О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260089
Пловдив 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на шестнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 64/21г. по описа на съда.
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.
С протестираното Определение състав на Хасковския
окръжен съд е отменил постановление от 6.10.2020 година на Прокурора от
Окръжна прокуратура - *, с което е прекратено наказателното производство, водено по следствено
дело № 106/2019 г. по описа на * – *, представляващо Преписка
№1258/2019 год. по описа на ОП – *, водено за престъпление
по чл.124 ал.1 вр. чл.130 от НК затова, дали
вследствие на умишлено нанесена на 15.04.2019 год. в гр.*, област *лека
телесна повреда, по непредпазливост е причинена смъртта на Н.И., настъпила на 18.05.2019 год. в гр.*и върнал делото на
прокурора за изпълнение на дадените
с настоящото определение указания.
Недоволен от посочения съдебен акт е останал прокурорът и го протестирал с доводи за необоснованост и незаконосъоразност. Претенцията е насочена към отмяна на
определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
По допустимостта на протеста:
Протестът
е подаден
в законоустановения срок, от субект с нужната процесуална легитимация, което позволява разглеждането
му по същество.
По същество на протеста.
Разгледан по
същество протестът е неоснователен.
Окръжният съд, осъществявайки
контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство е изразил
сериозно несъгласие с изложените от прокурора съображения относно изясняването
на въпроса за причинно – следствената връзка между телесната повреда причинена
на пострадалия Н.И. и смъртта му, настъпила по – късно.
Според Окръжния съд, в хода на
досъдебното производство въпросът дали инкриминираните телесни повреди,
причинени на пострадалия И.са довели до настъпване на смъртта му е останал
неизяснен.
Настоящата инстанция изцяло споделя
така сторения от първоинстанционния съд извод.
Прокурорът в разрез с императивите на чл. 13 и
чл. 14 НПК не е обсъдил с необходимата прецизност и задълбоченост установените
в хода на досъдебното производство обстоятелства, имащи значение за разкриване
на обективната истина. Това е довело до недостатъчна, а от там и до неправилна
оценка на фактите и относимостта им към предмета на доказване, а от там и до
неправилност на правните изводи.
Няма
спор, че въпросът за причинно – следствената връзка е основен в предмета на
доказване по делото. Вярно и, че причинната връзка между дадено общественоопасно
деяние и престъпния резултат е обективен факт, който съществува вън и
независимо от човешкото съзнание. Наказателното право излиза от по-широко
понятие за "причината", като включва в нея и факторите, които са само
"условие" за настъпване на резултата. Причинна връзка съществува, щом
като деянието е било едно от необходимите условия (conditio
sine qua non) за настъпване на общественоопасния
резултат, т.е. щом като деянието е обективна предпоставка, без която резултатът
не би настъпил по такъв начин, в този вид, на съответното място, време и т.н.
За да се прецени налице ли е причинна връзка между дадено деяние и настъпилия престъпен
резултат, трябва да се отговори на въпроса - щеше ли да настъпи резултатът, ако
деецът не беше извършил това действие.
По принцип
прокурорът е прав, че въпросът за причинно – следствената връзка е фактически и
следва да се констатира от съответния компетентен орган на съдебната власт. Но
когато за установяването на релевантните за решаването му факти са необходими
специални знания, каквито прокурорът и съдът не притежават, то е наложително
ползването на вещи лица, притежаващи съответните знания.
За
изясняване в пълна степен на предмета на доказване по настоящия казус във всички случаи следва да бъдат
установени медико-биологичните признаци на нараняванията, причината за смъртта и
връзката между тях. Казано по друг начин, следва да се установи по един безспорен, несъмнен и
категоричен начин дали инкриминираните телесни повреди са тази обективна предпоставка, без която смъртта не би настъпила по такъв начин, на
съответното място и
в посоченото време.
Доказателства в тази насока не са
събирани от органите на досъдебното производство и проблематиката, имаща
съществено значение за правилното решаване на делото, е останала неизяснена и
нерешена.
Поради това решаващият извод на прокурора за
това, че инкриминираните телесни повреди не са необходимото условие за настъпване на смъртта
на пострадалия се явява необоснован, защото медико-биологичните признаци на
нараняването и
отношението им към причината за смъртта не могат да бъдат
предмет на тълкуване от органите на досъдебното производство или съда, тъй като те са от
компетенция на лекар
– специалист. Ето защо за изясняването на тези въпроси във всички случаи е
наложително назначаването на съдебно – медицинска експертиза по простата
причина, че органите на досъдебното производство и съдът не разполагат с такива
специални знания.
Настоящият
състав не намира за необходимо да коментира поставеният от прокурора в протеста
„риторичен“ въпрос, защото отговорът му е вън от компетентността на съда и е
единствено и само в правомощията на съответната прокуратура.
Обобщено, в разглеждания случай не е безспорно установено, дали смъртта на пострадалият Н.И. би настъпила, независимо и вън от осъществената
физическа интервенция върху телесния му интегритет при сбиването му с други лица
в бар „*“ в гр. *на 15.04.2019г. и това не може да стане без назначаване на
експертиза по реда на чл.144, ал.1 НПК и използването на специалисти,
разполагащи с необходимите специални знания в областта на медицината.
След като органите на досъдебното производство
не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина в пълен обем,
постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява
необосновано и незаконосъобразно и правилно първата инстанция го е отменила и
върнала делото на прокурора за допълнително разследване.
Всичко това води до
извода, че определението на първата инстанция, с което е отменено
постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8, вр. ал.
6, т. 1 НПК Апелативния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260010/13.01.2021 г. по чнд
№ 554/20г. на Окръжен съд Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.