МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 69
по НОХД № 573/2011
год. по описа на РС - В.Търново
Районна прокуратура - гр.В. Търново е
повдигнала обвинение срещу И.А.И. -
роден на ***г***, живущ ***.Търново, със средно образование, работещ, женен,
реабилитиран, ЕГН: **********, затова, че на 21.01.2011 год. около 03.10 ч. в
гр. В.Търново, ул. „Краков” № 5, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Нокия експрес мюзик” на стойност
212.00 лв., собственост на М.Р.К., от владението й без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
По делото е
предявен и приет за съвместно разглеждане по реда на чл. 84 и следващите от НПК
граждански иск от пострадалата М.Р.К. с
ЕГН **********,***, срещу подсъдимия И. за сумата от 212.00 (двеста и
дванадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди от извършеното от подсъдимия престъпление по чл.194 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на увреждането – 21.01.2011 год., до
окончателното и изплащане. С определение от 28.03.2011 год. съдът е
конституирал пострадалата като граждански ищец.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимата
обвинение. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен. Счита, че за извършеното
деяние следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения
в закона минималния размер от три месеца, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Относно предявения граждански
иск счита, че същия следва да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер.
Гражданския ищец – М.К., поддържа изцяло
предявения граждански иск по основание и размер и моли съда да го уважи така,
както е предявен.
Подсъдимия се признава изцяло за
виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за постъпката си. Не жела е да
дава подробни обяснения, тъй като твърди, че няма подробни спомени около
случилото се, понеже е бил доста пиян.
Като прецени и обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И. ***.
В ранните часове на 21.01.2011 година,
същият се прибирал от работа с такси, заедно със свои колеги. Бил употребил
значително количество алкохол, но решил да си купи и бира и помолил
таксиметровия шофьор да го закара до денонощен магазин на ул. „Краков” № 5 в
гр. В.Търново. Около 03,00 ч. слязъл пред магазина. Отишъл до гишето и поръчал
двулитрова бутилка с бира. Продавачката - пострадалата К., отишла към
вътрешната част на магазина, за да донесе бирата. През това време подсъдимият
забелязал, че мобилният й телефон марка „Нокия
експрес мюзик” е оставен на масичка до гишето и решил
да го открадне. Пресегнал се през отвора, взел телефона и го поставил в джоба
на якето си. Когато се върнала, пострадалата забелязала липсата на телефона и
помолила подсъдимия да й го върне. Подсъдимият И. категорично отрекъл да е
вземал телефона и за по-голяма достоверност разперил ръце и разтворил якето си,
за да покаже, че вещта не е в него. При извършване на това действие, поради
пияното си състояние, изтърсил телефона от джоба на якето си. Същият паднал на
земята и се счупил, като отделните парчета се разпилели по тротоара. Подсъдимият
ги събрал и ги поставил на плота на гишето. През това време пострадалата била
сигнализирала фирмата, осъществяваща сигнално охранителната дейност на обекта.
Служителите А. и К., които се намирали в близост пристигнали незабавно и
задържали подсъдимия, след което повикали полиция и го предали на полицаите.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно оценъчна експертиза, неоспорено от сраните и
прието от съда за пълно, компетентно и вярно, е видно, че стойността на отнетия
телефон е 212.00 (двеста и дванадесет) лева.
Приетата за установена фактическа обстановка
се обосновава и доказва от събраните както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие доказателства: самопризнанията на
подсъдимия; от разпитаните по делото свидетели З.А., Д.К., М.К., както и от всички
останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият И.А.И. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194 ал.1 от НК, доколкото на 21.01.2011 год. около 03.10 ч. в гр. В.Търново,
ул. „Краков” № 5, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Нокия експрес мюзик” на стойност
212.00 лв., собственост на М.Р.К., от владението й без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои.
При извършване на престъпното
деяние подсъдимият И. е действал като пълнолетен и като е разбирал свойството и
значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Като призна за виновен
подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на
деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението,
както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално
облагодетелстване по незаконен начин, като не на последно място следва да се има
предвид като причина и употребата на алкохол.
Обществената опасност на деянието
е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но
причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия (същия е осъждан, но е реабилитиран), пълното му съдействие
за установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното. Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид
установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум,
като наложи на И.А.И. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия (осъждан, но реабилитиран), както и
с оглед процесуалното му поведение и общия резултат от извършеното
престъпление, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на осъдения, не е наложително той да го изтърпи, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изпълнението на така наложеното на И.
наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното
по вид и размер наказание на подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл.36,
ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения
към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
По отношение на предявения
граждански иск от М.Р.К., съдът намери, че същия е доказан по своето основание
и размер, доколкото пострадалата е претърпяла имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от престъплението, извършено от подсъдимия и
неговите последващи действия. Безспорно установено е, подсъдимия е отнел от
владението на К. мобилния й телефон, с намерение да го присвои, като
впоследствие след извършени от него действия, същия е бил повреден до степен да
бъде неизползваем и неподлежащ на ремонт. Видно от доказателствата по делото,
стойността на вещта към датата на извършване на деянието е 212 лева, в какъвто
размер е предявен и гражданския иск. Поради горните обстоятелства, съдът счете,
че така предявения от К. граждански иск е основателен и доказан по размер,
поради което осъди подсъдимия И.И. да заплати на М.Р.К. с ЕГН **********,***, сумата от 212.00 (двеста и
дванадесет) лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди
в резултат на извършеното от него престъпление, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 21.01.2011 год., до окончателното
й изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.А.И. бе осъден да заплати по
сметката на ВТРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 8.48
лева (осем лева и четиридесет и осем стотинки), както и направените по делото
разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева) и сумата от 5.00 лв. (пет лева) за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /