Производството е образувано по въззивна жалба на адв.Ана Христова, като пълномощник на „Бентонит” АД гр.Кърджали против решение № 726 от 13.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 548/2005 г. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Бентонит” АД гр.Кърджали срещу Огнян Трифонов Александров от гр.Кърджали иск за сумата 7 447.20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща причинена вреда на „Бентонит” АД гр.Кърджали в резултат на неотчитане на получени от Огнян Трифонов Александров суми по разходни касови ордери – РКО № 22/09.01.2002 г. за сумата 6 832.20 лева, РКО № 147/05.02.2002 г. за сумата 300 лева, РКО № 183/12.02.2002 г. за сумата 300 лева и РКО № 238/21.02.2002 г. за сумата 15 лева. Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, констатира следното: Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск от „Бентонит” АД гр. Кърджали срещу Огнян Трифонов Александров от гр.Кърджали за сумата 7 447.20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба, претендирана като отпусната с разходни касови ордери – РКО № 22 09.01.2002 г. за сумата 6 832.20 лева, РКО № 147/05.02.2002 г. за сумата 300 лева, РКО № 183/12.02.2002 г. за сумата 300 лева и РКО № 238/21.02.2002 г. за сумата 15 лева, „за стопански разходи във връзка с изпълнение на служебните задължения на ответника”. В съдебно заседание на 19.07.2005 г. ищецът изрично е посочил, че ответникът е получил процесната сума в качеството си на служител в „Бентонит” АД гр. Кърджали. С решение № 726 от 13.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 548/2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от „Бентонит” АД гр.Кърджали срещу Огнян Трифонов Александров от гр.Кърджали иск за сумата 7 447.20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща причинена вреда на „Бентонит” АД гр.Кърджали в резултат на неотчитане на получени от Огнян Трифонов Александров суми по разходни касови ордери – РКО № 22/09.01.2002 г. за сумата 6 832.20 лева, РКО № 147/05.02.2002 г. за сумата 300 лева, РКО № 183/12.02.2002 г. за сумата 300 лева и РКО № 238/21.02.2002 г. за сумата 15 лева. С решение № 79 от 04.05.2006 г., постановено по В.гр.д.№ 70/2006 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решение № 726 от 13.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 548/2005 г. по описа на Кърджалийският районен съд. За да постанови решението си окръжният съд е приел, че е предявен иск по чл.211 във връзка с чл.203 от Кодекса на труда за реализиране на пълна имуществена отговорност на ответника за погасяване на сторената от него вреда на ищеца, с когото са били в трудовоправни отношения. С решение № 851 от 18.07.2007 г. по гр.д.№ 769/2006 г. Върховният касационен съд на Република България е обезсилил решение № 79 от 04.05.2006 г., постановено по В.гр.д.№ 70/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав със задължителни указания. Видно от мотивите на решението, Върховният касационен съд на Република България е приел, че не се спори между страните, че по времето, в което ответникът е получил процесните суми, той е бил служител при ответника, както и че сумите са били получени за „стопански разходи” и не са били възстановени на предприятието. В тази връзка е приел, че липсва изявление от ищеца за какво точно са били отпуснати процесните суми, което е от значение за уточняване на правната квалификация на иска, поради което и решението е постановено по нередовна искова молба. С отменителното си решение Върховният касационен съд на Република България е дал задължителни указания за уточняване на исковата претенция. При новото разглеждане на делото, Кърджалийският окръжен съд, предвид указанията на Върховният касационен съд на Република България, в съдебно заседание на 28.09.2007 г. е оставил без движение исковата молба, като е дал 7-дневен срок на ищеца /въззивник в това производство/, в който да конкретизира обстоятелствата, на които основава предявения иск, като посочи за какво точно са били отпуснати сумите за процесните четири броя разходни касови ордери, отправена ли е покана за плащането на задължението и ако да – кога. В дадения срок „Бентонит” АД гр. Кърджали, чрез своя представител по пълномощие, с молба вх.№ 3331/05.10.2007 г. е посочил, че отпуснатÞте суми са „за заплащане на консултантски услуги, по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, режима по смяната предназначението на земеделските земи и Закона за концесиите”. При това положение въззивният съд намира, че в дадения му срок въззивникът /ищец по делото/ не е отстранил нередовностите по исковата молба и не е уточнил претенцията си, което е пречка да се определи правната квалификация на предявения иск. В тази връзка не представлява уточнение на иска посоченото в молбата ново основание – „за заплащане на консултантски услуги”. Това е така, тъй като в исковата молба не се твърди наличието на обвързващо страните облигационно отношение, касаещо консултантски услуги, както и неизпълнение на задължения по него от страна на ответника, които обстоятелства биха ангажирали отговорността на последния. Напротив, твърдяло се е, че сумите по процесните четири броя разходни касови ордери са били отпуснати за „стопански разходи”, получени от ответника в качеството си на служител при ищеца. Не представлява уточнение на исковата претенция и уточнението, че сумите са отпуснати по „Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, режима по смяната предназначението на земеделските земи и Закона за концесиите”. Предвид изложеното и тъй като в дадения му срок ищецът /въззивник/ не е отстранил нередовностите на исковата молба, следва, с оглед тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, да се обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, с която се е произнесъл по същество по предявения иск и да се прекрати производството по делото в тази му част. Следва също да се отмени решението на районния съд в частта, с която е осъдил ищеца да заплати държавна такса за предявения иск в размер на 297.89 лева, тъй като такава е била внесена още с исковата молба. В останалата част – относно присъдените разноски, решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 726 от 13.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 548/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Бентонит” АД гр.Кърджали срещу Огнян Трифонов Александров от гр. Кърджали иск за сумата 7 447.20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща причинена вреда на „Бентонит” АД гр.Кърджали в резултат на неотчитане на получени от Огнян Трифонов Александров суми по разходни касови ордери – РКО № 22/09.01.2002 г. за сумата 6 832.20 лева, РКО № 147/05.02.2002 г. за сумата 300 лева, РКО № 183/12.02.2002 г. за сумата 300 лева и РКО № 238/21.02.2002 г. за сумата 15 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОТМЕНЯВА решение № 726 от 13.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 548/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден „Бентонит” АД гр.Кърджали да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса в размер на 297.89 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |