РЕШЕНИЕ
№ 9518
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110138913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Поддържа, че през процесния период ответникът е собственик на
топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., за който е открита партида при ищеца с аб. № ...,
и е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за собствени нужди без да погасява
задълженията си. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
сумата 1593,57 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., сумата 13,10 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /28.06.2024 г./ до окончателното изпълнение на вземанията,
сумата 341,96 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
10.06.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна
1
енергия, и сумата 3,83 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до
10.06.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Претендира разноски.
Ответникът Н. Ф. М. не е взел становище по същество на спора.
С протоколно определение от 20.03.2025 г. не е допуснато изменение на исковете чрез
добавяне на ново основание, поради недопустимост на искането, доколкото е направено във
второто открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Съгласно чл. 153, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят има качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата е и в договорни отношение с
ищцовото дружество (в този смисъл-задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ТР № 1/2017 г. на ВКС-ОСГК, т.1).
По делото не са ангажирани доказателства /нотариален акт, договор за покупко –
продажба, административен акт, съдебно решение и др./, които да удостоверят, че през
процесния период ответникът е носител на право на собственост или на вещно право на
ползване върху имота, индивидуализиран в исковата молба.
Представени са нотариален акт № ... г., от който се установява, че на ... г. 5/6 идеални
части от правото на собственост върху жилището са прехвърлени от К. Ц. Т. на В. С. В., по
силата на договор за прехвърляна на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, както и нотариален акт № ... г., от който се установява, че преди това, на ... г., К. Ц.
Т. е придобил 4/6 идеални части от правото на собственост върху жилището от своята майка
Т. С. Т., по силата на договор за прехвърляна на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане.
От удостоверения за наследници от 11.12.2010 г. на Ц. Й. Т. се установява, че лицето е
почнало на ... г. и е оставило за свои законни наследници съпруга – Т. С. Т., и двама сина – З.
2
Ц. Й. и К. Ц. Т..
От удостоверения за наследници от 23.04.2019 г. на З. Ц. Й. се установява, че лицето е
починало на ... г. и е оставило за свой законен наследник дъщеря – Р. З. Й..
От удостоверения за наследници от 16.11.2022 г. на Р. З. Й. се установява, че лицето е
починало на ... г. и е оставило за свой законен наследник син – Н. Ф. М. – ответника по
делото.
От удостоверения за наследници от 21.06.2023 г. на К. Ц. Т. се установява, че лицето е
починало на ... г. и е оставило за свой законен наследник низходящ на своята племенница
(дъщерята на брат му З. Ц. Й.) – Н. Ф. М. – ответника по делото.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е собственик или вещен
ползвател на имота през процесния период, съдът приема, че не се доказва съществуването
на твърдяната в исковата молба облигационна връзка с ответника за доставка на топлинна
енергия до имота.
Недопустимо е в производството, с оглед въведения с исковата молба предмет на
делото и без да е направено изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в предвидените в
разпоредбата преклузивни срокове, да се изследва дали ответникът отговаря и като
наследник на задълженията на К. Ц. Т., починал на ... г.
Поради отсъствието на първия елемент от фактическите състави на релевираните от
ищеца вземания за стойност на доставена топлинна енергия, съответно за цена на услуга за
дялово разпределение, се явява ненеобходимо разглеждането и установяването на
съществуването на останалите им елементи.
Предвид изложеното, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради неоснователността на главните претенции, неоснователни са и исковете с пр.
осн. чл. 86 ЗЗД с предмет акцесорните претенции за лихва за забава.
Ответникът, на когото се следват разноски, не е отправил искане до съда за
присъждане на такива. Видно от съдържанието на делото, такива не са и сторени.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., ..., против Н. Ф. М.,
ЕГН **********, с адрес: ..., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1593,57 лв.,
претендирана като вземане за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., и сумата 13,10 лв., претендирана като вземане за цена на
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., относно имот – ...,
находящ се в ..., за който се води партида при ищеца с аб. № ..., ведно със законната лихва от
3
датата на подаване на исковата молба /28.06.2024 г./ до окончателното изпълнение на
вземанията;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 341,96 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.06.2024 г., начислено върху
главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,83 лв.,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до
10.06.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4