Определение по дело №1917/2020 на Административен съд - Варна

                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                             №       /           2020г.

 

     Административен съд-гр.Варна,XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

като разгледа адм.д.№ 1917/2020г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:                       Производството е по реда на чл.147 ал.3 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н.П.Т. ЕГН ********** ***-АУ-263/20.01.2017г. на гл.инспектор при Дирекция “Местни данъци“ в община Варна, с който за жалбоподателя е установено задължение за Данък превозно средство в размер от 420 лв. и лихва в размер от 106.09лв.

В производството по  проверка на редовността и допустимостта на жалбата съдът установи, че се констатира нередовност, която е пречка по допустимостта и следва да бъде отстранена.

Поради това, с Разпореждане №9595/02.09.2020г.    е дадена  възможност на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението: 1/ Да посочи акта, който оспорва, като съобрази регламентацията в разпоредбата на чл.147 ал.3 ДОПК; 2/ Да формулира искане, по отношение на акта, който оспорва след уточнението по т.1; 3/ Да представи доказателства, сочещи на подаване на жалбата в регламентирания в разп. на чл. 147 ал.3 от ДОПК, седемдневен срок; 4/ Да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд Варна  държавна такса в размер от 10 лв.

С молба вх.№11112/14.09.2020г., жалбоподателят е въвел искане за прогласяване нищожността на АУЗ № МД-АУ-263/20.01.2017г. на гл.инспектор при Дирекция “Местни данъци“ в община Варна.

Като съобрази гореизложеното искане, съдът възприема жалбата като недопустима, на следните мотиви:

С АУЗ № МД-АУ-263/20.01.2017г. на гл.инспектор при Дирекция “Местни данъци“ в община Варна е установено задължение за жалбоподателя за Данък превозно средство в размер от 420 лв. и лихва в размер от 106.09лв.

Съобразно чл.106 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 и може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Жалбоподателят е подал жалба по административен ред, рег. № МД-Т20000436ВН/23.01.2020г. и с Решение №МД-РЖ-001/20.03.2020г., жалбата е оставена без разглеждане, поради преклузия.

Съобразно чл.144 ал.1 и 2 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, като разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, именно в която хипотеза се провежда обжалването и на Актовете за установяване на задължения. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.

Въпреки отправеното указание, жалбоподателят да съобрази подлежащият на оспорване по съдебен ред, акт, това не е сторено, като в уточняващата молба е отправено искане да бъде прогласен за нищожен актът за установяване на задължение. Последният, съобразно гореизложената регламентация не подлежи на обжалване директно пред съда, респективно обжалваемият акт е постановеното решение. Съдът не разполага с правомощия служебно да възприема предмета на оспорване, а е обвързан от въведеното пред него искане.

Анализът на гореизложената регламентация, в аспекта на въведеното искане, налага извод за недопустимост на производството, образувано по  жалба срещу неподлежащ на обжалване по съдебен ред акт. Доводите, изложени в уточняващата молба са несъвместими с регламентираното производство по обжалване в конкретния случай.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.159 т.1 от АПК, производството по  жалбата на Н.П.Т. ЕГН ********** ***-АУ-263/20.01.2017г. на гл.инспектор при Дирекция “Местни данъци“ в община Варна следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :                                                                   

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.П.Т. ЕГН ********** ***-АУ-263/20.01.2017г. на гл.инспектор при Дирекция “Местни данъци“ в община Варна, с който за жалбоподателя е установено задължение за Данък превозно средство в размер от 420 лв. и лихва в размер от 106.09лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1917/2020г. по описа на Административен съд -Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на РБ.                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: