№ 1047
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100500189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е в резултат на решение № 50175/21.12.2022 г. по гр.д. №
3374/2021 г., на ВКС, III ГО, с което е отменено решение от 25.05.2021 г. по в.гр.д.
№ 5403/2020 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане. С посоченото
решение на СГС е обезсилено решение № 32594/04.02.2020 г. по гр.д. №
56155/2018 г. на СРС, 154 състав, в частта, в която Г. П. П.-И. е осъдена да
заплати в полза на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк
България“ ЕАД) сумите, както следва: 19489 лв., представляваща главница по
договор за банков кредит от 20.08.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от
04.02.2011 г., анекс № 2 от 30.03.2012 г. и анекс № 3 от 25.09.2015 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2019 г. до погасяването, 450,39 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.08.2008 г. до 18.04.2018 г.
Първоначалното производство пред СГС е образувано по въззивна жалба на
Г. П. П.-И. срещу решение № 32594/04.02.2020 г. по гр.д. № 56155/2018 г. на СРС,
154 състав, в частта, в която Г. П. П.-И. е осъдена да заплати в полза на
1
„К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД)
сумите, както следва: 19489 лв., представляваща главница по договор за банков
кредит от 20.08.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 04.02.2011 г., анекс №
2 от 30.03.2012 г. и анекс № 3 от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва от
24.04.2019 г. до погасяването, 450,39 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 20.08.2008 г. до 18.04.2018 г.
Жалбоподателят Г. П. П.-И., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Сочи, че не дължи присъдените в полза на ищеца главница и
възнаградителна лихва, тъй като същите се основават на нищожни клаузи от
договора. Счита също така, че по отношение на вземанията по договора за кредит
не е настъпила предсрочна изискуемост. Ето защо, моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и исковете за главница и договорна лихва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД), оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваното решение са уважени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като ответникът Г. П. П.-И. е
осъден да заплати в полза на ищеца „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД) сумите, както следва: 19489 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит от 20.08.2008 г., изменен и допълнен с
анекс № 1 от 04.02.2011 г., анекс № 2 от 30.03.2012 г. и анекс № 3 от 25.09.2015 г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до погасяването, 450,39 лв.,
представляваща договорна лихва.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част (предвид постановеното решение №
50175/21.12.2022 г. по гр.д. № 3374/2021 г., на ВКС, III ГО).
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за
заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесните суми, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума,
предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на възнаградителна
2
лихва в претендирания размер, изискуемост на претендираните вземания -
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост, както и какъв е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен договор за банков кредит от 20.08.2008 г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Г. П. П., по силата на който
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (в качеството на кредитодател) е предоставило в
заем на Г. П. П. (в качеството на кредитополучател) сумата в общ размер на
27445,50 лв. за потребителски нужди, срещу задължение на кредитополучателя да
я върне в срок до 05.09.2018 г., съгласно погасителен план към договора за
кредит. С анекс № 2 от 30.03.2012 г. крайният срок за погасяване на задълженията
е променен, като е договорено кредитът да бъде върнат до 05.03.2027 г. На
основание чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва, както следва: 8,75 %, формирана от следните показатели –
стойността на банковия ресурс (СБР) за лева и надбавка от 1,75 %. В посочената
клауза е дадена методика, по която е формиран показателят СБР.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил паричната сума,
предмет на облигационното отношение между страните, което обстоятелство се
установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
сочи, че сумата, предмет на договора, е усвоена изцяло от кредитополучателя на
20.08.2008 г.
Следователно, по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на
договора за заем, съобразно уговорения в договора начин, като за заемателя е
възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в
договор срок, съобразно погасителни план към договора.
На основание чл. 9.2, вр. чл. 8.1 от договора, в случай на неизпълнение, т.е.
кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска
по договора за повече от 45 дни от съответна дата на дължимо плащане, банката
има право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви
всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва, наказателна
надбавка и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза, налице е забава при плащане на
3
задълженията повече от 45 дни, като към 18.04.2018 г. ответникът не е заплатил
изискуема главница в размер на 649,52 лв., включително и начислената върху
същата възнаградителна лихва.
Следователно, в полза на банката е възникнало правото да обяви вземанията
си по договора за предсрочно изискуеми, съгласно чл. 9.2 от договора. С писмо,
изх. № ИЗХ-001-19423/12.03.2018 г., адресирано до ответника, ищецът е обявил
вземанията си по договора за предсрочно изискуемо. Същото е изпратено до
адреса на ответника, но няма данни да е връчено. Доколкото обаче изявлението е
приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчване на
исковата молба за отговор, то следва да се приеме, че е редовно връчено в хода на
процеса, от който момент е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на
банката по процесния договор за кредит (така решение № 10/25.02.2020 г. по т.д.
№ 16/2019 г., II ТО, ВКС, решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г., I
ТО, ВКС).
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че е доказано обстоятелството, че в полза на ищеца е
възникнало правото и същият е обявил надлежно в хода на процеса за предсрочно
изискуеми всички свои вземания по договора за кредит.
Следователно, исковете за заплащане на главница и възнаградителна лихва
са установено по своето основание, като следва да бъде извършена преценка за
размера на дължимите суми. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, към 18.04.2018 г. размерът на непогасените вземания на „К.Б.С.Б.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) по процесния
договор за потребителски кредит възлизат на сумите, както следва: 19489,72 лв. –
главница, от която 649,52 лв. – редовно изискуема главница, и 18840,20 лв. –
предсрочно изискуема главница, както и 450,39 лв. – възнаградителна лихва, от
която 376,60 лв. – редовно изискуема възнаградителна лихва, и 73,79 лв. –
предсрочно изискуема възнаградителна лихва.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, задължението за главница е
формирано по размер освен с включване на първоначалната главница, която не е
погасена, и чрез капитализиране на редовна и наказателна лихва към главницата,
както следва: съгласно анекс № 1 е капитализирана възнаградителна лихва в
размер на 673,69 лв. и наказателна лихва в размер на 19,64 лв., съгласно анекс № 2
е капитализирана възнаградителна лихва в размер на 545,30 лв. и наказателна
лихва в размер на 7,01 лв., т.е. общият размер на капитализираните лихви към
4
главницата възлиза на 1245,64 лв.
Съдът счита, че клаузите от анекс № 1 и анекс № 2, съгласно които към
главницата са капитализирани просрочени вземания за лихви, а именно – чл. 2 от
анекс № 1 и анекс № 2, се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм – в този смисъл решение № 66/29.07.2019
г. по т.д. № 1504/2018 г., II ТО, ВКС. Съгласно посочената задължителна
практика на ВКС, уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящия
случай, доколкото кредитополучателят е физическо лице и договорът е
потребителски.
Следователно, от общия размер на главницата - 19489,72 лв., следва да се
извади сумата в размер на 1245,64 лв., представляваща начислена главница при
начална липса на основание въз основа на нищожни клаузи от анекс № 1 и анекс
№ 2 към договора, поради което дължимият размер на главницата възлиза на
18244,08 лв.
Не е налице основание за начисляване на възнаградителна лихва върху
обявената за предсрочно изискуема главница, а само върху редовната главница,
тъй като след обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за кредит кредитополучателят губи преимуществото на уговорения срок
за изпълнение, съответно – не дължи възнаграждение за предоставения паричен
ресурс.
Дължимата възнаградителна лихва върху вноски с настъпил падеж, като се
вземе предвид обстоятелството, че от възнаградителната лихва следва да се
извади сумата в размер на 1245,64 лв., която е начислена при липса на основание,
е в размер на 352,21 лв. (размерът е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК) за
периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г., до която сума искът за заплащане на
възнаградителна лихва се явява основателен.
Следва да се установи, дали посочените задължения са погасени от страна
на ответника. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за
погасяване на задълженията по процесния договор за кредит след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (подадено за вземанията,
предмет на отхвърлените главни искове по чл. 422 ГПК), ответникът е погасил
5
сумата в общ размер на 4120 лв. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза,
банката е отнесла плащането за погасяване на вземания, които не са били нито
ликвидни, нито изискуеми (за законна лихва, за разноски по заповедното
производство, които не се дължат, и за част от възнаградителната и наказателна
лихва). В случая и с оглед установената дължимост само на част от главницата и
начислената върху нея редовна възнаградителна лихва, погасяването следва да
бъде извършено по правилата на чл. 76 ЗЗД, като с платената сума в размер на
4120 лв. дължимата възнаградителна лихва в размер на 352,21 се явява погасена
изцяло, а главницата – до сумата в размер на 14476,29 лв.
