№ 15308
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110127113 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу ...., ЕИК ..., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9
345,07 лв., представляваща регресно вземане в размер на половината от изплатено
застрахователно обезщетение по образувана при ищеца Щета № ..., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 18.05.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 02.04.2022 г. в гр. Велико Търново, при движение по
ул. „Оборище“ в посока кръстовището с ул. „Г. Бакалов“ и ул. „Арх. Г. Козаров“, водачът на
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ..., спира на кръстовището при знак „Б2“-
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, след което започнал да навлиза в
кръстовището. При достигане на пешеходната пътека М 8.1 на ул. „Арх. Г. Козаров“, водачът
на лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ..., спрял, за да пропусне
пресичащите пешеходци. В този момент по ул. „Магистрална“ в посока ул. „Г. Бакалов“ се
движел мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег. № ..., който завил надясно по
ул. „Г. Бакалов“, навлязъл в кръстовището преди напускането му от лекия автомобил, и
поради неспазване на достатъчна дистанция от спрелия в този момент лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Леон“, рег. № ... при заобикалянето му, настъпило съприкосновение между
дясната степенка на мотоциклета и задната броня на спрелия автомобил. В резултат на
процесното ПТП настъпили травматични увреждания за возещата се отзад на мотоциклета
А. Й. П., изразяващи се в многофрагментарни фрактури в дисталната диафиза на тибията и
фибулата и на медиалния малеол на тибията, както и на латералния малеол на фибулата. За
процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
114/02.04.2022 г. по описа на СПП към ОД на МВР- Велико Търново, във връзка с което било
образувано ДП № .../2022 г. по описа на РУ-Велико Търново и пр.пр. № .../2022 г. по описа на
1
РП-Велико Търново. Посочва се, че в хода на досъдебното производство било установено
съпричиняване от двамата водачи - участници в ПТП. С Постановление от 09.11.2022 г.
наказателното производство било прекратено по молба на пострадалата А. П.. Сочи се, че по
повод множеството фактури на дясната подбедрицата и дясното ходило на пострадалата, са
извършени няколко оперативни интервенции, както и последваща физикална терапия и
рехабилитация, като по време на възстановителния период пострадалата е изпитвала силни
болки в областта на фрактурите и оперативните рани и трудност при движение, поради
което било необходимо да й бъде оказвана помощ за извършване на ежедневните битови
нужди. В резултат на ПТП пострадалата чувствала напрежение, психическа нестабилност,
притеснение за бъдещото си състояние, както и дали ще може да работи, стрес от шум от
автомобили, потиснатост, чувствала се в тежест на близките си. Към момента на ПТП за лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ..., имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което пострадалата предявила претенция за обезщетение
пред ищеца за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като ищецът
изплатил сумата от 15000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, и
сумата от 4160,14 лв., обезщетение за имуществени вреди. Твърди се наличието на
съпричиняване между водачите на процесното МПС – л.а. „Сеат Леон“ и мотоциклета. С
оглед изложеното ищецът поддържа, че ответното дружество, при което била застрахована
отговорността на водача на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег. № ...,
следва да изплати половината от преведената от ищеца сума от 19160,14 лв., ведно с 15 лв.
ликвидационни разноски или сумата от 9345,07 лв. Ищецът посочва, че е изпратил покана до
ответника за изплащане на регресната претенция в размер на 9345,07 лв. с включени
ликвидационни разноски, като с уведомление от 21.03.2023 г. ответникът отказал плащане.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил
множество писмени доказателства. Заявил е също то и допълнителни доказателствени
искания за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели,
участници и очевидци на ПТП, за установяване на обстоятелствата около настъпване на
процесното ПТП и претърпените от пострадалата П. неимуществени вреди, за изслушване
на САТЕ, за установяване механизма на ПТП, предотвратимостта на същото е др., за
изслушване заключение по СМЕ за установяване на претърпените травматичния
увреждания, евентуално за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване
на извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото
лице, както и за изискване на документи, находящи се при ответника, по реда на чл. 190
ГПК, във връзка с наличието на застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със собственика на мотоциклет „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег.
№ .... Претендира и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ...., ЕИК ..., подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна
към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег.
№ .... Оспорва твърденията на ищеца за съпричиняване. Релевира възражение за наличие на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва изложения в исковата молба
механизъм на ПТП. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е необосновано
завишен.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
травматичните увреждания, респективно твърди последните да са възникнали от събития,
предхождащи процесното ПТП. Поддържа, че изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП носи водачът, управлявал лекия автомобил, тъй като не е спазил
вертикалната маркировка, преминал е през улица с предимство, като не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението.
Възразява срещу искането по чл. 190 ГПК, доколкото не оспорва наличието на
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
2
автомобилистите“ за мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег. № .... Също има
доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване, в лицето на водача на мотоциклета И. П. Г.. Моли да
бъде изискана справка относно хоризонталната и вертикална маркировка в района на ПТП -
гр. Велико Търново, кръстовището между ул. „Г. Бакалов“, ул. „Арх. Г. Козарев“ и ул.
„Оборище“. Не възразява срещу искането на ищеца за изслушване на САТЕ, като моли да
бъдат поставени към в.л. и допълнителни въпроси.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение водача на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ..., плащането на застрахователното
обезщетение към пострадалото лице; механизмът и причините за настъпване на ПТП,
размерът и видът на вредите, както и елементите на деликтната отговорност като основание
за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/, приноса на водача на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег. №
..., за осъществяване на този противоправен /вредоносен/ резултат.
В тежест на ответника съответно е възложил да докаже, че е погасил дълга, както и
да обори презумпцията за вина на водача на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел
„BH15CE“, с рег. № ....
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от 17.11.2023 г. без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства - ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 19160,14
лв., от която сума 15000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, а
4160,14 лв., обезщетение за имуществени вреди, във връзка образувана при него щета № ... в
полза на пострадалото лице А. П.. Към датата на ПТП е налице валидна задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ..., при ищцовото дружество, а за
мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег. № ..., е била налична валидна
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника.
Между страните няма спор също, че на 02.04.2022 г. в гр. Велико Търново между л.а.
„Сеат Леон „с рег. № ..., управляван от А. А. и мотоциклет „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с
рег. № ..., управляван от И. Г., е настъпило ПТП, при което е пострадала пътуващата на
задната седалка на мотоциклета А. П., за което ПТП бил съставен Констативен Протокол за
ПТП № 114 от с.д., с пострадали лица.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицински
документи – епикризи, болнични листи, амбулаторни листи, резултати от изследвания,
експертни решения на ТЕЛК, фактури, фискални бонове и др./, свидетелските показания на
разпитаните св. П., св. И. Г. и приетото без възражения от страните заключение по СМЕ,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява
безспорно, че при ПТП от 02.04.2022 г., е пострадала пътничката на мотоциклета А. П., при
което е получила многофрагментно разместено счупване в крайната част на малкия и
големия пищял на подбедрицата на десния крак; счупване на ладиевидната кост по
медиалната й повърхност и на петната кост по вентралната й част; счупване в
областта на основната на III-та и IV-та предноходилна кост и оток и хематом на
меките тъкани в областта на подбедрицата, глезена и ходилото. Всички тези
3
травматични увреждания, видно от СМЕ са причинили на пострадалата трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, а
възстановителния период за тези травми е не по-малък от максималния общ от
различните фрактури от 7-8 месеца. Видно от заключението на мед. експертиза е също, че
са налице медицински основания да се приеме наличие на причинна връзка между
процесното ПТП и установените при хоспитализацията на ищцата на 02.04.2022 г.,
травми на десния крак.
От показанията на св. П. и св. Г. се установяват твърдените пред ищеца по
образуваната Щета, претърпени от пострадалата неимуществени вреди – изпитаните болки и
страдания в резултат на причинените й от ПТП травми, продължителността на
възстановителния период /повече от половин година/, необходимостта от чужда помощ в
ежедневието, при обслужването й и в домакинството, както и за посттравматичните
последици – същата дълго време изпитвала страх, не се возела вече на мотор, постоянно се
оглеждала при пътуване дори в автомобил, променила се психически и дори пропушила. Във
връзка с травмите и тяхното лечение, в т.ч. проведеното оперативно такова и поставянето на
импланти, пострадалата претърпяла и имуществени вреди, които предявила за
възстановяване пред ищеца, които се установяват по вид и размер (3660,14 лв.) и в
настоящото производство от представените медицински и платежни документи, както и от
показанията на свидетелите П. и Г., и заключението на СМЕ.
Претърпените от П. неимуществени вреди по споразумение с ищцовото дружество са
били оценени и заплатени в размер на 15 000 лв., като съдът преценявайки ги по правилата
на чл.52 от ЗЗД, ги намира за справедливи и обосновани по размер, предвид на което намира
за неоснователни заявените в обратния смисъл от ответника възражения за прекомерност на
размера на изплатеното от ищеца обезщетение за неимуществените вреди на пострадалата
от ПТП.
Едно от основните възражения на ответника е във връзка с твърдяното от ищеца
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата водачи. Ответното дружество
твърди, че ПТП евентуално е причинено от случайно събитие, но не и по вина на
застрахования при него водач на мотоциклета – св. И. Г.. В тази връзка съдът е събрал
свидетелски показания на всички участници в инцидента, в т.ч. пешеходеца – очевидец св.
И. Т., изслушвано е заключение по САТЕ и е приета по делото схема на хоризонталната и
вертикална пътна маркировка в района на кръстовището между ул. „Г. Бакалов“, ул.
„Оборище“ и ул. „Арх. Г. Козарев“ в гр.. Велико Търново, издадена от общината във Велико
Търново.
От показанията на св. Т. се установява, че същата е възприела движението на лекия
автомобил „Сеат“ като сочи, че: „колата идваше от посока Мола по ул. „Оборище“ към
студентските общежития. Спира на знак „стоп“, потегля и върви направо в посока
„Кауфланд“. Инцидентът се случи на малката пешеходна пътека, която е от детската
градина към студентските общежития. …Мотоциклетът идваше от ул. „Магистрална“.
..Аз идвах от ул. „Оборище“, отивайки да пресека пешеходната пътека.Където пресичах
има пешеходна пътека тип „зебра“. Преди пешеходната пътека от другата страна на
кръстовището има знак „стоп“ и преминавайки видях, че колата беше спряла на знака
преди това. Колата беше спряла, защото пешеходеца се движеше. Аз бях в началото на
пешеходната пътека. Видях, че колата е спряла в началото на пешеходната пътека и
тогава аз също тръгнах да я пресичам. Бях на пътеката, когато се случи инцидента, но
случката стана отзад зад колата, където аз нямах видимост…..имах чувството, че
задната страна на мотоциклета нещо се закачи, не чух удар….и още Там има две
пешеходни пътеки, тип „зебра“. Те са почти една до друга на самото кръстовище“.
В показанията си св. А. /водач на лекия автомобил/ също сочи, че „е спрял на знак
„стоп“, изчаках автомобилите от дясната страна, които са с предимство и продължих
4
направо към „Кауфланд“ в гр. Велико Търново. След като преминах през кръстовището
пешеходци минаха по пешеходната пътека, спрях им и след няколко секунди чух удар в
задната част на автомобила. Слязох от колата и видях, че има моторист паднал с жена.
И двамата бяха паднали…аз изчаках автомобилите, които бяха с предимство и навлязох в
кръстовището, тъй като не забелязах други превозни средства….. моториста го видях за
първи път след удара…Мисля, че той се движеше към бордюра близко /т.е. в дясната
половината на пътната си лента/, защото той ако е минал по в средата нямаше да ме
закачи….Причината за настъпване на ПТП беше, че съм спрял на кръстовището да
пропусна пешеходците. Ударът настъпи в задната броня на моя автомобил.“
От своя страна св. Г. /водач на мотоциклета/ заявява, „че колата спря внезапно пред
мен и моторът се закачи в задната дясна страна на бронята……“. Свидетелят твърди, че
се е движил в средата на пътното платно (което е в противоречие от установеното от
експертизата) и според него другия участник в ПТП не е спрял на знак „Стоп“ (което също
се опровергава от събраните доказателства). Твърди, че колата е преминала през
кръстовището с висока скорост (също не се установява такава висока скорост) и спряла
изведнъж пред него. Същевременно отрича да е видял пешеходци да преминават през
пешеходната пътека пред автомобила, по ул. „Арх. Г. Козарев“ (което отново е в
противоречие с останалия доказателствен материал). Описва удара като „беше в задната
дясна степенка на мотора и в задната част на автомобила, като твърди, че той всъщност
„избягнал удара, но при завИ.е задната дясна степенка се закачила в дясната задна страна
на автомобила…..колата спира и задницата й беше горе-долу с разделителната линия,
защото когато тръгнах да го заобикалям там се закачих…“. Св. Г. твърди още, че други
автомобили преди него са преминали през кръстовището безпрепятствено, че той не е
изпреварвал други участници в движението и „натиснал спирачки в момента, в който видял
автомобила (не се установява такова действие според експертизата) и тръгнал да избягва
удара с маневра наляво, за да го заобиколи, защото ако бил продължил направо щяло да има
двама пострадали“. По –нататък продължава „почти не усетих закачването на крака на
жена ми отзад…“ и още „забелязах другото МПС около два метра преди удара, т.е. в
последния момент (отново в противоречие с останалите свидетелски показания и
заключението на експертизата). Изненада ме спирането на автомобила. Първосигнално
натиснах спирачка и тръгнах да бягам наляво, защото прецених че няма да мога да спра…
той ме изненадва като цяло… изведнъж изскача, защото се движа по път с предимство,
но това отнемане на предимство….в смисъл бях твърде близо до кръстовището и като
видях колата не се стъписах, а тръгнах да избягвам удара…ПТП настъпи в самото
кръстовище…в момента, в който завих нагоре /от ул. „Магистрална“ към ул. „Г. Бакалов“/
имам около 30 м. да стигна до кръстовището и пред мен нагоре продължи кола, която е
била преди мен и е минала и аз като наближих кръстовището само неговата кола беше и
друга нямаше около нас да чака или да идва отгоре…..предполагам, че не ни е видял…“.
Показанията на този свидетел, съдът не кредитира по отношение механизма на ПТП и
поведението на всеки от участниците в него, поради констатираните сериозни противоречия
с показанията на другите разпитани свидетели и най-вече с установеното от заключението
на авто-техническата експертиза.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява механизма на ПТП, съгласно който на 02.04.2022 г.
л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ... предприема маневра за потегляне от стоп линията на ул.
„Оборище“ в посока към ул. „Арх. Г. Козарев“у като навлиза в кръстовището образувано от
ул. „Оборище“ с ул. „Г. Бакалов“. В същото време по ул. „Магистрална“ се движи
мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ВТ2501К, като на кръстовището с ул. „Г. Бакалов“ водачът
му предприема маневра за десен завой в посока към кръстовището с ул. „Оборище“. В
момента, когато лекия автомобил е бил на 7,76 м. от мястото на удара, водачът му възприел
пресичащи пешеходци на пешеходна пътека, тип Зебра, на ул. „Арх. Г. Козарев“ и задейства
5
спирачната уредба, предприемайки маневра за спиране. По същото време мотоциклета се
движи вече по ул. „Г. Бакалов“ със скорост 46,62 км./ч. и се намира на 36,55 м. от мястото на
удара. Водачът на мотоциклета е предприел маневра за отклонение наляво от траекторията
си на движение, с цел избягване на челен удар със спиращия пред него лек автомобил, едва
когато е бил на 9,82 м. от мястото на удара, при което при разминаването настъпва
съприкосновение между десния крак на пасажерката на мотоциклета със задната броня на
лекия автомобил, вследствие на което мотоциклета губи напречна устойчивост и плъзгайки
се, се установява в положението, в което е намерен при огледа, оставяйки следа от гумен
протектор и задиране на асфалтовата настилка.
Вещото лице е установило, че при удара, лекия автомобил е бил в спряло положение, а
мотоциклета се е движил със скорост от 46,62 км./час, като при тази скорост опасната му
зона за спиране е била 26,01 метра. При тези условия, водачът на мотоциклета е имал
възможност да предотврати удара, чрез задействане на спирачната уредба, предприемайки
маневра за спиране или заобикаляне на спрялото МПС, спазвайки безопасно разстояние от
него, когато превозното средство е било на повече от 27,01 м. от мястото на удара.
Безспорно е установено също, че водачът на мотоциклета правилно е предприел спасителна
маневра за отклонение вляво, с цел заобикаляне на спрелия автомобил, макар и закъсняло,
тъй като в случай, че не беше предприел такава, е щяло да настъпи челен удар за
мотоциклета в дясната част на лекия автомобил.
При тази установеност относно механизма на ПТП и предприетите от всеки от
участниците маневри и действия, вещото лице е достигнало до извод, че от техническа
гледна точка, причината за настъпването на процесното ПТП е поведението и на двамата
водачи, като водачът на лекия автомобил, след потеглянето си от знак „Стоп“ на ул.
„Оборище“ в посока към ул. „Арх. Г. Козарев“, поради пресичащи пешеходци на пешеходна
пътека е предприел спиране в кръстовището, като част от автомобила е останала в лентата
за движение на мотоциклета, като така е пресякъл неговата траектория на движение.
Същевременно, водачът на мотоциклета не е предприел своевременно задействане на
спирачната уредба или отклонение вляво с цел заобикаляне на спрелия лек автомобил.
Няма спор, че лекия автомобил се е движил по път без предимство, пресичайки
кръстовището и траекторията на движение на мотоциклета, който се намира на главния път.
От друга страна, съдът счита, че водачът на мотоциклета е проявил самонадеяност, като
неправилно е преценил, че ще успее да заобиколи от задната страна спрелия в кръстовището
автомобил и не е предприел спасителната маневра /за спиране или отклонение вляво/ по-
рано, при което е останал изненадан от внезапното спиране на лекия автомобил
непосредствено пред пешеходната пътека.
При възприетите от експертизата скорости на движение, разстоянието между двете
МПС преди удара и опасните им зони за спиране, и при анализа на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че в производството
категорично се установява, че водачът на лекия автомобил първо е спрял на знак „стоп“ на
ул. „Оборище“, като е дал предимство на движещите се по пътя с предимство автомобили
/т.е. тези по ул. „Г. Бакалов“/ и едва когато се е уверил, че може да премине безопасно през
кръстовището /което е щял да извърши, ако не беше спрял да даде предимство и на
пешеходците, пресичащи ул.“Арх. Г. Козарев“ в другия край на кръстовището/ е предприел
преминаване през кръстовището и пресичане на пътя с предимство. Към този момент обаче,
мотоциклета, с който е настъпило ПТП, все още се е движил по ул. „Магистрална“ и по
делото няма никакви събрани доказателства, че водачът на лекия автомобил св. А., в този
момент е имал видимост към него и е възприел маневрата му „завой надясно“ и движението
му по ул. „Г. Бакалов“, явяваща се път с предимство, който той пресича. От заключението на
авто-техническата експертиза е видно, че водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме
идващия към кръстовището мотоциклет едва на разстояние от 8,00 м. от мястото на удара.
6
Според вещото лице, в случай, че действително го е видял и незабавно е бил задействал
спирачната уредба, автомобилът би спрял в кръстовището на 1,77 м. от мястото на удара,
което би позволило на мотоциклета да премине безопасно пред автомобила. Друг е
въпросът, че при това положение спрелия в самото кръстовище автомобил би създал
опасност за другите участници в движението. Същото важи и за водачът на мотоциклета,
който ако бе предприел спасителната маневра в момента, в който е възприел навлизащия в
лентата му за движение автомобил (т.е. когато е бил на 33,73 м. разстояние от кръстовището)
би предотвратил възможността за съприкосновение между двете МПС.
До същия извод е достигнало и вещото лице по САТЕ, изготвена в хода на проведеното
във връзка с процесната ПТП, досъдебно производство. И там експерта е извел като
причини за настъпването на ПТП неправилната преценка на пътната обстановка от водача
на автомобила, и тази на водача на мотоциклета, като същите са нарушили задълженията си
по ЗДвП, регламентирани с разп. на чл.20, ал.1 и 2, чл.47, чл.50 и чл.50а.
Следователно, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
най-вече от заключението на приетата без възражения от страните и кредитирана от съда
авто-техническа експертиза, се налага единствено възможния извод, че неправилната
преценка на пътната обстановка и на двамата водачи и проявената самонадеяност у
водача на мотоциклета, са причина за настъпване на инцидента, резултат от който са
претърпените от пострадалата А. П., травматични увреждания. Налице е твърдяното от
ищеца съпричиняване на вредоносния резултат, като съдът приема, че двамата участници в
ПТП по равно са допринесли за настъпването му, с поведението и действията си в разрез с
предписаните по ЗДвП, задължения като водачи на МПС, в частност посочените по-горе
задължения по чл.20, ал.1 (задължение да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват), чл.20, ал.2 (задължение да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението); чл.50а от ЗДвП
(да не навлизат в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение).
Съдът не споделя единствено извода на експертизата от досъдебното производство, че
водачът на лекия автомобил е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство
мотоциклет, тъй като в момента, в който лекия автомобил навлиза в кръстовището и пресича
пътя с предимство, мотоциклета все още се движи по ул. „Магистрална“ и дори и да е имал
възможност водачът на автомобила да възприеме неговото движение, то той не е бил
длъжен да предвиди, че същия ще завие надясно по ул. „Г. Бакалов“ и че по този начин
евентуално траекториите им биха се засекли в някакъв момент. Още повече, че при
установената скорост на придвижване на автомобила (с постъпателно увеличаване до 15-20
км./час, след като е бил спрял на знак „Стоп“) и размерите на самото кръстовище, в случай,
че не бяха се появили пресичащи пешеходци, то автомобила действително е щял да напусне
района на кръстовището много преди мотоциклета да е достигнал до него. Следователно, не
отнетото предимство само по себе си е причина за ПТП, а неочаквано възникналата за
водача на лекия автомобил необходимост от внезапно спиране, с цел даване предимство на
стъпили вече на пешеходната пътека, пешеходци, при което спиране, задната част на
автомобила е останала в лентата за движение на мотоциклета. Независимо от това обаче, не
се променя крайния извод за наличието на съпричиняване от двамата участници в ПТП, до
който извод са достигнали и вещото лице, изпълнило САТЕ в хода на досъдебното
производство, приета като писмено доказателство, и вещото лице по изслушаната в хода на
настоящото исково производство, авто-техническа експертиза, с който извод съда се
7
солидаризира.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ - и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”.
В производството е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил на пострадалата при
ПТП от 02.04.2022 г. А. П. общо 18660,14 лв., от която сума 15 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди и 3 660,14 лв. – за имуществени вреди. При
установеното в производство съпричиняване на вредоносния резултат от действията и
поведението на водачите на двете МПС, участници в процесното ПТП, съдът приема, че за
ищеца е възникнало право на регрес за половината от платеното от него застрахователно
обезщетение на пострадалото лице или сумата от 9 345,07 лв., в която са включени и 15 лв.
ликвидационни разноски.
Ответникът в производството, при възложена му доказателствена тежест, не установи
в производството заплащане на претендираната от ищеца сума от 9 345,07 лв., поради което
иска на ищеца за същата сума се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да се
уважи от съда.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Същият претендира и доказва такива в размер на 1383,80 лв., представляващи
депозити за експертизи (общо 800 лв.), депозити за свидетели (общо 210 лв.) и заплатена
държавна такса (от 373,80 лв.). Не се установява от доказателствата по делото, а липсва
представен Списък по чл.80 от ГПК ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение и в
какъв размер на представлявалия го в производството пълномощник адв. Г. Х., поради което
такова не следва да се присъжда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват изцяло сторените от него съдебни
разноски в посочения размер от 1383,80лв.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от ... и
..- изпълнителни директори, да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
..., представлявано заедно от ...в и ... – изпълнителни директори, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 9 345,07лв., представляваща регресно вземане в размер на половината от
изплатено застрахователно обезщетение по образувана при ищеца Щета № ... за
обезщетяване на претърпените от А. П. неимуществени и имуществени вреди, резултат от
ПТП от 02.04.2022 г. в гр. Велико Търново, съпричинено при равно участие от водачите на
л.а. „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ... и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „BH15CE“, с рег.
№ ... чиято гражданска отговорност е била застрахована съответно при ищеца за лекия
автомобил и при ответника за мотоциклета, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 18.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от ... и ..-
изпълнителни директори, да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...,
представлявано заедно от ...в и ... – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1383,80 лв., представляваща разноски по делото.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9