Определение по дело №69/2022 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 72
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Румяна Господинова Илиева
Дело: 20221010600069
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. гр. София, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение
първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на зам. административен ръководител на
СП срещу определение от 28.01.2022 г. по нохд № 2817/2021 г. СНС. С
посочения по-горе съдебен акт СНС е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на СП за отстраняване на посочените в мотивите на
определението „неясноти във внесения за разглеждане обвинителен акт“.
Държавният обвинител обосновава доводи за незаконосъобразност на
съдебния акт. Посочва, че в обвинителния титул е очертана причината подс.
А. да извърши противозаконно акт на имуществено разпореждане в чужд
интерес, а именно близките отношения между него и управителя на
облагодетелстваното ООД „....“. Намира, че както в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така в заключителната такава, е посочена конкретната
група нарушения на СМР, в които се е изразило длъжностното присвояване.
Подчертава, че относно понятието пазарни цени прокурорът се „опира“ на
заключението на строително-техническата експертиза и това обстоятелство е
упоменато на няколко места в обвинителния акт. Сочи, че от страница 6 до
страница 20 на обвинителния акт е описано, че подсъдимият А. е съставил
документи за неосъществени СМР и е автор на платежните нареждания, с
които действия лично е извършвал актовете на неправомерно имуществено
разпореждане. Застъпва позиция, че неясноти и пропуски в обвинителния акт
могат да се отстранят по реда на чл. 248а НПК. Позовава се на решение по
дело № С-612/15 г. на Съда на ЕС, съгласно което чл. 6, параграф 3 от
1
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
г. допуска подробна информация относно обвинението да бъде предоставена
на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да
започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията
пред него. Предлага отмяна на протестираното определение.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частния протест е
депозирала адв. С.Н., като защитник на подс. С. Б. АЛ.. Навежда доводи за
неоснователеност на частния протест и законосъобразност на атакуваното
определение, което моли да бъде потвърдено. Поддържа оплаквания за
несъответствие на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на чл.
246, ал. 2 НПК, тъй като в него не са изложени обстоятелства относно време,
място и начин на извършване на всяко от деянията, липсват факти,
обосноваващи престъпния състав, с което е ограничено правото на защита на
подсъдимия. Наведените от защитата изключително подробни и детайлни
съображения за схематичност и хаотичност на обвинителния акт, в който не е
изложена, макар и минимална, фактическа обстановка за договорени СМР от
подс. А., като кмет на ОБЩ. С., обл. Силистра и търговското дружество
изпълнител, ООД „....“, класирано на първо място по трите процедури по
възлагане на обществени поръчки, това, което е извършено и заплатено, респ.
неизвършено, но заплатено или заплатено на завишени цени, са идентични с
изложените такива в производството пред СНС. Сочи конкретни дейности,
приети от държавното обвинение едновременно и като неизвършени и като
извършени по завишени цени, необосноваване на извод защо приема, че
единична цена е завишена, а не е пазарна, използване на схематични
записвания със съкращения, без подлози и сказуеми, което прави неясна и
неразбираема волята на прокурора и злепоставя правото на защита.
Възражение срещу частния протест е постъпило и от адв. И.Р., като
повереник на пострадалата ОБЩ. С., в което изразява несъгласие с
несправедливото отклоняване от съда на предявената гражданска претенция,
с указанията за защита правата в отделно гражданско производство, за което
би изтекла давността и което няма как успешно да се води за лица, които
„остават извън, а са и част от наказателното производство“. Моли за оставяне
без уважение на частния протест, като неоснователен.
АСНС преценява частния протест за допустим, като подаден в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените в частния протест и във възражението
срещу него доводи и като извърши проверка служебно и изцяло на
материалите по делото и на съдопроизводствените действия на СНС,
въззивният съд преценява протеста за основателен, макар и по съображения,
различни от така развитите в него, поради което същият следва да бъде
уважен. Атакуваният съдебен акт, като постановен при грубо нарушение на
процесуалните правила /чл. 248, ал. 6 НПК/ и при незачитане на основното
2
начало по чл. 20 НПК на публичност на съдебните заседания, следва да бъде
отменен и делото върнато на първостепенния съд за провеждане на
разпоредително съдебно заседание при стриктно съблюдаване на специалната
законова регламентация в глава деветнадесета, част четвърта на процесуалния
наказателен закон.
Видно от доказателствата по делото, нохд № 2817/21 г. СНС е
образувано по внесен от СП на 17.09.2021 г. обвинителен акт срещу С. Б. АЛ.
затова защото, за периода от 24.03.2017 г. до 03.07.2017 г., в С.С.С., като
длъжностно лице – кмет на ОБЩ. С., при условията на продължавано
престъпление, с пет деяния, присвоил чужди пари /350 409.51 лв. с ДДС,
собственост на ОБЩ. С./, връчени в това му качество и поверени му да ги
управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Ход на насроченото на 07.10.2021 г., с разпореждане от 06.10.2021 г.,
разпоредително заседание не бил даден поради нередовно призоваване на
подсъдимия. Не се явил и представител на Министерство на финансите,
последното призовано за съдебно заседание съгласно цитираното
разпореждане, въпреки че към обвинителния акт, в списъка на лицата, които
трябва да бъдат призовани, ясно било посочено ощетеното юридическо лице
ОБЩ. С..
За следващото съдебно заседание на 24.11.2022 г. като ощетено
юридическо лице отново било призовано Министерство на финансите, което
отново не изпратило представител. Ход на делото не бил даден поради
неявяване на редовно призованите подсъдим и защитник, по отношение на
които, като задължителни участници по чл. 247г, ал. 1 НПК, съдът не
обсъдил възможността за прилагане на санкционни дисциплиниращи мерки и
не установил причините за неявяването им. Констатирал, че като пострадало
лице следва да бъде призована ОБЩ. С..
В съдебно заседание на 25.01.2022 г. съдът докладвал предявената от
ообщ.С. срещу подсъдимия А. искова претенция за сумата 350 409.51 лв. с
ДДС, представляваща претърпени от възведеното престъпление имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и заявеното, на основание чл. 84 НПК, искане за
конституиране като граждански ищец. Приел е, че с оглед сложността на
наказателния процес, доказването на гражданския иск „неминуемо би довело
до отлагане на наказателния процес, което е недопустимо съгласно правилата
на НПК“. Посочил, че „за ОБЩ. С. винаги съществува възможност да предяви
същата искова претенция след края на наказателния процес, като по този
начин правата й ще бъдат защитени“, което съставлява не приемане за
съвместно разглеждане с наказателния процес на така предявения граждански
иск, въпреки липсата на изричен диспозитив в този смисъл. Държал е
определение, че оставя „без разглеждане“ подадената искова молба и
3
освободил адв. Р. от съдебната зала.
След даване ход на разпоредителното заседание и изслушване
становището на страните по въпросите, очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК,
съдът се оттеглил на тайно съвещание, след което обявил на страните, че ще
произнесе своето определение по точка 3 от днешното разпоредително
заседание в закрито заседание, след което ще уведоми същите. Разяснил на
страните правото на жалба и протест в 7-дневен срок от връчване на
съобщението за изготвяне на определението.
С определение № 87 от 28.01.2022 г., държано в закрито заседание, СНС
прекратил съдебното производство по нохд № 2817/21 г. и постановил
връщане делото на СП, „при което прокурорът да отстрани посочените в
мотивите на настоящото определение неясноти във внесения за разглеждане
обвинителен акт“.
АСНС намира, че определение № 87 от 28.01.2022 г., предмет на
въззивен съдебен контрол, е постановено в отклонение на процесуалния
регламент по глава деветнадесета от НПК относно постановяване и обявяване
на третирания съдебен акт, поради което подлежи на отмяна. Съображенията
за това са следните:
На първо място, погазена е императивната правна норма на разпоредбата
на чл. 248, ал. 6 НПК, повеляваща обявяване на определението по ал. 1, чл.
248 НПК в публично разпоредително заседание, а не в закрито такова.
Нарушаването на предвиденото в процесуалния закон специално
изискване, а именно - обективирането на коментирания съдебен акт
задължително да бъде извършено в открито съдебно заседание, чрез
прочитането му на страните, има за неизбежна последица
незаконосъобразност на определението.
На второ място, дерогирана е разпоредбата на чл. 247г, ал. 1 НПК,
регламентираща присъствието в разпоредителното заседание на
задължителните страни – прокурор, подсъдим, защитник. Не е налице и
изключението по чл. 269, ал. 3 НПК, тъй като производството по отношение
на подс. А. не се развива задочно.
Доколкото обявяването на протестираното определение е задължителен
последен етап на разпоредителното заседание, това процесуално действие не
може да бъде законосъобразно реализирано в отсъствие на страните. В
настоящия казус те са узнали съдебния акт не по предвидения в процесуалния
закон ред - чрез оповестяването на определението от председателя на
съдебния състав в разпоредителното заседание, което към този процесуален
момент било приключило, а последващо, неприсъствено, при получаване на
съобщението за неговото изготвяне в закрито съдебно заседание. Регламент
за съобщаване на страните на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК
законът не предвижда.
АСНС преценява, че се касае до неспазване на императивни
процесуални разпоредби, с изключително значение за гарантиране правата на
4
подсъдимия и които обслужват основни начала на наказателното
правораздаване, залегнали в чл. 20 от НПК – публичност на съдебните
заседания, която съдът следва да обезпечи в процеса.
Като не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на чл. 248,
ал. 6, вр. чл. 247г, ал. 1 НПК процесуални задължения по постановяване и
обявяване на определението по чл. 248, ал. 1 отНПК, конститутивни елементи
от значение за действителността на съдебния акт, СНС е допуснал съдебно
поведение, което НПК не позволява, резултирало в подлежащ на отмяна
незаконосъобразен съдебен акт.
СНС следва да отстрани коментираните нарушения на процесуалните
правила с провеждане на ново разпоредително заседание, което да се развие и
финализира с действието по обявяване на определението по чл. 248, ал. 1 от
НПК с участието на всички страни. Тъй като въпросите относно
основателността на наказателното обвинение са извън обхвата на
проверяваното определение преодоляването на процесуалните опущения
следва да се проведе от същия съдебен състав.
При този изход АСНС не намира за нужно да обсъжда доводите в
частния протест и възраженията срещу него, относими към пороци при
оценката наличието на съществени нарушения на процесуални правила в хода
на досъдебното производство, обусловили връщането на делото в предходна
процесуална фаза.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за
незаконосъобразност на проверяваното определение, обусловила
основателност на частния протест, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т. 1
и чл. 335, ал. 2 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 28.01.2022 г. по нохд № 2817/2021 г. СНС,
постановено в закрито съдебно заседание, с което, на основание чл. 248, ал. 1,
т. 3 НПК е прекратено съдебно производство и делото е върнато на СП и
ВРЪЩА делото на същия съд и съдебен състав за провеждане на ново
разпоредително заседание съобразно правилата на чл. 248, ал. 6, вр. чл. 247г,
ал. 1 НПК .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6