№ 200
гр. Кърджали, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000279 от 24.06.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на З.
Б. Р. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателката З. Б. Р. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в производството по установяване на
административното нарушение и при налагане на административната санкция били
допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Неправилно било определено мястото на
извършване на нарушението, същото не отговаряло на действителното фактическо
положение. В наказателното постановление не били посочени смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Жалбоподателката З. Р. управлявала
МПС, което е собственост на неин братовчед. Същият не я уведомил, че автомобилът е без
застраховка и затова била уверена, че документите са изрядни. З. Р. била млад шофьор и все
още нямала изградени навици да проверява за наличие на застраховка, винетка или
технически преглед, преди да потегли с чужд автомобил. Затова извършвайки визираното в
чл.638, ал.3 от КЗ, тя не действала виновно и не съзнавала нарушението. Наказващият орган
не съобразил въпроса за вината на жалбоподателката и издал един порочен акт. Моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно,
както и да осъди ответната страна да заплати направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен
1
защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че в акта и наказателното постановление не
било посочено конкретното място на извършване на нарушението съобразно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. В акта нямало номер на автомобила, а същият бил дописан на последния ред.
Наказващият орган не обсъдил и въпроса за субективната страна на нарушението.
Превозното средство било предоставено на жалбоподателката инцидентно и за кратък
период, като тя не знаела за липсата на застраховка. Конкретното деяние разкривало всички
признаци на маловажност, жалбоподателката не представлявала личност с висока степен на
обществена опасност. Затова актът на наказващия орган следвало да бъде писмено
предупреждение. Защитата настоява наказателното постановление да бъде отменено, като
моли и за присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия
орган, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя и
писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания
акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.05.2022 г. свидетелите А. М. и В. Д. – полицейски служители в Участък
Черноочене към РУ-Кърджали, били на работа и изпълнявали служебните си задължения.
Около 21.00 часа на същата дата те били позиционирани на път ІІІ-506 в с.Петелово,
обл.Кърджали, където спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Моторното
превозно средство се управлявало от жалбоподателката З. Б. Р., която се движела по
посочения път в с.Петелово, към ул.„Първа“ ** При проверката полицейските служители
установили, че водачът няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за управляваното моторно превозно средство. Същото било
собственост на Р. Б. Р. от ***, а не на жалбоподателката. Във връзка с установеното
нарушение на 23.05.2022 г. полицейският служител А. М., в присъствието на свидетеля В.
Д., на място съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ. З. Р. подписала и получила акта, вписвайки в същия, че няма възражения.
На 24.06.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което
жалбоподателката била санкционирана на основание чл.638, ал.3 от КЗ с „глоба“ в размер
на 400 лв. за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.
М. и В. Д.; Акт за установяване на административно нарушение от 23.05.2022 г.; Обяснение
2
на жалбоподателката от 23.05.2022 г.; ЗППАМ № 22-1947-000085 от 24.05.2022 г.; ЗППАМ
№ 22-1947-000086 от 24.05.2022 г.; копие от полица за застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС с рег.№ ***, с валидност от 10.08 часа на 24.05.2022 г. до 00.00 часа на
23.05.2023 г., което следва датата и часа на проверката и установяването на нарушението;
Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 292з-15
от 04.01.2022 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
на МВР; Справка за регистрация и собственост на МПС с рег.№ ***; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“
от 400 лв. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При възприетата по-горе
фактология и на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че на 23.05.2022 г. в с.Петелово, З. Р. е управлявала моторно превозно средство
„***“ с рег.№ ***, за което не е имало валидно сключен и действащ към процесната дата
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С това
си деяние тя е осъществила състав на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно управление
на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Затова правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност. При определяне на наказанието за извършеното нарушение,
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, като е
наложил на жалбоподателката предвиденото в единствено възможния размер наказание
„глоба“ от 400 лв.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на
жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от
компетентни длъжностни лица съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
състава на чл.638, ал.3 от КЗ признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.638, ал.3 от КЗ. Последната представлява сложен фактически състав, съдържащ
едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Текстът
3
предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Именно такава е и настоящата хипотеза - жалбоподателката не е била
собственик, но е управлявала моторното превозно средство без сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност”, които съставомерни факти са подробно описани и в
акта и в наказателното постановление. Ясно описано е и мястото на извършване на
нарушението. Показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства не
поставят под съмнение обстоятелството, че автомобилът е управляван от жалбоподателката
в рамките на с.Петелово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, т.е. на територията обслужвана от
РУ-Кърджали, както и в района на местната подсъдност на РС-Кърджали. Не съставлява
съществен пропуск описването на марката и регистрационния номер на автомобила в края
на обстоятелствената част на АУАН. Последното по никакъв начин не внася колебание кое е
моторното превозно средство, което е управлявано от жалбоподателката без задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл.57,
ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се посочи, че действително в атакуваното постановление
липсват посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче
административното наказание за установеното нарушение по КЗ е абсолютно определено в
закона по вид и размер – „глоба“ в размер на 400 лв. Затова дейността на наказващия орган
по индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без
да има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ на посочени
отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. В тази връзка
непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, макар и
да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да
води до отмяна на атакувания акт само на това основание. Още повече, че нарушението по
никакъв начин не е препятства извършването на съдебен контрол върху наказателното
постановление. На следващо място, жалбоподателката е осъществила нарушението виновно,
защото като правоспособен водач на МПС, от нея се изисква да спазва всички предвидени в
закона правила. Тя е трябвало да прояви необходимата загриженост и макар да не е
собственик, следвало е преди да потегли с автомобила да се увери, че същият има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, която по закон е задължителна. Това е
самостоятелно задължение на всеки водач на МПС, произтичащо от разпоредбата на чл.638,
ал.3 от КЗ, поради което и нарушителката не може да оправдае поведението си с факта, че
автомобилът е чужда собственост и не й е съобщено за липсата на застраховка. Краткият
опит на жалбоподателката като водач на МПС също не може да съставлява основание за
освобождаването й от отговорност. Правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на
обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административни нарушения
по чл.638, ал.3 от КЗ. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за
съставомерността вредни последици не са необходими. Предвид това, съдът намира, че
4
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателката не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1947-000279 от 24.06.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на З.
Б. Р. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА З. Б. Р. от ***, обл.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5