РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 10.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа гр.
дело № 6471/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 72375/27.05.2016 г., предявена от Д.И.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
Д.И.И.
твърди, че на 01.01.2016 г., около 01:00 часа, на път ІІ-15, в посока от с. Войводово
за гр. Мизия, А.Е.Ф., при управление на лек автомобил „БМВ 525 ТД”, с рег. № ********нарушил
правилата за движение по пътищата, изгубил контрол върху управлението на
автомобила и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което
автомобилът излязъл извън платното за движение, като се преобърнал
неколкократно и се установил в селскостопански блок.
По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство № 1/2016 г. по описа на РУ-гр. Оряхово, което не било приключило.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е пътувал на предната дясна седалка
на автомобила. В резултат на ПТП, ищецът получил следните увреждания: Счупване на лява мишечна
кост, за което претърпял ортопедично-хирургично лечение (поставена метална
планка-пирон); Счупване на костите на черепния свод с кръвоизлив на твърдата
мозъчна обвивка и наличие на въздух в черепната кухина; Счупване на основата на
черепа с нарушена пневматизация на пазухите на криловидна кост; Счупване на
челюст по Льо форт 3 (трансорбитална фрактура засягаща целия лицев дял на
черепа); Мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието - сопор (дълбок
сън), очилат хематом и разкъсно контузна рана на лява буза;
След
ПТП, ищецът бил настанен за лечение в УМБАЛ „С.М.“ ООД, където му била
извършена оперативна интервенция - наместване с метална фиксация на лявия горен
крайник, и медикаментозно лечение. Ищецът бил изписан на 15.01.2016
г., като му било препоръчано да спазва постелен режим, който включвал повече
почивка, да не гледа телевизия или да работи с компютър, за да не се натоварва,
и да се пази от силни емоции и вълнения.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни и постоянни болки, страдания, затруднения да се обслужва
сам и необходимост от чужда помощ за всяка ежедневна дейност, наличие на ниско
нИ. на концентрация, което продължавало и към предявяване на исковата молба. Ищецът
изживял и емоционални и психически сътресения, изразяващи се в безпокойство,
притеснение, тревожност и намалено самочувствие. Настъпила промяна и в
психическото състояние на ищеца, с оглед невъзможността му пълноценно да се
развива в обществото.
Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение в размер общо на 1606 лева.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 525 ТД”, с рег. № ********включително
и на водача А.Е.Ф.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната
полица № BG/02/115002917142.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 01.01.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 1606 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършването на всеки разход до окончателното плащане
(съобразно уточнението, направено с молба от 07.02.2017 г., л. 111).
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.И.” АД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 01.01.2016 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
А.Е.Ф., като водач на лек автомобил „БМВ
525 ТД”, с рег. № ******. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни. Оспорва, че е извършен деликт А.Е.Ф., като водач на описания
лек автомобил. Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца Д.И.И., като твърди, че същият е пътувал
без предпазен колан при настъпване на процесното ПТП, и е извършил действия, с
които е разконцентрирал водача, като е допринесъл за това да загуби контрол
върху управлението на МПС, както и че е пътувал в автомобил от водач, който е
употребил алкохол. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди, и като
прекомерно завишен, като твърди, че не съответства на чл. 52 ЗЗД.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че е
пътувал с поставен обезопасителен колан, както и че не е знаел, че водачът на
лекия автомобил е употребил алкохол
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, протИ.правност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 01.01.2016 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 27.11.2015 г. във формата на
застрахователна полица № BG/02/115002917142, валидна от 28.11.2015
г. до 27.11.2016 г., З. „Б.И.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „БМВ
525 ТД”, с рег. № ********включително и на водача А.Е.Ф.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 19.01.2017 г.), а и се установява от Справка
от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 53).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 01.01.2016 г., около 01:00
часа, на път ІІ-15, в посока от с. Войводово за гр. Мизия, А.Е.Ф., при
управление на лек автомобил „БМВ 525 ТД”, с рег. № ********е нарушил правилата
за движение по пътищата, изгубил е контрол върху управлението на автомобила и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът е излязъл
извън платното за движение, като се е преобърнал неколкократно и се е установил
в селскостопански блок.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 01.01.2016 г. от дознател при РУ на МВР – гр. Оряхово, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът
има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен протокол, съставен от мл. автоконтрольор при РУ на МВР – гр. Оряхово, който е посетил мястото на ПТП – път ІІ-15, в посока от с. Войводово за
гр. Мизия. Видно от Констативния протокол, при ПТП е пострадал
ищецът Д.И.И..
По случая е било образувано досъдебно производство № 1/2016 г. по описа
на РУ-МВР-гр. Оряхово. С постановление от 11.05.2016 г. на Районна прокуратура
– Оряхово, досъдебното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 25, т. 2 НПК (видно от справка, приложена на л. 113 от делото).
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза
(АТЕ), което не е оспорено от
страните, и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице
доц. д-р инж. А.А., след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: На
01.01.2016 г., около 01.00 ч., на второкласен път ІІ-15, в посока от с.
Войводово към гр. Мизия, се е движил лек автомобил „БМВ 525
ТД”, с рег. № ********управляван от А.Е.Ф.. Автомобилът се е движил със скорост около 117 км/ч.,
преминал е в плавен ляв завой, който е бил с много голям радиус на кривина 1500
метра и при който критична скорост е била 326 км/ч. Вещото лице е посочило, че
при тази критични скорост, движението на автомобила в завоя не е било пряка
причина за настъпване на ПТП. По неустановено причини, на около 168 метра след
края на левия завой, лекият автомобил е напуснал платното за движение (на 50
метра след ориентира), под ъгъл 8°. След падане върху затревения терен, който е
с денивелация 2,0 м., при приземяването на автомобила се е откъснало едно от
колелата му и е излетяло до мястото на заораване, след което е продължило до
място където е намерено. При сблъсъка с терена, автомобилът е загубил устойчИ.ст
и е придобил силна ротация около надлъжната и напречната си оси. Така той е
продължил напред диагонално наляво със сложно транслационно и ротационно
движение, като се е преобърнат няколко пъти и се е удрял в земята, докато се е
спрял след 134,7 метра легнал на покрива си.
Видно от
заключението по АТЕ, причината за напускане на пътя е субективна - в действията
или бездействията на водача на автомобила, тъй като скоростта на движение на
автомобила (117 км/ч.) е била много по-ниска от критичната за левия завой (326
км/ч.) и автомобилът е напуснал пътя на 168 метра след края на левия завой. Водачът
е имал възможност да контролира движението си и ако е внимавал и е управлявал
автомобила си в платното за движение със скорост до 90 км/ч., не би допуснал
ПТП. Предвид малкия ъгъл на излизане от
пътя, вещото лице допуска, че е възможно заспИ.е на водача на автомобила.
Ненамирането на следи от гуми, преди излизане от пътя, доказва, че не е имало
рязко завИ.е наляво и изключва да е гръмнала гума.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
д-р М.М.Г., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице, след като се
е запознало с представената по делото медицинска документация (епикризи, изследвания,
съдебно – медицинско удостоверение, експертно решение), приело, че в резултат
на процесното ПТП, Д.И.И. е получил следните увреждания:
-
Контузията на мозъка, с остър
епидурален хематом в лявата челна област, което причинява постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за жИ.та;
-
Счупването на лявата челна кост,
с многофрагментното счупване на базата на черепа в предната черепна ямка, с
погълната кръв, с установената пневмоцефалия, което причинява нараняване
проникващо в черепната кухина;
-
Счупване на лявата раменна кост,
което причинява трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни;
-
Хематоми около очите, което причиняват
болка.
-
Разкъсно-контузната рана вляво
букално, което причинява временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Вещото
лице е посочило, че има категорична пряка причинно-следствена връзка между
телесните увреждания и механизма на ПТП.
Видно от
СМЕ, болките и страданията при травмите в областта на лицето (област, която е
богато инервирана) са с изключително голям интензитет. Силно болезнена е, и
води до продължително страдание, раната на бузата вляво. Силно болезнено е и
счупването на раменната кост. Световъртеж от централен произход във фаза на
субкомпенсация води до продължително страдание.
Вещото
лице е посочило, че ищецът все още не се е възстановил от черепно-мозъчната
травма (заключението е представено в СГС на 09.03.2017 г.), тъй като е развил
очаквано усложнение: световъртеж от централен произход във фаза на
субкомпенсация. Възстановяването на ищеца от тежката черепно-мозъчна травма ще
е в продължение на 1,6 - 2 години, като е възможно световъртежът от централен
произход да продължи и по-дълго. Счупването на раменната кост позволява след
проведеното оперативно лечение да бъде физически натоварен крайника след 3-4
месеца. Според вещото лице, с оглед възрастта на пострадалия, би могло да се
очаква пълно възстановяване, включително и от тежката мозъчна увреда.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И. К.. Съдът прецени със засилена
критичност показанията на свидетеля К., предвид най-близката му
родствена връзка с ищеца (свидетелят е баща на ищеца). След като взе предвид, че същите са
последователни, почиват на непосредствени впечатления, не се опровергават от
останалите доказателства и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитания по делото свидетел.
Свидетелят сочи, че на 31.12.2015 г. срещу 01.01.2016 г. е
празнувал Нова година заедно с Д., И. и съпругата си. А. (Ф.) не бил с тях. Д.
излязъл да си честитят Новата година с приятели, а свидетелят и съпругата му си
легнали. Към 08.30 ч., сутринта, свидетелят чул, че някой вика „отвън“. Било
едно момче с колата си, на задната седалка на която бил ищецът. Свидетелят
сочи, че Д. бил доста окървавен, неадекватен, ръката му висяла. Според И. К.,
момчето извадило Д. от колата (с която е реализирано процесното ПТП) и го
докарало пред дома му, като свидетелят не може да каже защо не го е закарало в
болница. В болницата, ищецът останал 13-14 дни. Първоначално не можел да
говори, а само си отварял очите. Когато се събудел, всичко го боляло. На
четвъртия ден, свидетелят говорил с него. Питал го какво се е случило, но
ищецът не знаел. След като бил изписан
от болницата, ищецът се прибрал в дома
си и около 4-5 месеца за него се грижели свидетелят и майка му. Ищецът изпитвал
трудности в ежедневното си обслужване, като станел, му се завивало свят. Свидетеля
сочи, че синът вече е по-затворен, не излизал.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът А.Е.Ф. е действал протИ.правно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. С оглед заключението по АТЕ, според което
процесното ПТП е настъпило след левия завой, а и скоростта на движение на
автомобила (117 км/ч.) е била много по-ниска от критичната за завоя (326 км/ч.),
съдът приема, че водачът не е допуснал нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП. Нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на водача на
режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи контрола за
движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава,
когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини, извън режима
на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление,
разсейване, заспИ.е и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на
несъобразяване с пътните условия – мокър път в случая – обвинение за
несъобразена такава е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са:
решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г.
по н.д. № 96/16 г. на ВКС, ІІ НО,
решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д.
1604/14 г. на ВКС, І НО).
Следователно
установяват се предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.” АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Д.И.И. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедлИ.ст и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности
на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
ПТП – 23 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху жИ.та на ищеца и начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО). Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на жИ.т на Д.И.И., съдът намира, че справедлИ.то
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 55 000 лева.
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По
делото са представени
фактура № **********/11.01.2016
г., и фактура
№ **********/11.01.2016
г., издадени от УМБАЛ „С.“ ООД, като доставчик на описаните
услуги, съответно: „потребителска такса“ и „такса
подобрени битови условия“, с получател Д.И.И., за сумата от 58 лева и 50 лева.
Видно от представените фискални бонове, сумите по фактурите са били заплатени.
Представена е фактура № **********/07.01.2016 г., издадена от „К.И.“ ЕООД,
с получател Д.И.И., за доставена стока: „хумерален пирон“ на стойност 1440 лева
(с ДДС), която сума е била заплатена (видно от фискален бон).
От заключението
по СМЕ се установява, че извършените
разходи са били необходими за лечението на ищеца и са били
направени във връзка с него.
Фактура
№ **********/11.01.2016
г. (и фискалния бон към нея) са представени по делото 2
пъти – на л. 48 и л. 50 (а в молбата от 07.02.2017 г. (л. 111) е описана два
пъти фактура
№ **********/11.01.2016
г.).
С оглед на изложеното, искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е доказан за сумата от 1548 лева. За разликата до
пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Д.И.И. е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
предпазен колан, че е извършил действия, с които е разконцентрирал водача, като
е допринесъл за това да загуби контрол върху управлението на МПС, както и че е
пътувал в автомобил от водач, който е употребил алкохол.
В
допълнителната исковата молба се твърди, че при настъпването на процесното ПТП,
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
По делото са представени заключение по автотехническа експертиза и
заключение по съдебно-медицинска експертиза, и двете извършени в досъдебното
производство, образувано по повод процесното ПТП (№ 1/2016 г. по описан а РУ –
Оряхово).
И двете заключения възпроизвеждат протокол за разпит на А.Е.Ф. от
04.01.2016 г. в досъдебното производство, в който Ф. е заявил „Д. ме помоли да
отидем с моята кола до гр. Мизия за да вземем приятелката му и да я докараме в
Крушовица да празнува с нас. … Аз седнах да управлявам автомобила си, а Делян
седна на дясната предна седалка. Не си бяхме сложили обезопасителните
колани“.
В заключението по СМЕ е възпроизведен протокол за разпит на Д.И., който в
досъдебното производство е заявил: На 31.12.2015 г. вечерта с приятелката ми
бяхме в село Крушовица … там посрещнахме и новата 2016 г. … там в заведението
беше и А.Ф. … той беше с колата си … по едно време дойде при мен и ме помоли да
дойда с него до гр. Мизия с неговата кола. Аз изобщо не бях пил алкохол, но не
обърнах внимание на А. дали е трезвен … А. седна на шофьорското място и
потеглихме. Аз си сложих предпазния колан“.
От така цитираните показания са видни протИ.речията, както относно това
къде е празнувал ищеца и кой е инициирал въпросното пътуване, така и относно
обстоятелството, дали ищецът е бил с предпазен колан, или не е бил.
Протоколът за
разпит на свидетел в наказателното производство
удостоверява единствено, че е съставен на посочената в него дата от
посоченото длъжностно лице, извършило разпит на свидетеля, които
факти обаче са неотносими към
предмета на спора. Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези
документи, същите се явяват недопустимо доказателствено средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се
събират пряко и непосредствено пред съда. Когато самият
протокол е представен по гражданското дело и е подписан от страна по него,
същият представлява изходящ от страната документ и би могъл да бъде извънсъдебно
признание на страна в производството, в случай, че съдържа неизгодни за автора
си факти.
В
настоящия случай, самите протоколи за разпит са възпроизведени в други
документи – представените по делото заключения по извършените в досъдебното
производство. Тези заключения не са годно доказателствено средство в
гражданския процес, включително и в частта, в която възпроизвеждат разпити на
свидетели от досъдебното производство, поради което и съдът не може да основава
изводите си на тях (така или иначе двете заключения изрично са изключения от
доказателствения материал по делото – с определението от 19.01.2017 г.).
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажира годни доказателства относно това, дали ищецът е бил или
не е бил с предпазен колан. Поради това, съдът приема, че не се установява, че
ищецът е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
В
Констативния протокол за ПТП е посочено, че водачът Ф. не е изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, поради „напускане на
местопроизшествието“, както и че му е издаден талон за кръвна проба от
служителите на РУ – Козлодуй.
В
представения по делото Фиш за спешна медицинска помощ № 1/01.01.2016 г. е
посочено, че от А.Е.Ф. е взета кръв за алкохол (л. 138).
Представено
е и извлечение от журнал за регистрация на взети кръвни проби, в който под № 58
е посочено, че на 01.01.2016 г., между 9.00 ч. и 10.00 ч. е взета кръвна проба
от А.Е.Ф., талон № 0321064 (л. 140).
Видно
от Протокол № 2 за извършената химична експертиза (л. 114), в предоставената за
изследване кръв, взета от А.Е.Ф. е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация 0.91 промила.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от
ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС, налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. В мотивите на ТР е посочено, че страната която се
позовава на съпричиняването (в случая ответника), следва да
установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт
на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима
грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е
употребил алкохол. Следователно
единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което
пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване
на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
делото не са събрани доказателства, че на ищеца е било известно, че автомобилът
е бил управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, респ. възможността за узнаване
при проявена дължима грижа за това. Липсват доказателства и че ищецът е
извършил действия, с които е разконцентрирал водача.
Следователно,
възраженията за съпричиняване са неоснователни, поради което и определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
С оглед на изложеното, съдът намира, че с
поведението си пострадалия не е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, поради което определените по-горе обезщетения не следва да бъдат
намалявани.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и
застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на
ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2016 г., а за имуществени
вреди – от настъпването им, както следва
-
сумата 58 лева – по фактура №
**********/11.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2016 г.
до окончателното плащане,
-
сумата 50 лева – по фактура №
**********/11.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2016 г.
до окончателното плащане, и
-
сумата 1440 лева – фактура №
**********/07.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2016 г.
до окончателното плащане.
Относно
разноските: На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 276
лева от общо направените разноски в размер на 400 лева (400 лв. х 0.69) -
депозити за експертизи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.М.Г., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 2054.94
лева (2978.18 лв. х 0.69).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 2247.50 лева от
общо направените разноски в размер на 7250 лева (7250 лв. х 0.31), вкл. депозит
за експертизи и (250 лева) и платено адвокатско възнаграждение по договор за
плавна защита и съдействие, приложен на лист 78 от делото (7000 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2261.92 лева – държавна
такса, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 55 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 01.01.2016 г., на път ІІ-15, ведно със законната лихва,
считано от 01.01.2016
г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 1548
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 01.01.2016 г., на път ІІ-15, ведно със законната лихва:
върху сумата от 58 лева – от 11.01.2016
г., върху сумата от 50 лева – от 11.01.2016 г., и върху
сумата от 1440 лева – от 07.01.2016 г., до окончателното им плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 276
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 55 000
лева до пълния предявен размер от 80 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над 1548 лева до пълния предявен
размер от 1606 лева – обезщетение за имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат А.М.Г., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 2054.94 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2247.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2261.92 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: