Определение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Добрич

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                    №260073

  

                                  гр.Добрич     22.01.2021 год.      

 

                        В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и втори януари                              2021 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №23 по описа за 2021 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от ГПК.Подадена е частна жалба от С.И.У. с ЕГН ********** *** срещу определение от 29.12.2020 г. по гр.д.№3875/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател за допускане обезпечение на предявения от същия иск на основание чл.144 от СК срещу И.Й.У. с ЕГН ********** от гр.В. за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лв,считано от 23.12.2020 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,чрез налагане на обезпечителна мярка „право да задържим ползването на жилището,представляващо апартамент №23,находящ се в гр.Д.,до пълното изпълнение на задълженията на ответника И.Й.У. към нас тримата,а при условията на евентуалност-до пълно изпълнение на задълженията към ищеца“.

Съгласно разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна за отговор,поради което И.Й.У. не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.396 ал.1 от ГПК /жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 04.01.2021 г.,а жалбата е подадена на 11.01.2021 г. при изтекъл срок за обжалване на 11.01.2021 г./.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.396 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№3875/2020 г. е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.144 от СК от С.И.У. с ЕГН ********** *** срещу И.Й.У. с ЕГН ********** от гр.В. за осъждане на ответника да заплаща на ищеца /негов пълнолетен син/ месечна издръжка в размер на 200 лв,считано от 23.12.2020 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В исковата молба е инкорпорирана и молба по чл.389 и сл. от ГПК за допускане обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „право да задържим ползването на жилището,представляващо апартамент №23,находящ се в гр.Д.,до пълното изпълнение на задълженията на ответника И.Й.У. към нас тримата,а при условията на евентуалност-до пълно изпълнение на задълженията към ищеца“.В обстоятелствената част на исковата молба са изложени факти,че с решението по гр.д.№3998/2010 г. на Добричкия районен съд е прекратен с развод бракът между родителите на ищеца П.С.И.и И.Й.У.,като ползването на семейното жилище,находящо се на горния адрес,представляващо индивидуална собственост на съпруга И. У.,е предоставено на тримата-съпругата П. И.ова и двете родени от брака деца И. и С.,до навършване на пълнолетие от С. на 23.12.2020 г.Ответникът по настоящия иск и баща на ищеца И.Й.У. се разпоредил с имота в полза на третото лице А.П.Ф..Ответникът И. У. дължал на двете си деца издръжка за минало време и разноски по водените дела.Липсата на друго жилище и невъзможността да наемат такова поради липса на средства,както и съществуващите задължения на И. У. към ищеца и неговата сестра,давали основание на тримата /ищеца С.У.,неговата сестра И. У. и майка им П. И.ова/ да задържат имота до погасяване задълженията на ответника И. У..

Молбата за допускане на обезпечение е подадена от активно легитимирано лице /от ищеца по делото/ пред компетентния съд по смисъла на чл.389 ал.1 от ГПК /пред ДРС,пред който делото е висящо/ и е процесуално допустима,поради което и обжалваното определение е допустимо.Определението е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Основателността на молба за допускане обезпечение на иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е.следва да е налице обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства или в противен случай следва да е представена гаранция в определен от съда размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.

Предявеният иск е осъдителен за парично притезание.Подходящи мерки за обезпечаване на такъв иск са налагане на възбрана върху недвижим имот-собственост на ответника и запор върху движими вещи на ответника или парични вземания на същия,доколкото тези мерки гарантират възможността при положителен за ищеца резултат от спора /уважаване на предявения осъдителен иск за парични притезания с влязло в сила решение/ да може същият да реализира правата си по решението и да събере паричното си вземане чрез осъществяване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот или движими вещи-собственост на длъжника,респ. спрямо негови парични вземания от трети лица.В случая такава обезпечителна мярка не се претендира да бъде наложена.Отправено е искане за налагане на напълно неподходяща обезпечителна мярка,която не съответства на вида на търсената с предявения иск защита.

На първо място мярката в частта да се признае право на задържане в полза на третите на спора лица П. И.ова и И. У. цели защита на чужди права,т.е. права на лица,които не са ищци по делото,а това е недопустимо.На обезпечаване подлежи иск,предявен от С.У.,поради което обезпечителната мярка може да защитава само неговите права като ищец по делото.

На следващо място правото да се задържи чужд недвижим имот до заплащане на някакви насрещни парични задължения от собственика на имота е предвидено като възможно за упражняване субективно материално обезпечително право в рамките на спорове с предмет присъждане на суми за необходими разноски и подобрения,извършени в чужд имот-чл.72 ал.3 от ЗС и чл.74 ал.2 от ЗС във връзка с чл.72 от ЗС.Негов титуляр е лицето /добросъвестен или недобросъвестен владелец/,претендиращо да е извършило подобрения и разноски в чужд недвижим имот.Очевидно настоящата хипотеза не е такава.Не е налице и хипотезата на чл.91 ал.1 от ЗЗД,регламентираща право на задържане на чужда движима вещ в полза на лице,което има изискуемо вземане във връзка със запазване,поддържане,поправяне или подобрение на чуждата движима вещ или за вреди,причинени от нея.В случая се настоява за право на задържане на недвижим имот,а хипотезата на чл.91 ал.1 от ЗЗД касае задържане на движими вещи.

Освен това правото на задържане не може да се прилага като „обезпечителна мярка“ в обезпечително производство.То е материално право,чието съществуване в полза на определено лице се признава по съдебен ред с влязло в сила решение,т.е. същото по правило е предмет на предявения иск,когато се иска упражняването му спрямо длъжник на ищеца.

И на следващо място с обезпечителната мярка не е допустимо да се засяга чужда правна сфера и правата на трети на обезпечителното производство лица.Сочи се от ищеца по делото и молител в обезпечителното производство С.У.,че ответникът И. У. се е разпоредил с процесния недвижим имот в полза на трето лице-А.П.Ф. /така нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №90,т.VIII,рег.№12783,д.№1400/04.12.2017 г. на нотариуса Ю.Д.с район на действие ДРС/.С исканата обезпечителна мярка се цели задържане на имот,който не е собственост понастоящем на ответника по делото,което означава,че с нея ще се накърни правната сфера на трето на спора по предявения иск лице,което е недопустимо.

С оглед изложеното следва да се приеме,че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна поради това,че предложената обезпечителна мярка е неподходяща.Последното е достатъчно да обоснове отхвърляне на молбата.Атакуваното първоинстанционно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.12.2020 г. по гр.д.№3875/2020 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                            2.