Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№769

04.11.2019 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:      

                                                                                                                                                        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №736 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                                

Образувано е по жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.П., подадена чрез пълномощник, против Решение №154/03.05.2019 г., постановено по АНД №290 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

       В касационната жалба се сочи, че се споделят изводите на съда относно извършеното нарушение и безспорната нужда това поведение да бъде санкционирано, както и че санкция в размер на 240.18 лв. се дължи. Счита се, че неправилно съдът бил определил размера на наложената санкция и че същата не следвало да е само в размер на 240.18 лв., а в размера, посочен в НП. Счита се за неправилна преценката на районния съд, обусловила изменението на наказателното постановление чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция. В случая имуществената санкция на „Интер Булинвест“ ЕООД била наложена за извършено нарушение на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС. Твърди се, че извършеното административно нарушение се установявало безспорно от обективна страна. Същото се доказвало от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, както и от показанията на органите по приходи, извършили проверката. Както било посочено и в решението на РС – Хасково, в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административното нарушение фактическа обстановка била намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление.

Счита се, че в случая не бил приложим привилегированият режим, регламентиран в разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС. Същият бил приложим по отношение на регистрираните по ЗДДС лица. Твърди се, че в случая неначисленият ДДС бил за данъчен период 18.07.2018 г. – 31.07.2018 г., когато „Интер Булинвест“ ЕООД не било регистрирано по ЗДДС. Установената фактическа обстановка сочела, че дружеството не било начислило ДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация в срок, които обстоятелства обуславяли приложението на разпоредбата на чл.180, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, но не и приложението на чл.180, ал.3 от ЗДДС. Текстът на чл.180, ал.3 от ЗДДС изрично и несъмнено сочел, че тази норма се прилага за нарушения по ал.1 на чл.180 и самата разпоредба не можело да се тълкува разширително. В случая санкцията, посочена в НП била правилно определена, поради което НП следвало да бъде потвърдено изцяло. Претендира се отмяната на обжалваното решението, вместо което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление.

Ответникът, „Интер Булинвест“ ЕООД, гр.Д., не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че Районният съд законосъобразно е изменил наказателното постановление, като е приложил по отношение на дружеството разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, въз основа на което е намалил размера на санкцията, поради което решението му следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С процесното решение Хасковският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №402320-F442992 от 29.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което за осъществяване състава на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.1, във връзка с чл.102, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на „Интер Булинвест” ЕООД,  гр.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 4803,7 лева, като съдът е намалил размера на имуществената санкция на 240,18 лева.

За да достигне до този краен резултат, въззивният съд е установил и подробно описал възприетата фактическа обстановка, като е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП. Развил е съображения за спазване изискванията относно съдържанието на тези актове, на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН относно съставянето на АУАН, и на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с момента на откриване на административното нарушение. Приел е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в НП се установяват безспорно.

За безспорно установено е приел, че „Интер Булинвест“ ЕООД е осъществило облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирало облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.06.2018 г. – 18.07.2018 г. над 50 000 лв. – а именно 52 322,46 лв., отчетен от ЕКАФП, регистриран в търговски обект на дружеството „С. к.“ в гр.Н., ул.„М.“ №…., свързан с POS терминал към банковата сметка на „Райфайзенбанк“ АД. В случая облагаемият оборот от дружеството е реализиран за период не по-дълъг от два последователни месеца и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 25.07.2018 г., докато то е сторило това една на 06.08.2018 г. и било регистрирано на 15.08.2018 г. с Акт за регистрация по ЗДДС от 15.08.2018 г. Според въззивния съд безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 18.07.2018 г. – 31.07.2018 г. и то не е изпълнило това свое задължение именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от достигането на оборот от 50 000 лв., като с това свое бездействие е осъществило от обективна и субективна страна нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС.  

От събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства за начисляване на ДДС за периода 15.07.2018 г. – 31.07.2018 г. от страна на дружеството в следващия данъчен период (протокол от 22.11.2018 г. и акт за установяване на задължение от 22.11.2018 г.), съдът е установил, че сумата на дължимото ДДС за горепосочения период е била начислена от дружество в определените за това срокове. Въз основа на това е приел, че по отношение на дружеството е приложима хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено от дружеството на 06.08.2018 г. доброволно, а не по инициатива на органа по приходите, и действията са извършени от лицето, водещо счетоводната отчетност на фирмата и дължимия ДДС е начислен в 6 месечен срок. Като е приел административното нарушение за безспорно извършено, при липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд в съответствие с правомощието си по чл.63 от ЗАНН е изменил наказателното постановление само относно размера на приложната с него имуществена санкция, като е определил същата на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС в размер на 240,18 лв.

Решаващият състав на касационната инстанция намира проверяваното решение за неправилно.

Изводите на районния съд, че санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.

Единственият спорен въпрос, повдигнат с касационната жалба, е относно законосъобразното прилагане в случая на чл.180, ал.3 от ЗДДС и намаляването от съда размера на имуществената санкция. Мнозинството от съдебния състав споделят възражението на касатора, че нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС е приложима по отношение на регистрираните по ЗДДС лица, съответно се прилага само за нарушения по ал.1 на чл.180, но не и за такива по ал.2 на чл.180 от ЗДДС.

Обсъжданите разпоредби на ЗДДС, в приложимата редакция  (ДВ бр.95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) имат следното съдържание:

Чл.180 (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

След като изрично в ал.3 на чл.180 е вписано, че възможността да ползва привилегията на по-нисък размер на глобата, съответно имуществената санкция, е за регистрирано лице и при нарушения по ал.1, т.е. такива извършени от регистрирани лица, то районният съд не е имал правна възможност да прилага тази хипотеза и да намалява размера на санкцията по отношение на „Интер Булинвест“ ЕООД, което е извършило административно нарушение в хипотезата на чл.180, ал.2, тъй като не се е регистрирало по този закон в срок.

Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено, а вместо него се потвърди като правилно и законосъобразно издаденото Наказателно постановление.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №154/03.05.2019 г., постановено по АНД №290 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №402320-F442992 от 29.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив.

Решението е окончателно.                 

 

                                             

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.    

 

                         

                                                                                                   2.