Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1345 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 424497-F430970 от 01.04.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2333,33 лева на „***“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село В., ул. „Ч.“ № 49 за нарушение на чл.180, ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „***“ ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД подало Заявлението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от закона на 24.07.2018 г. с вх. № 133911801524651. В хода на извършената последваща проверка от служители на НАП е установено, че за периода 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69078,58 лв. Проверката е установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат още за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2017 г. и е в размер на 58 157,37 лв., и лицето е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017 г. /в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000,00 лв./. Оборотът на дружеството за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС намалял към 01.02.2018 г. Към 30.04.2018 г. дружеството отново формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 627,53 лв., който е достигнат за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018 г. /в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00 лв./. При стриктно изпълнение на задължението си за подаване на заявление за регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на 22.05.2018 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.08.2018 г. на основание чл. 102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018 г., връчен на 08.08.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, т.е. ако задълженото лице „***“ ЕООД било изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 22.05.2018 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 08.08.2018 г. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. В хода на проверката е установено също, че „***“ ЕООД осъществява независима икономическа дейност СМР. При извършена последваща проверка е установено, че за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. задълженото лицето е извършило облагаеми доставки в размер на 14000,00 лв. Посочените доставки представляват извършени услуги /СМР/. Облагаемите доставки са с начин на плащане по сметка по издадени два броя фактури с № **********/05.06.2018 г. и № **********/18.06.2018 г. на обща стойност 14000,00лв., които суми са постъпили по банковата сметка на дружеството. За посоченият период не са налице анулирани фактури, ВОП, ВОД и освободени доставки. Място на посочените доставки е на територията на страната. Прилагайки формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. е в размер на 2333,33 лв. Посочените констатации са документирани с ПИП №1461466/19.10.2018 г. ведно с Приложение №1 към него. Проверяващите приели, че ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец 06/2018 г., съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС в срок до 16.07.2018 г. „***“ ЕООД е подало СД за ДДС за данъчен период месец 08/2018 г. по електронен път с вх. № 13001573875/14.09.2018 г. В Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол № **********/08.08.2018 г. лицето е самоначислило дължимия ДДС за периода 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 2333,33 лв. Нарушението е констатирано в ТД на НАП гр. Пловдив - Офис гр. Пазарджик с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018 г. и ПИП № 1461466/19.10.2018 г. ведно с Приложение № 1 към него. Органите на НАП приели, че дружеството е осъществило състава на чл. 180, ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, поради което свидетелката Ф.К. - инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив съставила АУАН № F430970 от 24.10.2018 г. съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 09.11.2018 г. В срок постъпило писмено възражение. Като го приел за неоснователно и въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП от АНО. То било връчено на надлежно упълномощен представител на дружеството на 14.06.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена на 21.06.2019 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода на делото доказателства - гласни - показанията на свидетелката по АУАН - Ф.К., както и писмените, приложени по делото. Показанията на свидетелката съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Фактите по проверката не се оспорват и от дружеството-жалбоподател.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл. 180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. А според чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от с.з. на 24.07.2018 г. и е регистрирано с акт от 07.08.2018 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50 627,53 лв., като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2017 г. и бил в размер на 58 157,37 лв. Установи се, че с оглед на така констатираното (а и по това обстоятелство няма спор), дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 08.05.2018 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.). При това положение правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация е било подадено със закъснение от повече от 2 месеца. Безспорно е също, че за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. „***“ ЕООД извършило облагаеми доставки на обща стойност 14 000 лева, представляващи извършени услуги - СМР. Установено е, че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС е в размер на 2 333,33 лева.
С оглед установеното е видно, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 08.05.2018 г., но е сторило това едва на 24.07.2018 г., т.е. със закъснение от повече от 2 месеца. В случая става дума за едно продължително бездействие от страна на дружеството, но то осъществява състава на друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на дружеството на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението. Конкретното процесно нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС. Разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение правилен е изводът на контролните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 22.05.2018 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 08.08.2018 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125, ал.5 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай). С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл.180, ал.1, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и е ангажирал административнонаказателната му отговорност.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав, АНО е ангажирал обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото съгласно разпоредбите на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на привилегированият състав по чл.180, ал.3 от ЗДДС. В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период 01.06.2018 г.-30.06.2018 г., но е бил начислен от дружеството с протокол от 08.08.2018 г. Ако задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС през периода, както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец юни 2018 г., съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 16.07.2018 г. При това положение самоначисляването на данъка с протокола от 08.08.2018 г. е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, тъй като е и по-благоприятна за дружеството-нарушител. Следва да се отбележи по отношение на доводите на процесуалния представител на ответника по жалбата - че разпоредбата на ал.3 на чл.180 ЗДДС не намирала приложение по отношение на ал.2 от същия член - те не само са неправилни, тъй като противоречат на логическото и граматично тълкуване на законовите разпоредби и на цялостната идея на законодателя за уреждане на обществените отношения в тази насока, но е и налице множество съдебна практика в насока на приложението на ал.3 на чл.180 в хипотеза на чл.2, вр. ал.1 на същия член – например Решение № 507 от 10.10.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 551/2016 г., Решение № 291/27.05.2016 г., постановено по НАХД № 705 по описа за 2016 г. на Районен съд Пазарджик и други.
Доколкото 5% от неначисления данък са 116,67 лева, който е под определения с посочената санкционна норма размер от 200 лева, то съдът намира че следва да намали санкцията, наложена на дружеството-жалбоподател с процесното НП до размера от 200 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност. Подробно са описани обстоятелствата по нарушението. Правилно е приложен материалния закон по отношение на дееца и по отношение на вида на санкцията.
По делото не се установиха и обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението не се отличава с обществена опасност, която да е незначителна сравнена с други нарушения от подобен тип. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверка, изпращане и връчване на покани, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици от деянието. Без значение в случая е, че нарушението не води до неотразяване на приходи и оттам до липса на вреди за фиска.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 424497-F430970 от 01.04.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2333,33 лева на „***“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Ветрен, ул. „Четиринадесета“ № 49 за нарушение на чл.180, ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложена имуществена санкция в размер от 2333,33 лв. (две хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) на 200 (двеста) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: