РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Варна, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203322 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.
А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Владимир Димитров-Майстора", №6,
ет.1, ап.1, депозирана чрез пълномощник – адв.Д.С. от ВАК, против Електронен фиш
Серия Г № 0033819, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е било
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв..
С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш, като се излагат
пространни аргументи за неговата незаконосъобразост.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен на посочените в
жалбата основания. Претендира и за присъждането на разноски.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № № 0033819 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това,
че на 17.03.2021. , в 15.33 часа в гр.Варна, по бул.“Христо Смирненски“ , на място с
GPS координати:43.225083,27.894538 било установено управление на МПС- лек
автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ В5575ТС, регистрирано в Р България,
което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение
по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство SD2D0024.
При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ било установено, че към дата 17.03.2021г. за лек автомобил
марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ В5575ТС няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е
собственост на Б. А. М., ЕГН **********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС.
ЕФ бил връчен срещу разписка на собственика на 26.07.2021г. Последната, в
законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на 29.07.2021. депозирала жалба
срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласи и и веществени.
Съдът кредитира и писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки/,
приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189,
2
ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:
Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който -
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е
допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в
Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
3
реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото
обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и
реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 17.03.2021г., видно от датата на неговото издаване /17.06.21г./ и
предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –29.07.2021., не е налице и
индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно
е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в
случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от
задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния
4
случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е
било установено управление на МПС / лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.
№ В5575ТС /, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш
съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата , към който препраща чл. 647, ал. 3
от КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се
твърди да е извършено от него.
Съдът намира, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да бъде
както физическо, така и юридическо лице, т.к. КЗ се явява специален законов акт
спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "глоба" за физическите
лица – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет лек автомобил марка
„Тойота Авенсис“ с рег.№ В5575ТС, е пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D за
контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване
на рег. номера. Видно от приложени по АНП Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133, валидно до 20.02.2028г. и Допълнение №18.07.55133.1
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че преносимата
система е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип пътна радарна
система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни
номера. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените
доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на
МПС по рег.№, че лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ В5575ТС е заснет
на 17.03.2021 г. да се движи в гр.Варна. Съдът намира, че от приложения по делото
снимков материал- снимки приложени по АНП е безспорно видно, че именно МПС-
лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ В5575ТС се е управлявал в гр.Варна,
по бул. „Христо Смирненски“ . От представената снимки както бе споменато по-горе е
виден както видът на превозното средство така и неговият регистрационен номер и
обстоятелството, че той се движи по път. Действително извлеченият от АТСС снимков
материал сочи единствено географски координати GPS
координати:43.225083,27.894538, но при въвеждане на тези координати в интернет
пространството /общодостъпно за всички/ безспорно се локализира именно гр.Варна,
бул. „Христо Смирненски“- място посочено в ЕФ.
С оглед възраженията в жалбата, следва да се посочи, че КЗ препраща към
приложимост на разпоредбите на ЗДвП единствено по отношение на условията и реда
5
за издаване на ЕФ /чл.647, ал.3 от КЗ/, но не и по отношение на условията и редът за
използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, които се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи -Наредба № 8121з-532 от 2015 г..
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд
за процесния автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата
17.03.2021г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като към тази дата
собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната
застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението
за сключване на ГО, като към дата 17.03.2021г безспорно е видно, че това задължение
не е изпълнено. Относно датата на адм. нарушение следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е датата на управлението на
МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор за задължителна
застраховка "ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира в процес на
движение. Поради което възраженията в жалбата и в този аспект не се споделят от
съда.
В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, с оглед на което и може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Видно от представения снимков материал,
системата автоматично посочва , че МПС няма застраховка ГО, което е видно и от
доказателствения пакет разпечатан от системата. Горното се потвърждава и от писмо
УРИ 365000-32320/29.07.2021г. на началника на Сектор ПП-Варна, с което преписката
е изпратена в съда. Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с
АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е
необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата
се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се
извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за
всички. Ето защо и съдът счита, че в случая не е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и НП. В този смисъл е и практиката на Административен съд- Варна- например
6
Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД №
114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др.
На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Възз. е собственик на описаното във фиша МПС,
а и той единствено е имал задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването
в ЕФ на тази разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е
издаден срещу собственика. Следва да се посочи, че с ЕФ за нарушение по чл. 483, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственика на МПС,
което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е собственик, но го е
управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени
в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че: "Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага". Последното изречение на цитираната норма указва, че
собственикът не може да представи пред наказващия орган декларация с данните за
лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т. е. не може да се
ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се издаде нов
против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От това
категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде само
против собственик. С оглед на което и съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на въззивника за соченото нарушение. В този смисъл Решение на
АДмС-Варна по касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г.
Цитираната и приложена от възз. съдебна практика на АдмС-Варна е напълно
споделяна и от настоящия състав, но описания в нея случай не е идентичен с
процесния, тъй като в разглеждания в решението ЕФ липсва съществен реквизит на
фиша, настоящия случай не е такъв.
От страна на възз. чрез неговия представител, не се ангажират доказателства в с.з.,
7
че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на визираното
нарушение е имал сключена задължителна ГО. Напротив от доказателствата по делото
е видно точно обратното.
Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват
съставомерни вреди, т.е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е
недопускане движение на МПС без валидна застраховка ГО.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените материално
правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ следва да бъде
потвърден.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
8
ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като са представен договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с ДДС/,
както и е същото е платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде потвърден/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0033819, издаден от ОД на МВР-
Варна, с който на Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Владимир
Димитров-Майстора", №6, ет.1, ап.1 за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 ,
вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е било наложено адм. наказание
„глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв..
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Владимир Димитров-
Майстора", №6, ет.1, ап.1 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №3322/2021г. на РС-
Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9