Решение по дело №314/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260226
Дата: 31 май 2021 г.
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20195500900314
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        31.05.2021 година                       гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З.                         Търговско отделение

На 26.04.                                                                                      2021 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.

 

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

Като разгледа докладваното от съдията Х.

Търг.д. № 314 по описа за 2019  г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 и ал. 1 вр. с чл.557, ал. 1, т. 2, б.“а“ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че при ПТП, настъпило на 16.09.2017г. на път I-5, общ. К., е причинена смъртта на М. С.Б. - син на ищците С.И.Б. и Г.И.Б., вследствие на което търпят неимуществени вреди.

На 16.09.2017 г. около 19:00 ч. В.Х.Б. управлявал МПС марка „М." модел „С.” с peг. № СТ *** ВВ на път I-5, свързващ гр. Г. и гр. С.З.. При км. 192, водачът нарушил правилата за движение по пътищата като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и условията на видимост и не бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Настъпило ПТП, при което л.а. марка „М.”, модел „С.”, с д.к.№ СТ *** ВВ блъснал конски впряг, вследствие на което била причинена смъртта на М. С.Б..

Ищците твърдят, че по случая е образувано д. п. № 1090/2017 г. по описа на РУП К. и пр. пр. №2483/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. С.З., както и че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача В.Х.Б.. Същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата.

Смъртта на М. С.Б. е причинена вследствие от получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания.

В исковата молба се сочи, че починалият М. Б. е бил добър, грижовен, услужлив и добре възпитан млад мъж, който бил силно привързан към своите родители. Имал е много приятели, бил е душата на компанията. М. е бил в началото на своя жизнен път, в млада и трудоспособна възраст. Ищецът - С.И.Б. - не може да преживее загубата на своя син. Те са били в много близки и топли отношения. Между тях е съществувала особено силна връзка с чувство на обич, взаимна привързаност подкрепа. Майката на починалия - Г.И.Б. - е била в силен шок от новината за смъртта на сина си, довел до тежка депресия от внезапната и неочаквана загуба на М.. Станала е емоционално неустойчива. Не спира да гледа негови снимки и да плаче. Г. използва всеки един свободен ден, за да отиде на гробищата и да оплаче своето дете, но дори и там не намира покой.

Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба на най-скъпото в техния живот – детето, са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Между загиналия и родителите му са съществували изключително близки отношения, отношения на обич и разбирателство, характерни за изключително силната връзка между родители-деца. Травмата на ищците от преживяното, болките и страданията от загубата на най-свидното ще останат завинаги и дори с времето ще се увеличават. Внезапната смърт е причинила на С. и Г. неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.

Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, ищците считат, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200 000 /двеста хиляди лева/ лв. за всеки от ищците би било справедливо.

В исковата молба се излагат съображения, че лек автомобил марка „М.“, модел „С.“ с д.к.н. СТ *** ВВ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, което ангажира отговорността на Г. за обезщетяване на настъпилите при ПТП вреди. Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица за вреди, причинени когато МПС няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Ищците твърдят, че на 03.06.2019 г. са предявили пред Г. извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал да определи и да изплати обезщетение, за което ги информирал с писмо с изх. номер 24-01-361-1 от 29.08.2019 г.

Посочват, че с молбата от 03.06.2019 г. пред Г. е предявена претенция за изплащане на обезщетение. Тримесечният срок за уреждане на претенцията е изтекъл на 03.09.2019 г., от която дата считат, че Г. дължи законна лихва върху дължимото обезщетение.

Тъй като по отношение на отговорността на прекия причинител за заплащане на законната лихва върху дължимите обезщетения за периода от датата на увреждането до 16.09.2017г. липсва застрахователно покритие или обезпечителна отговорност на Г., то ищците претендират лихвите за посочения период директно от водача В.Х.Б.. Считат, че същия следва да бъде задължен да заплати на ищците сумите от по 1 000 лева, част от дължимите общо по 39 600 лв., представляващи законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите от по 200 000лв. за периода от датата на ПТП 16.09.2017г. до 03.09.2019г.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г., БУЛСТАТ **** да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 (двеста хиляди) лева на всеки от ищците, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М. С.Б. при ПТП от 16.09.2017г. от водач без сключена застраховка „ГО".

Молят върху така определените като обезщетение суми да бъде присъдена компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Молят да бъде осъден ответника В.Х.Б. да заплати на всеки от ищците по 1 000 (хиляда) лева, част от дължимите общо по 39 600 лв., представляващи законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите от по 200 000 лв., дължима за периода от датата на ПТП 16.09.2017 г. до 03.09.2019 г.

Постъпил е отговор на исковата молба от първия ответник – Г. – гр. С., с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер.

Твърди, че липсва установено виновно противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които са в хипотезата на чл. 300 ГПК. По делото, както и по образуваната в ГФ щета не са представени доказателства за установяване на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“. За установяване на механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, за поведението на пострадалия няма към момента на подаване на исковата молба влязла в сила присъда. Не са представени автотехническа експертиза, Протокол за оглед на местопроизшествието, свидетелски показания, изготвени в досъдебното производство. Липсват данни за хода и резултата от същото.

Въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ документ, а в случая липсват данни и на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това счита, че същият няма обвързваща материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.

Ответникът прави възражение, при условията на евентуалност, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия М. С.Б. - собственик и водач на каруцата, предвид липсата на доказателства относно вината и конкретното поведение на участниците в процесното ПТП и процесуалната преклузия. Твърди, че липсват данни и обстоятелства, дали каруцата е била регистрирана, че са били спазени правилата за движение на ППС с животинска тяга. Дали същата е била снабдена със светлоотразители - през нощта ли се е случило събитието или в тъмната част от денонощието.

Оспорва претенциите и по размер като прекомерни, предвид направеното възражение за принос поради липсата на задължителната сигнализация - светлоотразители отпред и отзад на каруцата.

Счита, че в предявения размер искът е прекомерно завишен и с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2017 година, както и че исковата претенция не кореспондира със задължителната съдебна практика, като в този смисъл се позовава на чл. 52 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника В.Х.Б., с който излага подробни съображения за недопустимост на предявените искове.

В случай, че съдът приеме исковите претенции за допустими, моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани.

Оспорва изцяло описания в исковата молба механизъм на ПТП, като оспорва и твърдението, че катастрофата е настъпила по негова вина, в качеството му на водач на МПС - марка „М.“ модел „С.“ с peг. № СТ *** ВВ на път I - 5 общ, К. км. 192, при допускане на цитираните нарушения на правилата за движение по пътищата, оспорва наличието на причинно - следствена връзка между настъпилия удар между управлявания от него автомобил и каруцата и причинените неимуществени вреди на ищците.

Заявява, че не е нарушавал правилата за движение по пътищата такива, каквито са посочени в исковата молба. Твърди, че управляваното от него МПС е било контролирано непрекъснато от него, в качеството му на водач, скоростта е била съобразена със знаковото стопанство и конкретните пътни и атмосферни условия, както и със състоянието на пътя и на превозното средство, и релефа на местността.

Посочва, че по образуваното ДП № 1090/2017г. по описа на РУП - К., пр. пр. № 2483/2017г. по описа на ОП - С.З. са налице данни, че след настъпилия удар между управлявания от ответника автомобил - марка „М.“ модел „С.“ с peг. № СТ *** ВВ и каруцата с конски впряг /който удар твърди, че не могъл да предотврати, въпреки, че направил всичко, зависещо от него/, последвало и прегазване на тялото на пострадалия - М. С.Б. от друго МПС. Твърди, че е несъстоятелно да се твърди, че е налице и причинно - следствена връзка между удара /контакта/ на управляваното от ответника МПС с каруцата и вредоносния резултат - смъртта на сина на ищците.

Счита, че твърдяното в исковата молба не кореспондира с действителната фактическа обстановка, съпътстваща настъпилото ПТП, още повече, че по образуваното досъдебно производство не е изготвена автотехническа експертиза, по която вещите лица да дадат заключение в подкрепа на заявеното от ищците. По досъдебното производство не са привлечени на този етап лица, в качеството на обвиняеми и все още продължава разследването, за да бъде установена обективната истина.

Отделно от горното, в условията на алтернативност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. С.Б., а именно: дори и да се предположило виновно поведение на ответника, довело до определен вредоносен резултат, то заявява, че категорично е убеден в качеството си на очевидец на произшествието, че е налице в изключително голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият с придружаващото го в каруцата лице излязъл внезапно на пътното платно, пришпорвайки конския впряг и самото излизане станало в опасната зона за спиране, в която не можел да предприеме, а и да направи нищо зависещо от него за предотвратяване на инцидента. Счита, че ако пострадалият е съблюдавал правилата и нормите за движение по пътищата, в качеството си на участник в него, не би възникнало ПТП.

Излага съображения, че посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъл на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и счита, че същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по същество на спора, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника. Счита, че са налице основания за намаляване размера на обезщетенията на ищците, поради съпричиняване на вредоносния резултат, като обезщетенията следва да бъдат определени при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че горепосоченото неправомерно поведение от страна на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредни последици и обуславя извод за наличие на съпричиняване в размер на поне 50%.

Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди с висок интензитет и проявление от страна на ищците, които да обосновават размера на исковите им претенции. Оспорва размерите на претенциите за неимуществени вреди, както и размера на законната лихва за периода от 16.09.2017г. до 03.09.2019г.

Счита, че при преценка размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на ВС, с оглед приложение на принципа за справедливост.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищците срещу ответника В.Х.Б. за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от датата на увреждането до 03.09.2019г. В условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме, че претенциите са основателни, моли да бъде намален размера на претендираните обезщетения, както и размера на претендираната от втория ответник законна лихва върху тях от датата на увреждането до 03.09.2019г., като съдът се съобрази с принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. С.Б..

В допълнителна искова молба, ищците вземат становище по направените от ответниците възражения и изразени становища в представените от тях писмени отговори.

По представения от ответника Г. отговор:

Ищците заявяват, че го оспорват изцяло. Оспорват всички възражения срещу изложения в исковата молба механизъм на ПТП и причините за него, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача и причинната връзка с настъпилото ПТП и настъпилата вреда.

Оспорват изцяло възражението за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради неспазване на правилата за движение, липса на регистрация на каруцата и наличие на светлоотразители.

По представения от ответника В.Х.Б. отговор:

Ищците заявяват, че оспорват изцяло този отговор.

Оспорват възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран по иска и че исковите претенции спрямо него са недопустими. Оспорват изцяло възраженията на ответника относно дължимостта на лихва, както и възраженията, че ищците не търпят големи по обем неимуществени вреди поради това, че синът им е бил пълнолетен, в трудоспособна възраст и не е поддържал връзка с родителите си.

Постъпил е допълнителен отговор от ответника Г., с който заявява, че поддържа изцяло всички направени с първоначалния отговор на исковата молба твърдения, оспорвания и възражения.

Постъпил е допълнителен отговор от ответника В.Х.Б., с който заявява, че поддържа изцяло всички изложени обстоятелства в отговора на първоначалната искова молба, ведно с всички възражения и доказателствени искания.

 

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:  

 

         Безспорно е установено между страните, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че на 16.09.2017г. около 19:00 ч. между МПС марка „М." модел „С.” с peг. № СТ *** ВВ, управлявано от В.Х.Б. на път I-5, свързващ гр. Г. и гр. С.З. и каруца с конски впряг, водена от М. С.Б. е настъпил удар, вследствие на който последният е паднал от каруцата.

         От Препис-извлечение от Акт за смърт, съставен в гр. К., общ. К. се установява, че М. С.Б. е починал на 16.09.2017г.

         Видно от представените по делото 2 бр. Удостоверения за съпруг/а и родствени връзки на С.И.Б. и Г.И.Б. – ищци, се установява, че са родители на починалия М. С.Б..

         Представена е Молба-претенция с изх. номер 24-01-361/03.06.2019 г. /л.38/, от която се установява, че на 03.06.2019г. ищците са предявили пред Г. извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществено вреди, вследствие на процесното ПТП.

         Представена е справка от НИМХ /л. 421/ и от Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория, БАН /л. 422/, от които се установява, че на 16.09.2017г. в района на гр. К., общ. К., изгревът е в 07.00ч, а залезът в 19.27ч, като времетраенето на гражданския сумрак е 28 минути. Видимостта в часовия интервал между 19.00ч и 19.55ч е между 20км и 40км. В началото на интересуващия страната интервал от време Слънцето се е намирало много ниско над западния хоризонт. След това е настъпил залезът в 19.26ч и гражданският полумрак. В края на интервала влиза и първата минута от следващия етап на полумрака – навигационния.

         По случая е образувано ДП с № 1090/2017г. по описа на РУ - К., което не е приключило към момента с окончателен акт. С постъпило от Окръжна прокуратура писмо №2483/2017г. от 15.10.2020г., с вх. №262433, получено на 16.10.2020г. се посочва, че разследването по досъдебното производство не е приключило и не е изяснена безспорно фактическата обстановка, нито са извършвани действия по привличане на обвиняем, нито е постановен прокурорски акт за решаване на делото по същество. Поради това на съда е отказано да се приложат преписи от всички събрани до настоящия момент материали по делото, а са предоставени преписи от материали – доказателства, които не могат да бъдат повторно събрани, а именно: от протокола за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбума към същия и от другите протоколи за оглед, от СМЕ на М. Б. и от химическа експертиза на кръвта на починалия.

        

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява следното:

При починалия М. Б. след извършена съдебномедицинска аутопсия са установени: Гръдна травма - охлузвания и кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни половини, контузия на двата бели дроба, контузия на сърцето, разкъсване на аортата, набиране на кръв в двете плеврални кухини. Коремна травма - охлузвания и кръвонасядания на корема, разкъсване на левия прав коремен мускул, разкъсване на левия бъбрек, разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на дебелото черво и корена на тънките черва, набиране на кръв в коремната кухина. Черепномозъчна травма - охлузвания и разкъсноконтузна рана на лицето, охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, избиване на двата горни втори зъба, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната област, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Счупване на десните странични израстъци на I и III поясни прешлени. Разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците.

Причината за смъртта на М. Б. е тежка съчетана гръдна и коремна травма, несъвместима с живота.

Налице е причинно-следствена връзка между установените телесни увреждания и настъпването на смъртта на М. С.Б.. Черепно-мозъчната травма и голяма част от охлузванията и кръвонасяданията са получени след контакта на превозните средства „М.” и каруцата, като част от гръдните и коремни травми също е възможно да са получени от ударите в терена.

Вещото лице посочва, че е налице косвена причинна връзка между получените телесни увреждания от пострадалия и настъпилата смърт, след удара между каруцата и „М.а”. Към момента на настъпване на ПТП-то на 16.09.2017 г. М. Б. е бил повлиян от алкохол и във взетата кръвна проба е доказано наличие на алкохол 2, 28 /промила/. Това количество алкохол отговаря пострадалия да  е бил в средна степен на алкохолно опиване, характеризираща се със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентация, координацията на движенията, налице са силно забавени реакции, афекти, с признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.

 

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, от която се установява следният механизъм на ПТП:

При посочените пътни условия на 16.09.2017г. около 20.00 часа по първокласен път ПП-1-5 от север на юг са се движили попътно лек таксиметров автомобил марка „Д.“ с per. № СТ 6076 ВР управляван от Д. и товарен автомобил марка „М.“ модел „С.“ с per. № СТ *** ВВ, управляван от Б. със скорост около 72,8 км/ч. В зоната на км.192 от вход-изхода от крайпътен обект „К.ско ханче“ в посока от запад на север, ППС с животинска тяга-каруца с кон с двама пътници Б. и М. при скорост на движение около 13 км/ч, са предприели навлизане по първокласния път. Възприемайки своевременно опасността пред фронта на автомобила си, водачът Д. /на автомобила движещ се пред процесния автомобил М. „С.“ - е предприел аварийно спиране с промяна на траекторията си на движение на дясно. По същото време водача на задно движещия се товарен автомобил Б. е предприел промяна на траекторията си на движение на ляво, при което е настъпил удар с предна централна част на автомобила в лява странична част на коня (преден ляв крайник) и левия ок на каруцата. След така описания първоначален удар, тъй като същият е настъпил под масовия център на коня, той е пропаднал върху предния капак, като главата му е достигнала до долна лява част на предното панорамно стъкло, при което е настъпило счупването на врата му. Тъй като сервоапарата и спирачната помпа на процесния автомобил са се увредили от удара, същият е продължил до крайното си установяване, фиксирано в огледния протокол при режим на спиране с двигател. В момента на удара с автомобила, конят се е отделил от каруцата и на около 39 м южно от О е започнал да навлиза в източното крайпътно пространство, където се е установил легнал върху лявата си страна. По същото време, под въздействието на резултатните сили и моменти, каруцата е ротирала около вертикалната ос на масовия си център по посоката на часовата стрелка и движейки се транслационно-ротационно, се е установила на местоположението, в която е фиксирана в огледния протокол. При тази ротация пътуващите в нея са пропаднали върху пътното платно, като тялото на М. се е установило на около 54м южно от О и около разделителната линия на платното за движение, а тялото на Б. на около 61 м южно от О и в западния край на платното за движение. Липсват технически данни за удар между процесния товарен автомобил и коша на каруцата.

Вещото лице, от предоставените обстоятелства по делото, установява, че след попадането на телата на пострадалите върху пътното платно, л. а. марка „Д.“ модел „Л.“ с peг. № СТ *** ВХ управляван от Ж., движещ се в посока от юг на север, преминава през тялото на М., а според свидетелските показания, друго неизвестно МПС, движещо се в посока от север на юг преминава през тялото на Б.. При извършения оглед не са установени технически данни за прегазване на телата от процесния товарен автомобил М..

Скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара с коня и непосредствено преди настъпването на ПТП, е възлизала на 72.8км/ч (20.2 м/сек).

Поради попадането на каруцата с коня в опасната за спиране зона на М. С. при скоростта му на движение от около 72,8км/ч в момента на възприемането и като опасност, водачът на този автомобил няма техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, освен ако не отклони автомобила си надясно спрямо посоката си на движение, като по този начин евентуално би настъпил удар за него с предходния лек автомобил Д. или с крайпътната канавка и растителността западно от платното за движение.

Вещото лице приема, че при движение със скорост около 48,83 км/ч и всяка по-ниска от нея водачът на М. „С.“ има техническа възможност да спре преди мястото на удара, като по този начин предотврати настъпването на ПТП.

По данни на вещото лице основните технически причини за настъпване на конкретното ПТП са навлизането на ППС с животинска тяга-каруца с кон с peг. № ***на първокласния път, без водачът и да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на другите участници в движението, като по този начин е отнел предимството им, от една страна, а от друга - навлизането в срещуположната лента на движение от страна на т. а. М. на пътен участък, където такава маневра не е разрешена. Навлизането в срещуположната лента на движение от страна на т. а. М. може да бъде в причинно-следствена връзка с неспазването от страна на водача му на минималната безопасна надлъжна динамична дистанция от 37.8м с предно движещия се таксиметров автомобил м.Д., както и от вероятната липса на включен десен пътепоказалец от водача на Д. предвид внезапно възникналата опасност за него, създадена от връхлитащата каруца, която му е отнела предимството и малкото време за реакция.

Лек автомобил М. „С.“ се е движил по път I-5 в посока от с. К. към гр. К. - от север на юг. Каруцата се е движила в посока от мотел „К.ско ханче“ към с К. - от югозапад на югоизток.

Мястото на първоначалния удар между т. а. М. и ППС с животинска тяга-кон с каруца с peг. № ***в надлъжно разположение, се намира на около 35-36 м южно от приетия ориентир, а напречно на около 0.8-1 м източно от разделителната линия на платното за движение - в противоположната лента на движение.

Видимостта за водача на лек автомобил „М.“ предвид ландшафта и растителността западно от пътя, както и наличието на движещ се пред него друг лек автомобил е била по отношение на движещата се по уширението каруца около 30 метра.

Каруцата не е била оборудвана със светлоотразители за през деня и през нощта, видно от материалите по ДП.

В конкретния случай водача на ППС с животинска тяга - каруца с кон е следвало преди да навлезе на първокласния път, да се съобрази с местоположението и скоростта на другите участници в движението и при необходимост да пропусне тяхното преминаване.

Тъй като в случая същия е имал техническа възможност да възприема другите участници в движението, вещото лице приема, че е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то като за целта е следвало да даде предимство на движещите се по първокласен път 1-5 г предприеме навлизането на платното за движение при липса на други участници в движението. Удара за водача на каруцата е бил предотвратим, ако не беше отнел предимството на М. С., излизайки внезапно на пътното платно.

Средната скорост на движение при бърз ход за каруца с кон, определена по таблични данни при хоризонтален асфалтов пътен участък възлиза на около 13 км/ час (3.6 м/сек).

Според вещото лице при всяка скорост на движение водачът на ППС - каруца с конски впряг при условие, че оказва контрол върху движението би имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. За целта, приближавайки пътя с предимство, в който трябва да навлезе, следва да намали скоростта и на движение с оглед да има техническа възможност да спре в североизточната част на отбивката за „К.ско ханче“ и даде предимство на движещите се по главен път 1-5 МПС, без да навлиза в него.

Каруцата е попаднала в опасната за спиране зона на М. „С.“ към момента на възприемането и като опасност от водача на автомобила.

В АТЕ се приема, че при предприемане на аварийно спиране, водачът на лекия автомобил няма техническа възможност да избегне удара и той е бил неизбежен.

В съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението по автотехническата експертиза дава следните пояснения:

Ударът е кос, той попада в тялото на коня, след което автомобила продължава движението си до окончателното си спиране. Каруцата има някаква кинетична енергия, някаква скорост, тя не е спряла и продължава движението си на североизток. Процесният автомобил първо контактува с коня  и след  това с каруцата. Относно видимостта от 30 метра, в случая става дума за „Д.“ „Л.“ такси, който е лек автомобил, не висок. Мястото на  водача, седящ на седалката на „М.“ „С.“ е по- високо от мястото на водача на лекия автомобил, тъй като той има по – голяма визорност.

Относно по-високата част на автомобила „М.“, седнал водач, един лек автомобил пред него дали затруднява хоризонта му на виждане по някакъв начин, в конкретния случай този автомобил пред него ангажира вниманието му, защото няма време да пусне десен или ляв мигач, каруцата излиза отдясно, цялото внимание е в предния автомобил. Относно това дали автомобилът „Д.“ пречи на водачът на „М.“ да възприеме пътната обстановка напред пред „Д.“ – та, този автомобил, тъй като ПТП се е случило в условията на настъпване около 20 часа,  когато фаровете не са достатъчно ефективни. Тогава нито е тъмно, нито е светло и най-малко тези фарове имат ефективност на осветяване на пътното платно. Каруцата и конят не са имали светлоотразителни елементи. От експертната практика този отрязък от време, на смрачаване, е най-опасен за водачите при възникване на такива непредвидени ситуации. Била е затруднена неговата възможност да види напред. Д.та затруднява видимостта до толкова, до колкото е била дистанцията близка между двата автомобила. Вещото лице уточнява, че произшествието не  е станало в зоната на ограничението.

С протоколно определение от 07.12.2020г. съдът е уважил искането на страните и е назначил тройна комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза с две вещи лица, специалисти по автотехническите експертизи и едно вещо лице съдебен лекар със същите задачи, зададени към досега назначените и изслушани експертизи.

Автоекспертите по така назначената тройна експертиза, приемат следния механизъм на процесното ПТП: На 16.09.2017г., около 20:00 ч по първокласен път 1-5 гр. К. - гр. К. в посока юг се е движел т. а. марка „М.“, модел „С.“ с per. №СТ 91-00 ВВ, управляван от В.Х.Б.. Товарният автомобил се е движел зад лек автомобил при дистанция около 8-10 м. След излизане от много плавен десен за автомобилите завой и движение по прав равнинен участък, МПС-то пред товарния автомобил предприема спиране. Малко по-късно в момент, когато товарния автомобил М. се е намирал на около 78 м преди мястото, на около 90 м преди моментната траектория на каруцата, при движение със скорост от около 76 км/ч и опасна зона за спиране от около 74 м, водача предприема отклоняване на автомобила на ляво. В същото това време от асфалтова отбивка, намираща се откъм дясната страна спрямо посоката на движение на МПС от отбивка с уширение, представляваща вход - изход от мотел „К.ско ханче“ към главния път косо с направление напред и наляво се движи ППС с животинска тяга (каруца) с per. № ***. В каруцата са били М.А. М. и М. С.Б.. Малко по-късно настъпва удар, като ударът се е реализирал между челната част на товарния автомобил и коня, водещ каруца след себе си на около 24,3 м южно от мерната линия на ориентира в зоната от 0,95 м западно до 0,95 м източно от разделителната осева линия. Към момента на удара товарния автомобил е заемал равни зони от по 0,95 м от двете ленти за движение, с надлъжна ос, съвпадаща с оста на платното за движение. Към момента на удара механичната система (коня с каруцата) са били разположени косо на ляво спрямо посоката си на движение под ъгъл около 128-132° спрямо оста на платното за движение. Към момента на удара коня е заемал около 0,95-1,0 м от източната лента за движение (ширина на лентата 4,2 м), а каруцата и останалата част от коня около 2,5 м от западната лента за движение (ширина на лентата 3,7 м). След удара предвид значително по-голямото си количество на движение товарния автомобил продължава движението си напред, отлага следа от работна течност по асфалтовата настилка, вследствие на деформациите по челната си част и спира в дясната част извън платното за движение в обособено уширение. След удара каруцата се връща назад и надясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил със силна ротация по посока на часовата стрелка, гледано отгоре. По време на тази фаза изпадат возещите в нея М. и Б., които се установяват на платното за движение. След удара коня се отделя от каруцата и се отхвърля напред и наляво спрямо посоката на движения на М.. Последния се установява в източната крайпътна канавка.

Автоекспертите заключават, че скоростта на движение на товарния автомобил М. към момента на удара с каруцата и преди настъпване на ПТП е около 76 км/ч.

Водачът на товарния автомобил М. няма техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при реакция чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на каруцата на платното за движение. Към този момент М. се е намирал на около 25 м преди мястото на удара при опасна зона за спиране около 74 м. Скоростта на движение на товарния автомобил, при която ще спре преди мястото на удара и няма да настъпи ПТП е 33,9 км/ч.

Прието е, че техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на каруцата на платното за движение при наличие на движещи се по него МПС. Съгласно данните по делото, относно конкретната дата и час, товарния автомобил М. се е движел в нощни условия с включени светлини на фаровете си, като видимата пред водача зона е била обособена от формата на осветената от фаровете пред него зона. Относно видимата пред каруцата зона, няма данни за наличие на източник на светлина, закрепен в предната и част, който да формира видима за водача зона.

По делото няма данни, дали каруцата е оборудвана със светлоотразителни елементи. Приема се, че скоростта на движение на каруцата към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 18 км/ч.

Медицинският експерт посочва, че уврежданията на М. Б. са травматични и по своята характеристика отговарят да са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети със значителна  кинетична енергия. При блъскането от микробуса, първоначалният контакт е бил осъществен с коня, като чрез кинематичната връзка между него и каруцата е била предадена кинетична енергия върху тялото на Б. чрез елементи на каруцата. Получената черепно-мозъчната травма по интензивност и характер не отговаря за такава, получена от директен контакт между микробуса и тавата на Б. със скорост 76 км/ч. Факт е, че няма счупване на черепа и няма контузия на мозъка, а само кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и повърхностни увреждания. С голяма степен на вероятност е възможно тази травма да бъде получена при изпадането на Б. върху терена, с последващото плъзгане и търкаляне на тялото до установяване в крайното му положение.

В областта на гръдния кош и корема уврежданията са по-тежки и са причинили смъртта в кратък интервал от време. Ето защо, прави извода, че с голяма степен на вероятност те са получени при прегазване от МПС. Доказателство в подкрепа на механизма на прегазването, е счупването на десните напречни израстъци на I и III поясни прешлени. Същите са недостъпни за счупване при изпадане и сочат за прегазване.

Безпомощното състояние е предпоставка за последвалото прегазване. В този смисъл причинно-следствената връзка съществува, но е косвена, тъй като е причина за настъпилите по-тежки увреждания в по-късен момент.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Затова експертите посочват, че технически съобразената скорост на движение на товарния автомобил с далечината на видимата пред водача на автомобила М. зона, при движение в дясната пътна лента, с включени, технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете е 62 км/ч и по-малка от нея. Към момента, в който водача на товарния автомобил е предприел отклоняване наляво, ППС (каруца и кон) не са попадали във видимата за водача зона при движение с включени, технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете.

Приема се, че в момента на настъпване на смъртта Б. е имал концентрация на етилов алкохол в кръвта от 2,28 промила. Установената концентрация е в границите на средна степен алкохолно опиване (1,50-2,50), характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост. Тези нарушения несъмнено са повлияли на качествата му на водач на ППС, каквото е каруца с конски впряг, участващо в движението по републиканската пътна мрежа.

Разкъсването на аортата представлява остро увреждане, което неминуемо води до смъртен изход и по смисъла на чл. 128 НК осъществява медико-биологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Смъртният изход е последица от получените травматични увреждания.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

За установяване на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, са разпитани двама свидетели.

Свидетелят Ч., израснал заедно със С. и Г. Б. и в приятелски отношения с тях, посочва, че е имал наблюдения в отношенията на ищците със сина им, живеели заедно в едно домакинство, били в много добри отношения, между тях нямало неразбирателства. След инцидента ищците били в много тежко състояние, а когато ги видял на погребението, ищците били много зле и до настоящия момент споменавали за сина си и страдали за него по същия начин.

От показанията на св. Ч. се установява, че се познава с ищците отдавна. Не знае да са имали разногласия, живеели спокойно и с взаимно уважение. Споделя впечатления, че след смъртта му ищцата плаче всеки ден и до настоящия момент С. и Г. тъгуват.

За установяване механизма на произшествието, в о. с. з. дадоха показания:

Свидетелят Джуков, очевидец на пътния инцидент, който споделя, че е пътувал заедно с шофьора на буса на съседната седалка, в посока от Ш. към гр. К.. Водачът е бил спокоен и малко преди разклона за К.ско ханче бусът се движил непосредствено зад такси с отстояние около 10 метра в продължение на няколко километра. Сочи, че се движили в рамките на предвиденото огрничение. Когато наближили уширението към К.ско ханче, таксито внезапно завило надясно и набило рязко спирачки без никакъв очевиден повод като почти излязло от пътя и В. направил маневра вляво, с цел да го заобиколи. Тогава се чул трясък и се счупило предното стъкло, водачът отбил в дясно и спрял, тъй като и той бил ударен и трудно слязъл от автомобила. Посочва, че движението след сблъсъка продължило да се осъществява, колите се движили по пътя, защото нямало как все още да разберат какво се е случило.

От показанията на свидетеля Ч., който е присъствал на сватба в К.ско ханче, се установява, че последният бил излязъл с братовчед си отвън да пуши. Вече произшествието било станало, когато видял двама души да лежат от лявата и от дясната страна на платното. На място сочи, че имало бус, кон и каруца и такси пред буса. Посочва, че продължавали да си минават колите и два автомобила минали през телата на двамата, лежащи на платното.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съдът намира, че са установени следните елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "А" от КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б., и водачът няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от данните по делото е образувано ДП №1090/2017г. по описа на РУ-К., което към настоящия момент не е приключило с окончателен акт. Поради това и в случая няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като тези обстоятелства следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Съдът, изследвайки елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, не установи по категоричен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението и вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил В.Б..

За да е налице противоправност е необходимо да е нарушено чуждо субективно право. Противоправността на резултата, на деликта, се състои в това, че поведението на делинквента, независимо от това дали е виновно или не, засяга по някакъв начин неблагоприятно едно лично благо, което предварително и общо е защитено от правния ред като обект на абсолютно субективно право. При положение, че няма необходимост за установяване на виновното поведение, защото при деликта тя се предполага, то съдът приема, че и вредата, и противоправното поведение, и вината са налице.

Необходимо е да се установи налице ли е причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 51 изр. 1 „Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането”, а тълкуването на разпоредбата води до извода, че вредите не са елемент на правонарушението, а са негова последица. От една страна, причинната връзка трябва да съществува между поведението на отговорното лице и противоправния резултат, а от друга страна такава връзка трябва да съществува между противоправния резултат и вредите. Прекъсването на причинната верига в първата й част изключва изцяло възникването на отговорността, защото изолира поведението на лицето, чиято отговорност се претендира от противоправния резултат и налага извода, че правонарушението не е извършено от него.

В настоящия случай, анализирайки в съвкупност всички представени доказателства и конкретно изследвайки заключенията на вещите лица по назначените експертизи, които взаимно се допълват и в голяма степен се припокриват, се установява, че не е налице именно този елемент от фактическия състав на деликта – пряката причинно-следствена връзка между поведението на водача на товарния автомобил и вредата – смъртта на М. Б..

Медицинските експерти са категорични, че е налице единствено косвена причинна връзка, тъй като фаталните травматични увреждания на лицето, отговарят да са вследствие на прегазване от друго МПС, а по делото не са налице данни между процесния автомобил и самата каруца да е настъпил удар. Безспорно е, че при първоначалния сблъсък съприкосновението на буса е било с коня, като чрез кинематичната връзка между него и каруцата е била предадена кинетична енергия върху тялото на пострадалия Б. чрез елементи на каруцата. Травмите не отговарят за такива от директен контакт между микробуса и Б. с така изчислената скорост от 76 км/ч. Вещите лица единодушно приемат, че безпомощното състояние е предпоставка за последвалото прегазване и въз основа на това експертът е приел, че съществува причинно-следставена връзка, но тя е косвена, тъй като е причина за настъпилите по-тежки увреждания в по-късен момент и не е от действията на ответника В.Б..

Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че от страна на соченото за делинквент лице /В.Х.Б./ не са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Поради това за първия ответник Г. – гр. С. не е възникнала отговорността да заплати претендираното от ищците С.И.Б. и Г.И.Б. обезщетение в размер на 200 000 лв. за всеки от тях за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им М. Б. и искът им следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид неоснователността на главното вземане, следва да се отхвърли и претенцията за акцесорното за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която се претендира по отношение на първия ответник Г. – гр. С., считано от 03.09.2019г.

По отношение на втория ответник В.Б., съдът следва на същото основание да отхвърли исковата претенция в размер на 1 000 лв. за всеки ищец, частичен от 39 600лв. за изплащане на лихва на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на увреждането 16.09.2017г. до 03.09.2019г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК  ищците С.И.Б. и Г.И.Б. следва да заплатят на ответниците направените от тях в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1 185лв. в полза на Г. и 3 435лв. в полза на В.Х.Б., както и да заплатят по сметка на Окръжен съд – гр. С.З. сумата от 16 000 лв., представляваща държавна такса.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.И.Б., ЕГН ********** и Г.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** 11, чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия против Г., БУЛСТАТ ****, с адрес гр. С. ****, представлявано от Б.И.М. за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. на всеки от ищците, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на М. С.Б. при ПТП от 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.И.Б., ЕГН ********** и Г.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** 11, чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия против В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: *** 12 за заплащане на всеки от ищците по 1 000 лева, част общо по 39 600 лв., представляващи законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите от по 200 000 лв., дължима за периода от датата на ПТП 16.09.2017г. до 03.09.2019 г., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН ********** и Г.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** 11, чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия да заплатят на Г., БУЛСТАТ ****, с адрес гр. С. ****, представлявано от Б.И.М. направените в настоящото производство разноски в размер на 1 185лв.

 

ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН ********** и Г.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** 11, чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия да заплатят на В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: *** 12 направените в настоящото производство разноски в размер на 3 435 лв.

 

ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН ********** и Г.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** 11, чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия да заплатят в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 16 000 лв., представляваща дължимата държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Пловдивския апелативен съд.

                                                       

                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: