№ 2312
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Ал. Малчев
Членове:Розалина Г. Ботева
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100508340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г. ЛЮБ. З., действащ чрез адв. К.
срещу разпореждане от 13.05.2022г. по изпълнително дело № 20178560403231 по описа
на ЧСИ Б.Б., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно.
Развива съображения, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, доколкото според
длъжника, производството било прекратено на посоченото основание по силата на
закона. С жалбата се поддържа, последната дата на изпълнение по наложения запор
била 19.07.2017г., след което в период от 2 години не били поискани, нито извършени
никакви изпълнителни действия, довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В обобщение на доводите си заявява искане отказът да бъде отменен и съдът да
постанови прекратяване на производството по изпълнението.
По делото не е постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя
“ЕОС М.” ЕООД.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Б.Б. излага
съображения за неоснователност на жалбата. В резюме излага фактологията и
процесуалното развитие на изпълнителното производство- поисканите от взискателя и
предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на
1
вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който производството е образувано.
Изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата.
Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се
е прекратило на това основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20178560403231 по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано
въз основа на молба, подадена на 12.10.2017г. от взискателя “ЕОС М." ЕООД срещу Г.
ЛЮБ. З. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми,
съгласно изпълнителен лист от 18.07.2017г., издаден по ч. гр. д. № 31805/2016г. по
описа на Софийския районен съд, 138 състав. Взискателят е посочил като
изпълнителен способ налагане на запор върху вземането на длъжника по банкови
сметки. Същият е възложил на съдия- изпълнителя извършването на действия по
събиране на вземането.
След образуване на изпълнителното дело, на 03.10.2018г., е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от неговия
работодател, а на 19.07.2019г.- до “Банка ДСК” ЕАД, с което е наложен запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки и до “С.Г.К.” ЕООД- за заложен запор
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.
С молба от 23.03.2021г. взискателят е поискал налагането на запор на
вземането на длъжника по банкови сметки и за възнаграждение за труд.
На 08.04.2022г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал
от съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със разпореждане от 13.05.2022г. молбата на длъжника е оставена без
уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Срещу отказа на ЧСИ Б.Б. да прекрати производството по изпълнителното
дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото
производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
2
състава на съда са следните:
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно- в началото на процеса, при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно- с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Всички предприети изпълнителни действия
след настъпването на перемпцията се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на
вземането е на взискателя- кредитор, поради което той има задължението със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло
в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата
на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя
искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица- прекратяване
на изпълнителното производство по право. По отношение на кръга от изпълнителни
действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята
тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
3
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда
да приеме следното:
Проверката на реализиралите се в пределите на изпълнителния процес
действия на страните и на органа по изпълнението показва, че многократно се е
стигало да прекъсване срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК чрез направата на изрични
искания до съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху определено
имущество на длъжника. В разглеждания случай последното изпълнително действие,
прекъсващо двугодишния срок подаването на молба 23.03.2021г., с искане за
предприемане на конкретно изпълнително действие- налагане на запор. Новият
двугодишен срок, считано от този момент, изтича на 23.03.2023г. Поради това към
момента на постановяване на обжалваното разпореждане не е изтекъл период от две
години, през който взискателят да е бездействал и да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Следователно към датата на постановяване на отказа от съдия-
изпълнителя не се е осъществил фактическия състав на процесуалната хипотеза на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния
изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като
по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. ЛЮБ. З., с ЕГН **********,
жалба срещу разпореждане от 13.05.2022г., постановено по изпълнително дело №
20178560403231 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, с район на действие Софийски
градски съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5