РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Видин, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221300600230 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. К. П. от гр. Видин с
ЕГН********** против Присъда № 9 / 25.08.2022 г. на Районен съд –
Белоградчик, постановена по НОХ д. № 20221310200033 по описа за 2022
година на същия съд.
В жалбата се развиват съображения, че така постановената
присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила.
Иска се присъдата да бъде изменена и да бъде постановена друга, с
която подсъдимият да бъде осъден при условията на чл.55 НК.
Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че иска присъдата да бъде
отменена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно
заседание заяви, че Присъдата следва да бъде потвърдена.
Обвинението е по чл.183 ал.1 от НК.
1
Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и
събрания доказателствен материал и след като извърши служебна
проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК
намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда
следва да бъде потвърдена с оглед на следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
обжалваем акт.
С атакуваната присъда Районен съд - Видин е признал
подсъдимия за виновен и го е осъдил по повдигнатото обвинение по
чл.183 ал.1 от НК, като е наложил наказание „лишаване от свобода” за
срок от пет месеца и е отложил изтърпяването на това наказание по реда
на чл. 66 от НК за срок от 3 години.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно
и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена
се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата,
които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено
значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават
процесуалните права на страните.
С оглед установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че
от събраните доказателства може да се направи несъмнен и безспорен
извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на
настоящото обвинение.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е
безспорно установено, че Свид. Й. С.и подс. Б. К. П. съжителствали на
семейни начала в гр. Видин до 2016 г. Родили им се две деца - момче и
2
момиче. През 2016г. поради влошени отношения, свид. С. и подс.П. се
разделили. През 2018 г., сезирали РС-Видин с искане да утвърди
споразумение на основание чл.127 от СК, като се били спогодили за
определени от закона въпроси, включително и относно местоживеенето
на малолетната още тогава С.Б.ова К.а - дъщеря им /синът вече бил
пълнолетен към 2018 г./.
По гр. д. № 367/2018 г. по описа на РС-Видин, съдът с Решение
№133/16.03.2018 г. утвърдил споразумението между С. и П., съгласно
което малолетната К.а оставала да живее при майката, а П. се
задължавал да изплаща на това дете - чрез майката Стефанова месечна
издръжка в размер на 130,00 лв. Решението на съда влиза в сила от
същия ден.
На 12.04.2018 г. бил издаден въз основа на посоченото съдебно
решение и изпълнителен лист за задължението за издръжка на П. в полза
на свид. К.а чрез майка й - свид. С.
Видно от приложеното по ДП и прието от съда Удостоверение с
изх. № 1884/05.02.2021 г., издадено от Държавен Съдебен Изпълнител при
РС- Видин, изпълнително дело №20181320403204 е образувано срещу
длъжник - подсъдимия Б. П., въз основа на горецитирания изпълнителен
лист по гр. .д. 367/18 г. на РС-Видин. Към 05.02.2021 г. по това изп. дело
не е имало постъпили суми от длъжника. Посоченият в обвинителният
акт инкриминиран период е м.март.2018г.-м. декември 2021г., т.е. за 46
месеца неплатена месечна издръжка, т.е. задължението му за посочения в
обвинителния акт период възлиза на 5980,00 лв.
По делото няма данни подс. П. да е платил дължимата издръжка за
инкриминирания период изцяло, за да се приложи разпоредбата на
чл.183 ал.3 от НК /от прокурора или от съда/.
Заявеното в с.з. от свидетелките - за неколкократни плащания
след пролетта на 2022 г., и конкретните суми по такива - общо 660,00 лв.,
е частично погасяване на задължението в размер на 5 980,00 лв. и не
обуславя наличието на по-благоприятната хипотеза на чл.183 ал.3 от НК.
От показанията на св. Й.С. - майка на С. К.а се установява, че след
осъждането на П. по гр.дело за заплащане на издръжка, същият е имал
първоначално доста лошо отношение към тях двете, а едва след
3
привличането му към наказателна отговорност по НК е заплатил четири
вноски, на различни стойности, като издръжка на детето С. К.а.
Свид. К.а пред Районния съд е потвърдила извършените
плащания, без да знае размер, тъй като те са извършени към С.
И двете свидетелки са съобщили, че освен тези суми, никакви
други плащания от страна на П. не е имало. Няма данни и той да е давал
други вещи - дрехи, храна, или задоволявал други потребности -
забавления, като дете, на непълнолетната вече К.а.
От разпита на свидетелите в с.з. БРС правилно е направил извод,
че деянието е извършено от подсъдимия.
Съдът правилно е преценил, че подсъдимият дължи една немалка
сума пари – почти 6000 лв., че откакто е възникнало задължението му да
заплаща месечни вноски по издръжката на свид. С. К.а /март 2018 г./ е
имал доходи - работейки в чужбина, но не е изпълнявал паричното си
задължение. Финансовите затруднение на същия са се появили едва след
настъпване на световната епидемия от вируса Ковид-19 през 2020г.,
която се е отразила на икономиката като цяло. Т.е. не е извинителна за
наплащане на издръжката още от март 2018 г.
Съдът правилно е преценил, че няма многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, за да
прилага разпоредбите на чл.55 от НК.
Деецът не е изпълнил задължението си да плати дължимата сума
за издръжка, сочена от прокурора в обвинителния акт -5980,00 лв.
Действително е предоставил на няколко пъти парични суми на дъщеря
си, чрез майка й - по думите на самата свид. Й. С. - 660,00 лв., но това е
незначителен размер, спрямо този по обвинението.
Не е налице облекчената хипотеза на чл.183 ал.3 от НК, тъй като
тази законова разпоредба изисква изпълнение на цялото задължение
преди приключване на производството пред първа инстанция.
С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния
съд споделя, БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е
направил извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му
е било повдигнато обвинение.
4
Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се
възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели,
които имат информация за извършеното престъпление и могат да
установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства
подкрепят и допълват установената със свидетелски показания
фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към
Присъдата.
Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият е извършител на
престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните
такива правилно да изяснят фактическата обстановка.
Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло
обезпечава разкриването на обективната истина по делото.
С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се
на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е
постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.
Наложеното наказание е правилно определено и е
законосъобразно. Определено е в рамките на закона и е
индивидуализирано съобразно конкретния казус и обществената
опасност на подсъдимия. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 66
от НК, като изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от
свобода” е отложено за срок от 3 години.
Пред Окръжен съд – Видин в съдебно заседание са представени
платежни нареждания за преведени суми от подсъдимия към Й. П. С. -
майка на детето. Общо сумите по тези платежни нареждания са в размер
на 652 лева, тоест това е сумата, която е била представена и пред
Районния съд. Респективно това не променя приетата от този съд
фактическа обстановка.
С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира,
че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
5
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от
НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 / 25.08.2022 г. на Районен съд –
Белоградчик, постановена по НОХ д. № 20221310200033 по описа за 2022
година на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6