№ 1215
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120203193 по описа за 2022
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „ПРИМА 2000 - ЗАЛОЖНА КЪЩА“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ********* с
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 634188-
F648028/20.06.2022 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г., с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.29,
ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява представител.
Поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Не сочат доказателства.
Няма направено искане за разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
1
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 30.03.2022 г. в 09:30 часа, на търговски
обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - заложна къща „Штедрия“,
находящ се в гр. Бургас ж.к. Меден рудник, кв. 12, зона А, с/у бл. 428,
стопанисван от „ПРИМА 2000 - ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД с ЕИК
*********, отразена с ПИП cep. АА №0050989/30.03.2022 г. и Протокол
№0404790/08.04.2022 г. се установило, че след извършена контролна покупка
в 09:13 ч. на 30.03.2022г. на един чифт златни обеци - 3,54 гр. на стойност 304
лева, заплатена в брой, била издадена фискална касова бележка (ФКБ) №
0018960/30.03.2022 г. 09:13:28 ч. от въведеното в експлоатация в търговския
обект и работещо към момента на проверката фискално устройство модел
Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT830986 и ФП № 02830986 управлявано от
компютърна конфигурация използващ софтуер за управление на продажбите,
който не е включен публичния електронен списък на софтуерите за
управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 ЗДДС в НАП.
Плащането било прието от В. Ж. Д. с ЕГН: **********, на длъжност касиер.
В издадения ФКБ в информативната част било отразено, че продажбата
е по залог с №474889, от предоставения заложен билет с №474889 се
пояснявало, че продадените обеци са собственост на И. И. Ш. с ЕГН
**********, представляващ „доверител“ по съответната продажба. След като
проверяващите се легитимирали, бил отпечатан дневен финансов отчет без
нулиране, от който било видно, че извършената продажба не е регистрирана в
департамент, в който да се регистрират продажбите на доверителите, които да
се разграничават от продажбите извършвани във връзка с дейността на
2
дружеството. Били извършени справки в програмните продукти на НАП за
регистрираните данни от Z задачи за ФУ за месец март и справка за данни от
документ за продажба от ФУ за период от 01.03.2022 00:00:00 ч. до 31.03.2022
00:00:00 ч„ от които се потвърдило, че извършваните продажби на стоки от
„Доверители“, не се регистрират на ФУ в отделен департамент.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП
№ с ПИП cep. АА №0050989/30.03.2022 г., и Протокол №0404790/08.04.2022
г.
АУАН бил съставен на 08.04.2022 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл. 29, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа на
АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като
заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.29, ал.4 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ и на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. От датата на извършване на нарушението до датата на подаване на
жалбата до съда, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото
нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав, поради което съдът
3
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена
правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е
чл.29, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и предвижда, че «За продажби,
извършвани от заложни къщи, по реда на ал. 1, т. 2 ФУ се програмира така, че
продажбите на доверителите да се регистрират в един департамент с
обобщено наименование «заложена вещ».
По делото е установено и не се оспорва от страните, че фирмата –
жалбоподател е задължено лице по чл. 3 от Наредбата, което я задължава да
регистрира всяка извършвана продажба на стока, според вида на същата в
данъчната група, която изисква закона - в случая с обобщено наименование
«заложена вещ».
Констатираната с акта фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя в депозираната жалба, но с оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл, съдът намира твърденията на жалбоподателя като защитна
теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
Изложеното в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните
по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1
ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че
санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по
чл.29, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като не е програмирал ФУ
така, че продажбите на доверителите да се регистрират в един департамент с
обобщено наименование «заложена вещ» и с това бездействие е осъществило
състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно
който «Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, както е в настоящия случай, се налагат
4
санкциите по ал. 1, а именно по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да
бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието «маловажен случай» се съдържа в чл. 93,
т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, «маловажен
случай» е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в
случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност, следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е
безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени
от жалбоподателя на Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ГД
„Фискален контрол“ гр. Бургас.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 634188-
5
F648028/20.06.2022 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. против „ПРИМА 2000 - ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ********* с ЕГН
**********, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.29,
ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „ПРИМА 2000 - ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, ЕИК:
*********, да заплати на Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в
ГД „Фискален контрол“ гр. Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6