ПРОТОКОЛ
№ 173
гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500327 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Б. В. Л. редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Р. К., редовно упълномощен.
Въззиваемата П.Р.Б. редовно призована, се представлява от прокурор Д.
К. от Апелативна прокуратура Пловдив.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К.: Поддържаме жалбата изцяло.
ПРОКУРОРЪТ:Оспорвам въззивната жалба.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. В. Л.
против Решение № 143/19.04.2023 г. по гр.д. № 689/2022 г. на Окръжен съд П.
1
в частта, с която предявеният против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2,
ал.1,т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД като се излагат
съображения, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства от значение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно
обвинение. Счита, че предявеният иск е основателен в пълния му размер от 26
000 лв., поради което иска да се отмени обжалваното решение в атакувана
част, вместо което се постанови ново, с което претенциите за неимуществени
и имуществени вреди се уважат в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
П.Р.Б., с която се оспорва същата и се прави искане да се потвърди
обжалваното решение.
Адв. К.: Нямам възражения по доклада. Нямам искания по
доказателствата. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени
искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, молбата която отправяме към Вас
е да отмените решението в обжалваната част, досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, присъдени от Пазарджишкия
окръжен съд. Подробно сме изложили в жалбата нашата позиция. Само ще
маркирам основните пунктове в нея: считам, че тезата, която застъпи
представителя на прокуратурата в производството се гради на база на това, че
когато един човек е осъждан и то ефективно за него обстоятелството, че е
2
осъден отново ефективно не би трябвало да доведе до притеснения, до стрес и
до такива драми, каквито би довело осъждането на един неосъждан до този
момент човек. Само че аз считам, че тук следва да се направи съществена
разлика за какво престъпление става въпрос. Когато в съзнанието си човек
държи идеята, че е извършил престъплението, той някъде там в съзнанието си
осъзнава, че трябва да понесе и отговорност за това. Но обърнете внимание,
че тук става въпрос за една изразена гражданска позиция. В съдебно
заседание служител на полицията е изразил неверни обстоятелства, които са
довели до възмущението на жалбоподателя и затова той е подал жалба в
прокуратурата, считайки че това е единственият път, по който следва да се
сложи някакъв ред, да се знае, че не може в съдебно заседание да се лъже,
още по-малко това да го направи служител на полицията. Неминуемо Л. е
осъзнавал, че да пуснеш жалба срещу младши районен инспектор в с.Е. ще
доведе до негативни за него последици, но той не е допускал, че
прокуратурата ще застане на тезата на младши районен инспектор, че видите
ли той не бил казал неистина в съдебно заседание, не е излъгал. Въпреки
изтеклия процес и убежденията от моя страна, тъй като съм участвал в почти
всички фази на процеса, че съдът ще сложи ред и нещата на мястото им, Л.
таеше в съзнанието си някакво съмнение, че това ще стане и за съжаление
районният съд в П., незачитайки фактите и обстоятелствата осъди Л. за
извършено от него престъпление за това, че е бил набедил младши районен
инспектор. Целият ужас от предишните му осъждания, ефективното
излежаване на присъда, се стовари върху съзнанието на този човек и той
преживя всичко това отначало. Идеята, че ти не си виновен и си се опитал да
потърсиш някаква справедливост, но си осъден за тази своя позиция, го беше
сразила психически. Затова моля да погледнете от гледна точка на човека,
който е пострадал от неправилното приложение на закона. Три години и 1
месец над него висеше тази заплаха, дори когато въззивната инстанция в П.
постанови оправдателна присъда, той не можеше да повярва на случващото
се.
Считам, че обезщетението, за което се претендира в настоящия процес е
съобразено с това, което е преживял Л. през всички тези 3 години и половина.
Размерът, който му беше присъден като обезщетение граничи с размера на
обезщетение, което се присъжда при лека телесна повреда. Може ли тук
изобщо да става въпрос за вредата, която претърпява човек при лека телесна
3
повреда и вредата, която Л. е търпял 3 год. и 1 месец, ужасът, който е
преживял. В решението си Пазарджишкия окръжен съд е приел, че Л. не е
доказал, че е имал възможност да работи в чужбина, а в същото време
представителят на прокуратурата твърдеше, че за него не е имало никакви
пречки, поради леката мярка за неотклонение „Подписка“ да пътува в
чужбина. Обърнете внимание, в материалите по делото колко пъти този човек
е привличан, призоваван, разпитван - дали би могъл човек, който се е
установил да работи в чужбина през 1-2 месеца да се връща тук, за да участва
в производството, в което е привлечен и отново да отива да работи. Това е
абсурдно. Няма такъв работодател, който би могъл да търпи такива отсъствия
на работника си. Прокуратурата издига тезата, че видите ли няма как
работодателят да е знаел за какво отсъства Л. от работа. Че как да отсъства,
ако той не си представи пред работодателя призовките и съобщенията от
водения наказателен процес. Нали това е основанието да бъде освободен той
от работа. Съдът приема, че неимуществените вреди не са доказани в
съответната степен, но не кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел. Свидетелката каза, че той е припадал от притесненията и
стреса, който е изживял. Няколко пъти линейка е ходила на работата му, за да
го взима, за да му окажат бърза помощ. Това са показания, които по никакъв
начин не са оборени и по тази причина съдът е следвало да ги кредитира
изцяло, но не го е направил. Съвсем бегло съдът е маркирал в решението си, в
мотивите си някои от преживяванията, през които е преминал Л., довели до
неимуществените вреди, които е претърпял в този период от време от 3 г. и 1
месец.
С оглед на изложеното, моля, разглеждайки отново всички материали
по делото да съобразите повдигнатата от мен теза и уважите предявения от Л.
иск, изхождайки от вашето разбиране как трябва да бъде приложен чл. 52 ЗЗД
за обезщетяване на вредите, които е претърпял жалбоподателят. Моля за
Вашия съдебен акт в този смисъл. Моля да ни присъдите направените
разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата и да потвърдите като правилно, законосъобразно и
обосновано решението на първоинстанционния съд, с което е определено на
Б. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разглежданото
4
незаконно обвинение в размер на 3 000 лв. Считаме, че така определения
размер на обезщетението е изцяло в съответствие със съдебната практика,
както и тълкувателната такава на Върховния съд и на ВКС, така и тази по
разглежданите множество дела от такъв характер от страна на ВКС, както и
по-ниските по степен съдилища. Съдът е съобразил всички конкретни
обстоятелства от значение, с оглед съблюдаване принципа на справедливост
по чл. 52 ЗЗД. Съобразена е както продължителността на наказателното
преследване, така фактът, че не се касае за тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Мярката за неотклонение е била най-леката възможна, а
именно „Подписка“, т.е. и наказателната репресия не е била с такъв
интензитет, че да обоснове и по-висок размер на обезщетение. Правилно
съдът е съобразил, че въпреки че е в тежест на ищеца, същият не е успял да
докаже редица обстоятелства, най-значимите от които са твърденията за
влошаване на здравословното му състояние, както и факта на
неосъществените възможности същият да пребивава и работи в Р.Ц..
Прокуратурата не е заемала теза, че обстоятелството, че ищецът е бил обект
на друго наказателно производство и че е осъждан като в голяма част от
периода на разглежданото незаконното обвинение същият е бил и с друго
обвинение, за което е бил внесен обвинителен акт, не е заемал тезата, че това
видите ли обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно
производство за него не могат да произлязат вреди. Напротив, считаме че е
доказан по основание искът и такива вреди са произлезли. Недостатъчно
оценени са останали тези обстоятелства не защото прокуратурата го твърди, а
защото съдебната практика е в такава насока - лице, което вече е било
осъждано, а Л. е осъждан многократно, и е имал досег с правосъдието,
цитирам съдебно решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010
г.,IVг.о. „ преживяванията за него не са нито нови, нито непознати, като
опитът в тази насока се отразява на интензитетът и преживяванията и
не може да се сравни с тези на лице, на което за първи път е повдигнато
обвинение“, т.е. уврежданията на ищеца обективно са с много по-нисък
интензитет, отколкото на човек, който не е имал досег с правосъдните органи.
Това твърди прокуратурата и считаме, че това обстоятелство е било оценено в
достатъчна степен от съда при определяне размера на обезщетението,
въпреки че не е заявено по този начин в обстоятелствената му част, но е било
взето предвид и това е правилно.
5
Обстоятелството, че другото наказателно производство, успоредно с
разглежданото, е водено срещу лицето определено прави трудно
разграничими вредите, които същото е понесло от едното производство и от
другото. Това също е застъпвано в съдебната практика и считам, че е
обективно и житейски обосновано такова твърдение. По тези съображения и
изложеното в отговора на въззивната жалба, изготвена от колегата от
Пазарджишка окръжна прокуратура, моля да потвърдите решението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок до 27.10.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.49 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6