О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
03.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно гр.д.№ 233 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. София, ****, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
чрез представител по пълномощие против разпореждане № 192/04.03.2020г. по ч.гр.
дело № 98/2020г. на Районен съд – Нова Загора, с което е прекратено
производството по делото, поради неизпълнение на дадени от съда указания в
законовия срок.
С
частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Развиват се съображения, че разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК въвежда
изисквания единствено с цел съдът да следи за неравноправни клаузи при договори
с потребители. В случая е депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК като
целта е да се провери дали вземането е спорно и е достатъчно само твърдението
на заявителят, че вземането съществува. Доказването на факта на прехвърляне на
вземането не е предмет на изследване в това производство по реда на чл.410 –
чл.416 от ГПК. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали то е спорно. Само при постъпило възражение и
при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, заявителят ще следва да доказва
съществуването на вземането си включително и по отношение на прехвърлянето му.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която не е необходимо договорът
за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното
вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. В обобщение се иска да
бъде отменен обжалвания съдебен акт и въззивният съд
да се произнесе по същество.
От
фактическа страна е безспорно, че на
Въз основа на горната фактология
въззивният съд счита, че прекратяването на производството е незаконосъобразно, понеже
основанието за това – неотстраняване в срок на указанията на съда, свързани с
представяне на договор за цесия, са били неотносими към преценката относно
уважаването или не на заявлението.
Действително в обстоятелствената част заявителят е
посочил, че длъжникът е такъв по договор за потребителски кредит с „УниКредит
Булбанк“ АД, но
вземането на дружеството му е било цедирано, което го
прави материално и процесуално легитимиран да предприеме действия за
удовлетворяване на същото, на което вече е титуляр.
Заявлението е подадено по реда на чл.
410 от ГПК.
Вземането е прехвърлено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено от новия кредитор /цесионера
по прехвърлителната сделка/.
Според разясненията, дадени в т. 4 г. на
ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство, в хипотезата на настъпило частно правоприемство
на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно
изпълнение в полза на правоприемника въз основа на документите по чл. 417
от ГПК. Изискването е към заявлението да се представи нотариално заверен
договор за цесия, документи, установяващи вземането на кредитора и
доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането по реда на
чл.
99, ал. 3 от ЗЗД.
Така е видно, че в настоящия казус не е
приложимо това разрешението, тъй като новият кредитор е поискал издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, поради което посочените по- горе изисквания не са относими към
настоящия казус. Според нормата на чл.
410, ал. 2 от ГПК заявителят не е длъжен да прилага към заявлението си
писмени доказателства, които установяват вземането на кредитора или други
писмени доказателства, относими към вземането на кредитора.
Тоест – изискванията към заявителя,
когато се иска издаване на заповед в полза на правоприемник по договор за
цесия, обхващат представяне на доказателства за сключването и съобщаването на
цесията, единствено в хипотезата на чл.
417, т. 2 от ГПК, когато се постановява незабавно изпълнение на парично
задължение, но не и в тази по чл. 410 от ГПК.
Поради това заповедният съд не е
следвало да поставя това изискване като условие за редовността на заявлението и
неправилно е счел, че неизпълнението на указанията му чрез непредставяне на
поискания договор, са основание за прекратяване на производството.
Като е сторил това, заповедният съд е постановил
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото –
върнато на НзРС с указания за продължаване на
процесуалните действия съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, осъществяване
на проверка на разписаните от правната норма изисквания и извършване на
преценка касателно уважаването на заявлението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 192 от 04.03.2020г. по
ч.гр.д. № 98/20г. на НзРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА ч.гр.д. № 98/20г. на НзРС на районен съд –
Нова Загора за продължаване на
процесуалните действия съгласно горните указания.
Определението
не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: