Р Е
Ш Е Н
И Е № 275
град
Пловдив, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателна
колегия, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря
Величка ИЛИЕВА и прокурора Мирослав ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Станева ВНОХД №1325 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С присъда №54/19.02.2019 г., постановена
по НОХД №1072 от 2016 г., Районен съд – Пловдив, 14 наказателен състав, е
признал:
- подс. С.И.Г.
и подс. Б.Й.Б. за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, в периода 21.02.2014 г. –
22.04.2014 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление да са отнели чужди движими вещи както
следва: на 21.02.2014 г. след предварително сговаряне помежду си и с В.Й.И.,
ЕГН **********, и Г.С.А., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване
на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели
чужди движими вещи: 1340 кг ечемик на стойност 469 лева; и на 22.04.2014 г.
след предварително сговаряне помежду си и с Т.П.В., ЕГН **********, и И.П.В.,
ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно
средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи:
2100 кг ечемик на стойност 735 лева, като общата стойност на всички отнети вещи
възлиза на 1204 лв., от владението на „***“ ЕООД гр. Стамболийски с управител
А. В. М., ЕГН **********, без съгласието на ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК ги е
оправдал по повдигнатото им обвинение;
- подс. В.Й.И. и подс. Г.С.А. - за
невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 и т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за първия и по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1
от НК за втория, за това, на 21.02.2014 г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, първият - като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, за
двамата - след предварително сговаряне
помежду си и със С.И.Г., ЕГН **********, и Б.Й.Б., ЕГН **********, в
немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи - 1340 кг ечемик
на стойност 469 лв. от владението на „***“ ЕООД гр. Стамболийски с управител А.
В. М., ЕГН **********, без съгласие на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по
повдигнатите им обвинения.
- подс. И.П.В.
и Т.П.В. - за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1
от НК, а за първия – и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, на 22.04.2014 г. в село Йоаким Груево, обл.
Пловдив, първият - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след
предварително сговаряне помежду си и с Б.Й.Б., ЕГН: **********, и С.И.Г., ЕГН:
**********, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „***“,
с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи - 2100 кг ечемик на стойност 735
лева от владението на „**“ ЕООД гр. Стамболийски с управител А. В.М., ЕГН
**********, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по
повдигнатите им обвинения.
Постановено е на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направите по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
Срещу съдебния акт са постъпили протест
и допълнение към него от РП Пловдив, като се твърди неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.
В допълнението към протеста се излагат
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемите, в частност – правото им на
защита. Твърди се допуснато нарушение на чл.387 НПК, като не са събрани писмени
доказателства за деня, месеца и годината на раждане на непълнолетните
обвиняеми, не са събрани и данни за образование, среда и условията, при които
са живели същите и дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.
Оспорва се СПЕ. Твърди се, че подс. И. е
представляван от служебен защитник, който е представлявал и двама пълнолетни
подсъдими. Неправилно е разгледано при условията на чл.269, ал.3 от НПК
производството по отношение на подс. А. на 08.11.2018
г. Иска се отмяна на присъдата.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста и направените искания. Счита, че
съдебният акт страда от много пороци, включително и липса на мотиви, тъй като
изложените са повърхностни, липсва задълбочен анализ на доказателствения
материал и на ролята на подсъдимите, а за второто деяние е налице препращане
към съображенията, касаещи първото. Иска се отмяна на атакувания акт и връщане
на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.
Адв.
С. – служебен защитник на подс. Б. – излага
съображения, че атакуваната присъда е правилна,
законосъобразна и следва да се потвърди. Не са налице визираните от
прокурора процесуални нарушения на правата на подсъдимите, а и с постановения
акт в най – пълна степен са гарантирани същите.
Адв.
И. – защитник на подс. Г. – твърди, че мотивите са
логични, задълбочени и могат да обосноват изводите на състава на районния съд.
Налице са противоречия в показанията на св. М., причинно - следствената връзка
между събитията и престъплението е прекъсната.
Адв.
А. – служебен защитник на подс. И., А. и Т.В. – също
излага съображения, че протестът е неоснователен. Подсъдимите не са давали
обяснения, като не е налице противоречие в интересите им. В НПК не е въведено
ограничение защитникът да не може да представлява едновременно пълнолетни и
непълнолетни лица. Редът, по който е разгледано делото, не е довел до
ограничаване правата на подсъдимите. Солидаризира се и с доводите на адв. С..
Адв.
П. – служебен защитник на подс. И.В. – моли да се
потвърди първоинстанционната присъда, която е в
унисон със събраните по делото доказателства.
Подсъдимият Т.В. не се яви и
не изрази становище.
Останалите подсъдими – Б.,
Г., И., А. и И.В. – поддържат доводите на защитниците си и молят да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди направените в протеста и допълнението към него оплаквания,
становищата на страните, и след цялостна служебна проверка на присъдата,
независимо от посочените основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за
установено следното:
Протестът
срещу присъдата на РС – Пловдив е подаден в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустим. Преди разглеждането му по
същество съдът дължи произнасяне по доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Относно твърдяната липса на
мотиви – действително, изложените от първостепенния съд съображения са
изключително лаконични и хаотични. Въпреки това обаче от тях може да се
установи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда, съдържа се
отговор на въпросите по чл.301 от НПК, като е налице и съответствие с
изискването на чл.305, ал.3 от НПК. Ето защо се прие, че атакуваният акт не страда
от визирания порок.
Неоснователни са доводите, че
в хода на досъдебното производство не са събрани писмени доказателства за деня,
месеца и годината на раждане на непълнолетните обвиняеми, както и данни за
образование, среда и условията, при които са живели същите и дали
престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица. Нужно е да се
отбележи, че именно прокурорът съгласно чл.46, ал.2, т.1 и т.2 от НПК ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане, като може да извършва разследване или отделни действия
по разследването. При снемане самоличността на обвиняемите са установени датата
и мястото на раждане и образованието им. За семейната среда и условията, при
които се отглеждат, има данни в характеристичните справки на И. и И.В. /т.2,
л.18 и л.29 ДП/. Според обвинителния акт /отново изготвен от прокурора!/ се
твърди, че деянието е осъществено от непълнолетните заедно с пълнолетните
обвиняеми /подсъдими/. Нещо повече – и към момента на привличане, и на внасяне
на обвинителния акт в съда непълнолетните отдавна са били навършили пълнолетие,
но, въпреки това, са били с мярка за неотклонение „Под надзор на родител“. В
чл.394 от НПК изрично е посочено /и в двете хипотези – при привличане на пълнолетен
за деяние, извършено като непълнолетен, и за деяние в съучастие с пълнолетен/,
че делото следва да се разгледа по общия ред. Така че визираните нарушения от
една страна са несъществени, но, дори и да бяха, не могат да бъдат отстранени
при връщане на делото.
Неоснователно е и другото
възражение – че непълнолетни и пълнолетни обвиняеми са представлявани от един
защитник. Касае се за назначен служебен защитник – действие, извършено отново
под ръководството на прокурора, като в тази насока се изложиха съображения.
Същевременно в чл.91, ал.3 от НПК не се предвижда такова ограничение.
Единствената пречка, която се визира в т.1 и т.2 от посочения текст, е, когато
защитата на единия обвиняем противоречи на защитата на другия. В хода на
досъдебното и съдебното производство обвиняемите са се възползвали от правото
си да не дават обяснения /с изключение на Б., който обаче има друг защитник/,
като не може да се приеме, че е налице визираната хипотеза.
Колкото до твърденията, че
неправилно е разгледано при условията на чл.269, ал.3 от НПК производството по
отношение на подс. А. на 08.11.2018 г. – същите
отново са неоснователни. В посоченото съдебно заседание не са се явили двама от
подсъдимите – Г.А. и Т.В.. Съдът е приел, че обвиненията им са за тежко
умишлено престъпление и участието им в съдебно заседание е задължително, но с
оглед разглеждане на делото в разумни срокове, са налице предпоставките на
чл.269, ал.3 от НПК, разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимите няма
да попречи за разкриване на обективната истина, за подс.
А. са налице предпоставките на по т.3 на цитирания текст, а за подс. Т.В. – по т.1 и т.4, б.а на чл.269, ал.3 от НПК.
Вярно е, че подс. И.В. е заявил, че „Г.А. е в селото,
но каза, че няма да дойде, защото е много болен“. Нито за това съдебно
заседание, нито впоследствие обаче са представени доказателства за влошено
здравословно състояние на подс. А., респективно – за
наличието на друга обективна причина, препятстваща явяването му в съдебното
заседание.
Обобщено – преобладаваща част
от възраженията касаеха нарушено право на защита на непълнолетни обвиняеми.
Същите обаче и към момента на привличането им в посоченото качество са били
пълнолетни. Ето защо не се касае за съществено процесуално нарушение, което
може да се отстрани в предходен стадий от процеса, като не са и налице
процесуалните предпоставки за това. Нещо повече – по делото е постановена
оправдателна присъда, която в най – пълна степен /както бе отбелязано и от
защитниците в пледоарията им пред настоящата инстанция/ гарантира правата на
подсъдимите. По тези съображения и тъй като не се констатираха твърдените
процесуални нарушения, протестът се разгледа по същество, като се прие, че е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От състава на районния съд е
използван необичаен подход при описване на приетата фактология
по делото – посочено е какво се твърди от прокурора в обвинителния акт, какво
не е доказано да се е случило, като хаотично се отбелязва какви факти се
приемат.
Според въззивния
съд фактическата обстановка е следната:
„***“ ЕООД с управител /към онзи
момент/ св. А. М. през 2013/2014 г. съхранявало зърнени култури – жито и ечемик
- в наето складово хале, което се намирало в бетонния център в с. Йоаким
Груево, на ул.10-та №1. Бетонния център имал ограда, но не разполагал с охрана,
както и халето. Единствено собствениците на центъра проверявали състоянието на
имота си. От халето многократно се извършвали кражби на различни количества
зърно. Обикновено за кражбите дружеството било уведомявано от св. Й.К. или
другите собственици, които виждали следите от разпиляно зърно между склада и
оградата.
Към 2014 г. всички подсъдими
живеели в ***. В семейството на подс. Г. се
отглеждали животни. Дядото на подс. Б. имал земя и
гледал животни. Тъй като се разболял и не можел да се грижи за животните, ги
продал. Ечемикът не бил нужен и внукът му решил да го продаде. За целта
потърсил съдействие от своя приятел – подс. Г..
През пролетта на 2014 г. св. Ц.
притежавал бял бус „**“, който малко по – късно
продал. Един ден баба му го уведомила, че го потърсил възрастен човек, а по –
късно - около 12 – 12.30 часа - при него отишли подс.
Г. и подс. Б. и го помолили да закарат зърно от с.
Йоаким Груево до Съединение, за да го продадат. Чувалите със зърно – около 42 -
подсъдимите натоварили от дома на подс. Б. и го
закарали при св. А. И., който го закупил. Подсъдимите заплатили курса на
свидетеля.
Към 2014 г. св. Г. имал микробус
„***“. С подс. Г. били съседи. Последният го помолил
да закарат жито до град Съединение. Било около 19 часа, но било светло. Подс. Г. му казал да отиде до дома на подс.
Б., което свидетелят направил. Двамата подсъдими започнали да товарят чували
със зърно в буса, а през това време свидетелят
разговарял с други съседи и с чичото на подс. Б..
След това тримата тръгнали за Съединение, като след претегляне на зърното на
кантар го откарали до обор, където подсъдимите го разтоварили. За курса на
свидетеля са заплатени 30-40 лева. И в този случай зърното е продадено на св.
И.
От приложените кантарни бележки се установява, че на 22.02.2014 г. св. И.
е закупил 1340 кг ечемик, а на 23.04.2014 г. – 2100 кг ечемик. Според
заключението на стоковооценъчната експертиза,
ечемикът е на стойност 469 лв.,
респективно – 735 лв., или общо 1204 лв.
Според заключенията на
съдебнопсихиатричните експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство,
подс. И. и И.В. не страдат от психични заболявания,
могли са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, въпреки че са били непълнолетни към инкриминираните дати.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия Б., частично от показанията на свидетелите М., И., Ц., К. и Г., от
заключението на СОЕ и психиатричните експертизи на подс.
И.В. и И., от писмените доказателства и доказателствени
средства, от веществените доказателства по делото.
Подсъдимите,
с изключение на Б., са се възползвали от правото си да не дават обяснения.
Обясненията на Б. не са опровергани от други доказателства по делото, поради
което им се даде вяра.
От
инкриминираните дати до провеждане разпита на свидетелите пред съда е изминал
продължителен период от време, което обяснява липсата на спомени или
разминаванията в изнесените от тях факти. Същевременно само св. М. е
заинтересован от изхода на делото, като за другите липсват съмнения в тяхната
обективност и безпристрастност. Ето защо съдът се довери на изнесеното от св.
И., Ц., Г. и К.– относно това, какво заявяват след прочитане на приобщените по
реда на чл.281 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство, като
същевременно дава вяра и на показанията на св. М., които им кореспондират. В
случаите, когато е налице несъответствие или явно противоречие с изнесеното от
друг свидетел /напр. от К. – че не е имало охрана на бетоновия център и др./ не
се дава вяра на твърденията на св. М., като се отчита и заинтересоваността му
от изхода на делото.
Относно
психиатричните експертизи – същите са изготвени в хода на досъдебното
производство. В случай, че прокурорът е имал съмнения, е разполагал с
възможността да разпореди назначаване или сам да назначи повторна или
допълнителна експертиза, което не е направено. Нещо повече – в съдебно
заседание на 13.02.2018 г., при изслушване на експертизите, присъствалия
представител на РП Пловдив не само, че не е оспорил заключенията, но изрично е
заявил, че следва да се приемат и двете експертизи. Съмненията възникват едва
при изготвяне на допълнението към протеста, което е неоснователно.
У
настоящия състав не съществуват съмнения в обективността, безпристрастността и
професионализма на вещите лица, изготвили приетите експертизи, същите не са и
оспорени от страните /с изключение на довода, който се посочи, че е
неоснователен/, поради което и се възприеха изцяло.
При
така установените факти правилно първостепенният съд е достигнал до извода, че
има извършено деяние – престъпление кражба – отнето е зърно – ечемик – от
владението на „***“ ЕООД, което е ставало многократно, но не е установено, че
инкриминираните деяния са извършени от подсъдимите, както и, че именно на тези
дати е откраднат ечемик в инкриминираните количества. В тази насока от състава
на районния съд са изложени подробни съображения, които напълно се споделят и
не следва да се преповтарят.
С оглед
възраженията на представителя на ОП Пловдив за препращане в мотивите, касаещи
второто инкриминирано деяние към изложените вече за първото е нужно да се
отбележи, че липсват както преки доказателства, установяващи, че именно
подсъдимите са отнели зърното, така и косвени такива, които да доведат до несъмнен
извод за причастността им. Установено е, че
многократно са извършвани кражби на зърно – жито и ечемик – от халето, където
са съхранявани от пострадалото дружество. Факт е, че на 22.02.2014 г. и на
23.04.2014 г. подс. Г. и подс.
Б. са продали ечемик на св. И. – съответно 1340 кг и 2100 кг. Касае се за
родово определени вещи – ечемик, като не може да се установи идентичност на
отнетия от пострадалото дружество с продадения на свидетеля. Същевременно
тезата на подс. Б., че се касае за зърно, собственост
на семейството му, кореспондира със свидетелските показания на св. Г. и Ц., че
чувалите са товарени през деня от дома на подс. Б.,
като са присъствали на улицата съседи и роднини, а Ц.първо е търсен и от
възрастен човек. Никой от разпитаните по делото свидетели не говори за причастност на когото и да е от подсъдимите към
инкриминираните деяния. За участието на подс. И.,
Т.В., А. и И.В. липсват както преки, така и косвени доказателства. Дори и да се
приеме, че са налице косвени доказателства за останалите двама – Г. и Б., то те
не са свързани по такъв начин, че направеният въз основа на тях извод да е
единствен и да води до заключение за тяхното участие в инкриминираната дейност.
В
конкретния случай обвинението не е доказано по несъмнен начин – не е установено,
че деянията са извършени от подсъдимите, поради което правилно всички подсъдими
на основание чл.304 от НПК са признати за невинни и оправдани по повдигнатите
им обвинения.
Именно
оправдателната присъда в най – пълна степен гарантира правата на подсъдимите, в
частност – правото им на защита и на справедлив процес, като доводите на
прокуратурата за допуснати нарушения и искането за отмяна и връщане на делото
за ново разглеждане са в противоречие с нормата на чл.335, ал.2 от НПК.
Правилна
е и присъдата в частта относно разноските.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице
основания за изменяване или отмяна на присъдата, като
същата следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №54/19.02.2019 г.,
постановена по НОХД №1072/2016 година на Пловдивски районен съд, ХІV
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК на страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: