Номер 46309.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петя И. Петрова
Членове:Георги Йовчев
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно гражданско дело №
20203000500324 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната от ОС - Варна препирня за подсъдност за определяне на
родово компетентния съд относно произнасяне по предявени от „Роса Фероса“ ЕООД
против Р.Д.Я и В.Б.Н. искове, по които е образувано гр.д. № 2164/2020г. по описа на ОС -
Варна.
За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:
С определение от 10.07.2020г., постановено по гр.д. № 4056/2020г. РС – Варна е
приел, че с оглед цената на единия от предявените пред него искове за собственост
родовокомпетентен да разгледа спора е окръжния съд, поради което е прекратил изцяло
производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от повдигналия препирнята
ОС – Варна.
Съобразно изложените в исковата молба фактически основания и формулирания в
нея петитум ищецът „Роса Фероса“ ЕООД е предявил в условията на евентуално обективно
и субективно съединяване искове против Р.Д.Я и В.Б.Н., в качеството им съответно на
кредитор и длъжник по изп.д. № 20207180400116, образувано по издаден обратен
изпълнителен лист за въвод във владение, както следва:
1.Главни искове с правно основание 124 ГПК за приемане за установено, че
процесните имоти – самостоятелен обект в сграда, съставляващ ателие с гараж № 1, с
идентификатор 10135.1502.152.3.2. и административен адрес гр.Варна, ул.“Възраждане“ №
10 и ПИ с идентификатор 10135.2564.1529, с площ от 1060 кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н
Приморски, ул.“26-та“ № 15, ведно с изградените в него две постройки, заснети с
идентификатори по КК 10135.2564.1529.1 и 10135.2564.1529.2 не принадлежат на длъжника
Весела Блажева.
2.Евентуален иск за приемане за установено, че Р.Я. не е собственик на същите имоти
и не притежава изпълняемо право за въвод във владение върху тях.
3.Евентуален иск, спрямо иска по т.2 за приемане за установено, че ищцовото
1
дружество е собственик на процесните имоти, на основание придобивна давност, изтекла в
периода от 13.01.2014г., съответно 16.05.2014г. до предявяване на исковата молба.
И трите групи искове по същество са установителни искове за собственост, поради
което и на основание чл.69 ал.1, т.2 ГПК цената им се определя от данъчната оценка на
всеки един от имотите. В тази връзка релевантното в настоящия спор е каква е цената на
исковите претенции, касаещи ПИ с идентификатор 10135.2564.1529 и изградените в него
две постройки, заснети като самостоятелни обекти в КК, по отношение на които са
представени доказателства за отделни данъчни оценки, всяка една от които е под 50 000
лева.
Настоящият състав намира, че в случая, макар и притежаващи самостоятелни
идентификатори процесните две постройки не съставляват самостоятелен предмет на искова
претенция за собственост, а същите са въведени в предмета на спора от ищеца като част от
придобития от него по силата на сключен с нот.акт № 8/13.01.2014г. договор за замяна ПИ
10135.2564.1529, поради което и по арг. от разпоредбата на чл.92 ЗС предмет на исковата
защита е именно поземленият имот, ведно с изграденото в него, който в цялост е и предмет
на обратния изпълнителен лист за въвод /обстоятелството, с което обосновава правния си
интерес от предявените искове/.
Наред с това, заснемането на въпросните постройки като самостоятелни обекти в КК
не означава, че същите съставляват самостоятелни обекти по см. на т.39 на §5 от ЗУТ и като
такива да са годни самостоятелни обекти на правото на собственост. В представените по
делото скици двете постройки са посочени като „друг вид сграда за обитаване“. И ако за
първата от тях, описана в исковата молба като гараж с навес, стая и клозет може да се
приеме, че отговаря на легалната дефиниция за самостоятелен обект /имащ самостоятелно
функционално предназначение и наименование като гараж с обслужващи го помещения/, то
за втората липсват каквито и да било данни. По отношение на нея не може да бъде направен
извод, че е със самостоятелно функционално предназначение и отговаря на изискванията за
самостоятелен обект /вещ/, и не е обслужваща ползването на поземления имот или друга
самостоятелна сграда.
Ето защо, следва да се приеме, че цената на предявения главен иск и евентуални
искове досежно ПИ 10135.2564.1529 и изградените в него две постройки с идентификатори
10135.2564.1529.1 и 10135.2564.1529.2 е 84 102.50 лева. Следователно, на основание чл.104
т.3 ГПК вр. чл.210 ал.2, изр. последно ГПК компетентен да се произнесе по спора, предмет
на гр.д. № 2164/2020г. по описа на ОС – Варна е именно ОС - Варна.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявените от „Роса Фероса“ ЕООД
против Р.Д.Я и В.Б.Н. искове Окръжен съд – Варна.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3