ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 27.09.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №648/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
Подадена е молба от “С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от С. И. Ц. , чрез адв.В.А.В., САК, с адрес за
връчване на съобщения: гр.София, бул.“България“ №81В, ет.8, ап.22, с която се
моли съда да измени Решение №1017/11.07.2019г. по гр.д. №648/2019г. на Пазарджишкия
районен съд в частта за разноските като не присъжда разноски в полза на С.Т.С.,
а вместо това я осъди да възстанови на „С.Г.Груп" ООД сторените разноски в
размер на 360.00 лева. Моли да не присъжда разноски и в полза на адвокат С. В. .
Излагат се съображения, че от
материалите по делото е видно, че след получаване на исковата молба, ответното
дружество е подало отговор, в който е признало предявения иск в цялост и е
поискало разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. В мотивите към
решението е посочено, че ответното дружество било направило признание на иска. Сочи
се, че съгласно чл.237 ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно
признанието, а в чл.78 ал.2 ГПК е предвидено, че когато ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат в тежест на
ищеца. В процесната разпоредба не е предвидено изискване ответникът изрично да
признае всички факти, изложени в исковата молба. Нито е предвидено и ответникът
да признае допустимостта на предявения иск доколкото признанието е по същество
на иска, а допустимостта е въпрос за наличието на право на иск. Достатъчно е
ответникът да е направил изрично признание на иска - каквото е и било сторено
от „С.Г.Груп" ООД. Няма никаква правна логика „С.Г.Груп" ООД да
отговаря за разноските в настоящото производство единствено защото е изпратило
едно писмо, с което уведомява ищеца за сключен договор за цесия. Сочи се практика
на ВКС, а именно: Определение №338/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г., IV ГО
на ВКС; Определение №95/22.02.2018г. по ч.гр.д. №510/2018г., IV ГО на ВКС;
Определение №66 от 12.02.2018г. по ч.гр.д. №4770/2018г, III ГО на ВКС, съгласно
която: Извънсьдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Твърди се, че като факти с правно
значение - изрично признание на иска и извънпроцесуално поведение, което не е
дало повод за завеждане на делото са достатъчно основание разноските да се
възложат върху ищеца. Твърди се, че в случая е налице именно тази хипотеза -
ответното дружество е направило изрично признание, съгласно чл.237 ГПК и е
поискало постановяване на решение при признание на иска. Извънпроцесуалното
поведение на дружеството се свежда до изпращане на уведомително писмо за сключен
договор за цесия, което действие е извършено въз основа на пълномощно от
цедента и представлява законово задължение на последния - аргумент от чл.99 ЗЗД. Да се приеме, че ответното дружество дължи разноски само защото не е
формулирало изрично признание на всяко едно твърдение за факт, изложено в
исковата молба, е в противоречие с цитираните по-горе разпоредби на чл.78 ал.2 ГПК. Отделно от изложеното, в случай, че ищцата бе изпратила изявление до
ответното дружество, с което да го уведоми, че липсва сключен между нея и
цедента договор за далекосъобщителни услуги, то ответното дружество нямало по
никакъв начин да претендира каквото и да било изпълнение от С.С., вместо това
последната е образувала исково производство единствено с цел присъждане на
разноски, практика на множество адвокати, известна на гражданските съдии от
Софийския районен съд. Поради
изложените съображения се счита, че ответното дружество не е дало никакъв повод
за завеждане на делото и е признало изрично предявения иск изцяло, поради което
и са налице основанията на процесуалния закон за възлагане на разноските в
тежест на С.Т.С..
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор на молбата от ответницата, чрез пълномощника й. Счита,
че подадената молба по чл.248 от ГПК е недопустима и моли съда да я остави без
разглеждане. Твърди, че „С.Г.Груп" ООД не са представили списък на
разноските по чл.80 ГПК по делото, съответно за тях не се е породило правото да
искат изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че разпоредбата на
чл.80, изр.1 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски,
да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване иа
последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък по чл.80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК. Последиците от неизпълнение на това
задължение са, че страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските - чл.80, изр. 2 ГПК /след изменението с ДВ, бр.100 от 2010г./.
Цитира съдебна практика.
Счита подадената по чл.248 ГПК молба от
ответника за неоснователна като оспорва твърдението, че е налице признание по
смисъла на чл.237 ГПК, направено от „С.Г.Груп" ООД. Неоснователно е
твърдението, че признанието на иска не представлява признание на всички факти,
изложени в исковата молба. Напротив, именно това е признание на иска -
признание на всички факти, изложени от ищеца. Неоснователно е твърдението, че с
решението по делото съдът приема, че „ответното дружество било направило
признание на иска". Сочи, че съгласно мотивите на съдебно решение с №1017
от 11.7.2019г., постановено по горепосоченото дело, на стр. 3-та, абзац 3-ти и
4-ти, съдът приема следното: „В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на искова молба от ответното дружество, с който се изразява
становище, че предявеният отрицателен установнтелен иск е недопустим, поради
което моли съда да го остави без разглеждане и да прекрати производството по
делото ..." „Твърди, че исковата молба е процесуално недопустима ...".
Оттук следва, че „С.Г.Груп" ООД изрично оспорва иска като заявява, че
същият е недопустим като отправя и искане до съда да остави същия без разглеждане
и да прекрати производството по делото. Това изявление на ответника
представлява оспорване на иска по смисъла на процесуалния закон. Позовава се на
съдебна практика.
Сочи, че неоснователно е твърдението, че
с поведението си дружеството „С.Г.Груп" ООД не е станало повод за
завеждане на делото. Счита, че това твърдение е било опровергано в
производството, доколкото ответникът по иска е издал на ищеца С.С. Уведомление,
с което считано от 21.12.2017г. претендира от С.С. вземане, начислено от
„Мобилтел" ЕАД по партида с № №*********, *********, *********, от 425,20
лв. /с вкл. ДДС/ и цедирано на „С.Г.Груп" ООД. Това писмо и издадените
фактури по партиди, описани в текста на писмото, представляват по своята
същност покана за плащане към ищцата на сумата от 425,20 лв. В тази връзка
неоснователно е твърдението на ответника, че с изпратеното и връчено
уведомление за цесия не се претендира от страна на „С.Г.Груп" ООД плащане
на процесната сума, нито че процесната сума е покана за плащане. По същността
си уведомлението за цесия представлява, съгласно чл.99 ЗЗД покана на длъжника
за плащане на задължението му от 425,20 лв. на новия си кредитор -
„С.Г.Груп" ООД.
Твърди, че самото издаване на фактурите от
монополиста, без допълнителна покана или друго действие към ищцата: 1.Представлява
покана за плащане към ищцата; 2.Актът на издаването на фактурите прави
задължението, обективирано в тях изискуемо /след падежа, посочен във фактурата/;
3.Издаването на фактурите и настъпването на изискуемостта - дава възможност на
монополиста да начислява и лихви по тях, да ги изисква по съдебен ред, да спира
предоставянето на услугите и пр. Сочи съдебна практика.
Твърди, че освен това към момента на
предявяване на иска по гр.д. №648/2019г. на PC-Пазарджик, ищецът не е бил
уведомен от ответното дружество за сторниране на сумите по процесната фактура.
Напротив „С.Г.Груп" ООД не само не е сторнирал процесната фактура в
счетоводството си, но и продължава да изисква сумата по нея.
Моли съда да остави молбата на
„С.Г.Груп" ООД без разглеждане като недопустима, доколкото ответникът не е
представил списък на разноските по чл.80 ГПК и за него не се е породило право
да иска изменение на решението в частта за разноските.
В условията на евентуалност, ако приеме
молбата за разглеждане като допустима, моли съда да остави молбата по чл.248 ГПК на ответника без уважение като неоснователна.
Съдът приема, че искането на ищеца, чрез
пълномощника му, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,
е направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Въпреки това искането на ответника по
чл.248 от ГПК е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане,
тъй като молителят-ответното дружество не е представил по делото Списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК,
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските.
Липсата на списък на разноските води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради
което това искане е недопустимо. В този смисъл е приетото в т.9 на Тълкувателно
решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално
недопустимо, искането на “С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от С. И.
Ц. , чрез адв.В.А.В., САК, с адрес за връчване на съобщения: гр.София,
бул.“България“ №81В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.248 от ГПК – за
изменение на Решение №1017/11.07.2019г. по гр.д. №648/2019г. на Пазарджишкия
районен съд в частта за разноските като не присъжда разноски в полза на С.Т.С.,
а вместо това я осъди да възстанови на „С.Г.Груп" ООД сторените разноски в
размер на 360,00 лева, както и да не присъжда разноски и в полза на адв.С. В. .
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Пазарджишкия
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: