 лева / двеста тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки
/, представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 11.10.2018г. до 12.03.2019г., сумата от 04.94 лева / четири лева и деветдесет и четири стотинки /,
представляваща законна лихва за забава, считано от 11.12.2018г. до
24.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №184/09.05.2019г.,
издадена по ЧГД №281/2019г. по описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.П.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1784, район „ Младост
„, бул.„ Цариградско шосе ” №159, Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от
Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република
Чехия сума в размер на 83.00 лева /
осемдесет и три лева и нула стотинки /,
представляваща сторените в заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.П.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1784, район „ Младост
„, бул.„ Цариградско шосе ” №159, Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от
Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република
Чехия, сумата от 412.00 лева / четиристотин и
дванадесет лева и нула стотинки /,
представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: