МОТИВИ към присъдата по НОХД № 598/2018г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство №38/2018година по описа на РУ-Свиленград и пр. преписка
с вх. № 1217/2017г. по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, Стефка
Стоянова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на:
Подсъдимият Я.Г.К. с ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан ,за това, че: На 11.09.2017 година в град Свиленград,
обл.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Т.Е.П.
от гр.Свиленград, че като сънаследник е упълномощен от всички други наследници
на поземлен земеделски недвижим имот /нива/, с идентификатор 65677.581.56 с
площ 1103 кв.метри, находящ се в местността „Брантия“ в землището на град
Свиленград, че може да го продава и, че ще му го продаде и до 22.09.2017 година
поддържал това заблуждение у Т.Е.П., с което му причинил имотна вреда в общ
размер на 2650.00 лева и 1550.00 евро /равняващи се на 3031.34 лева/ или общо
имотна вреда в размер на 5681.34 лева - престъпление
по чл.209,
ал.1 от
Наказателния кодекс.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимия , на основание чл. 252,
ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното
заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимаият Я.Г.К. и
защитникът му адв.Б.
заявяват,че подс. Я.Г.К.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Я.Г.К. заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият в делото прокурор
поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на
подсъдимата наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно
„Лишаване от свобода” в размер на 1година и 6месеца след което наказанието да
се редуцира съгласно предвиденото в чл.58а,ал.1 от НК, което наказание да бъде изтърпяно ефективно при общ
режим,предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от НК. Пледира също съда
да присъди в тежест на подсъдимият направените по делото разноски.
По същество адв.Б. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.54 от НК,а именно Лишаване от свобода размер на 1 година
след което съдът да редуцира наказанието съгласно разпоредбата на чл.58а,ал.1
от НК.
Подсъдимият при упражняване правото си на
лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник,
а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Свидетелят Т.Е.П.
бил с двойно гражданство - българско и турско и живеел в град Бурса, Р.Турция.
Същият посещавал често родното си място в България - село Мрежичко, обл.Кърджали
и град Свиленград, където имал приятели.
Подсъдимият Я.Г.К., майка му – свид.Николина
Стоянова Кирпиева - двамата от гр. Свиленград и двете му
сестри-свидетелките Галина Г. Въгларова
и Мария Г. Кирпиева били наследници на починалия Георги Г.К. /баща на
подсъдимия/. Всички те имали единствен наследствен земеделски имот - нива, с
идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в местността
„Брантия“ в землището на град Свиленград /л.160, 169-171/. Свидетелката Мария
Кирпиева живела постоянно на остров „Керкера“ в Р.Гърция и рядко идвала в
България, а с брат си - обвиняемия К. не поддържала никакви контакти.
Свид.Въгларова въпреки, че живеела в гр.Свиленград не поддържала
връзка с брат си – подс. Я.Г.К.
и с майка си – свид.Николина Кирпиева. Последната била възрастна и била дала на
сина си – подс. Я.Г.К. документите
за всички нейни имоти, за да се занимава
със стопанисването им и със сделките с тях. Нито един от свидетелите Въгларова,
Мария Кирпиева или Николина Кирпиева не били изготвяли писмено пълномощно за
продажбата на процесния имот с идентификатор 65677.581.56 на подс. Я.Г.К..
Свидетелките Въгларова и Мария Кирпиева пък, изобщо не знаели, че брат им
– подс. Я.Г.К. има намерение да
продава наследствения им имот, никога не
били дали съгласието си за това и не желаели той да бъде продаван.
Свидетелите
Петя Иванова Ангелова и Басри Ешреф Шефкет живели на семейни начала. Те
притежавали
бюро за преводи и легализация на документи „Трансперфект“ в град
Свиленград, находящо се на ул. „Георги Бенковски“ № 16. Същите
търсели поземлен имот, който да закупят за да отглеждат домашни животни в него.
По тази причина свид.Ангелова публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“ обява за
търсене на имот и на обявения от нея телефонен номер й се обадил подс. Я.Г.К.. При проведен помежду им
разговор се оказало, че двамата се познават, тъй като били съученици. Същият я
уведомил, че продава неговата част от имот с площ около един декар и половина в
местността „Брантията“. Свидетелите Шефкет и Ангелова видели имота и той им
харесал, но нямали налични пари в размер на 3000.00 лева, които подсъдимият искал за да им продаде имота.
Свид. Басри
Шефкет познавал отдавна свид.П., знаел за него, че живее постоянно в Р.Турция
и, че има пари. Затова му се обадил по
телефона и му обяснил, че желае да закупи селскостопански имот, но не му стигат
парите, поради което го помолил за заем. Свидетелят П. не дал веднага отговор,
но казал на свид. Шефкет, че като си дойде в България ще говорят допълнително.
Няколко дена след проведения телефонен разговор на неустановена дата в края на
месец Август, 2017 г., свид.П. ***, където се срещнал със свидетелите Ангелова
и Шефкет. Последният показал имота на свид. П. и на зет му, който го
придружавал. Т.П. харесал земеделския имот и затова решил да го купи за себе
си. Той обаче живеел постоянно в Турция и не можел да обработва нивата, затова
решил да предложи на свид.Шефкет, след като го закупи на свое име, да му го
остави да го стопанисват заедно със свид.Ангелова. Свид.Шевкет и Ангелова се
съгласили с предложението на П., след което свидетелят Басри Ешреф Шефкет се
обадил по телефона на подс. Я.Г.К. като го уведомил, че е
намерил купувач за имота. К. пристигнал в
офиса, където били свидетелите Ангелова, Басри Шефкет, П. и зетя на последния.
При проведения помежду им разговор, подсъдимия заявил на свид.Т.П., че продава
неговата част от общ имот с площ 1,5 декара за сумата от 3000.00 лева. Свид.П.
се съгласил да направят сделката и дал на К. сумата
от 500.00 лева, която представлявала капаро за продажбата на имота. Уговорили
се, че след като подсъдимият подготви всички необходими документи, свързани с
продажбата, П. ще му доплати сумата от 2500.00 лева и ще изповядат сделката
пред нотариус. Няколко дена след тази среща, подс. Я.Г.К.
се
обадил по телефона на свид.Шефкет и го уведомил, че вече бил получил
необходимите документи, като му казал, да каже това на свид. П.. Свидетелят
Шефкет се обадил на П., казал му, че всички документи са готови и вече може да
закупи земеделския имот от подс. Я.Г.К..
По този повод, няколко дена след разговора със свид.Шефкет, свидетелят Т.П. на
11.09.2017 г. пристигнал в офиса на Басри Шефкет, където била и свид.Петя
Ангелова.
Свид.П. заявил, че желае да види нивата, която ще
купува и свид.Шевкет го завел в
местността „Брантия“ в землището на град Свиленград, където се
намирала нивата с идентификационен №
65677.581.56. Виждайки имота, П. счел, че нивата е на добро място, не е малка и
си заслужава да плати поисканата сума за да я купи. След като
двамата със свид. Шевкет се върнали в офиса му, последният информирал по
телефона подс. Я.Г.К. за решението на П. и подсъдимият
пристигнал при тях. Същият заявил, че майка му и сестра му също искали да
продадат техните части от общия земеделски имот, като всички дялове
представлявали площ с общ размер около 3300 декара. К. убедил свидетеля П., че
майка му нямала нищо против да бъде извършена продажба на този съсобствен недвижим
имот, имотът се намирал на добро място и
продажната цена на трите дяла била само 7000.00 лева. Подсъдимият не
казал, че има две сестри и не представил писмено пълномощно, с което другите
собственици дават съгласието си за продажбата на дяловете си, но уверил П., че
пред нотариус ще се явят той, майка му и
сестра му и тримата ще му продадат дяловете си от общия имот. Свид. Т.Е.П.
проявил интерес към сделката, доверил се на казаното от подсъдимият и затова
решил да закупи целия имот. В този момент обаче, П. нямал у себе си поисканата сума от 7000.00
лева и затова платил на подс. Я.Г.К. част от
продажната цена - сумата от 2500.00 лева, която носел у себе си.Уговорили се,
че след като П. доплати цената, в замяна подсъдимия да му прехвърли
собствеността върху имота. В тази връзка свид.Ангелова изготвила
Приемо-предавателен протокол от 11.09.2017 г., в който като купувач се подписал
свид. П., а като продавач се подписал лично подс. Я.Г.К..
Като
свидетели на предаването на парите положили подписите си свид.Петя Ангелова и
свид.Басри Ешреф Шефкет. В този протокол било записано, че предадената сума от
2500.00 лева била част от сумата „за закупуване на парцел, собственост на Я.Г.К..“ След като П. дал
сумата от 2500.00 лева на подсъдимия, последният казал, че ще му трябва
известно време за да подготви документите и за парцела на майка му и обещал на П.
да го уведоми, когато е готов за да финализират сделката. Договорили се, че
докато подсъдимият подготвя документите, свид.П. да събере останалата
неизплатена част от продажната цена за имота в размер на 4500.00 лева, за да
плати на продавача-подс. Я.Г.К., за което бъде изготвен и нотариален
акт. П. бил спокоен защото считал, че след като са подписали протокола за
предадените от него пари, че е
постигнато между него и подс. Я.Г.К. съгласие и сделката ще бъде
приключена успешно. Тъй като подсъдимият не се обаждал на свидетеля П., той от
своя страна проявил активно поведение,
като се опитал неколкократно да се срещне с подс. Я.Г.К., за да му даде
останалата част от парите и да получи собствеността върху процесния недвижим
имот. Затова, на 22.09.2017 г. свидетелят отново пристигнал в град Свиленград и
отишъл в офиса за преводи и легализации на документи, където работел
свид.Шефкет. Там се срещнал отново с подсъдимия,
който носел само един документ. Това било скица на продавания от подс. Я.Г.К. имот с идентификатор
65677.581.56, находящ се в местността „Брантия“ в землището на град Свиленград,
изготвена от Службата по геодезия, картография и кадастър в гр.Хасково. Подс. Я.Г.К. показал
скицата на свид.П. и му казал отново, че
все още има да взема някакви документи от съда и затова все още не може да му
прехвърли собствеността върху имота. Уверил го обаче, че след като получи тези
документи, вече окончателно ще приключат сделката и нивата ще бъде собственост
на свид.Т.П.. Виждайки скицата и убеден от подсъдимия, че всичко ще е наред,
свид. П. не се усъмнил в истинноста на думите му и предал остатъка от
уговорената сума за покупката на имота – сумите от 150.00лв. и 1550.00 евро на подс. Я.Г.К.. Като доказателство за предадените
пари свид.Шефкет изготвил Разписка от дата 22.09.2017 г. Разписката била
подписана от подсъдимия и от свид.П.. В нея било отразено, че подсъдимият
получава сумите от 1550.00 евро и 150.00 лева дадени му от П. за
покупко-продажбта на „един парцел земя
от 3442 кв.“.
И при двете срещи
между постр.П. и подс. Я.Г.К. последният не представил
документ за собственост на земята, не представил и пълномощно от сънаследниците
на имота с който го упълномощават да го продава, но свидетелят П. считал, че може да му се
довери, понеже били подписали документи /Приемо-предавателния протокол от
11.09.2017 г. и Разписката от 22.09.2017 г./
и тъй като разговорите им били провеждани винаги пред свидетели /Ангелова и Шефкет/. След като
подсъдимия заявил, че ще трябва да подготви още документи, свидетелят П. му дал
още 200.00 лева за разходи за издаването на нужните документи, а той самият си
тръгнал за Р.Турция. Уговорили се подсъдимият след като подготви до няколко
дена останалите документи, че ще уведоми за това П., след което същият
ще си дойде в България, за да изповядат продажбата на земеделския имот пред нотариус. Въпреки, че уговорката им била не след дълго
да финализират продажбата на процесния имот - с иден. № 65677.581.56, находящ
се в землището на град Свиленград, след като подс. Я.Г.К. подготви документите, това не
се случило. Наложило се свидетелят Т.П. да чака няколко месеца, но така и не
получил от подс. Я.Г.К. телефонно обаждане, че
документите са готови и вече може да завършат покупко-продажбата. По тази
причина свид.П. започнал да търси многократно подсъдимия по телефона, но
последният никога не отговарял. Затова свид.П. *** за да търси лично подсъдимия.
Правил това няколко пъти, като всеки път посещавал офиса на свидетеля Шефкет и
двамата заедно отивали до дома на подсъдимия, за да го търсят. Свидетелят
Шефкет от своя страна се обаждал на подс.
Я.Г.К.
и по телефона, уведомявал го, че П. го търси и той пристигал при тях. Винаги
заявявал обаче, че все още не бил готов с всички документи, необходими за
продажбата и по тази причина все още не можело собствеността върху нивата да
бъде прехвърлена на свидетеля П.. На последната проведена среща между П. и подсъдимия,
присъствали и свидетеля Шефет, двама приятели и зетя на пострадалия. Срещата
отново се провела в офиса на свидетеля Шефкет. Подс. Я.Г.К. и този път отново заявил, че
документите не са готови, поискал още пари
от П., но последният не бил съгласен да му дава още. Тогава подсъдимия
предложил на П. за тези пари, които му е дал да приключат продажбата и да стане
собственик само на частта от имота, която била негова собственост, но П. не се
съгласил и държал на първоначалната им уговорка, а именно, че платените от него
пари били за целия имот с обща площ 3300кв.метри. Тогава подс. Я.Г.К. показал на свид.П. документ,
който представлявал Удостоверение за характеристики на поземлен имот в
земеделска територия, който бил изготвен
от Службата по геодезия, картография и кадастър, гр.Хасково за
поземления имот с
идентификатор 65677.581.56, находящ се в землището на град Свиленград. На свид.П.
му направило впечатление, че в този
документ за площта на процесния имот било отразено, че е 1103 кв.м., а не 3300
кв.м., както подсъдимия бил му казал първоначално и за който бил платил пари.
Попитал подсъдимия, защо площта е по-малка от първоначално обявената от него,
на който въпрос подс. Я.Г.К. не отговорил, изпсувал, казал
му да се оплаче където иска и излязъл от
офиса ядосан. След това повече нито една среща не била проведена между подс. Я.Г.К. и свид.П. независимо, че
последният постоянно го търсел, обаждайки се по телефона и ходейки до дома му.
Подсъдимия не
отговарял на телефонните обаждания и се
укривал.Пострадалият – свидетеля Т.Е.П. така и не получил
собствеността върху недвижимия имот с иден.№ 65677.581.56, находящ се в
землището на гр.Свиленград. Подс.
Я.Г.К.,
от своя страна не му върнал парите, които бил получил, като продавач по договорената между
двамата покупко-продажба на същия имот и по този начин причинил на пострадалия П. имотна вреда в общ размер на 5681.34
лева.
Свидетелят П.,
разбирайки, че е станал жертва на измама от страна на подс. Я.Г.К., на 02.11.2017 г. подал жалба
в РП-Свиленград за извършената спрямо него измама.
По случая била направена проверка и било
образувано и проведено настоящото досъдебно производство.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
случая, е назначена графическа експертиза, видно от заключението на вещото лице
се установява, че именно подсъдимия е лицето, положило подписа си на частните документи,
удостоверяващи получаването на парите собственост на свид.П.. Изискани са и са
получени справки от банка „ДСК“-ЕАД, клон Свиленград, Агенция по вписванията,
служба „ГРАО“, при Общинска администрация-Свиленград, Агенция „ГКК“– Хасково и
други.
Разпитан по
досъдебното производство подс. Я.Г.К. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава кратки обяснения, които
не кореспондират с останалите събрани доказателства по досъдебното производство
и представляват негова защитна позиция.
От приетото като доказателство по делото справка за съдимост,ведно
с бюлетини към нея на подс. Я.Г.К. се установява ,че
същият е осъждан многократно,като що се отнася до извършени от него
измами,същият има влезли в сила присъди за тях едва през 2018година .
Видно от
приложената характеристика на подс. Я.Г.К.
има събрани данни относно криминални прояви на подсъдимият
на територията на Р.България,като са отразени предходни осъждания на същия.
По делото
е приложена ДСМПИС на подс. Я.Г.К.,видно от която същият е неженен, но
има 2 малолетни деца за които следва да полага грижи, не получава месечно трудово
възнаграждение и не притежава движими вещи,като
притежава 1/8 от процесния недвижим
имот/нива/ .
С оглед
процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : приемо предавателен протокол
от 11.09.2017година; приложените справки от „ГРАО“ при
Община Свиленград; Удостоверение за наследници; справка от банка „ДСК“-ЕАД,
клон Свиленград; справка за имот от АВ гр.Хасково; справка от Агенция “ГКК“,
ведно с Удостоверение за характеристика
и скица на имот; справка за пътувания на лице, Разписка
от 22.09.2017 г., Искане и справка съдимост,Декларация за семейно и
материално положение, както и от свидетелските показания на
Т.Е.П. ; Галина Г. Въгларова ; Мария Г. Кирпиева ; Басри Ешреф Шефкет ; Петя
Иванова Ангелова ;Николина Стоянова Кирпиева и характеристика.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената графологична експертиза, тъй като е извършена от вещо
лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, включен в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2018 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото
лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата
и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от
Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради
изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание
относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимият.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за
виновен и признава всички изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираната измама осъществена
от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/
и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и
вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че
деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт се
доказа по безспорен и категоричен начин .
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.209
ал.1 от Наказателния кодекс.
За да е налице
измама по този текст от НК, е необходимо деецът умишлено да въведе в
заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна
облага, че ще му извърши някаква услуга или ще му достави определени стоки, или
ще извърши някакво правно действие без същият да има намерение да се заеме с
изпълнението на поетия ангажимент, защото с поемането на задължението да
извърши определеното действие той цели само да си набави имотна облага.
Следователно престъплението измама ще бъде извършено, когато са налице следните
изисквания: 1) користна цел, 2) възбуждане на заблуждение у някого или
поддържане на такова с тази цел и 3) настъпване на имотна вреда за заблудения и
имотна облага за подсъдимия. Ето защо за осъществяването на престъплението от
значение е намерението на извършителя за изпълнението на поетото задължение при
получаването на сумите. За да е налице престъплението по чл. 209, ал.1 НК, е необходимо измамливите действия на дееца да са повлияли на
волята на пострадалия, поставяйки го така, че от своя страна да извърши
действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без
заблуждението, в което е въведен. Преследваната цел - имотна облага, трябва да
съществува към момента, когато се начева изпълнителното деяние - възбуждане или
поддържане на заблуждението.
Несъмнено в инкриминирания
период, подс.
Я.Г.К.
е осъществила престъплението „измама“, визирано в основния състав на чл.209,
ал.1, от НК, тъй като чрез своите действия, представяйки се за
съсобственик на процесния имот -нива, с идентификатор
65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в местността „Брантия“ в
землището на град Свиленград и пълномощник на
останалите съсобственици на имота,а имено на майка му и на сестра му,без да уточнява,че има и още
една сестра ,която също реално е имала дял в наследствени имот
оставен им от техния покоен баща, е формирала неправилни представи у пострадалия
Т.П. относно определени
факти от действителността –че е надлежно упълномощен от всички съсобственици и
има право да продава наследствения им имот -нива,
с идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в местността
„Брантия“ в землището на град Свиленград, което не е било обективно вярно и възможно за подс. Я.Г.К..
От всичко това следва правния
извод, че са на лице проявните форми на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1,
от НК, а именно възбуждане и поддържане на заблуждение у
пострадалия Т.П. в процесния период посочен в обвинителния акт .Налице са и
останалите признаци, съставляващи обективната страна на престъплението измама, пострадалия
Т.П. се
е разпоредил
с материални ценности /пари-2650.00
лева и 1550.00 евро /равняващи се на 3031.34 лева/ или общо в размер на 5681.34
лева / негова собственост
, въз основа на предварително формираната и поддържана невярна
представа, в резултат на което същите са получени от подсъдимият, който се е обогатил за
сметка на пострадалия П.. Между инкриминираното деяние и настъпилия
престъпен резултат е на лице пряка причинно-следствена връзка.
Несъмнено действията на подс. Я.Г.К. са показателни по
въвеждането в заблуждение на свид. Т.П., убеждавайки го в сериозните си
намерения, подписвайки съответно приемо-предавателен протокол за приемане на
пари от 11.09.2017 г. и разписка от дата
22.09.2017 г. и правейки
уговорките си пред свидетелите Петя Ангелова и Басри Шефкет. Тези твърдения и
това поведение на подсъдимия са създали невярна представа у свид. П., че подсъдимият има сериозни и
почтени намерения към него, а след
получаването на първите суми пари, съответно 500.00 лева, след това - 2500.00
лева от свид. П., подсъдимият
е продължил да поддържа заблуждението у него, че действително ще му продаде
имота, като за целта се снабдява с документи необходими за тази продажба.
Заявявал му, че имотът, който продава е лично негов, а в последствие, му казал,
че бил съсобствен, но продаван със съгласието на майка му и сестра му.
Заблуждавал го, че са му необходими още
документи и е искал допълнителни суми пари, за които не се били уговорили. В
тази връзка свид.П. му дал първоначално за подготовка на документите сумата от
500.00 лева, а след това - още 2500.00
лева, 1550 евро и 150 лева за покупката
на имота и отделно от тях подсъдимият получил и
200.00 лева за окончателно изготвяне на продажната документация. Подс.
Я.Г.К. е
бил напълно наясно, че няма как да продаде наследствения земеделски имот, тъй
като същият не е негова лична собственост, а е в съсобственост, състояща се от дяловете на 4-ма човека - неговия, този на
майка му и отделно на двете му сестри.
Свид. П. му давал исканите от
него суми пари, а подсъдимият
се е обогатявал неправомерно с тях.
И тъй като у подс.
Я.Г.К. изначално
е липсвало намерение да продава нивата и
не е имал никаква възможност да изпълни договореното със свид. П., за което е
получил 5681.34 лева, всичко това дава основание да се направи категоричният
извод, че Я.К. е извършил наказателноправна измама.
Предвид на това на 11.09.2017 година възбудил и до 22.09.2017
година целейки да обогати себе си е въвел в заблуждение и поддържал това заблуждение
у Т.Е.П., че като сънаследник е упълномощен от
всички други наследници на поземлен земеделски недвижим имот /нива/, с
идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в
местността „Брантия“ в землището на град Свиленград, че може да го продава и,
че ще му го продаде .
При така установената
фактическа обстановка, следва да се приеме, че от обективна и субективна страна
подс. Я.Г.К. е осъществил
състава на престъпление по чл.209, ал.1
от НК, за това че На 11.09.2017 година в град
Свиленград, обл.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у Т.Е.П. от гр.Свиленград, че като сънаследник е упълномощен от
всички други наследници на поземлен земеделски недвижим имот /нива/, с
идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в
местността „Брантия“ в землището на град Свиленград, че може да го продава и,
че ще му го продаде и до 22.09.2017 година поддържал това заблуждение у Т.Е.П.,
с което му причинил имотна вреда в общ размер на 2650.00 лева и 1550.00 евро
/равняващи се на 3031.34 лева/ или общо имотна вреда в размер на 5681.34 лева.
Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като същият е пълнолетно и вменяемо лице.
Причините за извършеното деяние
се коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимият и ниската правна куртура.
Налице е противоправност и наказуемост на деянието,
които са обективни елементи от състава
на престъплението, както и причинна
връзка между изпълнителното деяние и настъпилите обществено-опасни последици. Горното
резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
Подсъдимият Я.Г.К. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан
С оглед така приетата фактическа, съдът прие, че от обективна
страна подсъдимият в град Свиленград, обл.Хасково на 11.09.2017 година, с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Т.Е.П. от гр.Свиленград, че
като сънаследник е упълномощен от всички други наследници на поземлен
земеделски недвижим имот /нива/, с идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се
в местността „Брантия“ в землището на град Свиленград, че може да го продава и,
че ще му го продаде и до 22.09.2017 година поддържал това заблуждение у Т.Е.П.,
с което му причинил имотна вреда в общ размер на 2650.00 лева и 1550.00 евро
/равняващи се на 3031.34 лева/ или общо имотна вреда в размер на 5681.34 лева -
престъпление по чл.209 ал.1 от
Наказателния кодекс.
От
субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното
и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и са искал тяхното настъпване. Винаги при
преценката на вината, която е психическо отношение на дееца към деянието и
общественоопасните последици, изразено в умисъл или непредпазливост е
необходимо да се реализират действията на дееца, реализирани в обективната
действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на
подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че в съзнанието си подсъдимият е
имала изградени представи относно
общественоопасния характер на деянието ,относно
общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване,т.к. е бил
напълно наясно,че
никога не е бил упълномощаван от останалите сънаследници да продава от
тяхно име сънаслествените им квоти от наследствения процесен имот- поземлен земеделски недвижим
имот /нива/, с идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се в
местността „Брантия“ в землището на град Свиленград,видно от показанията на неговата
майка и двете му сестри. К.
не е упълномощаван изрично от името на останалите сънаследници да извърши разпореждане във връзка с
покупко-продажбата на земеделската наследствена зема
и в тази връзка К.
не е разполагал с каквито и да са правомощия за това.Срещайки се с Т.Е.П. и знаейки,че не е
упълномощен от останалите сънаследници на съсобствения им имот - поземлен
земеделски недвижим имот /нива/, с идентификатор 65677.581.56 с площ 1103 кв.метри, находящ се
в местността „Брантия“ в землището на град Свиленград, който Т.Е.П. е искал
да закупи
е решил да извърши измама по отношение на свидителя .Подсъдимият е възнамерявал да създаде
невярна представа у Т.Е.П. като
го
заблуди, че има представителна власт касателно правото да се
разпорежда
с недвижимия
имот, каквато той
не е притежавал и действително е създал такава невярна представа и е продължил
да поддържа тази невярна представа у пострадалия.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимият
съдът взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието,
а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му.
Отчете
се също като смекчаващи вината обстоятелства: оказаното съдействие от страна на подсъдимият в съдебното
производство, както и тежкото му материално състояние-същият е безработен и има
две мамолетни деца,за които следва да полага грижи, като отегчаващи – съдът констатира обремененото му съдебно минало,
факта че наложените наказания по предходни осъждания, не са оказали
превантивната си и превъзпитателна роля спрямо него,характеристичните данни
описващи го
като криминално проявен , липсата на каквато и да е критичност към извършеното, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните отговорността
обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът да определи наказание при баланс
на оттегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 1година до 6 години и съобразно чл.58а,ал.1
във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година и шест месеца като на основание чл.58а,ал.1от НК
намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно 6 месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година.
След
преценка на съдебното минало на подсъдимият
и като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо
подсъдимия така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” не следва да се отложи,а следва на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС наказанието “Лишаване от свобода” наложено на подсъдимият
,да бъде
изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим.
Определеното
при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Впредвид
признаването на вината на подсъдимата по
повдигнатото й обвинение и съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Я.Г.К.
да заплати по Републиканския бюджет, този на МВР, направените по
делото от Досъдебното производство разноски за извършена графологична
експертиза в размер 117,49 лв.,
вносими по сметка на ОДМВР - Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд –
Свиленград.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................