РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 9759
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 319488 от 22.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 36356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е признато за установено
по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН ********** дължат на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********следните суми: за Д.В.Г. - 1/ сумата от 793,36 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия, ползвана за периода от м. 04.2012
г. до м. 04.2014 г.; 2/ сумата от 111,83 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 793,36 лева за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.;
3/ сумата от 2,04 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.; 4/ сумата от 0,48 лева, представляваща лихва
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 29.04.2015 г. до окончателното им
изплащане; за Г.В.Г.
-
1/ сумата от 793,36 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия, ползвана за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.; 2/ сумата от 111,83
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 793,36 лева за периода
от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.; 3/ сумата от 2,04 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.; 4/ сумата
от 0,48 лева, представляваща лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 29.04.2015 г. до окончателното им изплащане.
За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23424/2015 г., по описа на
СРС, 72 състав.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете за
установяване на вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу всеки от ответниците за главница
за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 793,36 лева
до претендираните 798,35 лева и за лихва за забава върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 111,83 лева до
претендираните 133,66 лева.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът Д.В.Г. е осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 248,27
лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 42,32 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът Г.В.Г. е осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 248,27
лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 42,32 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на ответникът Д.В.Г. сумата от
9,41 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и в полза на Г.В.Г. сумата от 9,41 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
5033429/28.02.2018 г. от ответника Г.В.Г., чрез пълномощника му адв. В.Д. от
САК, с която се обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е
признато за установено, че Г.В.Г. дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД следните суми, а
именно: 1/ сумата от 793,36 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, ползвана за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.; 2/
сумата от 111,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
793,36 лева за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.; 3/ сумата от 2,04
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г.
до м. 04.2014 г.; 4/ сумата от 0,48 лева, представляваща лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 5033431/28.02.2018
г. от ответника Д.В.Г., чрез пълномощника му адв. В.Д. от САК, с която се
обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е признато за
установено, че Д.В.Г. дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД следните суми, а именно: 1/
сумата от 793,36 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия, ползвана за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.; 2/ сумата от
111,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 793,36 лева за
периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.; 3/ сумата от 2,04 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. до м.
04.2014 г.; 4/ сумата от 0,48 лева, представляваща лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 14.04.2015 г.
Във въззивните жалби са изложени съображения за
недопустимост на обжалваното решение, като в тази връзка се посочва, че
исковете са предявени от лице, което не е разполагало с представителна власт да
представлява ищцовото дружество по делото. В този смисъл се поддържа от
ответниците, в депозираните от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение,
че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като не е изследвал качеството на лицата подали исковата молба и извършвали
процесуални действия в исковото и заповедното производство. Навеждат се
твърдения, че предвид горните съображения, обжалваното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено.
На следващо място, във въззивните жалби на ответниците Г.В.Г.
и Д.В.Г. се излагат съображения, че не е установено по делото наличието на
договорно правоотношение между всеки един от тях от една страна и ищеца „Т.С.“
ЕАД от друга, с предмет продажба на топлинна енергия.
Изложени са и твърдения, че ответниците не са били
собственици на процесния недвижим имот през периода, за който се твърди от
ищеца, че е потребявана топлинна енергия и за който се претендират суми от
ищеца.
Посочено е също, че ищецът не е представил доказателства
относно реално потребената от ответниците топлинна енергия.
Предвид изложените съображения, ответниците Г.В.Г. и Д.В.Г.
молят обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, алтернативно
същото да бъде отменено в обжалваните с всяка от депозираните въззивни жалби
части, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
„Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
изразяват становища по въззивните жалби.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 29.04.2015 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано длъжниците Д.В.Г.,
ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН ********** да бъдат осъдени, при разделна
отговорност – ½ за всеки от тях, да заплатят следните суми: 1/ сумата от
1600,77 лева, от които 1596,69
лева за доставена от дружеството топлинна енергия и 4,08 лева за стойност на
услуга дялово разпределение през периода м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 29.04.2015 г. до изплащането
им; 2/ лихва за забава в размер на 268,28 лева, от които 267,33 лева, начислени
върху главницата за доставена топлинна енергия и 0,48 лева, начислени върху
главницата за стойност на услуга дялово разпределение за периода 31.05.2012 г.
– 14.04.2015 г.
На 09.07.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 23424/2015 г., по описа на СРС, 72 състав, с която е разпоредено длъжниците
да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК са подадени възражения в срок от страна на длъжниците
Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********. Във връзка с горното на
заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Д.В.Г., ЕГН **********
и Г.В.Г., ЕГН ********** за претендираните в заявлението суми.
Жалбите, с който е сезиран настоящият съд, са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват лица и срещу акт,
който подлежи на инстанционен контрол, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
В този смисъл, настощият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателите за недопустимост на решението на
СРС, тъй като исковата молба е предявена от лице, което не е разполагало с
представителна власт да представлява ищцовото дружество по делото.
Доводът за липсата на представителна власт на лицето,
подало исковата молба от името на „Т.С.” ЕАД, не се подкрепя от данните по
делото. Юрисконсулт Дана Накова е лице, което отговаря на изискванията на чл.
32, т. 3 ГПК, като според представеното пълномощно упълномощаването на
посочения юрисконсулт от законния представител на ищеца е да представлява и
защитава интересите на „Т.С.“ ЕАД по дела, по които е страна, като извършва
всички съдопроизводствени действия пред всички инстанции до свършване на делото
което означава, че пълномощното включва и процесуални действия – обхващащи
разглеждането на делото във всички съдебни инстанции до приключване на делото с
влязло в сила решение /чл. 34, ал. 4 ГПК/.
По отношение правилността на обжалваното
първоинстанционно решение, настоящия съдебен състав намира следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1. качеството на ответната
страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното
дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за
съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил
дължимите за тази енергия суми.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в този смисъл
са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период всеки от ответниците е бил потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени
доказателства, а именно: нотариален акт за собственост върху жилище, строено на
държавно място от ЖСК № 170, том 89, дело № 205/1974 г. от 06.10.1975 г. от
нотариус при Софийски районен съд, нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 108, том II, рег. № 5110, дело № 287/2004
г. от 13.04.2004 г. на нотариус Р.Р.с район на действие СРС и молба за
подновяване на вписана договорна ипотека. Видно от нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 108, том II, рег. № 5110, дело №
287/2004 г. от 13.04.2004 г. ответниците са заявили, че са собственици на
процесния имот пред нотариус Р.Р., за установяване на което обстоятелство е
представен и приобщения в настоящото производство нотариален акт за собственост
върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 170, том 89, дело № 205/1974
г. от 06.10.1975 г. от нотариус при Софийски районен съд. В този смисъл следва
да бъде посочено, че заявеното от ответниците в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 108, том II, рег. № 5110, дело №
287/2004 г. от 13.04.2004 г., че именно те са собственици на процесния недвижим
имот само по себе си представлява извънсъдебно признание на факт и важи срещу
своя издадел, като в тежест на ответниците е било да го опровергаят, но това в
конкретния случай не е извършено от тяхна страна. Идентичността на имота,
предмет на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 108, том II, рег. № 5110, дело № 287/2004 г. от 13.04.2004 г. и
топлоснабдения имот, за който се претендира заплащане на доставена топлинна
енергия се установява от събраните по делото доказателства, като не са
ангажирани доказателства от ответниците Д.В.Г. и Г.В.Г., че същите не са
собственици на имота или, че върху същия е учредено право на ползаване в полза
на друго лице. Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че Д.В.Г.
е уведомен за издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23423/2015 г. именно на адреса, на който се намира
топлоснабдения имот.
По отношение на втората предпоставка, правилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. Съдебно-техническата експертиза е изготвена след запознаване и
изследване от страна на вещото лице на приобщените по делото писмени
доказателства, в това число справка за отчет на топломера в абонатната станция,
техническа характеристика на абонатната станция, свидетелства за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата
в имота, справка-извлечение с начислените суми и енергии през процесния период
за топлоснабдения имот и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово
разпределение, поради което настоящият съдебен състав намира, че заключението е
изготвено компетентно и безпристрасно, като пълно и ясно е отговорило на
поставените задачи, поради което намира, че следва да го кредитира. Дължимата
от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество енергия. Доколкото вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за
реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на
отчитането и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам
правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на въззивния
съд намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана
именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и безпристрастно,
се установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, като изчисленията са извършени съобразно
утвърдените методика, формули и относимите нормативни актове. Установява се
също, че за процесния период ответниците не са осигурили достъп на фирмата за
дялово разпределение по време на отчетите, както и че в процесното жилище не е
имало монтирани отоплителни тела и съответно не са били монтирани топлоразпределители.
Установява се още, че в процесния имот е имало щранг лира за отопление в
банята, за която е изчислявана служебно топлинна енергия, както и че през
процесния период в имота се е ползвала топла вода, респективно е начислявана
топлинна енергия за загряване на топла вода, като разхода за топла вода е
изчисляван в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването. В този смисъл и предвид установеното
по-горе, неоснователни се явяват възраженията на ответниците, наведени във
въззивните жалби, че липсва коректно измерване и индивидуализация на топлинна
енергия в процесния имот, както и че ищецът не е представил доказателства за
реално потребена от ответниците топлинна енергия.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза за процесния период количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация в сградата етажна собственост е изчислено от
фирмата за дялово разпределение по формула, съгласно приложението към чл. 62,
т. 6.1.1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването, като фирмата
за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.04.2012 г. до 30.04.2014
г., съгласно издадените изравнителни сметки за топлоснабдения имот е 1586,73
лева. Доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на посочената сума от
страна на ответниците Д.В.Г. и Г.В.Г. в полза на топлоснабдяващото дружество,
правилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи сума в общ размер от
1586,73 лева – цена за доказано потребление на топлинна енергия, като е
отхвърлил исковете до пълния предявен размер. Основателни са и претенциите за
заплащане на годишните такси за извършване на услугата дялово разпределение,
доколкото съгласно общите условия на ищцовото дружество се заплащат от
потребителя в полза на „Т.С.“ ЕАД, която от своя страна ги заплаща на фирмата
за дялото разпределение. В този смисъл следва да бъде посочено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и
по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ.
Правилно първоинстанционният съд е установил и размера
на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задълженията
и периода на забавата.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени, следва да се
приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в оспорената му част, а подадените срещу него жалби –
оставени без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има
ищецът – въззиваем.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, на ищецът - въззиваем се дължи юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в общ размер на 100 лева, като всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 50 лева, представляваща
разноски за юрисконсулстско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
319488 от 22.01.2018 г., постановено по гр.дело № 36356/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 72 с-в, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
В
останалата си част решение № 319488 от 22.01.2018 г., постановено по гр.дело №
36356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2