РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Перник, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Чез Електро България“ АД, чрез пълномощника
юк М., против решение № 261203/08.12.2021 г. по гр.д. № 1342/2021 г. по описа на Районен
съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се
твърди, че в противоречие със закона и събраните по делото доказателства районния съд
неправилно е приел, че ответницата няма качеството „ползвател“ на електроснабдения имот
и не е в облигационни отношения с ищеца. Следствие на това незаконосъобразно
предявените искове са отхвърлени. Моли се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова с което исковете на ищеца да бъдат уважени изцяло.
Претендират се и разноски.
От въззиваемата е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по
същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
1
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Фактите са следните:
В полза на „Чез Електро България“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 260406 от 05.11.2020 г. по приложено към настоящето
производство ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на ПРС, за парично задължение,
представляващо цена на доставена електрическа енергия и мораторна лихва – предмет на
предявените искове в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е връчена
надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК в срока по чл.415, ал 4 от ГПК.
От събраните като писмени доказателства- молба на Община Перник изх. № 21/ С1У-
7427-1 от 19.10.21 г., заповед на кмета на Община Перник № ***, договор за отдаване под
наем на общински имот от ***, протокол- опис от *** за приемо- предаване на имот, 3 бр.
уведомления по чл.18а, ал.9 АПК и заповед на кмета на Община Перник № *** се
установява следното:
Ответницата П. е настанена в процесното жилище, находящо се в *** по надлежния
ред с цитираната по- горе заповед на кмета на Община Перник, считано от ***. В тежест на
последната е възложено задължението да открие абонаментни номера на нейно име в
„Електроснабдяване“, „ВиК“ и „Топлофикация“. От молбата на Община Перник изх. № 21/
С1У- 7427-1 от 19.10.21 г. е видно, че апартаменти № *** и *** находящи се в *** са
обединени в един такъв и следва да се считат за едно независимо от номерацията. Между
Община Перник и П. е сключен с дата *** безсрочен договор за наем на процесния
апартамент № ***, като същата е въведена във владение на 10.08.2004 г. От справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., събрана по ч.гр.д. 5910/20 г.
на ПРС е видно, че считано от *** това е както постоянния, така и настоящ адрес на П.. В
съдебно заседание от 27.09.21 г. последната не е и оспорила ползването на този апартамент
за част от периода на действие на наемното отношение.
От събраните писмени доказателства пред районния съд се установява още, че на
името на К. Ц. П., в ЧЕЗ Електро България АД, за процесния имот е открита партида с
клиентски номер ***.
Така установеното фактическо положение и облигационна връзка са прекратени със
заповед на кмета на Община Перник № ***, като с друга заповед № ***, приложена по
делото, е разпоредено фактическото изземване на процесния имот.
От справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., събрана
по гр.д. 1342/20 г. на ПРС е видно, че считано едва от 15.02.21 г. К.П. е с нов постоянен и
настоящ адрес.
При така установените факти, неправилно и незаконосъобразно първия съд е приел,
2
че ответницата не е потребител на ел. енергия, тъй като не ползва процесния имот на вещно
правно основание.
Предвид разпоредбата на § 1, т. 27г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), вр. т. 27б, от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползване. Според действащата т. 41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от § 1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия. В аналогичен смисъл е и текста от приложимите ОУ на ищцовото дружество.
Според чл.4, ал.2 от ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на дружеството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно,
задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по договор по
чл.98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое от горните качества по
приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По делото, от събраните доказателства се
установява категорично, че П. е ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на дружеството ищец, като видно от посочените законови
разпоредби е, че за това не е необходимо задължително наличието на вещно право върху
този имот.
В същия смисъл са и задължителните указания дадени с ТР № 2/2018 г. т.1 на ОСГК,
ползвани в случая по аналогия.
Развитите от районния съд доводи свързани с разпоредбата на чл.4, ал.3 ОУ уреждат
различна хипотеза. За пълнота следва да се отбележи само, че чл.4, ал.3 от ОУ не урежда
само хипотеза на писмено съгласие на собственика в полза на друго лице с нотариална
заверка на подписите, а и само писмено съгласие на собственика представено пред
продавача на ел. енергия. Ако хипотетично приемем за относима разпоредбата на чл.4, ал.3
от ОУ, в настоящия случай такова писмено съгласие се съдържа в задължението по
заповедта за настаняване за откриване от наемателя- ответник на партида на свое име във
връзка със задълженията му по чл.8, ал.3 т.1 от ОУ.
По делото няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване
на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите
условия са били публикувани и произвели действие. По отношение второто условие спор
между страните не възниква. След като се установи и, че ответницата е потребител на ел.
енергия, то налице е и облигационна връзка между нея и ищеца в тази насока.
3
Като е приел обратното районния съд е приложил неправилно материалния закон.
Относно процесния период.
К.П. се е явила лично в съдебно заседание пред първия съд и е заявила, че не е
ползвала процесния апартамент за целия период на наемното й отношение с Община
Перник. Неправилно, при направено изрично искане за това, районната инстанция е отказала
по реда на чл.154, ал.1 ГПК да изясни този въпрос докрай. След като ответницата е заявила
факти от които извлича благоприятни последици за себе си, то и в нейна тежест е било
задължението да проведе пълно доказване на тези факти. Доказателства, които да
установяват, че П. фактически е напуснала трайно процесното жилище преди исковия
период не са събрани. Същата не е изпълнила и задълженията си по чл.13 т.5 и 6 от ОУ.
При това положение настоящият състав приема, че ответницата е имала качеството на
ползвател за целият период на действие на наемния договор, включително и заявения с
исковата молба срок.
В разпоредбата на чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.6 от Закона за енергетиката е изрично
уредено правомощие на Комисията за енергийно и водно регулиране да издаде правила,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на
възложената от закона делегация- чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, от
КЕВР са приети действащи за процесния период Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, към настоящия момент изменени с изцяло нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ -обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
И в сега действащите такива, и в тези действували към исковия период е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, както и да начислява ел. енергия в случаи на неправомерно присъединяване
към ел. мрежата, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.
В случая ищецът твърди, че е налице неправомерно присъединяване на процесния
апартамент към електроразпределителната мрежа на "Чез Разпределение България" АД.
Това се потвърждава от констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на ел енергия № *** от ***. От последния е видно, че ел инсталацията на
апартамента е присъединена директно към ел разпределителната мрежа, без електромер и
при липсваща пломба на ел таблото. От ищеца е била начислена исковата сума за
консумация, като е било изготвено предложение за корекция на сметка, приложено по
делото. Всички тези обстоятелства са били оповестени на К.П. на адреса на процесния
апартамент, който към този момент е бил неин както настоящ, така и постоянен адрес.
Ищцата е заявила изрично пред районния съд, че не оспорва нито процедурата по
ПИКЕЕ /отм./, нито сумата за корекция. При това положение районния съд не е бил
4
задължен да изследва законосъобразността на този въпрос.
При всичко така изложено дотук настоящият състав намира, че предявения главен иск
от ищеца е доказан както в своето основание, така и по размер. След като главния иск е
основателен, то такъв се явява и акцесорния иск за лихви. Обжалваното решение следва да
се отмени и вместо него да се постанови ново такова с което в отношенията между страните
да се признае за установено, че ответницата дължи изцяло сумата по главницата, а така и
лихвите.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от
ищеца разноски общо в размер на 393 лв. от които 88 лв. разноски по заповедното
производство /д.т. 25 лв. и адв. хонорар от 63 лв./, 180 лв. пред районния съд /80 лв. такси и
100 лв. юк възнаграждение определено от съда/ и 125 лв. пред въззивната инстанция /25 лв.
държавна такса и 100 лв. разноски за юк възнаграждение определени от съда/.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 261203/08.12.2021 г. по гр.д. № 1342/2021 г. по описа
на Районен съд– Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Ц. П. с ЕГН********** от ***,
че дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, присъдената със Заповед № 260406/05.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5910/2020 г. по описа на РС – Перник, сума в
размер от 577.54 лева – главница по фактура № *** за периода от 05.07.2017 г. до 02.10.2017
г., начислена за имот – апартамент № *** находящ се на адрес ***, на основание извършена
проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, обективирана в констативен
протокол № *** и сумата от 170.27 лева – обезщетение за забава за периода от 24.10.2017 г.
до 26.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2020 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на
Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Ц. П. с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
с ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата общо от 393 лева такси и юк
възнаграждения за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6