РЕШЕНИЕ
гр.София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора ................... като
разгледа доклад-ваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13 593 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 390851 от 20.04.2018
г., постановено по гр.д.№ 59 260/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав М.Ц.В.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ сумата 1 010,18 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за топ-лоснабден имот, находящ се в
гр.София, район „Подуяне”, бул.”*******, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и топлинна
енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2014 г. да отоплителен
сезон: 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., № **********/31.08.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г., ведно със законната лихва вър-ху нея от депозиране на
исковата молба – 29.08.2017 г., до изплащане на вземането, както и сумата 33,04
лева – такса за дялово разпределение за периода от м.06.2014 г. – м.04.2016 г.,
като искът относно главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1 010,18 лева до пълния предявен размер от 1 460,67 лева,
както и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 286,74 лева върху главницата за топлинна енергия за времето от
15.09.2014 г. до 18.08.2017 г. и за заплащане на обезщетение за забава в размер
на 7,46 лева върху таксата за дялово разпределение са отхвърлени, като
неоснователни.
Със същия акт на основание чл.78,
ал.1 ГПК М.Ц.В. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото
разноски, както следва: 241,77 лева – държавна такса, 464,00 лева – разноски за
вещи лица и 58,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД, ***.
Така постановеното
съдебно решение в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, ***
– чрез процесуалния му представител юрис-консулт Д. В жалбата се поддържа, че в
атакуваната част решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния
закон. Сочи се, че с разликата от изравнителни-те сметки е налице сума за
получаване за процесния период, са намалени задълженията за този период, които
са били изискуеми и дължими; че първоинстанционният съд не е взел предвид разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София от 2002 г., както и че съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, съгласно които сумите за топлинна енергия се начисляват
от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон
се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпре-деление. Изложени са доводи и че съдебно-счетоводната експертиза дава
вярно заключение относно дължимите суми, начислени на база реалното потребление
на топлинна енергия, с включени изравнителни сметки за периода, като последните
изравнителни сметки са станали изискуеми именно в процесния период, като се релевира
и твърдение, че сумата е все още дължима, доколкото изравнителната сметка касае
целия процесен период.
Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
от дружеството искове. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Ответницата по жалбата
– М.Ц.В.,*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала
отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея до прик-лючване на
устните състезания пред настоящата инстанция.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „М.Е.” ООД, *** не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-
казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част,
поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата
правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдител-ни искове с правно
основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 390851 от 20.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 59 260/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав не е обжалвано
и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответницата
М.Ц.В., ЕГН ********** искове, която на осно-вание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
връзка с чл.149 ЗЕ е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 1 010,18
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. и по общи фактури с № 005598-7092/31.07.2014 г., №
**********/31.08.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. за топлоснаб-ден
имот с абонатен
№ 141719, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2017
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 33,04 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за времето от м.06.2014 г. до м.04.2016 г., с
оглед на което със сила на пресъ-дено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпо-редбата на чл.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка
с чл.149 ЗЕ за ангажиране на отговорността на
ответницата по тези искове за признатите размери и периоди, като клиент на
топлинна енер-гия за битови нужди при общи условия относно топлоснабден имот:
апартамент № 4, находящ се в гр.София, район „Подуяне”, бул.”Сухата река”
№ 67, вх.”А”, ет.2, като собстве-ник на ½ идеална част от същия.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована недължимостта на разликата
до пълната заявена стойност на претенди-раното вземане за цената на доставена
за процесния период и
на обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за времето
от 09.08.2014 г. до 18.08.2017 г. в прие-тите в решението размери, изведени при
правилно установена по делото фактическа обста-новка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите
съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
Дължимост на претендираната като главница сума
за топлинна енергия в отхвърли-телната част не може да се обоснове, както с клаузата
на чл.31, ал.2 Общи условия за про-дажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” АД на потре-бителите в гр.София, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, така и
с нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, тъй като същите са ирелевантни към исковия
период, съотв. за разглеждания въпрос. Общите условия от 2002 г., на които се
позовава жалбоподателят, са действали до влизането в сила на 13.02.2008 г. на одобрените
нови такива с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г. и не са част от уредбата, регламентираща съществуващото между главните
страни облигационно правоот-ношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия за процесния времеви интер-вал. От друга страна: при определяне на
размера на дължимото се вземане относно топлин-ната енергия първоинстанционният
съд е взел предвид изготвените след края на отоплител-ните сезони изравнителни сметки от
третото лице-помагач, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е
съобразено и обстоятелството, че с предявения от ищеца иск от ответницата се
претендира заплащането на ½ част от стойността на консумираната
топ-линна енергия. Отчетен е и установеният в процеса факт, че тя е носител на
правото на собственост за ½ идеална част от топлоснабдения имот,
съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, т.ІІІ, дело №
372/1988 г. на нотариус Бележкова.
Действителната и
реално дължима се стойност на цената на доставената топлинна енергия за периода-предмет
на спора, следва да бъде определена по заключението на съдеб-но-техническата
експертиза /СТЕ/, изготвено на базата на реално потребеното количество на
топлинната енергия съгласно индивидуалните отчети на уредите за
дялово разпределение
и отчетите на общия топломер. Във връзка с размера на това главно задължение по
спора не следва да бъде кредитирана изслушаната съдебно-счетоводната експертиза,
тъй като този въпрос не е от компетентността на вещо лице-счетоводител, чието
заключение във визира-ната част е дадено съобразно счетоводните записвания,
извършени от ищеца, а не въз осно-ва на анализ на техническата документация
относно доставените количества топлинна енер-гия и изчисления по нормативно установените формули, в които са
заложени технически показатели.
В
съответствие със събрания по делото доказателствен материал по делото и
норма-тивните изисквания е обжалваното решение на СРС в частта, в която е
отхвърлен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение. При забавено изпълнение на парично задължение във
времево отношение в полза на кредитора възниква правото на получи обезщетение в
размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, ка-къвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата дялово разпределе-ние, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплаща-не
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава
и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответната страна на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последната не е изпаднала в забава и
не дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД до датата на подаване на
исковата молба.
Правилно като краен резултат, но
по различни съобразения, е атакуваното първоинс-танционно решение в частта,
касаеща втората претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД – относно глав-ницата за топлинна енергия.
С ангажираните до приключване на съдебното дирене пред СРС доказателства
жалбоподателят-ищец не е установил наличието на доставена топлинна енер-гия до
топлоснабдения имот-предмет на спора до м.01.2014 г. като количество и стойност,
по отношение на изпълнението
на което длъжникът да е изпаднал в забава в съответствие с клаузата
на чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофика-ция
София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, регламентиращи отношенията между страните в този
период.
По отношение на главните
вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия за
периода: м.02.2014 г. – м.04.2016 г. вкл., според мнозинството на нас-тоящия
състав ответницата не е изпаднала в забава относно плащането им, поради нищож-ност
на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи
условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г.,
на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен па-деж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на
чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължение-то за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страни-цата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата въз-можността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят
не може да бъде задължаван да направи значителни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да
направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. С оглед горното мнозинството на решаващия
състав на СГС приема, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от
2014 г. противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание
чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обстоятелство за вземанията
на ищеца за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014
г. – м.04.2016 г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от
2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, ответницата не е изпаднала в за-бава, тъй
като липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е предс-тавена
и покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на
нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода на
спора по искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в обжалваната част, макар и по частично различни мотиви, решението на СРС в
тази част като правилно следва да бъде потвърдено.
В осъдителната
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При приетия изход на спора на
жалбоподателя не се дължат разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК съдът не
дължи произ-насяне на това основание.
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 390851
от 20.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 59 260/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
63 състав в обжалваната отхвърлителна част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ище-ца „МХ Е.” ООД, гр.София.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
17.01.2020 г. по гр.д.№ 13593/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова