Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико
Търново , 6.01.2020 година
Великотърновски районен съд, осми
състав в публично съдебно заседание на 21.11.2019 г.:
Председател: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1074 по описа на съда за
Производството е образувано по искова молба на М.В.Н.,
действаща чрез адв. Д. от ВАК, против ЧСИ Мария Глушкова и „ОТП Факторинг
България” ЕАД, с която се иска осъждането на ответниците за сумата от 1 497,89 лева, събрана в резултат
на незаконосъобразно проведено изпълнително производство и с която ответниците
неоснователно са се обогатили, като претенцията е частична от обща сума от 2730
лева, представляваща събрани разноски и лихви по изп.дело. Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изп.
дело № 393/2010 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, както и че след 17.11.2010
г. по молба на взискателя не са извършвани валидни изпълнителни действия,
поради което на 17.11.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК същото е
перемирано по силата на закона. Заявява, че вземанията на първоначалния
взискател „Банка ДСК” ЕАД са прехвърлени на „ОТП Факторинг България” ЕАД, но до
настъпване на перемпцията новият кредитор не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Сочи, че в периода от 20.04.2015 г. до 14.08.2015 г.
неправомерно и е събрана сумата от 1 497,89 лева, която претендира . При
условията на евентуалност предявява иск за същата сума , която да и бъде
изплатена като обезщетение за причинените и имуществени вреди в резултат на
виновното поведение на ответниците, изразяващо се в бездействие- неиздаване на
разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство поради
перемпция. В съдебно заседание ищцата не
се явява и не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЧСИ Мария
Глушкова, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Заявява се, че в периода от 8.11.2010 г. до 1.10.2013 г. по изпълнителното дело
са извършени редица плащания, както от солидарните длъжници, така и от самата
ищца. Отделно от това, се сочи, че на 8.04.2015 г. по делото е представено
съобщение за сключено споразумение между „ОТП Факторинг България” ЕАД и М.Н.,
след сключването на което от страна на последната са извършени нови плащания. В
този ред на мисли се твърди, че перемпция не е настъпила и че неоснователно обогатяване
не е налице. С определение от 7.12.2018 г. съдът е прекратил производството по
делото в частта относно претенцията на ищцата срещу ЧСИ Мария Глушкова, поради
оттегляне на исковата молба в тази част.
Ответникът
„ОТП
Факторинг България” ЕАД също изразява становище за неоснователност на иска,
като заявява, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и
са постъпвали парични суми, както от страна на ищцата, така и от солидарно
задължените с нея лица. Твърди, че на 8.04.2015 г. между него и пълномощника на
ищцата е сключено споразумение, с което последната е признала не само
основателността и размера на вземането, но и качеството му на неин кредитор.
Сочи че, въз основа на така сключеното споразумение ищцата е правила вноски по
сметка на ЧСИ Мария Глушкова, като по този начин отново е признала
съществуването на дълга си. В съдебно заседание се представлява от юк И.. Моли
съда да отхвърли ищцовите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намери установено следното:
На 20.05.2008 г. между М.В.Н. и
"Банка ДСК" ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление ,
по силата на който банката е отпуснала кредит от 8000 евро със срок на
издължаване 120 месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителството на М. В. Й. и Кре.Ан.Тих. Въз основа на изпълнителен лист издаден по ЧГД № 1757/2010
г. на Районен съд – Горна Оряховица в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу ищцата и
солидарните длъжници по молба на взискателя "Банка ДСК" ЕАД на
29.10.2010 г. е образувано изп. дело №
393/2010 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова. От приложеното копие на
изпълнителното дело се установява, че ЧСИ е изпратил покани за доброволно
изпълнение до ищцата и солидарните длъжници , като една от тях-Кре.Тих. е извършвала периодични плащания за
погасяване на задължението, както следва: на 8.11.2010 г., на 12.11.2010 г.,
15.12.2010 г., на 4.08.2011 г., 11.10.2011 г., 25.01.2012 г., 23.05.2012 г.,
2.10.2012 г., 28.12.2012 г., 29.01.2013 г., 13.03.2013 г., 25.04.2013 г.,
31.05.2013 г. На 16.08.2012 г. е сключен договор за продажба на измеримо
портфолио от кредити в лева и евро отпуснати от "Банка ДСК" ЕАД, по
силата на който банката продава на "ОТП Факторинг България" ЕАД вземанията
по просрочени кредити съгласно
приемо-предавателен протокол. Прието е писмено потвърждение за извършената
цесия. По силата на договора продавачът
е упълномощил купувача от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия,
за което е приложено пълномощно, издадено на цесионера. Едно
от продадените вземания е това срещу М.В.Н.. Видно от приложената обратна
разписка изпратеното писмо от цесионера на адреса на ищцата не е достигнало до нея с
отбелязване, че лицето е в чужбина. На 1.10.2013 г. ответникът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело, видно от приложеното постановление на ЧСИ М.Глушкова. На
24.07.2013 г. по образуваното изп.дело е извършено плащане по сметката на ЧСИ
от ищцата. На 26.08.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 55,ал.1, пр.3 от ЗЗД е процесуално
допустим. По същество е неоснователен.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата и солидарно задължените
с нея лица Кре.Тих. и М. Й. е образувано
изпълнително дело № 393/2010 г. по опиа на ЧСИ М.Глушкова с взискател
кредитодателя "Банка ДСК" ЕАД, впоследствие конституиран взискател "ОТП
Факторинг България" ЕАД. Ищцата твърди,
че е настъпила перемпция на 17.11.2012 г., тъй като последното поискано от
взискателя и извършено изпълнително действие е от 17.11.2010 г. и основава
претенцията си на настъпило неоснователно обогатяване, поради отпаднало
основание за събиране на суми по изпълнителното дело, което е било прекратено
по силата на закона. Прави възражение за нищожност на договора за цесия, сключен между "Банка ДСК" ЕАД и "ОТП
Факторинг България" ЕАД , както и на споразумението, сключено между
взискателя и трето лице, което тя не е упълномощавала. По отношение възражението за нищожност на
договора за цесия същото е неоснователно. Налице е валидно подписан договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.08.2012 г. между цедента и цесионера,
по силата на който едно от продадените вземания е това по договора за кредит,
сключен от цедента "Банка ДСК" ЕАД с ищцата и обезпечен с
поръчителството на Тихинова и Йорданова. /горното се установява от приложената
извадка от приемо-предавателния протокол, неразделна част от договора за цесия/.
Настъпилото прехвърляне на вземанията е потвърдено с писмо от цедента до
цесионера , а що се отнася до твърдението, че същото е подписано от лице без
представителна власт по отношение на банката, същото е недоказано. Видно от
приложеното удостоверение издадено от
гл. изп.директор и изп.директор на "Банка ДСК" ЕАД, подписаното от единият от изп.директори на
банката пълномощно , с което цедента упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците за цесията е валидно издадено на 16.08.2012 г. , отделно от това
банката отново потвърждава всички извършени уведомявания по повод договора за
цесия. В тази връзка приложената от ищцата справка, видно от която изп.директор
Николов е починал на 1.05.2014 г. не служи като доказателство за наведените от
ищцата възражения за нищожност, които са неоснователни. По отношение на
приложеното споразумение сключено от името на ищцата с взискателя "ОТП
Факторинг България" ЕАД , същото е подписано от лице без представителна
власт- синът и Йорд.Ва.Нанов. От заключението на съдебно-графическата
експертиза , макар и при изследване направено на копие от пълномощното
категорично се установява, че М.В.Н. не е положила подписа си, нито е изписала
ръкописния текст с името си под това пълномощно. Горното води до извода за
основателност на възражението, при което
в откритото производство по чл.193,ал.1 от ГПК съдът признава за неистински
документа- пълномощно, издадено на Й.В. На.
от името на М.В.Н. за сключване на споразумение с "ОТП Факторинг
България" ЕАД и като неистински
този документ следва да бъде изключен от доказателствения материал по
делото. Въпреки горното няма основание да се приеме,
че претендираната от ищцата сума, като частична претенция за събрани от ЧСИ
разноски и лихви по изпълнителното дело е получена на отпаднало основание от ответника поради настъпила
перемпция. Според разпоредбата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление от съдебния изпълнител, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Самото прекратяване в този случай настъпва по
силата на закона /ех lege/ с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като
постановлението на съдебния изпълнител, което има декларативен ефект, не е част
от фактическия състав на прекратяването, а само констатира, че същото вече е
настъпило. Законодателят е предвидил прекратяване на изпълнителното производство на
това основание с оглед защита интересите на длъжника и като санкция за
бездействието на кредитора, който в указания от закона срок не е показал
заинтересованост към събиране на вземането си по принудителен ред от съдебния изпълнител, чрез искане за
извършване на изпълнителни действия. В конкретния случай
от изпълнителното дело се установява, че не са налице основанията за
прекратяване поради настъпила перемпция, тъй като по делото са извършвани периодични плащания , както от
самата ищца, така и от поръчителите по кредита, които са солидарни длъжници. Плащанията са извършвани почти
ежемесечно, а интервалите между тях,
които са продължили повече от няколко месеца в нито един от случаите не
достигат двегодишен период. Житейски логично
е при доброволно погасяване на задължението, чрез извършване на вноски по
изпълнителното дело било то от ищцата, било то от солидарните длъжници,
взискателят да не иска извършването на нови изпълнителни действия от страна на
съдия-изпълнителя. В тази връзка, всяко от тези плащания прекъсва , както този
двугодишен срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, така и погасителната давност за
вземането, каквато впрочем не се твърди
да е изтекла. Плащанията ползват както първоначалния взискател, така и последващия
взискател-ответник по делото, който впрочем след конституирането си на
1.10.2013 г. с молба от 13.01.2014 г. е
поискал и извършване на изпълнителни действия , чрез налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на М. Йорданова, какъвто впоследствие е наложен, видно от запорното съобщение до работодателя
ѝ. / На основание постигнатото споразумение между мнимия пълномощник на
ищцата и взискателя този запор е вдигнат
, впоследствие отново е поискан и наложен /. Следва да се отбележи още, че
плащания са продължили да постъпват , като независимо от доказаното
твърдение относно липса на представителна
власт на сина на ищцата за сключване на
споразумението с ответника за разсрочено плащане на задълженията, плащания са
извършвани по изпълнителното дело, включително
от самата ищца, което води до напълно обоснования извод, че тя, макар да
не е подписвала пълномощно на сина си, знае за подписаното от нейно име
споразумение и де факто е потвърдила действията му, извършвайки периодично погасявания на дълга. Изложеното води до извода за неоснователност
на претенцията. Не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване,
тъй като претендираната от ищцата сума не е постъпила в патримониума на ответника при наличие на
отпаднало основание, напротив постъпила е в рамките на валидно образувано
изпълнително производство. Искането да се осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 1479,89 лева- частичен иск от
общата сума от 2730 лева, представляваща събрани разноски и лихви по изп.дело за периода
от 20.04.2015 г. до 14.08.2015 г. на отпаднало основание поради настъпила
перемпция , е неоснователно и следва да се отхвърли. По предявения при условията
на евентуалност иск с правно основание
чл. 49, вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД
същият е неоснователен , тъй като не се доказа наличието на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Ответникът не е извършил
противоправни действия, възлагайки на ЧСИ в рамките на валидно образувано и
протичащо изпълнително производство да извършва действия по събиране на
вземането му, от които на ищцата да са
причинени вреди в исковия размер.
Установи се, че изпълнителното дело срещу ищцата не е перемирано, съответно
събраните по него суми постъпили в патримониума на ответника имат своето
основание. Горното води до извода, че спрямо ищцата не са извършвани
неправомерни действия, които да и причинят вреди, тоест и предявеният при
условията на евентуалност иск за присъждане на сумата от 1479,89 лева е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото на
основание чл. 78,ал.3 от ГПК , вр. с чл. 78,ал.8 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направените по делото разноски възлизащи на сумата от 300
лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД от М.В.Н. с ЕГН ********** съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Ст. против
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, бул."Княз Александър Дондуков" № 19,ет.2 за заплащане
на сумата от 1479,89 /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 89
ст./ частичен иск от общата сума от 2730 /две хиляди
седемстотин и тридесет/ лева , представляваща събрани разноски и лихви по
изп.дело за периода от 20.04.2015 г. до 14.08.2015 г. на отпаднало основание
поради настъпила перемпция на изп.д.№ 393/2010 г. по описа на ЧСИ М.Глушкова
рег.№ 730 с район на десйтвие ВТОС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният евентуален иск с правно основание чл.49,вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД от М.В.Н. с ЕГН **********
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Ст. против "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул."Княз
Александър Дондуков" № 19,ет.2 за заплащане на сумата от 1479,89 /хиляда
четиристотин седемдесет и девет лева и
89 ст./ частичен иск от общата сума от 2730 /две хиляди
седемстотин и тридесет/ лева , представляваща причинени имуществени вреди в
резултат на неправомерно възложени действия по изп.д.№ 393/2010 г. на ЧСИ М.Глушкова,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Н.
с ЕГН ********** съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Ст. ДА ЗАПЛАТИ на
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София, бул."Княз Александър Дондуков" № 19,ет.2
сумата от 300 /триста/ лева направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико
Търново , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: