Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15170 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от В.Б.Н., ЕГН **********,***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19 лв., представляваща заплатена на 29.07.2019 г. без
основание такса за възстановяване на електрозахранването в обект на потребление
с абонатен № *** и клиентски № ***, начислена по фактура № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
31.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12106/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на
29.07.2019 г. ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 19
лв. за възстановяване на електрозахранването в обект на потребление с абонатен
№ *** и клиентски № ***, за което е издадена фактура
№ *** от „Е.П.“ АД. Ищцата счита, че плащането е извършено без основание. В
тази връзка излага, че чл. 37, ал. 1, изр. второ от ОУПЕЕ, предвиждаща
заплащането на определена сума като условие за възстановяване на
електрозахранването, противоречи на чл. 122-124 ЗЕ. Отделно поддържа, че
клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП, доколкото
доставчикът на ел. енергия не е извършил никакви разходи във връзка с
прекъсване или възстановяване на захранването, както и понеже изисква от
потребителя предварително заплащане на суми, едностранно определени по размер
от него.
Твърди, че за недължимо заплатената сума от 19 лв. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12106/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна, срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и
претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. И.З., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че ищцата е потребител на ел. енергия за процесния
обект. Излага, че съгласно ОУ ДПЕЕ потребителите са длъжни да заплащат
доставената и консумирана ел. енергия е срок, като изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходима изрична покана
за заплащане на дължимите суми.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк.
Н.Й., поддържа отговора на исковата молба и искането по същество на спора. Допълва,
че правното основание за начисляване на процесната такса възстановяване е чл.
21, ал. 3 от Общите условия и чл. 124 от Закона за енергетиката. Позовава се и
на решение на ДКЕВР от 06.10.2010 г., с което е определена стойността на
таксата. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана по делото
писмена защита поддържа, че клаузата, предвиждаща заплащането на процесната
такса, въвежда реализирането на гражданската отговорност на потребителя по
повод виновното неизпълнение на договорните му задължения за заплащане на
дължимата цена за ел.енергия и затова не е уговорена в негова вреда, нито
ограничава правата му по ЗЕ.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като
безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е налице валидно
възникнало договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия в обект
на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ
се в гр. Варна, при публично известни Общи условия.
От приложените извадки от списък за прекъсване
на обект с абонатен № *** и клиентски № *** (л. 51), респ. за възстановяване на
същия обект (л. 50), се изяснява, че в процесния обект на потребление електрозахранването
е прекъснато поради незаплащането на сумата от 85,58 лв. по издадената от „Е.П.“
АД фактура № ********** от 20.06.2019 г. за потребена електрическа енергия в
периода 23.04.2019 г. – 22.05.2019 г. (л. 52), както и че същото е възстановено
на 29.07.2019 г. след заплащането на дължимата сума, за което е начислена „експресна
такса“ от 19 лв.
Видно от приложения фискален бон от 29.07.2019
г., издаден от „Е.П.“ АД (л. 5), ищцата е заплатила в полза на ответното
дружество процесната сума от 19 лв. за възстановяване на електрозахранването,
за което е издадена фактура № *** Към доказателствения
материал е приобщена и въпросната фактура (л. 17).
Приобщени са също и Общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР (л. 19 и сл.), както и извлечение от протокол № 144 от 06.10.2010
г. от закрито заседание на ДКЕВР (л. 39 и сл.), обективиращо
решение, според което Комисията ще приема като икономически обосновани
единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност на
посочените дружества, вкл. „Е.П.“ АД, които не надвишават посочените в
инкорпорираната в протокола таблица, включваща цена от 19 лв. с ДДС за
възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител от електрическо табло.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 12106/2019
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 31.07.2019 г. от В.Б.Н. срещу „Е.П.“ АД заявление
е издадена заповед № 5998/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК с предмет процесната сума в размер на 19 лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 325 лв. за разноски в заповедното производство. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение и е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, като в указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил положителния установителен иск, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както
и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК
(съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), поради
което съдът намира, че предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на същия е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между страните по повод доставка на
електроенергия в посочения обект на потребление и заплащането на процесната сума
в полза на ответника „Е.П.“ АД. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В тежест на ответника е да
докаже, че плащането е извършено на валидно правно основание.
Безспорна между страните е
облигационната връзка между тях, като от обсъдените доказателства се
установява, че сумата от 19 лв. по издадената от ответното дружество фактура е
заплатена.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на правно основание за начисляването на процесната такса за
възстановяване на електрозахранването.
Поддържайки
становище за законосъобразност на начислената сума, ответникът „Е.П.“ АД се
позовава на приложимите между страните Общи условия. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с
което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД, влезли в сила на 07.09.2014 г., поради което по отношение на вземането по
издадената от ответника фактура от 29.07.2019 г. са приложими Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (ОУ ДПЕЕ). Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ „Е.П.“
АД има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или
ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне
забава в плащанията на дължими суми. Според чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ след
отпадане на основанията за прекъсването „Е.П.“ АД изисква от
„Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия, като, когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последният заплати на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение
Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването.
От
цитираните клаузи от ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата за
възстановяване е обусловена, от една страна, от виновно неизпълнение на договорните
задължения на потребителя и, от друга страна, от извършването на разходи от
доставчика за прекъсването, респ. възстановяването на захранването. В случая е
безспорно, че потребителят не е бил изправна страна по договора, но липсват
каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на
ответното дружество, които да оправдаят изискваната насрещната парична престация от абоната. Отговорността на последния за
собственото му неправомерно поведение се изразява в невъзможността му да ползва електрическа
енергия след прекъсването на електроснабдяването в обекта, но няма никакво
основание за разширяване на тези отговорност чрез натоварването на потребителя
с допълнителни парични задължения, за които не е предоставена никаква реална
услуга.
Отделно,
съдът намира за основателни възраженията на ищеца за неравноправност на
обсъжданата клауза на чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ (идентична по съдържание с
клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2014 г., оспорена в исковата молба),
като съображенията за това са следните:
В разглеждания случай
абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият има качеството „потребител“
по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила, регламентирана
в посочения специален закон. Според чл. 143, т. 2 ЗЗП неравноправна клауза е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Правата
на потребителите на енергийни услуги са регламентирани в Закона за
енергетиката, като в същия са изрично уредени и правилата за преустановяване
на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия - Глава Девета, Раздел XI от
ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа
енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. При отстраняване на причините, довели до
преустановяването на снабдяването, за енергийното предприятие възниква
задължение да възстанови същото - арг. от чл. 124 ЗЕ.
Следователно законът не обвързва възстановяването с предварително заплащане на
допълнителни такси от страна на потребителя и начисляването на такива от страна
на доставчика ограничава правата на икономически по-слабата страна по правоотношението.
Респективно клаузата в ОУ ДПЕЕ, предвиждаща такава такса възстановяване, е
неравноправна и нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 във вр.
чл. 143, т. 2 ЗЗП, доколкото няма данни да е уговорена индивидуално.
Нещо повече - дори да бъдат
реализирани разходи във връзка с възстановяването (каквито в случая не са
доказани), с оглед регламентираното в чл. 124 ЗЕ задължение на енергийното предприятие за
възстановяването на снабдяването при отстраняване на причините за неговото
преустановяване, предварителното заплащане на тези разходи от страна на
потребителя не може да бъде изисквано. Фактът, че размерът на таксата е
определена съобразно указанията на ДКЕВР, дадени с решението от 06.10.2010 г.,
на което се позовава ответникът, не опровергава този извод, доколкото ответното
дружество изобщо няма основание да изисква от потребителя каквото и да е
допълнително плащане като условие за изпълнение на собственото му законоустановено задължение.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че начислената такса за възстановяване е заплатена от ищеца в
полза на ответника при първоначална липса на основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД. При този извод предявеният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен, като
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 31.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 325
лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г. (л. 4), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 325 лв. за разноски по ч.гр.д. № 12106/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на „Е.П.“ АД по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани
от насрещната страна в заповедното и в исковото производство, направени
съответно във възражението по чл. 414 ГПК и в отговора на исковата молба, тъй
като въпросните възнаграждения са в нормативно установените в чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 1, респ. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. минимални размери.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че ответникът „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ
на ищеца В.Б.Н., ЕГН **********,***, сумата
от 19 лв. (деветнадесет лева), представляваща заплатена на 29.07.2019 г.
без основание такса за възстановяване на електрозахранването в обект на
потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, начислена по фактура № ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 31.07.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12106/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 325 лв. (триста двадесет и
пет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********,***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: