Р Е Ш Е Н И Е
№ 269 / 26.3.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 62 по описа на съда
за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по повторно
разглеждане на делото от първоинстанционния съд и е по реда на чл. 156, ал. 1
от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Н.К.Н. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** против потвърдения с Решение №
550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019
г., с който на жалбоподателя допълнително са установени публични задължения в
общ размер на 11 776,42 лв. и лихви в общ рамер на 3 837,60 лв., както следва:
за годишен и авансов данък по ЗДДДФЛ на ЕТ за 2015 г. 371,85 лв. и лихви 119,52
лв. и за 2016 г. 82,19 лв. и лихви 18,11 лв., данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. 8 721,74 лв. и лихви 2 803,45 лв., вноски
за ДОО за 2015 г. 645,12 лв. и лихви 225,18 лв. и за 2016 г. 645,12 лв. и лихви
189,57 лв., вноски за ЗО за 2015 г. 403,20 лв. и лихви 159,53 лв. и за 2016 г.
403,20 лв. и лихви 118,49 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. 252 лв. и лихви
74,06 лв. и за 2016 г. 252 лв. и лихви 74,06 лв.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да
бъде отменен. Изложени са подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли съда
да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт. Претендира сторените по
делото разноски. Не се явява и не се представлява при повторното разглеждане на
делото.
Ответникът - Директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно уведомен, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му
представител с приложено пълномощно, с което моли съда да отхвърли жалбата
предвид подробно изложените в решението на директора на Дирекция
"ОДОП" гр. Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва жалбата и с писмени молби при повторното разглеждане на
делото.
Административен съд Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.12.2018 г. е издадена
заповед за възлагане на ревизия на Н.К.Н. от Н-к сектор при ТД на НАП Пловдив,
която да обхване следните видове задължения за периода 01.01.2015 г. -
31.12.2016 г.: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 3. ДОО - за самоосигуряващи се; 4.
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; 5. Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
Р-16001318008024-092-001/03.06.2019 г. В законоустановения срок не е постъпило
възражение по издадения Ревизионен доклад, който е връчен на 12.06.2019 г. На
04.07.2019 г. е издаден Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001. РА е
обжалван от Н.К.Н. и е издадено Решение № 550/24.09.2019 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което се потвърждава
РА № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019
г.
Ревизията е извършена
частично по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 5 от същия. Ревизията по ЗДДФЛ е за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. Като местно физическо лице Н.К.Н. е
данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през данъчните години. За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 29.12.2017 г. /след законоустановения срок/. Декларирани са доходи от
трудова дейност в Приложение № 1 и предоставени/получени заеми в Приложение №
11. С Протокол № 143043/20.05.2019 г. са присъединени доказателства и
документи, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на доходи и
имущество на Н.К.Н., приключила с издаване на Протокол №
ПФ-16001318000365-073-001/14.12.2018 г. С Протокол № 143042/20.05.2019 г. са
присъединени доказателства и документи,
събрани в хода на извършена проверка, приключила с протокол № П-16001317155887-073-001/20.06.2018
г. С Протокол № 1639257/20.05.2019 г. са присъединени доказателства и документи
от значение за ревизионното производство. С Протокол № 1639256/20.05.2019 г. са
присъединени доказателства от извършени справки в ИС на НАП. Установено е, че
лицето е предоставяло в заем парични средства на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД
през 2015 г. в размер на 80 050,00 лв. /декларирани, като непогасена част от
предоставен заем/. Представен е договор сключен между страните на 30.08.2015 г.
Извършена е проверка в счетоводството на дружеството и е установено, че така
посоченият заем е отчетен в счетоводството на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД през
2015 г. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ за
ревизираните периоди са предприети действия за събиране на доказателства, имащи
отношение към определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл.
37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство
на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите, както и направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства. След
направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на
ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ,
Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД,
неразделна част от РА, ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер
извършените от него разходи за ревизирания период. Направен е анализ на
движенията на парични средства в брой и по банковите сметки на Н.Н.. Установено
е, че ЗЛ е предоставило средства на „Ралица Екостой Инвест“ ЕООД, като е
реализирало доходи, покриващи нуждите за живот. Установено е превишение на
разходите за 2015 г. в размер на 87 217,96 лв. Определена е данъчна основа по
реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, равна на посоченото несъответствие. Въз основа
на така констатираните доходи за 2015 г. е изчислена обща данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ. Съгласно информацията, съдържаща се в предоставените от
проверяваното лице банкови извлечения за наличностите и движението по
разкритите му банкови сметки, са установени получени преводи, направени от
трети лица, за които в РД са изготвени подробни справки. Органите по приходите
установили, че така получаваните суми са доходи от осъществявана дейност от
лицето – дърводелски услуги, изработване и монтаж на сглобяеми къщи и други
СМР. Н.Н. твърди, че въпросните парични средства са преводи, които
представляват предоставени средства и върнати заеми от приятели и познати за и
от него, но според данъчните органи не са представени документи и доказателства
в подкрепа на тези твърдения. От събраните в хода на ревизията документи и
извършените проверки на физическите лица, ревизиращият екип е направил
заключение, че доходите, получени по банковите сметки на ЗЛ са от дейност като
ЕТ. Във връзка с гореизложеното за Н.Н. е установено, че са налице
обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 1, т. 5, от ДОПК. – документите за
установяване на основата за облагане липсват. На РЛ са връчени уведомление по
чл. 124, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, т. 5 от ДОПК. От страна на органите по
приходите се преминало към определяне на данъчната основа и данъка по реда на
ал. 2 от чл. 122 на ДОПК. Извършен е анализ на всички относими към лицето
обстоятелства. Въз основа на изготвения анализ, събраните доказателства в хода
на ревизията, декларираното от РЛ и установеното от органите по приходите,
съставените таблици по данъчни периоди е констатирано, че на посочените ДЗЛ
(подробно изброени в РД стр. 7-9) са извършвани СМР услуги, приходът от които
не е отчетен от РЛ за 2015 г. в размер на 28 975,00 лв. и за 2016 г. в размер
на 14 170,00 лв. С оглед гореизложеното, облагаемият доход от извършваната
дейност като търговец за ревизирания период е определен като разлика на
установените при ревизията укрити приходи и определените им съответстващи
разходи. В тази връзка с цел определяне на разходите за дейността, е приета 15
% търговска надценка. Ревизиращият екип приел, че извършените услуги от Н.Н.,
са с включена горепосочената търговска надценка. Така органите по приходите
определили и съответните разходи за 2015 г. в размер на 25 195,65 лв. и за 2016 г. – 12 321,73 лв. Годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец била
определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
Върху така определената данъчна основа бил изчислен дължимият данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. с прилежащите лихви, предмет на обжалване.
В хода на ревизионното
производство е установено, че в информационната система на НАП липсват данни за
регистрация на лицето като самоосигуряващо се по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1,
2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване. Н.К.Н. се осигурява по реда на чл.
4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1,
т. 1 от ЗЗО, като управител на „Ралица Екострой Инвест“ ЕООД. След извършен
анализ на събраните при ревизията доказателства е установено наличие на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - задълженото лице е извършвало
икономическа дейност - предоставяне на дърводелски услуги, които не са
инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи
(доходи), т.е. се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната
дейност по занятие от физическото лице. На жалбоподателя е установен нов размер
на облагаемия доход за 2015 г. в размер на 3 779,35 лв. и за 2016 г. в размер
на 1 848,27 лв. и е определен минимален
месечен размер осигурителен доход, съгласно Закона за бюджета на ДОО за
ревизираните години. На основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 3,
т.2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
са установени задължения за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и
за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа
експертиза. Задачите на същата са да установи какъв е паричният поток на
жалбоподателя за ревизирания данъчен период 2015 г. от гледна точка на получени
общо за съответната година доходи и документално извършени разходи, като
посоченият годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със
следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на
текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен
период, съответно да установи какъв е размерът на началното парично салдо на
жалбоподателя към 01.01.2015 г. съобразно получените доходи и приходи /вкл.
заемни средства/ и извършените разходи през 2014 г. Дали е през 2015 г.
жалбоподателят е придобивал имущество, което превишава размера на декларираните
и получени от него приходи и доходи за съответната година и ако да – какъв е
размерът на това превишение, както и на годишна база за периода 2015 г.
документално доказаните разходи на лицето превишават ли размера на получените
от него средства и ако да - в какъв размер. В изпълнение на така поставените
задачи вещото лице е извършило проверка на документите и книжата приложени към
делото. На основа на тях експертизата дава заключение, че размерът на началното
парично салдо на жалбоподателя към 01.01.2015 г., съобразно получените доходи и
приходи /вкл. заемни средства/ и извършени разходи през 2014 г. е 45 968.73 лв.
Превишението на разходите спрямо приходите за календарната 2015 г., без да се
отчита началното салдо от предходната 2014 г. и наличните суми в брой и по
банкови сметки в края на календарната 2015г. е 51 041.20 лв. През календарната
2015 г. Н.К.Н. не е придобивал имущество, което е видно от направената справка
от органите на НАП за установяване имущественото състояние на жалбоподателя за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. На годишна база за периода 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. документално доказаните разходи на Н.К.Н. превишават размера
на получените от него средства в размер 13 628.43 лв.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка
дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на
приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената
форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в
табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от
фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при правилно
приложение на материалния закон.
С ревизионния акт на
жалбоподателя са вменени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 ЗДДФЛ, обосновано с констатациите за предоставяни от Н. Н. на „Ралица
Екострой Инвест“ ЕООД в заем парични средства в размер на 80 000 лв. през 2015
г., декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като същевременно според приходните
органи лицето не е разполагало с декларирани и обложени доходи, които да
покриват извършените от него разходи за този период. Допълнително, за същия
период, при съпоставка между извършените разходи, включително предоставените
заеми и реализираните приходи е констатирано превишение в размер на 87 217 лв.,
което е квалифицирано като доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и е
послужило за изчисляване на обща данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Ревизиращите
са приели, че размерът на сумите се установява точно от събраните
доказателства, поради което в тази част са определили данъчната основа и данъка
по реда на материалния закон. Във връзка с горните констатации, приходните
органи са приели и наличие на укрит доход за 2015 г.
От събраните по делото
доказателства се установява правилността на изводите на органите по приходите и
съответно – законосъобразността на РА в тази му част.
Според декларацията на
жалбоподателя източници на сумата от 80 000 лв., която той твърди, че е
предоставил на дружеството по договор за заем, сключен на 30.08.2016 г., са
суми от получени от него заеми от пет физически лица. Основателен е направеният
от органите по приходите анализ, от който следва, че сумата от 76 550 лв.,
представляваща сбор от евентуално предоставени му заеми от лицата Н. Б.Б. (в
размер на 41 360 лв.), Н. Т. К. (в размер на 19 590 лв.), Р. С. Й. (в размер на
11 300 лв.) и К.Г. Б. (в размер на 4 300 лв.) всъщност представлява укрити
приходи на жалбоподателя. Действително, от една страна липсват каквито и да са
доказателства за реалното предаване на сумата от Борисова на жалбоподателя, а
от друга се установява, че получената от нея сума от отчуждаването на недвижим
имот е използвана за придобиване на друг такъв, който дори е на по-висока
стойност от отчужения. Безспорни са и доказателствата за реалната липса на
предоставен заем от Н. Т. К. на жалбоподателя: изричната декларация на К.,
документите удостоверяващи наличието на договор за изработка между двамата и
изпълнението му от страна на жалбоподателя, както и платежните документи с
основания за плащане конкретни изработени услуги от жалбоподателя в полза на К.
Аналогични са и доказателствата за липсата на реален заем, предоставен на
жалбоподателя от Й. Освен декларацията на Й. и платежните документи,
удостоверяващи плащания по договора за изработка между двамата, в случая
твърдяното получаване на заема от Й. е извършено през 2016 г., т.е. няма как
сумата по него да е получена от жалбоподателя през 2015 г. и да е изпозвана от
него същата година, като част от заема, който той е предоставил на „Ралица
Екострой Инвест“ ЕООД. По подобни съображения е правилен и изводът за липсата
на договор за заем между жалбоподателя и К. Б. – декларация на последния,
доказателства за наличието на договор за изработка и плащания по него, както и
разминаване в датите на евентуалния договор за заем и заема, предоставен на
„Ралица Екострой Инвест“ ЕООД. В тази връзка обосновано е прието от
ревизиращите, че сумата от 76 550 лв., представляваща сбор от сумите по
твърдени предоставени от четирите лица Н. Б. Б., Н. Т. К., Р. С. Й. и К. Г. Б.
заеми, всъщност представлява укрити доходи на жалбоподателя.
С РА са установени също
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. и 2016 г.,
както и за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УФО и здравно осигуряване,
във връзка с констатациите на ревизиращите, след проверка на разкритите на
името на ревизираното лице банкови сметки, че получаваните по тях суми са
доходи от осъществявана от лицето дейност като ЕТ – дърводелски услуги,
изработване и монтаж на сглобяеми къщи и други СМР, като приходите от тази
дейност, в размер на 28 975 лв. за 2015 г. и 14 170 лв. за 2016 г., не са
декларирани с ГДД. В тази част основателно ревизията е проведена по реда,
определен от правната норма на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на
предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно – документите, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, липсват. За провеждане на
ревизията по особения ред приходните органи са посочили като основание
хипотезата на т. 5, на ал. 1, чл. 122 ДОПК, тъй като за 2016 г. не е установено
превишение на разходите над приходите на лицето, но са установени парични
приходи от трети лица по лична банкова сметка, ***, че са доход от извършвана
дейност като ЕТ, във връзка с която документи не са представени.
Доказателствата в тази връзка са безспорни. Приходите на жалбоподателя се
установяват, както от извлечението от сметката му, така и от извършените
насрещни проверки на съответните физически лица, на които жалбоподателят е
предоставял услуги по договори за изработка, като са налице противоречия в
декларираните от жалбоподателя обстоятелства. Видно от основанията за превод на
съответните суми е, че същите представляват плащания по конкретни извършени от
жалбоподателя строителни, монтажни и други услуги, като съответните приходи не
са декларирани от жалбоподателя. Множеството и разнообразни, извършени от
жалбоподателя услуги на различни лица по договори за изработки и доставки през
2015 и 2016 г. безспорно сочат на професионална дейност извършвана редовно с
оглед придобиване на доходи, т.е. правилен е изводът на проверяващите, че
извършваната дейност е била по занятие и съответно, че жалбоподателят е
осъществявал търговска дейност, независимо че не е бил регистриран като
едноличен търговец.
Независимо от изложеното,
следва да бъде посочено, че за да бъде проведена ревизия по особения ред,
разписан в чл. 122 ДОПК, е достатъчно да е доказано наличието само на едно от
обстоятелствата, визирани в разпоредбата, докато в случая са налице най-малко
три такива: липса на подадена годишна данъчна декларация, наличие на данни за
укрити доходи, както и липса на документи, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя, че не са налице основания за облагането му като едноличен
тъговец.
Преди всичко, дадените от
него обяснения пред ревизиращите, че паричните преводи по личната му сметка,
обосновали твърдението на приходните органи за извършвана търговска дейност,
представляват предоставени средства и върнати заеми от приятели и познати от и
за него, категорично се опровергава, както от посочените основания за
преводите, така и от обясненията на съответните лица, ползвали услугите на
жалбоподателя.
Ирелевантни са доводите за
липса на достатъчна индивидуализация и конкретизация на вида, характера и
предмета на услугите. Предметите на договорите са индивидуализирани в
достатъчна степен в посочените основания за плащанията и са декларирани от
лицата, които са получили услугите. Доколкото липсват документи относно
произхода на вложените материали, както и протоколи за извършената работа, то
това се дължи единствено на неизпълнение на нормативните задължения на
жалбоподателя и съответно той не би могъл да претендира ползи от собственото си
недобросъвестно поведение.
Следователно, е правилен и законосъобразен
изводът на органите по приходите, че жалбоподателят е извършвал дейност като
едноличен тъговец. Съответно обосновано е възприето от ревизиращите редът по
чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за определяне на размерът на данъка върху годишната данъчна
основа на жалбоподателя за 2015 г. и 2016 г. От там правилно е определен и
размерът на вменените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2015 г. и 2016 г. и както и определените му авансови осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО-УФО и здравно осигуряване. Такива са дължими, независимо, че
жалбоподателят не е регистриран като самоосигуряващ се. Доколкото на жалбоподателя
са установени нов размер на облагаемия доход за 2015 г. и за 2016 г. с
ревизионния акт са определени минималния месечен размер на осигурителния
доход за двете години, като съответно
правилно са изчислени и задълженията за авансови осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
Изводът за законосъобразност
на ревизионния акт не се опровергават от заключението на вещото лице, в което е
изследван единствено паричният поток на ревизираното лице за 2015 г., съответно
наличието на превишение на разходите, което е относимо към посочените по-горе
установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ. Не е правилно определен размерът от 45
968.73 лв. на началното салдо към 01.01.2015 г., възприет от вещото лице,
доколкото самият жалбоподател е декларирал наличните си парични средства в брой
към тази дата в размер на 2,50 лв.
Следвателно, жалбата е
неоснователна, а обжалваният ревизионен акт е издаден законосъобразно.
С оглед изхода на делото е
основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер съобразно
материалния интерес, а именно – 998,42 лв. за всяка една от досегашните три
инстанции, т.е. общо 2 995.26 лв.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
против потвърдения с Решение № 550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив Ревизионен акт № Р –
16001318008024-091-001/04.07.2019 г., с който на Н. допълнително са установени
публични задължения в общ размер на 11 776,42 лв. и лихви в общ рамер на 3
837,60 лв., както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДДФЛ на ЕТ за 2015 г.
371,85 лв. и лихви 119,52 лв. и за 2016 г. 82,19 лв. и лихви 18,11 лв., данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. 8 721,74 лв. и
лихви 2 803,45 лв., вноски за ДОО за 2015 г. 645,12 лв. и лихви 225,18 лв. и за
2016 г. 645,12 лв. и лихви 189,57 лв., вноски за ЗО за 2015 г. 403,20 лв. и
лихви 159,53 лв. и за 2016 г. 403,20 лв. и лихви 118,49 лв. и вноски за ДЗПО –
УПФ за 2015 г. 252 лв. и лихви 74,06 лв. и за 2016 г. 252 лв. и лихви 74,06 лв.
Осъжда Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
*** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив разноски по делото в размер на 2 995.26 лв.
(две хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
Решение
№ 1850 / 28.02.2022 г. по адм.дело № 6785/2021 г. на ВАС - Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269/26.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 62/2021 г. по описа на Административен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. К.Н., ЕГН - [ЕГН], с адрес: ****** , да заплати на Националната
агенция за приходите разноски по делото в размер на 998,42 лева.
Решението е окончателно.