№ 309
***** , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. П.
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502969 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №54305/10.08.2020г. по описа на
ВРС на А. О. И., ЕГН **********, с адрес в *****, подадена чрез
пълномощник адвокат Й.А., ВАК, срещу решение №3324/21.07.2020г. на
Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №1828/2020г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
от жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство срещу
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 10 000 лева, представляваща част от дължимото обезщетение,
цялото в размер на 15 000 лева, за обезвреда на неимуществените вреди,
причинени на ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г. в *****,
на кръстовището между бул. „Генерал Колев“ и ул. „Царевец“, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ****** Р.И., обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
1
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/118000807137, издадена от ЗД „БУЛ ИНС“АД, както и за сумата
508,80 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца при това
събитие имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби (направени
разходи за лечение), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба - 11.02.2020г., до окончателното им
плащане, като ищецът е осъден да репарира на ответника сторените
разноски за производството в размер на 1 195,20 лева, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал
правилно събраните доказателства, при формирането на вътрешното си
убеждение не е преценил всички събрани в хода по делото доказателства,
поради което, с оглед и неправилното приложение на закона е достигнал
по погрешни правни изводи. Същевременно в разрез с установените в
процесуалния закон правила (чл.146, ал.2 ГПК) с доклада по делото не е
дал указания на ищеца за кои конкретно твърдени от него факти не сочи
доказателства, а едва с решението си по същество на спора е приел, че не
е провел главно и пълно доказване относно вината и противоправността
на деянието на застрахования при ответника водач . Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
исковите претенции като присъди на ищеца и всички, направени по делото
съдебно-деловодни разноски.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна ЗД „БУЛ
ИНС“АД чрез пълномощника си по делото адвокат М.Г. аргументира
подробно становище за неоснователност на оплакването на ищеца за
допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с доклада по делото и моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
В подготвителното заседание по чл.267 ГПК и впоследствие в
проведеното открито съдебно заседание въззивният съд е отстранил
2
допуснатите в хода на първоинстанционното производство съществени
нарушения на процесуалните правила като е допълнил доклада по делото с
ясно посочване на релевантните за спора факти и доказателствената тежест за
тяхното установяване в процеса, съответно с указания по реда на чл.146, ал.2
от ГПК за факти и обстоятелства, за които страните не сочат достатъчно
доказателства. В съответствие с това в хода на въззивното производство са
събрани и поисканите от ищеца - въззивник доказателства.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
даден ход по същество, въззивникът А.И., чрез пълномощника си по делото
адвокат Й.А., ВАК, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за нейното
уважаване в цялост. Претендира и присъждане на разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК, към който е приложил и доказателства.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД не е взела участие. С молба,
подадена преди съдебното заседание от процесуалния представител на
страната адвокат М.Г., САК, заявява, че поддържа обоснованото в подадения
отговор оспорване на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде изцяло потвърдено. Претендира и
присъждане на съдебно-деловодни разноски, като с предходна молба е
представил списък по чл.80 ГПК с доказателства към него.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на
ищцата А. О. И., ЕГН **********, с адрес в ***** като трето увредено лице
да получи пряко от застрахователя – ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София обезщетение за причинените й вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г. в *****, на кръстовището
между бул. „Генерал Колев“ и ул. „Царевец“, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Голф”, с peг. № ******, Р.И., в т.ч. неимуществени, изразяващи
се в изживени болки, страдания, стрес, психологичен дискомфорт в резултат
на причиненото й телесно увреждане, и имуществени, изразяващи се в
сторени разходи за лечение.
Претендираните обезщетения са в размери от 10 000 лева – за
3
неимуществените вреди, заявено като част от общо дължимото обезщетение
от 15 000 лева, съответно 508,80 лева – за имуществените такива. Търси се и
следващото се обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в нормите
на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) и чл.429, ал.2 от КЗ, във вр.
с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Спорът по делото, пренесен и пред въззивната инстанция, е относно
фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на водача Р.И.,
причинил според ищеца процесното ПТП (извършено виновно неправомерно
и противоправно деяние, в резултат на което и в причинно-следствена връзка
и обусловеност са причинени вреди), съответно относно наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател –
ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, сключил със собственика
на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ******, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/02/118000807137 със срок на
застрахователно покритие от 30.03.2018г. до 29.03.2019г.
От изисканото в хода на въззивното производство гр.д. №6597/2019г. по
описа на Варненски районен съд, се установява, че с решение
№1174/05.03.2020г., влязло в законна сила на 05.06.2020г., е уважен
предявения от ищцата – пострадало лице А. О. И., ЕГН **********, спрямо
ответника – застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, пряк иск за
дължимото обезщетение за причинената й в резултат на процесното ПТП
имуществена вреда – тотална загуба на собствения й лек автомобил марка
„Мазда 2”, рег. № ******, управляван от нея към момента на настъпване на
пътното произшествие.
По същество това решение има същите правни последици като решение
по уважен частичен иск, доколкото със същото е произнесена отговорността
на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД - застраховател на застрахования деликвент
Р.И. като водач на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ******, за обезщетяване на
част от причинените в резултат на деликта вреди на ищцата А. О. И. - трето
увредено при застрахователното събитие лице, в частност част от
4
имуществените вреди (претърпени загуби).
Съгласно разпоредбите на чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК това решение е
задължително за страните в настоящото производство и за съда, като спорът в
тази му част не може да бъде пререшаван (чл.299, ал.1 от ГПК). Решението се
ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане, произтичащо от същото право. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващ исков процес за остатъка от вземането за обезщетение на вредите
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. С
оглед на това правоизключващите възражения на ответника за липса на
основание за ангажиране на отговорността му поради неосъщественост на
който и да е от елементите от фактическия състав на деликта - извършено
деяние от застрахования водач, неговата противоправност и вината на дееца,
съответно за липса на причинно - следствена връзка между настъпилото
пътно - транспортно произшествие и твърдените от ищцата вреди, не могат да
се приемат и да се разглеждат в настоящия исков процес. Формираната СПН
на решението по предходния иск за обезщетяване на част от причинените при
процесното ПТП имуществени вреди относно основанието преклудира и
правоизключващото отговорността на прекия причинител, респ. неговия
застраховател, възражение на ответника, че вредите от деянието не са по
изключителна вина на застрахования водач, а са съпричинени от ищцата.
Независимо от горното, обстоятелството, че процесното ПТП, при
което са причинени вреди на ищцата, е резултат от противоправното
поведение на Р.И. като водач на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ******, се
установява при анализа на събраните по делото доказателства - констативен
протокол за ПТП №2354 от 23.09.2018г., заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза
(САТЕ) и свидетелските показания на разпитания пред настоящата инстанция
свидетел – очевидец.
Констативният протокол, съставен от органите на МВР в кръга на
възложените им служебни задължения, доколкото съставлява официален
свидетелстващ документ, обвързва съда с материална доказателствена сила
5
както относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно съдържанието
на удостоверителното изявление в частта, в която контролните органи са
отразили непосредствени впечатления. В случая съставения за посетеното на
място ПТП констативен протокол се ползва с доказателствена сила по
отношение на установеното ПТП (като дата, място, участници) и отразените
щети (по самите автомобили и крайпътни съоръжения, уврежданията на
пострадалите водачи). Съдържащите се в протокола констатации относно
механизма на ПТП и причините за неговото настъпване – преминаване на
участник 1 (л.а. „Фолксваген Голф” с рег. ****** с водач Р.И.), движещ се по
бул. „Генерал Колев“, на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба,
при което блъска преминаващия отляво през кръстовището с ул. „Царевец“
участник 2 (л.а. „Мазда 2”, рег. № ****** с водач А. О. И.), се потвърждават
от показанията на разпитания свидетел – очевидец Н.П.. Същият сочи, че на
23.09.2018 г. с управляван от него автомобил се е движел по бул. „Генерал
Колев“, в крайната лява пътна лента по посоката му на движение (от бул.
„Чаталджа“ към ул. „Мир“). Поради поставено на пътното платно в участъка
до намиращата се вдясно от пътя детска градина препятствие (т.нар. „легнал
полицай“) намалил скоростта, при което бил изпреварен от автомобил („беше
един сив Голф 4, който ме изпревари и след което причини ПТП-то“ ).
Непосредствено след това, при преминаването си край автобусната спирка,
намираща се в края на детската градина, забелязал, че светофара на
кръстовището с ул. „Царевец“ (отстоящо на ок. 30 метра) светнал червено,
като това се случило преди Голфът да навлезе в кръстовището. Голфът обаче
не спрял, а заобикаляйки спрелите в двете пътни ленти посока направо и
надясно, за да изчакат зелен светофар, автомобили, през свободната крайна
лява лента (за завиващи наляво) директно навлязъл в кръстовището, при
което ударил навлезлия откъм ул. „Царевец“ л.а. „Мазда”. След удара Голфът
отскочил надясно и се забил в светофара, а Маздата леко отскочила настрани
и се забила в мантинелата. Свидетелят П. спрял до Маздата, в която видял, че
се намират жена и малко дете, изчакал до идването на полицейския екип и
линейка.
Според съдебния експерт, дал заключение по назначната в хода на
първоинстанционното производство САТЕ, с оглед уврежданията по двата
6
автомобила (дясна част (предна и странична) за л.а. „Мазда”; изцяло в предна
част за л.а. „Фолксваген Голф”), уврежданията по крайпътните съоръжения и
задействаните след сблъсъка системи за активна безопасност на автомобилите
и теч на технологични течности дават достатъчно основание да се приеме, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на ПТП е пряк контакт между
двете превозни средства под ъгъл, близък до правия спрямо надлъжните им
оси, със сравнително голяма разлика в скоростите на движение на двата
автомобила.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
заключението на САТЕ водят до обоснования извод, че процесното ПТП е
причинено от лек автомобил „Фолксваген Голф”, навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофара, като водачът Р.И. е имал техническа възможност
да предотврати ПТП при спазване на правилата на движение. Безспорно се
установява също така, че водачът на л.а. „Мазда” – ищцата А. И. е предприел
маневра потегляне с навлизане в кръстовището на зелен сигнал на светофара,
с което е съобразил движението си по пътя с установените за това правила.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал и
установената от него фактическа обстановка, може да се направи обоснован
извод за противоправност в деянието на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. ******, доколкото, в нарушение на установените правила за регулиране
на движението в конкретния пътен участък, през пътна лента, предназначена
за движение на автомобили, завиващи наляво, с висока скорост е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофара. Именно в резултат на това е
последвал сблъсък с навлезлия в кръстовището отляво (откъм ул. „Царевец“),
след потегляне на зелен сигнал на светофара л.а. „Мазда”, управляван от
ищцата А. И..
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод
и за наличието на причинно-следствена зависимост между противоправността
в деянието на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с настъпилите увреждания на
водача на другия автомобил, участник в ПТП, А. О. И.. В този смисъл съдът
приема за безспорно доказано, че водачът Р.И. е осъществил увреждащото
деяние, че нанесените на ищцата А. И. травми засягат нейното здраве и че
същите са закономерна последица от неправомерното поведение на водача на
7
л.а. „Фолксваген Голф”. Субективният елемент на непозволеното увреждане
се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящия състав на съда счита иска за
обезвреда на щетите, причинени на ищцата в резултат на настъпилото ПТП,
за безспорно доказан в своето основание.
Фактът, че между ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София и
собственикът на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ******, е била сключена
валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/02/118000807137, като водачът Р.И. е бил
обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по
предявените спрямо него искове за обезвреда на вредите, причинени на
ищцата А. О. И. от *****, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г. в
***** по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ****** Р.И..
По отношение на вредите и дължимото за тяхната обезвреда
обезщетение по чл.52 ЗЗД.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на
увреждащото деяние на застрахования водач на ищцата са били причинени
както телесни увреждания - контузия на гръден кош – косо разположено
ивицесто кръвонасядане и ожулване в областта на гръден кош (съответстващо
по своите характеристики да е получено от предпазен колан); кръвонасядания
по коляното на десен крак; травматичен оток и кръвонасядания по глезенната
става на ляв крак, така и сериозна увреда на психическото й здраве.
Възстановителният период, макар и завършил благоприятно, е бил свързан с
болки, психически и физически неудобства. Налице са и персистиращи и
понастоящем субективни усещания за болки при извършването на
определени действия, ограничения и неудобства от увредата на глезена,
субективен дистрес и емоционално разстройство.
Анализът на фактите, установени по делото от показанията на
8
разпитания свидетел Р.В.-А., заключенията на назначените съдебно –
медицинска и съдебно – психологична експертиза, и писмените доказателства
за проведено лечение (в т.ч. и на психологичната травма), дава достатъчно
основание на съда обосновано да приеме, че дължимото на ищцата
обезщетение за справедлива обезвреда на причинените й от процесното ПТП
неимуществени вреди е в размер на 8 000 лева, която сума отговаря и на
общоприетия критерий за справедливо обезщетяване на вредите на
пострадалия.
Що се отнася до имуществените вреди, настъпили в резултат на
непозволеното увреждане, в конкретния случай като основание на
предявената претенция се заявяват понесени разноски във връзка със
заплатени медицински прегледи и изследвания, свързани с лечението на
ищцата, т.е. касае се за претърпени загуби. Въз основа на представените по
делото писмени доказателства – заверени копия от амбулаторни листи за
проведени прегледи и назначено лечение, фактура, касови бонове от ЕКАФП,
съобразявайки и експертното мнение на вещото лице по изслушаната и
приета съдебно-медицинска експертиза, че удостоверените с представените
писмени доказателства плащания за изследвания и прегледи имат отношение
към установяването и лечението на травмите, съдът приема, че сторените от
ищцата разходи, свързани с лечението на последиците от претърпяното пътно
транспортно произшествие са доказани. Ето защо предявеният иск за
обезвреда на тези вреди се приема за основателен и доказан в пълния му
размер от 508,80 лева.
По тези съображения предявените главни искове се ценят като
основателни и доказани в размери съответно 8 000 лева и 508,80 лева.
Не е налице основание за намаляване по размер на дължимите
обезщетения при отчитане на съответен принос на пострадалия, тъй като
съпричиняване на вредите от негова страна поради непоставен задължителен
обезопасителен колан не се установява. Както вече се посочи,
непредявяването на възражение за съпричиняване в предходно водения
между страните процес за обезщетяване на част от имуществените вреди,
причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП, има за последица
преклудиране на това правоизключващото отговорността на прекия
9
причинител, респ. неговия застраховател, възражение. От друга страна,
същото е и недоказано в настоящия процес. Установява се от приетата като
писмени доказателства медицинска документация и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че полученото при процесното ПТП
телесно увреждане - контузия на гръден кош – косо разположено ивицесто
кръвонасядане и ожулване в областта на гръден кош, съответства по своите
характеристики на получено от предпазен колан, което опровергава
твърдението на ответника.
Дължимите обезщетения следва да се присъдят ведно със законната
лихва, считано от завеждането на иска (11.02.2020г.) до окончателното им
плащане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 от КЗ началният момент на
забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за
настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция), което в случая ищцата е сторила със заявление
от 14.02.2019г. като липсват данни за уведомяване в предходен момент, в т.ч.
и от самия деликвент. С предявените акцесорни искове обезщетенията за
забавено плащане се претендират за периода само от завеждането на иска
(11.02.2020г.), поради което и с оглед диспозитивното начало на гражданския
процес именно в този размер тези искове следва да се уважат.
Като е изложил различни съображения и е достигнал до друг краен
извод, първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно и
неправилно. Поради това обжалваното решение следва да бъде частично
отменено.
С оглед на това следва да се преразгледа и насрещната отговорност на
страните за репариране на разноските, сторени от всяка от тях за
производството по делото.
Съобразно представения от ищцата списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за сторени разноски за първоинстанционното производство,
същите са в общ размер на 2 300 лева – платени държавни такси,
възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение. От тях по
съразмерност с уважената част на исковете ответникът следва да й репарира
сумата от 1 862,27 лева.
10
За въззивното производство ищцата – въззивник е сторила разноски в
общ размер на 1 270 лева (платени държавни такси, разноски за свидетел и
адвокатско възнаграждение), от които по съразмерност с уважената част на
въззивната жалба насрещната страна следва да й възстанови сумата 1 028,30
лева.
Въпреки заявеното в отговора на исковата молба искане за присъждане
на разноски, до приключване на устните заседания ответникът не е
представил доказателства за направата на такива в хода на
първоинстанционното производство.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК, претендираните
разноски за въззивното производство са в размер на 1 080 лева – уговорено
адвокатско възнаграждение, ведно със следващия се ДДС. Въпреки
представеното доказателство за регистрация на процесуалния представител на
страната по ДДС, приложения договор за правна защита и съдействие не
установява уговаряне, съответно плащане на възнаграждение в този размер.
Действително сторения разход за адвокатско възнаграждение, удостоверено
като платено в самия договор, е в размер на 900 лева, в който именно размер
претенцията се приема за доказана. По съразмерност с отхвърлената част на
въззивната жалба въззивникът следва да му репарира сумата 171,28 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3324/21.07.2020г. на Варненски районен съд, 25-
ти състав, постановено по гр.д. №1828/2020г. по описа на ВРС, в частта му, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищцата А. О. И.,
ЕГН **********, с адрес в *****, осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума над 8 000 лева до претендираната с
иска сума от 10 000 лева, представляваща част от дължимото
обезщетение, цялото в размер на 15 000 лева, за обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на ищеца вследствие на ПТП, настъпило
на 23.09.2018г. в *****, на кръстовището между бул. „Генерал Колев“ и ул.
„Царевец“, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. ****** Р.И.,
11
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/02/118000807137, издадена от ЗД „БУЛ
ИНС“АД, както и за сумата 508,80 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца при това събитие имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби (направени разходи за лечение), ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.02.2020г., до окончателното им плащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” №87,
да заплати на А. О. И., ЕГН **********, с адрес *****, *****, сумата 8 000
лева (осем хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение за пълна
обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП,
настъпило на 23.09.2018г. в *****, на кръстовището между бул. „Генерал
Колев“ и ул. „Царевец“, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег.
****** Р.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/02/118000807137, издадена от ЗД „БУЛ
ИНС“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.02.2020г., до окончателното й
плащане, както и сумата 508,80 лева (петстотин и осем лева и осемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за причинените й при това събитие
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби (направени разходи
за лечение), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2020г., до окончателното й
плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение решение №3324/21.07.2020г. на Варненски
районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №1828/2020г. по описа на
ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” №87,
12
да заплати на А. О. И., ЕГН **********, с адрес *****, *****, сумата
2 890,57 лева (две хиляди осемстотин и деветдесет лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени разноски за производството по делото
(първоинстанционно и въззивно) по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. О. И., ЕГН **********, с адрес *****, *****, да заплати
на ЗК „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” №87,
сумата 171,28 лева (сто седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща сторени разноски за въззивното производство по
съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13