Решение по дело №294/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 119

гр.Пловдив, 11.08.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА    

                              ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                            ВЕЛИНА АНТОНОВА                                                                                                           

 

при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Добринка Калчева, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 294 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 174/23.10.2019г., постановена по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, осъденият Н.Г.П.  е признат  за виновен  в извършване на следните престъпления:

1. в това, че на 15.08.2018г. в гр.П. е причинил лека телесна повреда на В. А. П. от същия град, представляваща разстройство за здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода;

2. в това, че на 15.08.2018г. в гр.П. се е заканил с убийство на В. А. П. и на неговото семейство, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.

Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Осъденият П. е осъден да заплати на В. А. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди от горните престъпления, както следва:

сумата 2500 лв. от деянието по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за разликата от 2500 лв. до 7000 лв. е отхвърлен;  

сумата 1500 лв. от деянието по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2018г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за разликата от 1500 лв. до 3000 лв. е отхвърлен;

както и направените разноски по делото в размер на 500 лв.

В тежест на осъдения са възложени разноските по делото в размер на 267 лв., както и държавна такса върху уважената част от гражданските искове общо 160 лв.

По повод въззивна  жалба на частния обвинител и граждански ищец В. П. е образувано ВНОХД № 115/2020г. по описа на Окръжен съд  гр.Пазарджик, прекратено поради оттегляне на жалбата.  

Присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила на 09.05.2020г.

До Пловдивския апелативен съд от осъдения П., чрез неговия защитник адв.Л.К., е направено искане за възобновяване на производството по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се осъденият да се оправдае или да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и делото да се върне на същия за ново разглеждане.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения и молят делото да се възобнови.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият съд е съобразили всички относими за решаване за отговорността на осъдения обстоятелства и порок при формиране на вътрешното му убеждение не се открива.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, довели да ограничаване правото на защита на осъдения П.. Макар някои от тях да не са посочени в искането, не могат да се подминат, тъй като са абсолютни по своя характер и засягат основни принципи на правосъдието и основни права на гражданите. За тях съдът следи служебно. 

Първото нарушение е свързано с повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Осъденото лице е предадено на съд за престъпление  по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

Съдебната практика е категорична, че когато с деянието на едно лице са причинени две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието /Постановление  № 3/27.09.1979г. на Пленум на ВС, т.18/. Следователно прецизната правна квалификация е чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК. Този порок може да се санира с присъдата, ако се приеме, че е извършено деяние с тази квалификация, като подсъдимият се признае за невинен да е осъществил престъпление по чл.130, ал.2 от НК по хулигански подбуди. Районен съд гр.Пазарджик не е процедирал по този начин. Така на практика не се е произнесъл по всички повдигнати с обвинителния акт обвинения. Това е съществено процесуално нарушение, което не може да се отстрани от въззивната инстанция или по реда на възобновяването, като извънреден способ за контрол на влязла в сила присъда.

На следващо място вмененото обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК не съдържа всички признаци от обективна страна. Касае се за закана с престъпление против личността, квалифициран състав с оглед съдържанието на заплахата - закана с убийство.  Този признак отсъства в диспозитива на прокурорския акт. Словесното изписване на съдържането на заплахите не е достатъчно, за да се приеме, че е налице. В чл.144, ал.3 от НК е предвидена наказателна отговорност за закана, не за кое и да е престъпление  против личността, а конкретно за закана с убийство.

Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.

В случая неясното обвинение е лишило осъдения П. от възможността да научи в какво точно е обвинен и оттам да организира защитата си. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, защото има за последица ограничаване на процесуалните му права.

Първоинстанционният съд е отстранил този недостатък, но е допуснал друг. Осъденото лице е признато за виновно, че се  е заканило с убийство на В. П. и на неговото семейство.

В нормата на чл.144, ал.1 от НК, като основен състав, законодателят борави с понятието ближни, което е дефинирал в чл.93, т.10 от НК. То включва по-широк кръг лица от семейството.

При подобен осъдителен диспозитив възникват няколко проблема. Няма произнасяне по повдигнатото обвинение за закана против бащата на частния обвинител, който не е член на неговото семейство. В същото време в кръга на пострадалите е включена съпругата на гражданския ищец, като член на семейството, за която няма обвинение. Подобна конфигурация противоречи на основни принципи на наказателния процес, залегнали и в Конституцията на Република България, и на виждането на законодателя за ролята на съда и на прокуратурата в него. 

При запознаване със съдопроизводствените действия на Районен съд гр.Пазарджик съд се установява, че е пропуснал един стадий от съдебното производство  - подготвителни действия за разглеждане на делото в разпоредително заседание.  Видно от протокола от 08.05.2019г. /л.34-35 от НОХД/ на практика не се е провело разпоредително заседание. Липсва обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК от страните, с изключение на осъдения. Не е налице и становище на съда по тях, освен изразеното  допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Няма произнасяне по взетите мерки за процесуална принуда и по другите въпроси, изброени  в  чл.248, ал.1 от НПК.

За прецизност следва да се посочи и, че назначената и приета от решаващия съд допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.125-137 от НОХД/ не е пописана от вещото лице.

В диспозитива на присъдата има разминаване в наказателната и гражданската част за престъплението по чл.131 от НК. Осъденият П. е признат за виновен за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, а основанието за уважаване на гражданския иск е деяние по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.

Съдията-докладчик следва да обърне внимание на изискванията на законодателя за състава на съда при произнасяне по мерките за процесуална принуда - гаранция като мярка за неотклонение /чл.61 и чл.309 от НПК/ и забрана за напускане пределите на Република България /чл.68, ал.7 от НПК/.  Видно от определението от 27.04.2020г. /л.190-191 от НОХД/ и от 03.06.2020г. /л.206 от НОХД/ съдията-докладчик се е произнесъл еднолично. Законодателят, боравейки с понятието съд, има предвид съда, който разглежда делото. В случая съставът му се състои от един съдия и двама съдебни заседатели.

Допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, додели да ограничаване на процесуалните права на осъденото лице по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр ал.1, т.2 от НПК, са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на делото, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат доводите в искането за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав  намира, че искането на осъдения П. за възобновяване на делото на Районен съд гр.Пазарджик и отмяна на присъдата се явява основателно и законосъобразно и следва да се уважи.

Осъденото лице изтърпява наложеното наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик. С възобновяване на делото П. си връща качеството на подсъдим. Като такъв не е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а с „парична гаранция” в размер на 1000 лв., която е освободена. Пребиването му в пенитенциарното заведение е в изпълнение на влязлата в сила присъда на първоинстанционния съд. С възобновяване на делото това основание отпада. Предвид започналото изпълнение на наказанието, наложено на осъдения, на основание чл.420, ал.3 от НПК същото следва да бъде спряно.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК съдът

   

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

 

ОТМЕНЯ присъда № 174/23.10.2019г., постановена по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Пазарджик от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

 

СПИРА на основание чл.420, ал.3 от НПК изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на Н.Г.П. по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

 

Препис от решението да се изпрати за незабавно изпълнение на Началника на Затвора гр.Пазарджик за освобождаване на лицето Н.Г.П., ЕГН  **********, освен ако не се задържа на друго основание.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

                        

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                      2.