Предвид посоченото, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за главница е уважен за разликата над сумата в размер на 14476,29 лв. до сумата в
размер от 19489 лв., като следва да бъде поставено друго решение, с което искът
за главница в посочената част следва да бъде отхвърлен. Решението в частта, с
която искът за главница е уважен до сумата в размер на 14476,29 лв., следва да
бъде потвърдено.
В частта, с която искът за възнаградителна лихва с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД е уважен, решението следва да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен - за разликата над сумата в размер на 352,21 лв. до
сумата в размер на 450,39 лв. – поради недължимост на вземането, а за сумата в
размер на 352,21 лв. – поради погасяване на задължението чрез плащане.
Следва да бъде посочено, че в обжалваното решение искът за
възнаградителна лихва е уважен за периода от 20.08.2008 г. до 18.04.2018 г., а не
за предявения период 05.10.2017 г. до 04.04.2018 г. Доколкото обаче
първостепенният съд е стигнал до фактически и правни изводи в мотивите на
решението за основателност на иска за релевирания от ищеца период – от
05.10.2017 г. до 04.04.2018 г., то в случая се касае за очевидна фактическа грешка
в обжалваното решение, като настоящият съдебен състав следва да се произнесе
по предявения период.
С оглед изхода на делото решението в частта, с която ответникът е осъден
да заплати в полза на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД) разноски за сумата над 326,71 лв. до сумата в
размер на 442,69 лв. следва да бъде отменено.
По разноските:
В полза на жалбоподателя Г. П. П.-И. следва да се присъдят следните
6
разноски – 103,10 лв. – допълнителни разноски за първата инстанция, както и
сумата в размер на 438,04 лв. – разноски за въззивната инстанция.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на
217,80 лв. – разноски за въззивното производство, както и сумата в размер на
529,11 лв. – разноски за касационното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32594/04.02.2020 г. по гр.д. № 56155/2018 г. на СРС,
154 състав, в частта, с която ответницата Г. П. П.-И., ЕГН ********** е осъдена
да заплати в полза на ищеца „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД), ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумите, както следва: сумата над 14476,29 лв. до
19489 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 20.08.2008 г.,
изменен и допълнен с анекс № 1 от 04.02.2011 г., анекс № 2 от 30.03.2012 г. и
анекс № 3 от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до
погасяването, сумата в размер на 450,39 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 04.04.2018 г., както и в частта, с която ответницата Г.
П. П.-И., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на ищеца „К.Б.С.Б.Б.“
ЕАД, ЕИК ******* разноски над 326,71 лв. до сумата в размер на 442,69 лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), ЕИК *******, срещу Г. П. П.-И.,
ЕГН **********, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумите, както следва:
сумата над 14476,29 лв. до 19489 лв., представляваща главница по договор за
банков кредит от 20.08.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 04.02.2011 г.,
анекс № 2 от 30.03.2012 г. и анекс № 3 от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва
от 24.04.2019 г. до погасяването, сумата в размер на 450,39 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 04.04.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32594/04.02.2020 г. по гр.д. № 56155/2018 г.
на СРС, 154 състав, в частта, с която ответницата Г. П. П.-И. е осъдена да заплати
в полза на ищеца „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк
7
България“ ЕАД) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 14476,29 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
20.08.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 04.02.2011 г., анекс № 2 от
30.03.2012 г. и анекс № 3 от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019
г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
326,71 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк
България“ ЕАД), ЕИК *******, да заплати в полза на Г. П. П.-И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 103,10 лв. –
допълнителни разноски за първата инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 438,04 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. П. П.-И., ЕГН **********, да заплати в полза на „К.Б.С.Б.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 217,80 лв. – разноски за
въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 529,11 лв. – разноски за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8