Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 19.02.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8 980 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.11, вр. с чл. 288, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ /отм./.

Ищцата – З.С.Д. - Б. твърди, че 10.10.2015г., около 13:15 часа, в гр. София, е настъпило ПТП между автобус на „Столична компания за градски транспорт“ ООД, транспортни линия №11, марка „ Мерцедес“, модел „Конекто“, с peг. № *******, управляван от И.Б.Д.и неизвестно МПС, управлявано от неустановен водач. Твърди, че произшествието е настъпило при следния механизъм: първите две описани превозни средства са се движили по бул. „Сливница“ към бул. „Христо Ботев“, като при напускане на кръгово движение на площад „Лъвов мост“ предимството на автобуса е отнето от навлязъл в платното му за движение неизвестен автомобил, движещ се по бул. „Княгиня Мария Луиза“, в посока от „Централна гара“ към площад „Лъвов мост“. За да предотврати настъпването на ПТП, водачът на автобуса задействал рязко спирачната система на МПС и преустановил движението си. Неизвестният автомобил отминал безпрепятствено, без да настане сблъсък. В същото време З.Б., която е пътник в автобуса - намираща се правостояща в салона му, в уширението до втората врата, се е държала с лявата си ръка за хоризонтална тръба под нивото на прозореца. При рязкото спиране на превозното средство, ищцата не е успяла да се задържи за металната тръба, залитнала по посока на движението на МПС и се ударила в първите седалки, които са от страната на водача. След пътния инцидент ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където са установени били следните телесни увреждания:  контузия на гръдния кош,  счупване на гръдната кост в горна трета. След изписване на пострадалата от болничното заведение, същата продължила лечението си в домашни условия, като й е предписано медикаментозно лечение и последващ контролен преглед. В резултат на получените травматични увреждания, пострадалата непрестанно се оплаквала от болки в областта на гръдния кош и затруднено дишане. Болките в травмираната област продължили около месец, а след това станали спорадични. Вследствие на изживения шок, З.Б. се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения-на съня и вниманието. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да й заплати сумата от 1 000 лв.,  заявена частично от сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени във връзка с описаното ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък в последното съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК, както и присъждане на адвокатско  възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – Г. Ф. в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се поддържа, че вина за процесното ПТП има единствено ищцата, която не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, като пътник в обществения транспорт. В условията на алтернативност, счита, че вина за ПТП има единствено водачът на автобуса И.Б.Д., който предприел маневра за рязко спиране, станало единствено причина за получаване на травматичните увреждания на ищцата, пътуваща като пътник в автобуса. Навежда твърдения, че за управлявания от И.Д.автобус има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“, валидна към датата на ПТП. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък в последното съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение.

 С определение № 365 328 от 19.03.2018г., постановено по гр.д. № 1 051/2017г. по описа на СРС, 141-ви състав е допуснато на основание чл.214, ал.1, изр.3 ГПК изменение на иска, като същия е увеличен на 30 000 лева.      

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         По искане на страните по делото е допусната съдебно авто – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е посочено, че скоростта на движение на автобуса, към момента на възникване на произшествието е била не повече от 10 км./ч. Причина за настъпване на произшествието е предприетото аварийно спиране от страна на водача на процесния автобус. По искане на страните по делото е допусната допълнителна съдебно авто – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него е посочен механизма на настъпване на ПТП – то, който изцяло съответства на описаното в исковата молба.

По искане на ищеца пред районния съд е разпитан свидетелят И.Б.Д., който работи като шофьор в „Градски транспорт“ към „Столична компания за градски транспорт“. Посочва, че за произшествието не помни. Заявява, че имало възможност да е бил засечен и да е натиснал спирачката. Свидетелят посочва, че ако има инцидент автобусът се спира, вика се КАТ, линейка. Но този път не се случило такова нещо. Докато управлявал автобуса, никой не го е карал да спира движението. На свидетеля е предявен протокола, който е съставен от проведения му разпит по досъдебно производство №11494/2015г. по описа на сектор РТП – ОР – СДВР /образувано по повод на процесното ПТП/. След запознаване с този документ свидетелят е посочил, че поддържа изцяло дадените от него показания относно случилото се: а именно, че на посочената дата е управлявал посочения в исковата молба автобус, бил е засечен на посоченото място от лек автомобил с хасковска регистрация, който е навлязъл в кръстовището и му е отнел предимството. За да предотврати настъпването на ПТП той е натиснал спирачка и е спрял, като преди това се е движел със скорост не по-висока от 5 – 10 км/ч.

 По искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно.  В него е посочено, че непосредствено след ПТП на 10.10.15г. са констатирани следните травматични увреждания на ищцата: контузия на гръдния кош и несигурни данни (съмнение) за непълно счупване на гръдната кост в горна трета. Липсват данни на пострадалата да е назначавано и провеждано лечение по повод травмата. При подобни травми, в зависимост от индивидуален праг на болева чувствителност, е възможно да се налага прием на обезболяващи. За травмите на ищцата липсва съдебномедицинско описание (форма, размер на увреждането на гръдния кош, прецизна локализация н травмата и др.), поради което може само най - общо да се приеме, че травмата е резултат от действие на твърд тъп предмет. Вещото лице посочва, че контузия с непълно счупване на гръдната кост може да се причини при директно травмиране, по механизмът на удар или притискане с или върху твърди тъпи предмети. В този аспект травмата може да се получи по съобщение в исковата молба време и начин, а именно от удар в интериора на автобус при падане след внезапно спиране. Вещото лице е посочило, че по делото са налице медицински документи за състоянието на ищеца, само от деня на инцидента и следващия ден, като липсва проследяваща медицинска документация. Подобни на описаните увреждания заздравяват за около 3 - 4 седмици, като е препоръчително за този период да се ограничават движенията на снагата, за да се избегне усложнение на травмата на гръдната кост. При персистиране на оплакванията след този срок задължително е следвало да се проведе контролен преглед и изследвания. Липсата на представени медицински документи за проследяващи прегледи след инцидента, дава основание да се приеме, че при пострадалата е протекъл нормален възстановителен процес и травмите са зараснали за обичайния срок до 4 седмици, без да доведат до усложнения, т.е. актуалното здравословно състояние на пострадалата би следвало да е добро и тя да се е възстановила напълно. Дори при актуален преглед да се установят оплаквания от възникнали посттравматични усложнения, поради изтеклия период от 2 години след инцидента, не е възможно само въз основа на наличната медицинска документация да се изведе причинно-следствена връзка между тях и травмите от 10.10.2015 г. От получената травма пострадалата е изпитвала болки, които в първите дни са били по-интензивни и са водели до ограничение в движенията на снагата и дори ограничение в дишането, поради болезненост при дихателните екскурзии на гръдния кош. Постепенно тези болки са отшумявали и в рамките на средностатистическия период, до около месец следва напълно да са отзвучали. В случая от наличните данни е видно, че при пострадалата не е доказано със сигурност наличие на счупване на гръдната кост. По искане на ищеца съдът е допуснал допълнителна съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочило, че от детайлното увеличение на ренгеновите снимки на ищеца, се установява, че има данни за пукване с леко хлътване навътре само на предна пластинка от костна структура на тялото на гръдната кост в горната му трета.  В съдебно заседание вещото лице е посочило, че има пукване на гръдната кост, а не счупване, тъй като задната пластинка на коста е здрава. Затруднени са движенията в неголям размер, защото има силна болка. Тази болка се усилва от дихателните екскурзии. Движенията са ограничени от болката, която се изпитва при вдишване и при движение на снагата.

 По искане на ищеца по делото е разпитан свидетеля Й. И.Б., съпруг на ищцата, който е бил свидетел на инцидента със съпругата му. Същият подробно описва начина, по който е настъпило ПТП, което изцяло съответства на описаното в исковата молба. Посочва, че в първия момент след случилото се не могла да диша, пътници отстъпили близката седалка и тя седнала. Първоначално, като че ли изпаднала в безсъзнание и не можела да говори. Слезли  на спирка „Опълченска“, сложил  я да легне на пейката на спирката. Там погледнал таблото и видял 13:24 часа. Не носели здравна книжка. От автобуса, зад гърба на шофьора имало посочени телефони, взели номера на телефона на центъра на Градска мобилност, за да уведомят за инцидента. Свидетелят посочва още, че не могъл да ангажира свидетели, уведомил по телефона Центъра за инцидента. Прибрали се вкъщи, взели здравната книжка на ищцата и отишли в „Пирогов“ с такси. След инцидента и след прегледа в „Пирогов“ отишли в гаража на автобус № 11 „Земляне“, където се видяли с диспечерката и шофьора. Свидетелят посочва, че около три месеца ищцата  имала затруднено дишане, болки. При завъртане имала силни болки, била е повече на легло в този период. Сега имала болки само, когато времето е лошо. След инцидента била подтисната непосредствено и малко след това. По телефона говорела трудно и бавно, като в унес, около три месеца. Придвижвали се с таксита, защото не е можела да върви самостоятелно. Казвала, че има болки и затова взимали таксита. Записали номера на „Градска мобилност“ ЕАД, но не информирали шофьора, защото не искали да го спират.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), Ф.ът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.  Видно от законовата разпоредба, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по  чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

Съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.), увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

         В конкретния случай, съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./. Безспорно се установи по делото, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, като последния е отказал изплащане.

         Настъпването на пътнотранспортното произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – свидетелски показания на шофьора на автобуса, свидетелските показания на съпруга на ищеца, авто – техническата експертиза и заключението по съдебно – медицинската експертиза.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП, от който следва и извода за противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от посочените в предходния абзац свидетелски показания и заключението на авто – техническата експертиза.

От медицинската експертиза се установяват претърпените от ищцата травми, които са в резултат на процесното ПТП.

         По отношение на наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за вина на водача на автобуса – И.Б.Д., който предприел маневра за рязко спиране, станала единствено причина за получаване на травматичните увреждания  на ищцата за неоснователни. От събраните по делото и неоспорени от страните писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на неизвестен автомобил, който пресякъл траекторията на движение на автобуса и предизвикал аварийно задействане на спирачната уредба.

         Безспорно се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

      При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: 

            Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В случая следва да се вземе предвид, че в резултат на процесното ПТП ищцата, която тогава е била на възраст 59 години е получила контузия на гръдния кош и несигурни данни /съмнение/ за непълно счупване на тялото гръдната кост в горна трета, като възстановителния период е около 3 - 4 седмици, в който се препоръчва ограничаване на движенията на снагата, за да се избегне усложнение на травмата на гръдната кост, при необходимост могат да бъдат ползвани болкоуспокояващи медикаменти, тъй като има силна болка, която се усилва по време на дишане. Към настоящия момент няма остатъчни проявления на травмата за ищеца. 

            Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 4 000 лв. ще представлява справедливо обезщетение за претърпените от З.Б. болки и страдания, който размер съответства на критерия за справедливост, като над тази сума до предявения размер от 30 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. 

          

Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

Ищецът в настоящото производство е направил разноски в размер на 1 280 лв., от които 350 лв. – заплатена държавна такса, 150 лв. – депозит по допуснатата авто – техническа експертиза, 240 лв. – депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, 15 лв. – депозит за един свидетел, 5 лв. – заплатена такса за съдебно удостоверение /страница 107 от делото/, 70 лв. – депозит относно втория свидетел, 250 лв. – депозит по допуснатата допълнителна съдебно авто – техническа експертиза и 200 лв. – депозит по допълнителната съдебно – медицинска експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в размер на 170, 67 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – Адвокатско дружество „Г.и П.“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 520, 20 лв., съобразно уважената част от иска, в което е включено и ДДС.

Направените от ответника разноски в настоящото производство са:х150 лв. – депозит по допуснатата авто – техническа експертиза и 50 лв. – депозит по допуснатата допълнителна авто – техническа експертиза. В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 323, 33 лева, от които присъдени разноски съразмерно отхвърлената част на иска - 173, 33 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

 С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати З.С.Д. - Б., ЕГН - **********, с адрес: ***, на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ сумата от 4 000лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.10.2015 г. около 13.15 часа в гр. София между автобус на „Столична компания за градски транспорт“ ООД, транспортни линия №11, марка „ Мерцедес“, модел „Конекто“, с peг. № ******* и неизвестно МПС, управлявано от неустановен водач, при напускане на кръгово движение на площад „Лъвов мост“, ведно със законната лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 170, 67 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 000 лв. до предявения размер от 30 000лв.

         ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ – ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Адвокатско дружество „Г.и П.“, БУЛСТАТ – ******* с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата 520, 20 лв. – адвокатско възнаграждение, с включено в него ДДС.  

         ОСЪЖДА З.С.Д. - Б., ЕГН - **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., БУЛСТАТ – ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  сумата 173, 33 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 150 лв.        

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: